№ 14001
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110172114 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗАД „А“, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление - град С“, ЕИК: ..........., представлявано от адв. Ц. Б, САК, с
адрес за призоваване: гр. С против „Д“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр.С, представлявано от изпълнителните директори ..........
Ищецът твърди, че на 04.01.2018 г., в гр.София, на ул. „Пенчо Славейков“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което водачът Д. И., с управлявания от него автомобил
„Фолксваген Пасат“, peг. № С, е причинил щети на застраховано при ЗАД „А“ имущество -
л.а. „Тойота Ярис“ с peг № С, собственост на „С“ ЕООД.
Сочи се, че за регистриране на пътно-транспортното произшествие е съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, в който е посочени, че произшествието се дължи
на действията на водача на автомобил „Фолксваген Пасат“, peг № С - Д. И., който при
включване в движението от паркирано състояние, не пропуска движещият се по улицата в
същата посока автомобил „Тойота Ярис“ с peг № С, в резултат на което му нанася щети в
задната част.
Сочи се, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка
„Каско“, полица № 17-030/411/5001741, валидна от 20.08.2017 до 19.08.2018 г., в ЗАД „А“ е
била образувана преписка по щета № 0300/18/456/500036, извършен е оглед на
застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите, причинени при
пътно-транспортното произшествие, след което повредите са отстранени от сервиз „Т“
ЕООД.
Твърди се, че стойността на ремонта, в размер на 2 493, 01 лева /две хиляди
четиристотин деветдесет и три лева и една стотинка/, която стойност е заплатена от ЗАД „А“
на сервиза, по банков път на 04.05.2018 г., видно от преводно нареждане № 16756653 /
04.05.2018 г.
Твърди се, че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно
1
произшествие автомобил „Фолксваген Пасат“, peг № С е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с „Д“ ЕАД, като съгласно протоколът за ПТП,
номерът на полицата е № BG/06/117003168728.
Твърди се, че ЗАД „А“ е предявило регресните си права по щета № 0300/18/456/500036,
като с писмо, вх. № 310-03-4786/ 15.11.18 г., ответникът е отказал изплащането на регресната
претенция.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Д“ ЕАД, ЕИК
........, със седалище и адрес на управление: гр.С, представлявано от изпълнителните
директори ......... да заплати на ЗАД „А“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление - град
С", ЕИК: ..........., представлявано от адв. Ц. Б, САК, с адрес за призоваване: гр. С по банкова
сметка - IBAN: BG......., банка: „А“ АД, следните суми:
- сумата от 2 493,01 лева / две хиляди четиристотин деветдесет и три лева и една
стотинка/, представляващи изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Каско“ и обичайните разноски за неговото определяне в
резултат на настъпило ПТП на 04.01.2018 г., в гр.София, на ул. „Пенчо Славейков“, е
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът Д. И., с управлявания от него
автомобил „Фолксваген Пасат“, peг № С, е причинил щети на застраховано при ЗАД „А“
имущество - л.а. „Тойота Ярис“ с peг № С, собственост на „С“ ЕООД по щета
0300/18/456/500036, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
претенция - 16.12.2021 година до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 779,00 лева /седемстотин и седемдесет и девет лева/- представляващи
мораторна лихва, претендирана от 15.11.2018 г. до предявяване на исковата претенция, върху
претендираната главница от 2 493, 01 лв.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Д“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и по размер. С отговора на исковата молба
ответникът твърди, че описаният в исковата молба механизъм не кореспондира с
начертаната от двамата водачи схема и отбелязаните обстоятелства около настъпването на
пътния инцидент в двустранния констативен протокол. Твърди се от ответника, че
отбелязаните в протокола обстоятелства кореспондират и с уврежданията, видно от
предоставения снимков материал, които се характеризират с оставена протривна следа по
дължината на автомобила. Твърди се, че такава би се получила само тогава, когато водача на
л.а „Тойота“, поради несъобразяване на страничното разстояние между него и паркирания
автомобил, в желанието си да паркира е „отсякъл“ твърде остро завоя и е нанесъл
уврежданията.
