Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1401
гр. Пловдив, 03.08.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2808/2018г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът
е сезиран с жалба от С.Н.М., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 15-1030-006374 от 09.11.2015г. на Началник сектор към ОДМВР гр. Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-748/24.06.2015г., с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП; глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение по
чл.104а от ЗДвП, като наред с това на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят С.Н.М. моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения,
изложени в жалбата. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована,
не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран
субект и като такава се явява процесуално допустима. По същество
жалбата е неоснователна.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 15-1030-006374,
с номер на бланката 842092 от 28.08.2015г., с който се констатира, че на датата на издаването му около 10:20 часа в гр. Пловдив, кръстовището
на бул. „Цар
Борис III Обединител” и бул. „България”, жалбоподателят управлява
лек автомобил „Рено Меган” с рег. …, като допуска
следните нарушения: не
е поставил обезопасителен колан,
както и използва мобилен телефон по време на управление, без приспособление за
свободни ръце.
Така описаното е квалифицирано като нарушения
съответно на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 104 а
от ЗДвП.
В атакуваното наказателно постановление
обстоятелствата са описани по сходен начин, за
нарушенията е дадена същата правна квалификация,
като е наложено административно наказание глоба в размер от 50 лв на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП; административно
наказание глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за
нарушение по чл.104а от ЗДвП, като наред
с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
В
качеството на свидетел по делото е
разпитан съставителят на акта С.С.Д.,
който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него констации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства
по делото.
Според
съда от събраните гласни и писмени
доказателства по делото се установява категорично на първо място, че на
отразената в АУАН и наказателното постановление дата, жалбоподателят М. е управлявал автомобила, описан в акта, в
достатъчно конкретизираните време и място - в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „Цар
Борис III Обединител” и бул. „България” около 10:20
часа.
Категорично
се установява от доказателствата по делото, като
не се отрича и от жалбоподателя че същия
като водач на процесното МПС – лек
автомобил, е бил без обезопасителен колан. Поради
това и правилно това поведение е било квалифицирано като нарушение на нормата
на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, която
вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани.
Категорично е установено и описаното
в т.2 от НП нарушение, тъй
като действително на процесната дата и място жалбоподателят
е управлявал лекия автомобил, описан в двата акта, използвайки в същото време мобилен
телефон без приспособление за свободни ръце в нарушение на предвиденото в
нормата на чл. 104 а от ЗДвП.
Горепосочените
обстоятелства се потвърждават и от показанията на актосъставителя, който
заявява, че поддържа описаното в съставения АУАН. В допълнение съгласно чл.189
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва
да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.
В тази
връзка, съдът намира за неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение за
некоректно описание на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. За да бъде осъществен съставът на
нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е достатъчно водачът на МПС да е
използвал телефона без налично приспособление за свободни ръце, каквото правилно
описание е дадено в АУАН и НП. Без значение е за какво точно се използва същият – за разговор, за текстово съобщение, за
интернет или навигация, тъй като всички тези начини разконцентрират и намаляват
вниманието на водача върху шофирането с риск за поставяне в опасност или причиняване
на тежки последици от неимуществен и имуществен характер. Такава е била и
законодателната идея, че е нарушение въобще използването на телефон при
управление на МПС, щом няма приспопособление за свободни ръце.
За
неоснователен се приема от съда и доводът на жалбоподателя за наличие на
хипотезата по чл.137а, ал.2, т.3 от ЗДвП, а не тази по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
както е квалифицирано първото нарушение. Съгласно чл. 137а, ал.2, т.3 от ЗДвП по
изключение могат да не използват обезопасителни колани лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. Настоящият
случай не засяга цитираната хипотеза, дотолкова, доколкото жалбоподателят не
представи доказателства, че страда от такива
трайни ужреждания, с които да се обоснове изключението, предвидено в закона,
нито че е управлявал автомобил адаптиран съобразно неговите нужди. От
представените в подкрепа на твърденията на жалбоподателя медицински документи,
видно от резултата на извършеното на 04.12.2014г. образно изследване „Не се
установяват клинично значими дискови хернии“. Следователно твърденията на
жалбоподателя в тази насока се явяват несъстоятелни. Следва да се отбележи и
това че представените заверени медицински документи датират от 2014г., изключая
рецептата от 12.03.2015г.
Правилно,
предвид основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя, наказващият
орган е наложил за двете нарушения административно
наказание глоба в размер от по 50 лева, който размер е фиксиран в законодателните
разпоредби и не подлежи на ревезиране от съда.
Натоящият
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид нарушения.
При
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Актът
е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона.
При
издаването на акта и следващото го наказателно постановление съдът не установи
да са били допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени
по своя характер. АУАН е съставен в присъствито на нарушителя,
подписан е от жалбоподателя, актосъставителя и свидетеля, на жалбоподателя е
връчен екземпляр от съставения АУАН, като същият е запознат с правото му в 3-дневен
срок да направи допълнителни обяснения или възражения, каквито не са постъпили
По отношение на контролните точки, съгласно
НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т.10 от
същата, за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или за
носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) се предвижда отнемане
на 6 контролни точки, а в чл. 6, ал. 1, т.9 от същата за използване на мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му
(чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП) – също 6 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва въз
основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 при налагане на наказания за
нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите
контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по
силата на закона т.е. екс леге и същото има контролно - отчетен характер.
Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер - същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение,
която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото
обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно
броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189,
ал. 6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от
наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая
наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва
да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото
на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е
последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на
отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед
на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.
Всичко
гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на С.Н.М., поради което
същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран
от горното ПРС, XXV н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 15-1030-006374 от 09.11.2015г. на Началник сектор към ОДМВР гр. Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-748/24.06.2015г., с
което на жалбоподателя С.Н.М., ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба от 50 /петдесет/
лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП; глоба от 50 /
петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл.104 а
от ЗДвП, като наред с това на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 контролни точки.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.