№ 208
гр. Русе, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Светлана Н. Енчева
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20244520200089 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Т. Г. П. от гр.Русе, чрез
адв.Б. АК-Русе, срещу НП № 23-1085-003576/ 01.12.2023г.. издадено от
Начални Група в ОДМВР-Русе, Сектор „ПП“ Русе, с което на жалбоподателя
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание:
"глоба" в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл.175, ал.2, вр.чл.175, ал.1, т.5 е наложено административно
наказание: "глоба" в размер на 150,00 лв. и Лишавано от право да управлява
МПС са срок от 9 месеца за извършено нарушение по чл. 123, ал.1, т.3 от
ЗДвП.
В жалбата се твърди, че констатациите и в издаденото НП, са
неверни и неправилно е приложен материалния закон. Твърди се, че са
налице и съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и
с0е се представлява от адв.Б. АК-Русе, който поддържа жалбата с изложените
в нея доводи и съображения.
Въззиваемата страна - ОДМВР-Русе, Сектор Пътна полиция Русе,
1
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.11.2023г. в гр.Русе полицейски служители от Сектор ПП при
ОДМВР-Русе – Ж. Ж. и Т. И. около 19:10 часа получили сигнал от дежурния
за ПТП на бул.“Тутракан“, кръговото кръстовище до ро-ро терминала. Като
пристигнали на място свидетелите Ж. и И. установили, че в самото кръгово
имало товарен автомобил „Пежо Партнер“, който бил претърпял пътен
инцидент.Установили, че автомобила не можел да се движи сам, тъй като бил
с две спукани гуми и удар в джантите. На мястото нямало никой. Извършили
справка по регистрационния номер на автомобила и установили, че негов
собственик е Т. П.. Свързали се със собственика, който им обяснил, че в
момента е на работа в Свободна безмитна зона, на бариерата. Служителите на
Сектор „ПП“ Русе, отишли на работното му място, изчакали да обслужи
опашката от тирове, след което му обяснили за какво го търсят. Жпод.П.
написал обясненията си. След което св.И., съставил АУАН и го връчил на Т.
Г. П., който от своя страна го подписал без възражения. Въз основа на така
издадения административно-наказващият орган издал на 01.12.2023г.,
оспореното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно
наказателната преписка.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е не основателна.
Съдът констатира, че при издаване на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съставен е от компетентно длъжностно
лице, в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно
връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН.
Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя. Издаденото въз основа на
него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба, под които са
2
субсумирани фактите, установени от административния орган, за всяко едно
от нарушенията и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
съставите на вменените му във вина две административни нарушения по чл.
20, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
По отношение нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП
От доказателствата по делото – показанията на свидетелите,
протокола за ПТП и АУАН, безспорно и еднозначно се установява, че
жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, не е съобразил своето
поведение с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, която вменява задължение на
водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват и в резултат неизпълнение на това задължение,
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина
административно нарушение.
Правилно е издирена и приложена и съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба, в която размерът на административното
наказание "Глоба" е в абсолютен размер.
В хода на производството не са ангажирани доказателства, които да
опровергават доказателствената сила на АУАН, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП.
По отношение нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП,
съдът намира следното:
От доказателствата по делото, безспорно се установява, че
жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие, покриващо
3
легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно
която "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В случая, причинените увреждания са
възникнали в процеса на движението на моторното превозно средство,
управлявано от жалбоподателя, поради и което е налице настъпило
пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателят има качеството "Участник
в пътнотранспортно произшествие", съгласно легалната дефиниция на § 6, т.
27 ДР на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при управлението на
МПС е станал причина за неговото настъпване. Именно с факта на
пътнотранспортното произшествие, за жалбоподателя, в качеството му на
участник в него са се породили и задълженията му по чл. 123 ЗДвП,
уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП.
Съставът на това нарушение е осъществен, дори и да се причинени
само щети само по отношение на МПС, управлявано от нарушителя, което
следва от буквалното тълкуване на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП и в тази хипотеза,
за същият отново възниква задължението като участник в ПТП.
Напускането на местопроизшествието веднага след настъпване на
ПТП с материални щети обосновава извод, че водачът не е оказал съдействие
за установяването им, което именно осъществява състава на нарушението на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП. Изводът, че задължението на водача, който е
участник в ПТП само с материални щети, да окаже съдействие за
установяването им веднага след настъпването на ПТП се налага от общия
смисъл на нормата на чл. 123 ЗДвП, която регламентира като цяло
поведението на водачите, участници в ПТП. В настоящия случай деянието и
самоличността на водача е установена именно от органите на ОДМВР – Русе
Сектор "ПП".
Изводът, че жалбоподателят е следвало да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието веднага след настъпването му в
конкретния случай се обосновава и от разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, която
регламентира случаите, когато службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи задължително посещават мястото на пътнотранспортното
произшествие, като в случая е налице хипотезата предвидена в т. 8, на чл. 125
4
ЗДвП, а именно, когато произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди, какъвто несъмнено е и настоящия
случай.
С оглед разпоредбата на чл. 125, т. 8 ЗДвП и установените по делото
факти, че жалбоподателят е бил единственият участник в настъпилото ПТП,
като уврежданията по автомобила следствие на ПТП са били такива, че не са
позволявали същият да бъде приведен в движение, не може да обоснове
тезата развивана от пълномощника на жалбоподателя, че за наказаното лице
не е налице задължение да окаже необходимото съдействие за установяване
на вредите от ПТП, нанесени само върху управлявания от него автомобил.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни
релевираните в хода по същество доводи, че за жалбоподателя не е
възникнало задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП и същият с
напускането на мястото на настъпилото ПТП веднага след неговото
настъпване не е осъществил състава на това нарушение.
Безспорно с поведението си, изразяващо се в напускане на
пътнотранспортното произшествие, от страна на жалбоподателя, в качеството
му на водач на МПС, който е участник в ПТП с материални щети, същият е
осъществил съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, тъй
като с това си свое поведение не е изпълнил задължението си, в качеството на
участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, поради и което съдът намира за напълно доказан съставът на
това нарушение, за което е санкциониран с наказателното постановление
жалбоподателят.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Видно от приложеното по делото НП № 23-1085-000901 от
22.03.2023г. жпод.П., повторно е нарушил задълженията си по чл.123 от
ЗДвП.
Наложените за това нарушение административни наказания на
жалбоподателя, а именно "Глоба" в размер на 150, 00 лева, която е минилано
предвидената в закона и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от
5
девет месеца., а за наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, без
каквито и да е мотиви е наложил такова към средата на предвиденото в
разпоредбата от 1 месеца до 1 година лишаване от право да управлява МПС.
Предвид изложеното и двете кумулативно предвидени наказания в чл.175,
ал.2, от ЗДвП следва да бъде ориентирано към минимума. В този смисъл
обжалваното наказателно постановление подлежи на изменение, като
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 9
месеца, следва се намали на лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-1085-003576/ 01.12.2023г.. издадено от Начални
Група в ОДМВР-Русе, Сектор „ПП“ Русе, с което на Т. Г. П. от гр.Русе на
основание чл.175, ал.2, вр.чл.175, ал.1, т.5 е наложено административно
наказание: "глоба" в размер на 150,00 лв. и Лишавано от право да управлява
МПС са срок от 9 месеца за извършено нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП. , като НАМАЛЯВА размера на наложеното лишаване от право да
управлява МПС за срок от 9 месеца на лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1085-003576/ 01.12.2023г.. издадено от
Начални Група в ОДМВР-Русе, Сектор „ПП“ Русе, с което на Т. Г. П. от
гр.Русе на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание: "глоба" в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6