Твърди се, че вината е единствено на водача на л.а. „Тойота“, модел „Ярис“, който не е
контролирал достатъчно добре управляваното от него превозно средство и не е съобразил
положението на паркирания автомобил при опита да извърши желаната от него маневра.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието на покрит
застрахователен риск, доколкото няма данни по делото за това дали риска е покрит от
Общите условия на ищеца.
Оспорва се от ответника, че не е ясно дали е заплатена дължимата премия за процесния
автомобил и към момента на произшествието застрахователния договор е бил в сила между
ищеца и собственика на превозното средство.
С отговора на исковата молба се възразява, че описаните и оценени от ищеца щети са в
причинно следствена връзка с пътно - транспортното произшествие, като се оспорва, че
определеното и изплатено застрахователно обезщетение е прекомерно спрямо
действителната пазарна стойност на вредите, като се сочи, че същите са многократно
завишени.
2
С отговора на исковата молба по отношение иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД са
заявява оспорване и се заявява възражение за изтекла погасителна давност на основание
чл.111. б. „в“ от ЗЗД по отношение на претендираната мораторна лихва.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли същият да
бъдат уважен изцяло.
За ответника в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва иска по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, както и заключения по приетите по делото съдебно – техническа
експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, и след анализ на доказателствата поотделно
и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото ответникът признава като факти датата и мястото на настъпване на ПТП-то
- на 04.01.2018 г., в гр.София, на ул. „Пенчо Славейков“, е настъпило пътнотранспортно
произшествие.
По делото се представиха и приеха като писмени доказателства следните писмени
документи:
По делото се представи застрахователна полица 17-0300/411/5001741 към ЗАД „А“ със
застрахователен период 20.08.2017 г. до 19.08.2018 г., т.е. към датата на процесното ПТП
04.01.2018 г. същото е реализирано в срока на валидност на застрахователния договор. От
застрахователната полица е видно, че застрахованото имущество е л.а. „Тойота Ярис“ с peг
№ С, собственост на „С“ ЕООД.
По делото се представи двустранен констативен протокол за ПТП № 53662, съставен
на 04.01.2018 г., от който се установи, че процесното МПС е претърпяло ПТП на същата дата
в гр. София, в срока на валидност на застрахователния договор.
Представено е и уведомление за щети по МПС във връзка с заявена щета №
0300/18/456/500036 за автомобил „Тойота Ярис“ с peг № С към ЗАД „А“ от лицето Т. Г.,
която е и водач на автомобила при реализиране на процесното ПТП от 04.01.2018 г.
За стойността на изплатеното застрахователно обезщетение е представена и фактура
**********/20.03.2018 г. на обща стойност 2 493, 01 лева, издадена от застрахователя ЗАД
„А“.
Представи се от ищеца и писмо от „Д“ ЕАД, в което е обективиран отказ за
възстановяване на сумите предявени от регресните претенции във връзка с щета №
0300/18/777/500553 поради липса на основание за ангажиране на регресната отговорност на
ответното застрахователно дружество с приложени снимки на автомобила с марка „Тойота“.
По делото са допуснати и изслушани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел в режим на довеждане.
По делото се разпита свидетелят Д. И.. Свидетелят несигурно сочи, че през 2018 г. е
управлявал автомобила, тъй като е служебен на фирмата, в която е единствен служител, но
не помни със сигурност, тъй като се управлява и от други хора. Свидетелят сочи, че е искал
да се включи в движението, но не видял един автомобил марка „Тойота“, която се движела с
по – висока скорост, като така се ударили. Свидетелят си спомня, че другата кола била
управлявана от жена, а вината била негова. Сочи, че не помни дали са направили протокол
за това, защото нямало големи щети. Сочи, че не помни щетите по другия автомобил какви
са били, защото бил разсеян тогава, но сочи, че вината била негова, като със сигурност е
имало щета, но не може да определи на каква стойност. При предявяване на протокола в
съдебното заседание на свидетелят същият е посочил, че положеният подпис срещу МПС
3
„А“ е негов.
По делото се разпита свидетелят Т. Г.. Сочи, че си спомня за пътнотранспортно
произшествие, в което е участвала през м. 01.2018 г. в гр. София, ул. „Пенчо Славейков“,
като тогава карала „Тойота Ярис“. Сочи, че я ударили отстрани, като свидетелката минавала
покрай другия автомобил, водачът не я видял, бил паркирал, колата му била светла.
Свидетелката сочи, че е идвала от „Александровска болница“ към „Пирогов“, по три ленти
за движение има там, във втората пътна лента настъпил ударът, другият автомобил излизал
от паркиране, не се е движил, свидетелката почти го била отминала, когато я ударил на
задната врата, като свидетелката дори не не очаквала, даже не разбрала, никакви действия
не била предприела,защото го отминавала и не очаквала. Сочи, че съставили протокол, а
водачът на другия автомобил бил любезен, слязъл, извинил се.
След предявяване на двустранния протокол в съдебно заседание свидетелката е
потвърдила подписа и нейния почерк при изписване на съдържанието в същия.
Свидетелката е потвърдила и изцяло механизма на произшествието, който е отразен в
приетата по делото съдебно – техническа експертиза по делото.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно –
техническа експертиза.
От заключението на вещото лице съдът приема за доказан и механизма на
реализираното произшествие по начина, описан от вещото лице, а именно: На 04.01.2018 г.
около 16:10 часа, водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег.№ С предприема
маневра за потегляне от спряло състояние на бул. „Пенчо Славейков“ срещу № 17, като не
пропуска и реализира ПТП с движещия се по бул. „Пенчо Славейков“ в посока към
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” и предприемащ маневра отклонение вдясно за паркиране, лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№ С. Доказва се със заключението, че причината за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат”, с рег.№ С, който при маневра за потегляне от паркирано положение не пропуска
попътно движещия се отляво, лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№ С. Съдът приема за
доказано от заключението, че щетите по лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№ С се намират
в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 04.01.2018 г. произшествие в гр.
София. По отношение на стойността на ремонта, необходима за възстановяване на
увредения автомобил съдът приема за доказано, че на база пазарните цени към момента на
реализиране на ПТП е 1 885,84 лева, като от тази сума стойността на необходимите части,
материали и труд по средни пазарни цени е 1 295,68 лева. За да направи тези изчисления за
стойността на ремонта на автомобила вещото лице е взело предвид критериите: видът и
степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахования автомобил, от описаното
от застрахователя, годините на експлоатация на автомобила - 2 години, 4 месеца и 15 дни,
считано от датата на първоначална регистрация - 20.08.2015 г., както и пазарните цени към
датата на ПТП.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно –
счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице съдът приема за доказано, че сумата от 1179,49 лв. (
равняваща се на 603,31 евро), на което основание е издадена и застрахователна полица 17-
0300/411/5001741 е платена еднократно и е постъпила по сметка на ЗАД "А" на 17.08.2017 г.
с наредител „И“ с адрес С“. В застрахователната полица, която е цитирана и от вещото лице
е вписан като собственик на транспортното средство С ЕООД, София, бул. А.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство са заявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искови претенции, както следва:
4
- по регресната искова претенция - правната квалификация е чл.412, ал.1 във връзка с
чл.411, ал.1 от Кодекса за застраховането;
- по иска за обезщетение за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявеното възражение за погасителна давност по отношение на исковата претенция с
правно основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите е чл.111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите.
Заявените оспорвания от ответника по отношение на вината на водача на
застрахования лек автомобил са такива за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от Закона
за задълженията и договорите.
По същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди
деликта.
Исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което твърди и доказа правен
интерес пред местно и родово компетентен съд. На следващо място е налице и абсолютната
процесуална предпоставка по смисъла на чл. 412, ал. 1 от Кодекса за застраховането, а
именно предявена е от застрахователно дружество, което е встъпило в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
лице, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество. По делото това се
доказа с извършено уведомление от ищеца ЗАД „А“ до „Д“ ЕАД, с което са представени
доказателствата, които са били налице за извършено плащане на застрахователно
обезщетение във връзка с щета № 0300/18/777/500553.
По делото са налице данни за направен от ответника отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение изрично с писмо, според чието съдържание „Д“ ЕАД
твърди, че не са налице основания за ангажиране на регресното право на ЗАД „А“.
По делото се доказа по несъмнен начин от съвкупността на събраните по делото
доказателства, че механизмът на ПТП се е осъществил така, както е описан и в
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа
експертиза, а именно: На 04.01.2018 г. около 16:10 часа, водачът на лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, с рег.№ С предприема маневра за потегляне от спряло състояние на бул.
„Пенчо Славейков“ срещу № 17, като не пропуска и реализира ПТП с движещия се по бул.
„Пенчо Славейков“ в посока към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” и предприемащ маневра
отклонение вдясно за паркиране, лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№ С. Механизмът се
потвърждава и от двамата свидетели по делото – водачите на двата автомобила, описани и в
двустранния констативен протокол. Свидетелите са потвърдили и съставянето на
двустранния протокол и подробно са описали как се е реализирало процесното ПТП на
04.01.2018 г.
В казуса се установи по несъмнен начин също и това, че стойността на ремонта,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№ С е 1 885,84 лева,
5
като от тази сума стойността на необходимите части, материали и труд по средни пазарни
цени е 1 295,68 лева. Съдът приема, че общата сума, която е изчислена от вещото лице за
ремонт и възстановяване на щетите по лекия автомобил, а именно: 1 885,84 лева
кореспондира и с взетите предвид критерии при нейното определяне, а именно: видът и
степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахования автомобил, от описаното
от застрахователя, годините на експлоатация на автомобила - 2 години, 4 месеца и 15 дни,
считано от датата на първоначална регистрация - 20.08.2015 г., както и пазарните цени към
датата на ПТП.
Категоричен е извода на съда, че претендираните от ищеца вреди са в пряка причинно
– следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, което е потвърдено и от
заключението на вещото лице по приетата съдебно – техническа експертиза.
По отношение на размера на претендираното застрахователно обезщетение съдът
намира следното.
Исковата претенция следва да бъде уважена за размера, който се доказа по делото - 1
885,84 лева, която сума е стойността на ремонта и на необходимите части, материали и труд
по средни пазарни цени, а за разликата до пълно предявения размер от 2 493,01 лева, т.е. за
607,17 лева, да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен в тази част.
По отношение на възражението на ответника за неизплатена застрахователна премия
по полица с номер 0300/411/5001741 съдът намира следното. По делото се доказа, че сумата
от 1179,49 лв. ( равняваща се на 603,31 евро), на което основание е издадена и
застрахователна полица 17-0300/411/5001741 е платена еднократно и е постъпила по сметка
на ЗАД "А" на 17.08.2017 г. с наредител „И“ с адрес С“ – така от заключението на вещото
лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза. Поради горното възражението на
ответника се явява неоснователно, тъй като застрахователната премия е била платена, а
застраховката е била валидна и застрахователния риск е покрит от застрахователния договор
и неговия срок.
