Решение по дело №352/2019 на Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

гр.Лом, 6.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети граждански състав в открито заседание на 25 юни през две хиляди и деветнадесета година, състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело №352 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът “В и К” ООД гр.Монтана поддържа в исковата си молба, че с ответника са се намирали в облигационни правоотношения, които се регулират от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и. канализационните услуги, Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи и Общите условия на “ВиК” ООД гр.Монтана за предоставяне на ВиК услуги. Съгласно тези условия твърди, че е дружеството е изпълнило задължението си за доставка на услугите до жилището на ответника, но последният от своя страна не е изпълнил задължението си да я заплати по издадените данъчни фактури. Поради липса на плащане е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което съдът е постановил такава. Срещу тази Заповед длъжникът, ответник по делото, е подал в законоустановения срок възражение, което ищецът счита за неоснователно.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 334.68 лева главница по издадените фактури, сумата от 40.11 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното и исковото производство.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор на ИМ и взема становище по предявения иск. Счита го за неоснователен, мотивирайки се за това, че няма водомер, който да отчита количеството изразходвана вода.

Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушано е и заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

Между страните е безспорно и от приложеното ч.гр.д.№ 2504/2018г. на Районен съд Лом се установява, че ищецът “В и К” ООД гр.Монтана на 13.12.2018г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник - ответника по настоящето дело. В издадената на 14.12.2018г. заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 334.68 лева главница по издадените фактури, сумата от 40.11 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 25 лева. Съобщение с приложената заповед за изпълнение и указания е връчена на длъжника, който е депозирал възражение,че не дължи изпълнение.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че за адрес гр.Лом , ул. Минзухар №8А е открита партида във „В и К.” ООД Монтана с № 1222641 на името на ответника .

От приложената извадка от партидна книга, в която се отразяват изразходените кубици при инкасиране на абоната е видно, че отчитането на измервателния уред е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет има подпис, за претендирания период.

От показанията на разпитаната в съдебно заседание свид. Софрония Димитрова се установи, че в жилището на ответника липсва измервателен уред, поради което му е начислявана такава, съгласно изискванията на Наредба № 4 в размер на по 4 куб.метра на член от семейство. Поддържа, че е извършвала проверки, като твърди, че в процесното жилище живеят трима души, но им е правен компромис и е начислявана за двама души.

От заключението на вещото лице се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени/осчетоводени/ като задължение на ответника фактури, подробно описани по номера и дата на обща стойност 334.68 лева за периода от м. 11.2015г. до м.11.2018г. В счетоводството на ищеца не е отразено плащане за консумираната вода от ответника по посочените фактури, като вещото лице пояснява, че ответникът е абонат на ищеца, партидата се води на негово име . Общият размер на лихвата за забавено плащане е 40.13 лева. Вещото лице пояснява, че количеството изразходвана вода, отразено в карнет книгите съвпада с посоченото във фактурите и съобразно действащите цени по периоди, стойностите са отразени правилно. Съдът възприема заключението на вещото лице, неоспорено и от страните, като дадено обективно и безпристрастно.

 

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже пълно и главно - наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника за доставка на питейна и отвеждане на канална вода; неизправността, респ. липсата на водомер в имота; коректното определяне на количествата вода, предвид наличие на предпоставки за служебно начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период; броя на обитателите на имота за периода, както и цената на доставените услуги. По иска за обезщетение за забава, следва да установи наличието на главния дълг, настъпването на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на мораторната лихва. В негова тежест е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност по отношение на вземанията.

В тежест на ответника е да установи плащане на процесните задължения.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за  основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Лом. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Монтана.

Предвид изричните изявления на ответника, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т.3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: за процесния период той, заедно със семейство си –  е обитавал имота и е потребявал предоставените от ВиК услуги; че имотът му , чийто ползвател е ответникът бил водоснабден .

Ето защо, с оглед събраните доказателства и изричното признание на ответника, че е ползвал имота в процесния период, заедно със семейството си, съдът намира, че същият има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.

Ищецът твърди, че тъй като не е имало поставен водомер, месечното количество изразходвана вода е определяно съобразно чл. 23, ал. 5 от ОУ. Това се установява и от представените карнети.

