Решение по дело №192/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260662

 

гр. Пловдив 17.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Пловдивският окръжен съд, Х^-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди десет и първа година в състав:

                                                                                                                    

                                                                                 Председател: Пламен Чакалов

                                                                                            Членове: Румяна Андреева

                                                                                                        Бранимир Василев                                                                                  

 

при секретаря Б. Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 192 по описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Обжалвано е Решение №261039/27.10.2020г. постановено по гр. д. № 18628/19г. на Пловдивския районен съд XIV^-ти гр. с. с което се признава за установено по отношение на В.К.А., граждани на Украйна, роден на ***г. с адрес: ***, че в полза на З.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, не съществува право на ползване върху ½ ид. Ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.1562.1.12 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД – 18 – 48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК с адрес ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.1562 с предназначение: жилище, апартамент; брой нива: 1; площ 60.72 м², при съседи самостоятелни обекти с идентификатори 56784.530.1562.1.11, 56784.530.1562.1.10, 56784.530.1562.1.9, ведно с изба № 10 с площ от 8.25 м², ведно със 7.141% ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 23/330 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.530.1562 с площ от 340 м² по скица с начин на трайно ползване: високо застрояване и съседи: 56784.530.1558, 56784.530.1563, 56784.530.9621, 56784.530.1555 и 56784.530.1556.

Жалбоподателят З.И.П. моли съда да отмени решението на районния съд по съображенията изложени в жалбата и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна В.К.А. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представения препис от Решение по гр. д. № 23015/11г. на ПдРС, ХIII^-ти гр. с., се установява, че по това дело е допусната делба на процесния апартамент, ведно с изба и съответните идеални части от общите части на сградата и от поземления имот.

С решението по посочено дело, с което е извършена делбата на имота същият е изнесен на публична продан, като е указано, че получените при проданта суми да се разпределят по равно между съделителите В. К. А. и О.М.А.. Това решение е влязло в сила на 06.11.2014г.

На 06.02.2015г. О.М. А. е учредила на З. И. П. пожизнено /безсрочно/ и възмездно правото на ползване върху нейната ½ ид. ч. спорния имот и този нотариален акт е вписан на същата дата.

Спорният по делото въпрос е дали вписването на исковата молба за делба, което е извършено на 12.01.2012г. прави непротивоставими на ищеца В.А. всички придобити след този момент вещни права, както твърди ищеца или тази защита не намира приложение в настоящия казус, понеже учредяването на право на ползване не представлява прехвърляне на собствеността, каквато е позицията на ответника З.П..

При отговора на този въпрос трябва да се съобразят следните обстоятелства:

Целта на вписването на исковата молба е охраняване интересите на вписалия я ищец, с което той обявява, че има претенции спрямо имота предмет на спора във вида и обема от права, които съществуват върху този имот в момента на вписването. В настоящия казус е учредено право на ползване не просто след вписването на исковата молба, а след влизане в сила на решението по извършване на делбата. Веднага следва да се посочи, че втората фаза на делбата протича в предметната рамка на решението по допускане на делбата и делба следва да се извърши на обекта така, както е дефиниран с решението по допускане на делбата, което означава, че до делба е допуснат и съответно е изнесен на публична продан имот без учредено право на ползване върху ½ ид. ч. от него. Тук оповестително – защитното действие на вписаната искова молба има за последица спрямо всеки последващ приобретател на право на ползване, на когото е противопоставимо решението по извършване на делбата.

Изложеното налага извода, че спрямо В. А. З. П. не притежава право на ползване върху ½ ид. ч. от процесния имот, поради което предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати разноски направени пред въззивния съд в размер на 600лв.

Воден от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №261039/27.10.2020г. постановено по гр. д. № 18628/19г. на Пловдивския районен съд XIV^-ти гр. с.

ОСЪЖДА З.И.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.К.А., граждани на Украйна, роден на ***г. с адрес: *** сумата 600 (шестстотин) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                            Членове: 1.                                        2.