№ 126
гр. Пловдив, 09.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500235 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподател А. Д. А., редовно призована, за нея се явява адвокат
Б.К., редовно преупълномощен.
Жалбоподател Община Х., редовно призована, явява се юрисконсулт
Б. П.-В..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Юрк. П.-В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивни жалби на двете страни срещу Решение №46/28.02.2023 г., по гр.д.
№615/2022 г. на ОС – Х., I-ви състав, постановено по предявен от А. Д. А.
срещу Община Х. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение в размер на 26 000 лв., за претърпени от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания – луксация на дясната
1
раменна става, както и фрактури на зъби 34 и 35 на долната челюст, получени
в резултат на инцидент, настъпил на 10.06.2022 г. в гр. Х., на тротоарна площ
на ул.“Цар Освободител“ пред №7, при който ищцата се спънала в
разместени плочки на тротоара и паднала, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 10.06.2022 г. до окончателното плащане.
С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 10.06.2022 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 8000 лв. до пълния
предявен размер, като е осъдил страните да заплатят разноски по
съразмерност.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№2509/20.03.2023 г. ищцата А. Д. А., чрез адв. К.
Г., обжалва решението ЧАСТИЧНО в отхвърлителната му част, с която е
отхвърлен иска за обезщетение за разликата над 8000 лв. до размера от 20 000
лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част,
поради нарушаване на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение, което
не съответства на степента на търпените от ищцата болки, страдания и
дискомфорт, възрастта на ищцата, пожизнения характер на част от
неблагоприятните последици от уврежданията, икономическите условия в
страната и съдебната практика по сходни случаи. Настоява за отмяна на
решението в обжалваната отхвърлителна част и присъждане на допълнително
обезщетение в размер на още 12 000 лв. /до размера от общо 20 000 лв./, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до
окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на АД “Г. и М.“.
С Определение №730/14.10.2022 г. /на л.29 от делото на ХОС/ ищцата е
била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на
държавни такси.
Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№3371/13.04.2023 г., подаден от Община Х. чрез юрк. Б. П.-В., надлежно
2
упълномощена с пълномощно за всички инстанции на л.43 от делото на ХОС.
Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба на ищеца. Действително неправилно е приложен принципа на
справедливостта, но в обратна посока – чрез завишаване, а не чрез
занижаване на размера на обезщетението.Решението не страда от пороците,
посочени от ищеца, като твърденията във въззивната жалба не кореспондират
на събраните доказателства. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на
ищеца без уважение. Релевирано е евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като се настоява за определянето му в
минимален размер.
С Въззивна жалба вх.№2531/21.03.2023г. ответникът Община Х.,
представлявана от Кмета на общината С.Д., обжалва решението ИЗЦЯЛО в
осъдителната му част. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост, както и поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените павила – в решението не са обсъдени всички
доказателства в тяхната взаимна връзка; правните изводи са декларативни и
необосновани непълно е обсъждането на събраните писмени и гласни
доказателства и СТЕ; неправилно са кредитирани показанията на св. М., като
не е отчетена родствената й връзка с ищцата и обстоятелството, че тя не е
била очевидец на инцидента; съдът е обсъждал дадени извън процеса, пред
вещото лице в хода на изготвяне на заключението, свидетелски показания на
свидетел очевидец; механизмът на увреждането не е доказан по несъмнен
начин. При условията на евентуалност се поддържа нарушение на чл.52 от
ЗЗД чрез определяне на завишен размер на присъденото обезщетение, като
определянето му е необосновано от съда. Настоява се за отмяна на решението
в осъдителната му част изцяло, и отхвърляне изцяло на предявения иск.
Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата, и в срока
по чл.263, ал.1 във вр. чл.60, ал.6 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна
жалба вх.№3405/18.04.2023 г., подаден от А. Д. А., чрез адв. К. Г.. Поддържа
се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на
ответника. Съдът задълбочено е обсъдил всички доказателства и правилно е
3
приел за установено, че отговорност за настъпилата злополука носи именно
ответната община. Ищцата е доказала по несъмнен начин релевантните факти,
от които произтича претенцията й за обезвреда, докато възраженията на
ответника са бланкетни и неподкрепени с доказателства. Установено е
мястото на настъпване на злополуката и механизма на настъпването й.
Неоснователно е оплакването, че вещото лице е използвало показания на
свидетел-очевидец, който е присъствал при огледа – въпросното лице е
именно служителката в магазина, пред който е станала злополуката, която се е
обадила на тел.112, за да повика екип на спешна помощ, които обстоятелства
са посочени в исковата молба. Съдът не е допуснал нарушение, като е
обсъдил показанията на жената, станала очевидец на инцидента.
Неоснователни са и оплакванията за кредитиране на показанията на св. М.,
поради заинтересованост – тези показания са били събрани за установяване на
вида и характера на вредите, и продължителността на възстановителния
период. Експертизата установява, че в процесния участък тротоарните плочки
са повдигнати от 5 до 20 см. над нивото на основната тротоарна настилка,
които дефекти представляват реална опасност за преминаващите пешеходци,
поради което се поддържа доказаност по основание на предявения иск.
Досежно размера се поддържа неоснователност на оплакванията за
завишаване на размера на присъденото обезщетение, а напротив – налице е
съществено занижаване на размера на обезщетението, като се поддържа
становището за справедлив размер от 20 000 лв., изразено с въззивната жалба
на ищеца. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ответника без
уважение и потвърждаване на решението в неговата осъдителна част. Заявява
се претенция за направените разноски пред двете съдебни инстанции, в това
число и за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно за ищцата процесуално представителство пред двете съдебни
инстанции. С въззивните жалби и отговорите страните не са представили
нови доказателства и не са направили доказателствени искания.
Адв. К.: Поддържам жалбата и оспорвам тази на другата страна. Нямам
доказателствени искания.
Представям списък за разноски.
Не възразявам по списъка на разноските на насрещната страна.
Юрк. П.-В.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.
4
Поддържам нашата въззивна жалба.
Нямам доказателствени искания.
Представям списък на разноски.
Не възразявам по списъка на разноските на насрещната страна.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите така депозираната
жалба, като ни присъдите всички направени разноски.
Моля да ми предоставите възможност за представяне на писмена
защита.
Моля да отхвърлите като неоснователна и недоказана жалбата на
Община Х. и отхвърлите претенцията им за разноски.
Юрк. П.-В.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че обжалваното
решение на ХОС е неправилно и необосновано и при постановяването му са
нарушени съдопроизводствени правила, отнасящи се до преценката на
събрания по делото доказателствен материал. Тоест, налице е необоснованост
на фактическите изводи на съда. Считам, че извода на съда, че ищцата е
доказала по категоричен начин твърдението си, че е получила травматично
увреждане за неправилен. Тези твърдения не се подкрепят от нито едно от
доказателствата. Не се установи настъпване на процесното събитие в резултат
на което ищцата е претърпяла неимуществени вреди Не е доказан
механизмът на настъпване на увреждането.
На следващо място в мотивите си съдът неправилно е приел за
установено, че исковете на ищцата са основателни и доказани, тъй като са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на
деликтната отговорност на Община Х..
Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.
5
Съдът определя седмичен срок за представяне на писмени бележки.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 10.07.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 9,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6