Съгласно  разпоредбата  на чл.32  на  Наредба  №4  за  условията  и реда  за  присъединяване  на  потребителите  и  за  ползване  на водоснабдителните  и  канализационните  системи,  ВиК  услугите  се заплащат  въз  основа  на  измереното  количество изразходвана  вода,  отчетено  чрез  монтираните  водомери,  а  отчетните  данни  се  установяват  чрез  отбелязване в  карнета,  заедно  с  датата на  отчитане  и  подписа  на  потребителя  или негов  представител. Чл.5, т.7  и  чл.21, ал.4  от  Общите условия  на  “Водоснабдяване  и  канализация” ЕООД- гр.Монтана също  изискват  отчитането  на  индивидуалните  водомери  да  става  в присъствието  на  потребителя  или  негов  представител.  По  делото  са  представени  копия от карнети, от които  е  видно,  че  не  са  вписвани  показания  на уред, а начислени  количества  вода по тарифа. Винаги е отчитано за двама души, като в  карнетите фигурират подписи за потребителя.

В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна вода, съотв. да бъде отвеждана канална/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5  от  Наредба  №4, потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането  и  ремонтът  на  индивидуалните  водомери също са негово задължение.

От събраните доказателства по категоричен начин се установява, че ответникът не е изпълнил това си задължение, въпреки че за целия процесен период, заедно със семейството си е ползвал предоставените му от ищцовото дружество услуги.

В тази връзка са ангажирани гласни доказателствени средства и заключение на СТЕ. От показанията на св. С.Д. се установява, че за процесния период ответникът и семейството му нямало поставен водомер, въпреки потребяването на вода. Начислявал е по тарифа  вс. месец  Въпреки, че домакинството на ответника се състояло от д души, му е начислявано като за двама души. Той или съпругата му се подписвали на карнетите, които им предоставял инкасаторът.

Съдът кредитира показанията на свидетеля и след съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, доколкото същите са ясни, последователни, непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства по делото.

Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги и заедно поне със съпругата си /а според признанието и с трети обитател – дете/ е ползвал имота за процесния период, както и предоставената вода. Същият не е изпълнил договорното си задължение, закрепено и нормативно, да постави в имота измервателно устройство, годно да отчита потребените количества. Същият обаче не е престанал да ползва предоставените му услуги. Поради това, законосъобразно начисляването на месечните количества е извършвано по тарифа. Друг начин не е бил възможен.

Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода ОУ, месечното  количество  изразходвана  питейна  вода  се начислява в  размер  на  по  5  куб.м.  на обитател за  нетоплофицирани  жилища,  като  съгласно  чл.23, ал.7  от  същите.

Видно  от  карнетите  и  показанията на св. Димитрова, начисляванията за целия период са правени като за двама обитатели, като в по-голямата си част са определяни само по 5 куб., т.е. нормата за завишаване не е приложена, макар да са били налице предпоставките за това.

С оглед изложеното, съдът намира, че в случая са били налице  предпоставките  за прилагане  на  клаузите  на  чл.23, ал.5  и  ал.7  от  Общите  условия  на  ищцовото дружество  при  определяне  на  задължението  на  ответника за процесния  период,  тъй като водомер липсва. Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана, поради бездействие на потребителя. Същият дължи заплащането й, като начислените количества са в негов интерес.

Искът е доказан по основание.

В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, а основание за плащането им е налице.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат от ответната страна, тъй като с бездействието си е станал причина за предявяване на иска. Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й.Г. ЕГН **********, че вземането на “В и К” ООД-Монтана ЕИК ******, с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя В.Д.И., произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2504 по описа на съда за 2018 година  чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът Г.Й.Г. следва да ЗАПЛАТИ на кредитора “В и К” ООД ЕИК ****** , сумата от 334.68 лева главница и сумата от 40.11 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г.Й.Г. ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД - Монтана / със снети по горе данни/ сумата от 25 лв., разноски по заповедното производство , както и сумата от 155 лв., разноски по исковото производство от които: 80 лв. за вещо лице и 75 лв. държавна такси.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: