Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на 18 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: EЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА административно дело № 4 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ф.З.Х. ***
против Заповед № 19-3393-000084/12.11.2019г.на Началник Второ РУ към ОДМВР-Русе
за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.а ЗДВП –„
прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца”
В жалбата се релевират основания за материална
и процесуална незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че жалбоподателката
не е управлявала МПС на посочената дата, чийто собственик е, като не се оспорва
че е неправоспособна. Жалбоподателят чрез процесуалният си представител претендира
съдът да отмени оспорената заповед . Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на
Второ РУ към ОДМВР-Русе, чрез процесуалния
си представител - главен юрисконсулт Г.Д., счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна. Претендира и
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение – 200 лева, съобразно
чл.24 от Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
На 11.11.2019г. е съставен АУАН срещу
жалбоподателката за това, че на 12.10.2019г. в с.Тетово е управлявала
собственият си л.а. Фолксваген поло с ***без да е правоспособен водач, след
извършена справка с дежурния в Второ РУ-Русе, който акт е подписан без
възражения. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.150 ЗДвП. Иззети са
като доказателство СРМПС № ********* и
регистрационните табели. Същият ден са снети обяснения от жалбоподателката и от
трето лице, които потвърждват констатациите по акта. Освен за факта на
управлението на автомобила от жалбоподателката по маршрут с.Николово-с.Тетово и
обратно лицата сочат на данни и за изгубена вещ.
С обжалваната Заповед № 19-3393-000084 от 12.11.2019г.на
Началник Второ РУ към ОДМВР-Русе на жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.а ЗДВП –„ прекратяване на регистрацията
на ППС- л.а. Фолксваген поло с рег ***, регистриран на нейно име за срок от 6
месеца” , като са отнети два броя регистрационни
табели и свидетелството за регистрация на МПС. По време на налагане на мярката
е посочено, че на 11.11.2019г. около 20,20ч в с.Тетово ул.Любен Каравелов автомобилът
е бил управляван от жалбоподателката без да е правоспособен водач. Като доказателства
са посочени АУАН и справка за нарушител.
Заповедта е връчена на собственика на автомобила на 26.11.2019г.
От приложената справка се установява,
че жалбоподателката е неправоспособен водач. Не се спори, че е собственик на
автомобила, чиято регистрация е прекратена и че е неправоспособна.
Оспорва се, че на датата посочена в
заповедта не е управлявала посоченото МПС, като е налице позоваване на
разминаването между датата посочена в АУАН и заповедта, от където се правят
изводи за материалната незаконосъобразност на оспорения акт и за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
По правото
Жалбата
е допустима като подадена в срок от лице, което има правен интерес, а
разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в съответствие с
разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП и по силата на заповед
рег. № 336з-1120/23.06.2017 г. на Директора на ОДМВР-Русе
Спазена е изискуемата писмена форма -
заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаването й. Напълно ясно е за какво нарушение, допуснато
от страна на жалбоподателя се налага процесната ПАМ- управление на собствено
МПС без да притежава правоспособност за това.
Съгласно чл. 171
от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: по т. 2а б.”а”- прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач.Чл.
150, ал. 1 от ЗДвП постановява, че за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да е правоспособен.
Описаната в ЗНПАМ фактическа
обстановка и посоченото нарушение се подкрепят от АУАН ,справка за нарушител,
по отношение на които е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните правила за
издаване на оспорваната заповед.
Всички действия на
органите на контрол по ЗДвП по извършване на проверката и установяване на
нарушението са документирани по надлежния ред – с АУАН. За констатациите му са приложени и писмени
обяснения
Обжалваната заповед е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
В конкретния случай е констатирано
нарушение на чл.150 ЗДвП За нарушения на посочените
разпоредби се предвиждат наказание глоба съгласно чл.177 ал.1 т.2 и т.3 ЗДвП
Отделно от налагането на
глобата разпоредбата на чл. 171 т.2 а б.а ЗДвП предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6
месеца
Съгласно
нормата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП ПАМ прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик се прилага при следните обстоятелства:
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на
компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията
на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата,
представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да
издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ, която има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В случая органът освен на
АУАН, справката за нарушител се е позовал и на писмените обяснения на самата
жалбоподателка и пътника в автомобила-лицето П.Х., които е приложил към
преписката. Макар и частни тези документи, а най-вече обясненията на
жалбоподателката, дадени саморъчно удостоверяват неизгодни за нея факти,
съдържащи признание за факта на управление на МПС в с.Тетово на
12.10.2019г.,подкрепено и с писмените обяснения на Х. и са годно
доказателствено средство. АУАН е съставен по предвидения ред, от компетентно
лице, съдържа фактически и правни основания, съставен е в присъствието на
нарушителя и в присъствието на лице, посочено като присъствал при установяване
на нарушението, подписан е без възражения и се ползва от презумтивна
доказателствена сила съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП
Обстоятелството, че е
възможно тези обяснения на жалбоподателката да са дадени в някакво друго
производство, напр. полицейска проверка, не само не са установени, а и по
преценка на съда са ирелевантни, тъй като органът съгласно чл.36 АПК може да
събира служебно доказателства,а обясненията са предвидени в чл.37 АПК като
доказателствено средство, още повече че ЗМВР/ ако се работи по полицейска
проверка/ предвижда писмените обяснения за проверка на факти и обстоятелства.
В
случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на
мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да
е управлявано от лице, което не е правоспособно и е собственик на автомобила.
Субект на административната мярка по чл.
171, т. 2а б.а ЗДвП (в релевантната
редакция –в сила от 26.09.2017 г.) може да бъде единствено собственикът на
превозното средство, независимо дали той съвпада с управлявалото го лице, което
е неправоспособно, като в случая е налице идентичност
Неоснователно е възражението, че на
посочената в ПАМ дата 11.11.2019г. не е установено жалбоподателката да е
управлявала като непровоспособна личния си автомобил, тъй като в АУАН от
11.11.2019г. и с оглед нейните обяснения е посочена друга дата-12.10.с.г..
Посоченото разминаване в датите не е съществено нарушение, тъй като факта на
нарушението е безспорно установено.
Неоснователни са възраженията на
оспорващия, че незаконосъобразно е наложена ПАМ преди издаване на наказателно
постановление, т. е. преди да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя, като издаденото НП е обжалвано. Съставяне на АУАН и
издаването на НП не са условие за издаването на процесната заповед. Налагането
на ПАМ не е обусловено от реализиране на административно-наказателната
отговорност. Административнонаказателното производство е самостоятелно и
не е условие за налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран
индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при
проверка от органите за контрол
административно нарушение. Наведените от жалбоподателя
оплаквания за допуснати нарушения при съставяне на АУАН касаят
административнонаказателното производство и са неотносими към настоящия спор.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна
принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с
него обществени отношения, и се прилага за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения.
Предвид всичко изложено дотук съдът
намира Заповед № 19-3393-000084/12.11.2019г.на Началник Второ РУ към ОДМВР-Русе
за законосъобразна. В пределите на оперативната самостоятелност по отношение на
срока на мярката АО е приел, че минималния предвиден срок е достатъчен за
изпълнение на целите й. Не са налице основания за нейната отмяна.
По разноските
С оглед изхода на спора и като
съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.,
както и разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за присъждане на
разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова
следва да се присъди в претендирания размер от 200 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ф.З.Х. ЕГН**********
*** на Заповед №
19-3393-000084/12.11.2019г.на Началник Второ РУ към ОДМВР-Русе
ОСЪЖДА Ф.З.Х. ЕГН********** *** да заплати на ОДМВР-Русе сумата от 200,00 (двеста)
лева за разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: