ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
гр. Габрово , 28.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет
и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Галина Косева
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600013 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано
е по частна жалба от адв. Р. Б. от АК - Габрово, в качеството на служебен защитник на
подсъдимия С. И. В. от с. Х., общ. Севлиево, против протоколно определение от
07.01.2021 г. по НОХД № 432/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, постановено
в разпоредително заседание, само в частта по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК – относно
потвърждаването на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
В частната жалба се излага несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че
не са настъпили обстоятелства за изменение на мярката за неотклонение, като се
твърди, че не е посочено какви следва да са тези обстоятелства. На следващо място
защитникът счита, че контролираният съд е следвало да прецени наличието на
квалификацията „опасен рецидив“, независимо, че въпросът е част от материята по
същество, защото анализът може да е строго юридически, а не фактологически.
Именно заради рецидивът е изведена „реалната опасност“. Твърди се, че в хода на
производството е безспорно установено, че лицето, когато е било призовавано да се
явява в качеството на обвиняем, не се е укривало или бягало, а напротив. Иска се да
бъде отменено определението на районния съд в частта, в която е потвърдена мярката
за неотклонение, като същата се измени в по-лека.
Габровският окръжен съд, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК
определението на първоинстанционния съд в частта по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК и взе
под внимание изложените в частната жалба съображения, намира за установено
следното:
1
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално
легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Производството по НОХД № 432/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево е
образувано по обвинителен акт на РП – Севлиево против С. И. В. от с. Х., общ.
Севлиево, по обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК, за това, че на 19.10.2019 г., в с. Х., общ. Севлиево, от маса пред магазин,
находящ се на ул. „***“ № *, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – мобилен телефон „Самсунг А50“ с черен кожен калъф, на обща стойност 405
лв., от владението на Б. С. С. от същото село, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
С протоколно определение от 07.01.2021 г., постановено в разпоредително
заседание, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК,
като по т. 6, след като е обсъдил искането на адв. Б. и на подсъдимия, е приел, че
взетата на подсъдимото лице в досъдебната фаза на процеса мярка за неотклонение
„задържане под стража“ следва да се потвърди.
Въззивният съд намира определението в обжалваната му част по чл. 248, ал. 1,
т. 6 от НПК за правилно и законосъобразно. Видно е от материалите по приложеното
досъдебно производство, че с протоколно определение от 24.09.2020 г. по ЧНД №
388/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево на подсъдимия С. И. В. е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Посоченият съдебен акт е бил предмет на
проверка от въззивния съд, който с определение № 260010/30.09.2020 г. по ВЧНД №
105/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово го е потвърдил. Напълно правилно в
мотивите към обжалваното сега определение съставът на районния съд е приел, че след
първоначалното вземане на най-тежката мярка за неотклонение не е настъпила
промяна на обстоятелствата, която да обуслови изменение на мярката за неотклонение
в по-лека. Съответен на данните по делото е изводът, че изложените от защитника в
разпоредителното заседание съображения за промяна на мярката за процесуална
принуда касаят въпроси, които са били взети под внимание от предходните съдебни
състави. Във връзка с оплакването в частната жалба относно обективното проявление
на квалифициращия признак „опасен рецидив“, въззивният съд намира, че това е
въпрос, на който следва да се отговори по съществото на процеса. На плоскостта на
темата за мярката за неотклонение следва да се посочи, че презумпцията по чл. 63, ал.
2, т. 1 от НПК е относима както при опасен рецидив, така и при специален рецидив
(повторност). Настоящият съд, без по никакъв начин да обсъжда и взема под внимание
обосноваността на обвинението, не намира промяна на обстоятелствата, които са
отчетени при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, и по отношение на
2
останалите предпоставки. Фактите сочат, че подсъдимият е без постоянна трудова
ангажираност и няма доходи; не живее по официално регистрирания постоянен и
настоящ адрес и не е ясно къде се е бил установил преди задържането; разведен е и
няма отношение към полагане на грижи за свои близки.
В заключение, съдът намира, че действащата спрямо подсъдимия С. И. В.
мярка за неотклонение „задържане под стража“ е адекватна и изпълва целите по чл. 57
от НПК. Обжалваното определение, в частта му за потвърждаване на мярката за
неотклонение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, е правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.01.2021 г. по НОХД №
432/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, постановено в разпоредително
заседание, в обжалваната част, в която по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е
потвърдена взетата на подсъдимия С. И. В. мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3