По иска с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и
възражението на ответника за давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Ищецът претендира законна лихва за забава в размер на 779,00 лева за периода от
15.11.2018 г. до предявяване на исковата претенция – 16.12.2021 г., върху претендираната
главница от 2 493, 01 лв., която лихва е такава за забава по смисъла на чл.86 от Закона за
задълженията и договорите. В този смисъл е направено възражение от ответника за изтекла
давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, което е основателно, тъй като периодът, за който се
претендира лихвата за забава е от 15.11.2018 г. до 16.12.2021 г., а в случая вземането е за
лихва, което се погасява с кратката тригодишна давност – по арг. от чл. 111 ЗЗД. Законната
лихва следва да бъде изчислена за периода от 15.11.2018 г. до 15.11.2021 г. и то върху
уважения размер на сумата, представляваща застрахователното обезщетение - 1 885,84 лева.
Ето защо размерът на мораторната лихва за забава следва да бъде уважен за 574,67 лева,
като в останалата част до пълно предявения размер от 779,00 лева, т.е. за разликата от 204,33
лева, бъде отхвърлен като неоснователен. Законна лихва за забава се дължи и върху
присъдената главница в размер на 1 885,84 лева от датата за исковата молба – 16.12.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на горните аргументи съдът намира исковата претенция за частично
основателна в размер на 1 885,84 лева, представляваща обезщетение за действителната
стойност на застрахователно обезщетение, във връзка с щета с № 0300/18/777/500553, а в
останалата част до пълно предявения размер от 2 493,01 лева, т.е. за 607,17 лева, исковата
претенция е недоказана и неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Възражението за съпричиняване съдът приема за неоснователно, доколкото от
изяснения и доказан механизъм на настъпилото пътно- транспортно произшествие не може
6
да се направи извода, че наличието на виновно поведение у водача на увредения автомобил.
По разноските:
При този изход на спора, и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват
разноските сторени по гр.дело № 72114/2021 година по описа на Софийски районен съд,
съразмерно с уважената част от исковата претенция, а именно общо в размер на 1 622,20
лева.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се следват
разноските, сторени по гр.дело № 72114/2021 година по описа на Софийски районен съд,
съобразно отхвърления размер на иска, които са общо в размер на 200,00 лева, при което се
следва присъждане на разноски в полза на ответника в размер на 49,60 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45
от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.78, ал. 1 и ал.3 от ГПК, и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.С,
представлявано от изпълнителните директори ......... да заплати на ЗАД „А“, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление - град С, представлявано от изпълнителните директори А
сумата от 1 885,84 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по застраховка „Каско“ и обичайните разноски за неговото определяне в резултат на
настъпило ПТП на 04.01.2018 г., в гр.София, на ул. „Пенчо Славейков“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което водачът Д. И., с управлявания от него автомобил
„Фолксваген Пасат“, peг № С, е причинил щети на застраховано при ЗАД „А“ имущество -
л.а. „Тойота Ярис“ с peг № С, собственост на „С“ ЕООД по щета 0300/18/456/500036, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция - 16.12.2021 година до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над 1 885,84 лева
до пълно претендирания размер от 2 493,01 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.С,
представлявано от изпълнителните директори ......... да заплати на ЗАД „А“, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление - град С, представлявано от изпълнителните директори А
сумата от 574,67 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 1 885,84
лева за периода от 15.11.2018 г. до 15.11.2021 г., , като отхвърля иска за разликата над
574,67 лева до пълно претендирания размер от 779,00 лева като неоснователен и
недоказан, както и като погасен по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
ОСЪЖДА Д“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.С,
представлявано от изпълнителните директори ......... да заплати на ЗАД „А“, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление - град С, представлявано от изпълнителните директори А
сумата от 1 622,20 лева, представляваща сторените разноски по гр.дело № 72114/2021 година
по описа на Софийски районен съд съобразно уважената част от исковата претенция на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „А“, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление - град С,
представлявано от изпълнителните директори А да заплати на Д“ ЕАД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: гр.С, представлявано от изпълнителните директори .........
сумата от 49,60 лева, представляваща сторените разноски по гр.дело № 72114/2021 година
по описа на Софийски районен съд съобразно отхвърлената част от исковата претенция на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8