РЕШЕНИЕ
Номер
79 26.01. Година
2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На
шести декември през 2016 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Е.А.
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
гражданско дело номер 1587 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - И.П.С.
с ЕГН ********** и адрес: *** чрез пълномощника си адв. С.С. със съдебен адрес ****
твърди, че през 2007 г. е придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент, находящ се на
адрес: ****. В началото на 2009 г. ищецът решил да ипотекира собствения си имот,
за обезпечение на заем, по повод което посетил нотариус, пред който да бъде
изповядана сделката с нотариален акт за договорна ипотека. Ищецът твърди, че преклонната
му възраст наложила сделката да бъде подготвяна от негови пълномощници и във
връзка със същата Столична община издала удостоверение за наследници № *** от ***
на съпругата на ищеца – В. Х., според което С. е нейн единствен наследник.
Преди изповядване на сделката обаче нотариусът установил, че ищецът не е
единствен наследник на покойната В. Х., за което сезирал и органите на МВР с
твърдения за официален документ с невярно съдържание. На 25.06.2007 г.
ищеца твърди, че са му снети обяснения пред разследващ полицай от ***, а
на 03.11.2010г. С. е привлечен в качеството на обвиняем в извършване на
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК за това, че на 25.06.2007 г.
в *** в нотариалната кантора на нотариус В. Я. съзнателно се е ползвал от
неистински официален документи – удостоверение за наследници като за самото
съставяне на документа не може да му се търси отговорност. Ищецът сочи, че на
04.01.2011 г. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС срещу
него, по повод на което е образувано наказателно дело № 168 /2011 г., 106-ти
наказателен състав, приключило с присъда, с която ищецът е признат за невиновен.
Твърди, че коментираната присъда е влязла в законна сила на 18.02.2016 г.,
както и че според мотивите на съда по делото са събрани убедителни доказателства
- показанията на свидетелите Д. Д. и А.
Т., че С. лично не се е ползвал пред
нотариуса от въпросния документ. Въз основа на изложеното, ищецът сочи, че е
претърпял сериозно увреждане на правната му сфера и конкретно шокът, който
изживял от повдигнатото му обвинение бил изключително голям, предвид
преклонната му възраст и дори постановената оправдателната присъда не могла да
премахне чувството, че има отрицателна атестация в обществото. Заради
наказателното производство, което продължило над десет години, ищецът сочи, че изпитал
силен психоемоционален стрес, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за
безпомощност и обреченост, злепоставяне, влошаване на здравословното състояние
и конкретно – сърдечни проблеми, които лекува и до днес. Затова иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на воденото срещу него наказателно
производство в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от дата
02.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът -
Прокуратурата на Република България чрез представляващия я прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив възразява срещу
иска като твърди, че увреждането е настъпило изцяло по изключителната вина на
ищеца, каквато била и констатацията в мотивите към оправдателната присъда,
алтернативно, че С. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва
размерът на обезщетението, което в заявения размер, според ответника, не е
съобразено със социално -икономическите условия в страната. Счита, че
производството е приключило в разумен срок - 5 години, тъй като не следва да се
взема предвид периодът от 2007 г. до 2010 г., през който С. е имал
процесуалното качество свидетел. Освен това същият не е бил привлечен като
обвиняем за тежко умишлено престъпление, нито спрямо него са упражнявани
каквито и да било мерки на процесуална принуда. Поддържа, че липсват
доказателства за установяване на
твърдените вреди и техния размер, както и че същите са свързани с обвинението,
а конкретно по отношение на представената етапна епикриза сочи, че съдържа
данни за хронични заболявания на С., които предхождат повдигнатото му
обвинението. Оспорва претенцията за законна лихва от датата, на която е
произнесена оправдателната присъда 02.02.2015 г. като неоснователна, като
счита, че лихва се дължи от 18.02.2016 г., когато присъдата е влязла в законна
сила.
Контролиращата
страна - Окръжна прокуратура Пловдив не ангажира конкретно становище по
предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Спор по фактите не е формиран между страните, а последните са и
документално установени от материалите, съдържащи се по приложеното НОХД №
168/2011г. по описа на СРС – НО 106 н.с., в т.ч. и ДП № 5022/2008г. – 04 РПУ и
пр.пр. № 41597/07г. по описа на СРП и те
се свеждат до следното: По повод молба вх. № 19915 от 26.06.2007г. на Нотариус
В. Я. до Началника на 04-то РПУ – СДП, с която са изразени съмнения досежно
автентичността на удостоверение за наследници № *** от *** на ***, е
разпоредено извършване на проверка, в хода на която са снети обяснения, вкл. и
от И.П.С.. С постановление от 14.01.2008г. на СРС е образувано досъдебно
производство срещу ищеца за това, че на 25.06.2007г. в *** – нотариална кантора
на Нотариус В. Я. – рег. № *** на НК, съзнателно се е ползвал пред Нотариус В.
Я. от неистински официален документ – „Удостоверение за наследници“ № *** на
името на В.С. Х., като от него за самото съставяне не може да се търси
отговорност. Предприети са за извършване редица процесуални действия като на
20.02.2008г. ищеца е разпитан в качеството му на свидетел по образуваното
досъдебно производство. С постановление от 03.11.2010г. И.П.С. е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.1 НК; на 11.11.2010г. е разпитан в
това му качество, след което му е предявено и разследването, приключило с
мнение за предаване на обвиняемия на съд. На 07.01.2011г. е внесен обвинителен
акт в СРС и въз основа на същия е образувано НОХД № 168/2011г. по описа на НО
106 н.с. при СРС, приключило с присъда от 02.02.2015г., с която И.П.С. е
признат за невинен в това, че на 25.06.2007г. в **** – нотариална кантора на
нотариус В. Я. – рег. № *** та НК съзнателно се ползвал /представил пред
нотариус В. Я./ от неистински официален
документ – удостоверение за наследници № *** на името на В. С. Х., на което е
придаден вид, че е издадено от Ю. П. – длъжностно лице в ***, като от него, за
самото съставяне, не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по
чл. 316 във вр. чл.308, ал.1 НК и е оправдан.
Установеното налага извод, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, пр.първо
от ЗОДОВ - ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем, срещу него е внесен
и подържан обвинителен акт, а образуваното наказателно производство е
приключило с постановена оправдателна присъда.
Приетата от съда и без резерви от страните съдебно – медицинска експертиза
на в.л. д-р Г.Г., сочи, че воденото наказателно производство и генерирания от
ищеца психо – емоционален стрес с голяма доза условност може да се приеме, че
са допринесли за клиничната изява на ИБС, респ. за промяна в здравословното
състояние на С., като следва да се отчете факта, че ищеца е с установена
артериална хипертония, в напреднала възраст, а също и обстоятелството, че С.
страда от прогресиращи артеросклеротично обусловени сърдечно – съдови
заболявания. Експерта е констатирал, че във връзка с установените заболявания –
артериална хипертония и исхемична болест на сърцето е провеждано адекватно
медикаментозно лечение и на двете заболявания и е осъществено адекватно
интервенционално лечение на ИБС, като на този етап липсват обективни данни за
функционални нарушения на сърцето.
Събраните по делото гласни доказателства и конкретно показанията на св. Д.
М., които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК, предвид наличната,
макар далечна родствена връзка с ищеца и кредитира като преки и непосредствени и
подкрепи при посочената доза условност от приетата СМЕ, установяват, че воденото
срещу ищеца наказателно производство му се „отразило зле, ходел по болници“.
Свидетелят уточнява, че се наложило поставянето на стенд на сърцето на С.,
което станало след завеждане на делото, както и че здравословните проблеми със
сърцето били провокирани от стреса и притесненията, „…че ще го затворят и ще му
вземат апартамента“. Твърди, че при срещите им, които били поне веднъж седмично
С. бил притеснен, пиел хапчета и треперел, както и че когато делото приключило
ищецът му казал, че преживения стрес му е довел здравословни проблеми.
Коментираните свидетелски показания и приетата по делото експертиза
установяват твърденията на ищеца за претърпени от него болки и страдания.
