Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 705/27.9.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на деветнадесети септември
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова и в
присъствието на прокурор Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Шотева
адм.дело №570/22г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на ЗИНЗС и е образувано по искова молба от В.Т.А. с ЕГН ********** , понастоящем в
Затвора Пазарджик против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Твърди нанесени
неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора Пловдив, за
периода от месец юни 2021г. до момента на подаване на исковата молба,като за
този период твърди, че е пребивавл от 2 до 5 дни във връзка с процес воден в ОС
Пловдив, поради наличие на мръсни килии.Наличие на хлебарки и дървеници.В
килиите имало санитарен възел , чиято врата била счупена и с отвор по средата с
размери 50 на 40 см.Мивката била счупена и водата се изтичала в краката.
Твърди,че бил непушач и изрично заявявал ,че желае да бъде настанен в килия с
непушачи, а бил настаняван в килия с от 6 до 8 души пушачи. Искът е в размер на
10 000 лв.
С
допълнение към исковата молба ищецът е посочил точните периоди за които се
твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив и са му причинени твърдените
неимуществени вреди :
31.05.2021г.
– 02.06.2021г.;
05.07.2021г.-07.07.2021г.;
29.07.2021г.
– 01.08.2021г.;
01.11.2021г.-03.11.2021г.;
29.11.2021г.
– 01.12.2021г.;
13.12.2021г.-15.12.2021г.;
17.01.2022г.-19.01.2022г.;
07.03.2022г.-09.03.2022г.-
в килия за непушачи, но при условия като в другата килия относно хигиена,
наличие на дървеници и хлебарки, липса на завивки, възглавници и чаршафи ;
18.04.2022г.-20.04.2022г.;
09.05.2022г.-11.05.2022г.;
13.06.2022г.-15.06.2022г.
Ищецът А. в съдебно заседание, моли да се приеме, че
предявената молба е основателна. Счита, че ответникът не е изпълнил
задълженията по чл.84 от ЗИНЗС и са нарушили чл.3 от ЕСПЧ. Моли да се уважи
иска в цялост .Сочи доказателства.
Ответникът ГД „Изпълнение на
наказанията“ – София, представляван от юриск. Р. в съдебно заседание и в писмен отговор, счита жалбата за неоснователни и
недоказана. Оспорва се предявения иск по
основание и размер. Счита се, че не е налице незаконосъобразна административна
дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че
липсват доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Претендират се и разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че
искът е недоказан по основание и размер , моли същият да бъде оставен без
уважение като неоснователен.
Съдът след като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът А. е пребивавал в затвора в гр.Пловдив като „чужд
делегат“ в следните периоди:
28.05.2021г.
– 02.06.2021г.;
02.07.2021г.-07.07.2021г.;
28.07.2021г.
– 02.08.2021г.;
01.11.2021г.-03.11.2021г.;
30.11.2021г.
– 01.12.2021г.;
13.12.2021г.-16.12.2021г.;
04.01.2022г.-07.01.2022г.;
17.01.2022г.-19.01.2022г.;
21.02.2022г.-22.02.2022г.;
07.03.2022г.-09.03.2022г.-
в килия за непушачи, но при условия като в другата килия относно хигиена,
наличие на дървеници и хлебарки, липса на завивки, възглавници и чаршафи ;
18.04.2022г.-20.04.2022г.;
09.05.2022г.-11.05.2022г.;
13.06.2022г.-15.06.2022г.
Ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив за участие в дела в ОС или АС Пловдив, като е
привеждан от Затвора Пазарджик.
Настаняван
е в приемно отделение , в което имало обособено само едно помещение – стая за
„чужда делегация“, в която се настанявали лишените от свобода, идващи за дела и
следствени действия от други затвори.
В
помещение за непушачи ищецът бил настанен за пeриодите
21.02.2022г.-22.02.2022г. и 18.04.2022г.-20.04.2022г., тъй като имало такава
възможност, като бил настанен в спално помещение „транзит“ за да се удовлетвори
искането му да пребивава с непушачи.
В
помещението „чужда делегация“, ищецът пребивавал със св.Д.А., тъй като двамата
били съпроцесници по делото в съда в гр.Пловдив.Св.А. заявява, че стаята била
изключително мръсна, имало само счипена лопата за събиране на боклук, но нямало
нито метла, нито парцал.Не им се предоставяли и препарати за почистване, имало
дни в които в килията имало чували с боклук не изхвърляни със седмици. Твърди,
че не им се предоставяли възглавници,чаршафи и одеала, макар да искали.Твърди,
че дюшеците били толкова мръсни и изтърбушени , че не могло да се спи върху
тях, имало хлебарки и дървеници.Заявява, че в стаята имало тоалетна, но вратата
и била счупена по средата, като имало отвор поне 1.50 кв.м. през като се
виждало какво прави вътре човекът, а когато имало плат или чаршаф на тази
дупка, се чувало и усещало какво прави човекът в тоалетната. Имало чешма само
със студена вода, но тя била счупена и при миене на ръцете водата изтичала
върху краката на човек.Знаел, че ищецът А. е непушач и, че искал да бъде в
килия с непушачи, но бил поставян в килията за „чужда делегация“ където имало и
пушачи.
Св.О.
също твърди, че познава ищецът А., бил е в килия „външна делегация“, която била
в изключително лошо състояние.Била много мръсна, не са им давали чаршафи,
одеала и възглавница. Имало много дървеници и хлебарки.В килията имало
тоалетна, имало в тоалетната чешма, но същата била счупена и водата течала
върху краката им.На вратата на тоалетната имало огромна дупка –около 30 на 40
см, през която се виждало кой е вътре.В килията се пушело.
В
Затвора Пловдив се извършвала дератизация – два пъти годишно и дезинсекция –
осем пъти годишно. Два пъти ищецът бил настаняван в килия за непушачи – килия
за“транзитно преминаващи“.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и разпитаните свидетели. Съдът кредитира показанията на св.О. и
св.А., тъй като същите са непротиворечиви и последователни, донякъде подкрепящи
се от приетите по делото писмени доказателства.
Установи
се, че администрацията на Затвора Пловдив предприема мерки за унищожаване на
хлебарките и дървениците, дало това е довело до положителен резултат остава под
въпрос. От показанията на св.О. и св.А. се установи, че в килията имало много
хлебарки и дървеници, както и чували с боклук не изхвърлени със седмици.
Установи
се, че има тоалетна , но тя е със счупена врата – дупка по средата на вратата
от която се вижда човека който е вътре, чува се и се усеща всичко което става в
тоалетната.Установи се, че килията е за пушачи, но не се установи през периоди
през които ищецът е пребивавал там, дали е имало или не пушачи.Не е спорен
факта, че на ищецът не са му предоставяни чаршафи, завивки и възглавница докато
е пребивавал там, нито пък е бил предупреждаван да си носи такива, още повече,
че багажът, който могат да носят със себе си при външна делегация е ограничен.
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Ищецът е аргументирал
твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пловдив, което с оглед
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За
основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са
незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от
които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при
или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния
ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието
или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл.
3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.)
(2) За нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
От
приетите по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е пребивавал в
затвора Пловдив по „чужда делегация“ във връзка с дело в ОС Пловдив, през
следните периоди :
28.05.2021г.
– 02.06.2021г.;
02.07.2021г.-07.07.2021г.;
28.07.2021г.
– 02.08.2021г.;
30.11.2021г.
– 01.12.2021г.;
13.12.2021г.-16.12.2021г.;
04.01.2022г.-07.01.2022г.;
17.01.2022г.-19.01.2022г.;
21.02.2022г.-22.02.2022г.
– пребивавал в килия „транзит“ с непушачи;
18.04.2022г.-20.04.2022г.-
пребивавал в килия „транзит“ с непушачи;
09.05.2022г.-11.05.2022г.;
13.06.2022г.-15.06.2022г.
– е след датата на подаване на исковата молба , същата е подадена на
31.05.2022г.
От
приетите по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели, а не се пори
и от ответника, че за периодите през ,които ищецът е пребивавал в приемно
отделение, стая „чужда делегация“, не е имал на разположение чаршафи, одеало и
възглавница , а му се е налагало да спи само върху дюшек.Видно е, че част от
периодите са зимни периоди.От друга страна не влиза в задължението на лишените
от свобода когато са по делегация в друг съд да носят със себе си
чаршафи,одеала и възглавници, а също така не може да се носи обемен багаж и
повече от 10 кг.
Установи
се, а не се и спори от страна на затворническата администрация на Затвора
Пловдив, че в килиите има хлебарки и дървеници, но също така се установи, че
външна фирма извършва дератизация – два пъти годишно и дезинсекция – осем пъти
годишно, а заразените матраци се унищожават.Св.А. е категоричен, че на
пребиваващите по „външна делегация“ не се предоставят никакви препарати за
почистване, нито метла или парцал.Пребиваващите сами чистят, но св.А. твърди,
че боклука се съхранява в чували, които не се изнасят със седмици от
затворническата администрация.В действителност лишените от свобода отговарят за
почистването на килията, но на тях не им се предоставят никакви препарати и
помощни вещи за извършване на почистването.Затворническата администрация
предприема мерки за борба с вредителите – дървеници и хлебарки, които обаче не
са достатъчни – ако се предоставят препарати, метли и парцали би могло да се
поддържа по-добра чистота в килията , а от там и да няма хлебарки и дървеници.
Установи
се от показанията на разпитаните свидетели и от приетите по делото писмени
доказателства, че в килията има тоалетна и мивка с течаща вода- студена. От
показанията на св.А. и св.О. се установи, че мивката е била счупена и водата се
изливала върху краката на ползващият, а вратата на тоалетната била счупена по
средата , като имало дупка диаметър
около 1.20кв.м. и се виждало какво прави човекът вътре. Св.А. твърди, че
понякога се слагало кърпа или чаршаф от някой от лишените от свобода, но се
чувало и усещало всичко.
Относно
твърдението, че ищецът е бил поставен в унижаваща и увреждаща здравето му среда, тъй като е бил непушач а килията била
за пушачи, всъщност остана недоказано, тъй като не се доказа по никакъв начин,
че по времето когато ищецът е пребивавал в килия „външна делегация“ е имало
пушачи .
Поставянето
в посочените по-горе условия – в килия с наличие на дървеници и хлебарки, липса
на почистване и почистващи препарати, липса на одеала особено през зимните
периоди, на чаршафи и възглавници, както и наличието на тоалетна която е с
дупка на вратата през която се вижда човекът, който е в тоалетната, неотремонтирана
за период повече от година, са условия които определено представляват действия
и бездействия на затворническата администрация в нарушение на изискванията на
чл.3 ЕКЗПЧОС, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и
емоционален дискомфорт у ищеца.
Установи
се от писмените доказателства – становище от инспектор пробация към Затвора
Пловдив, че 21.02.2022г.-22.02.2022г. и 18.04.2022г.-20.04.2022г. ищецът не е
пребивавал в килия“чужда делегация“ а в килия „транзит“, а в периода 01.11.2021г.-03.11.2021г.
и 07.03.2022г.-09.03.2022г. няма данни лицето да е пребивавало в Затвора
Пловдив.
Относно
килия“транзит“ не се събраха доказателства за наличие на хлебарки и дървеници,
няма данни дали са давани чаршафи и възглавници, както и в какво състояние е
тоалетната.В тази си част искът остана недоказан, т.е. за периодите 21.02.2022г.-22.02.2022г.
и 18.04.2022г.-20.04.2022г. и 01.11.2021г.-03.11.2021г. и
07.03.2022г.-09.03.2022г. искът ще следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в
резултат на бездействие от страна на затворническата администрация на Затвора
Пловдив се доказа за периодите :
28.05.2021г. –
02.06.2021г.;
02.07.2021г.-07.07.2021г.;
28.07.2021г. – 02.08.2021г.;
30.11.2021г. – 01.12.2021г.;
13.12.2021г.-16.12.2021г.;
04.01.2022г.-07.01.2022г.;
17.01.2022г.-19.01.2022г.;
09.05.2022г.-11.05.2022г.;
Съгласно чл.52 от ЗЗД, при претендиране на неимуществени
вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието
извършено от служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството
и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя на ищеца в пловдивския затвор както и размера
на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по
казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по делото
Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото Стайков
срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото Малечков срещу
България и др.), и след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения
е определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните
основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 1600лв.,тъй като ищецът е бил
за посочените периоди в килии, които са били с хлебарки,дървеници,без
чаршафи,завивки и възглавница, само върху дюшек, с наличие на тоалетна , която
е била със счупена вреда, през която се е виждало всичко, което е изключително
унизително както за лицето вътре в тоалетната, така и ако е отвън в
килията.Безспорно това положение се дължи на бездействието на администрацията
на Затвора Пловдив.
В останалата част до 10 000лв. искът ще следва да
бъде отхвърлен, тъй като по безспорен начин се установи, че ищецът е пребивал в
такава килия“чужда делегация“ в Затвора Пловдив за не повече от три денонощия.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик,
І-ви състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр.София, ДА ЗАПЛАТИ
на В.Т.А. с ЕГН ********** в момента в Затвора Пазарджик СУМАТА от 1 600 /
хиляда и шестстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на
Затвора гр. Пловдив – в които е пребивавал ищеца, за периода от
28.05.2021г. – 02.06.2021г.;
02.07.2021г.-07.07.2021г.;
28.07.2021г. – 02.08.2021г.;
30.11.2021г. – 01.12.2021г.;
13.12.2021г.-16.12.2021г.;
04.01.2022г.-07.01.2022г.;
17.01.2022г.-19.01.2022г.;
09.05.2022г.-11.05.2022г.;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска на В.Т.А. с ЕГН ********** в момента в Затвора Пазарджик в
останалата час за периодите - 21.02.2022г.-22.02.2022г. и
18.04.2022г.-20.04.2022г. и 01.11.2021г.-03.11.2021г. и
07.03.2022г.-09.03.2022г и за СУМАТА от 10 000/десет хиляди/ лв. до 1 600 / хиляда и шестстотин / лева против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София, като неоснователен и недоказан.
Решението
ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен
състав на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ : /П/