Същите са в причинна връзка с действията на правозащитния орган – Прокуратура
на Р България, тъй като вредите са настъпили от действията на длъжностни лица
от Прокуратурата, които осъществяват контрол в досъдебната фаза, същите внасят
и подържат обвинението в съдебната фаза. Противно на възраженията на ответника
съдът счита, че именно той носи отговорност за негативните преживявания на
ищеца – стрес и притеснения, тъй като същите са пряк резултат от повдигнатото
му и подържано обвинение, по което е постановена оправдателна присъда.
При определяне на дължимото се на ищеца обезщетение за репарация следва да се вземе предвид установения факт
на негативно преживяване и стрес и същевременно да се отчете обстоятелството,
че влошеното здравословно състояние на ищеца се дължи и на други обективни
факти – възраст, пол и съпътстващи заболявания, които няма как да бъдат
определени като причинно следствени с поведението на ответника. Следва също да
се отчете и обстоятелството, че повдигнатото и подържано обвинение на ищеца не
е за тежко престъпление, както и че по отношение на същия не са прилагани
никакви мерки на процесуална принуда и същевременно че производството е
приключило извън разумните срокове /вж. чл.6, §1 от
ЕКПЧОС/ - повече от четири години. Размерът на дължимото от правозащитните органи
обезщетение следва да се определи от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Следва
да се отчетат както претърпените от ищеца страдания в пряка връзка на
причинност с образуваното срещу него наказателно преследване, привличането му в
качеството му на обвиняем, които действия са съпричинили в посока влошаване и
физическото му здраве и са довели до засягане на честта и достойнството му. Само
при съобразяване на тези данни би се стигнало до справедливо възмездяване на
вредите. Според съда, дължимото се и достатъчно обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца, което следва да му се присъди, е в размер на 5 000
лева, като при определянето му съдът отчете и обстоятелството, че С. не
установи да е претърпял вреди, извън обичайните и съпътстващи наказателното
производството такива – стрес и притеснения, които са съпричинили, наред и с
други обективни фактори, влошеното му здравословно състояние. Сумата следва да
се присъди със законната лихва, считано от 18.02.2015г., от който момент вземането е
станало изискуемо /вж. т.4 от ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС, тълк.гр.д. № 3/2004г.
на ОСГК/ до окончателното й заплащане, а не както се претендира от ищеца от
02.02.2016г., а в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лева
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Неоснователно е
възражението на ответника за изключителен принос на ищеца – чл.5, ал.1 ЗОДОВ,
евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат – чл.5, ал.2 ЗОДОВ, което
последния свързва с поведение на ответника, съпричастно към престъпното деяние.
За да е налице съпричиняване следва поведението
на ищеца, наред с противоправното деяние на ответника, да е противоправно и именно това поведение да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В хода на настоящото
производство не се установи противоправност в поведението на ищеца, а твърденията
за налични данни за подобна противоправност в мотивите на присъдата, съдът не
споделя, тъй като от една страна същите не съдържат категоричност в тази
посока, а от друга дори и да съдържат, по никакъв начин не освобождават
ответника от отговорност, тъй като именно представителя на прокуратурата е този
на когото е възложено да прецени налице ли са основания да бъде подържано повдигнатото
обвинение или да направи искане евентуално за неговото изменение. След като
ответника не е предприел съответните, процесуални действия, което е довело и до
оправдаване на ищеца по повдигнатото му обвинение, то същия следва да понесе и
отговорността от незаконността им, за която не се установи съпричастност на С..
На основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност, които съдът констатира да са в размер на 581 лв.,
представляващи платена държавна такса и възнаграждение за адвокат, определено
при условията на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 580 лв. с приложението на чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България – гр.София да
заплати на И.П.С. с ЕГН ********** и адрес: *** сума в размер на 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в психоемоционален стрес, притеснение, засягане на
честта и достойнството му и влошено здравословно състояние, всичко в резултат на неправомерно повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК, наказателното производство, по което е приключило
с постановената по НОХД № 168/2011г. по описа на ПРС, НО, 106 –ти състав на
02.02.2015г. присъда, с която ищеца е признат за невинен, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 18.02.2015г. до окончателното й изплащане, като
в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лева и за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2015г. до 17.02.2015г.
/вкл./, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България – гр.София да заплати
на И.П.С. с ЕГН ********** и адрес: *** сума в размер на 581 лв., представляваща
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: