РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Сандански, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200274 по описа за 2022 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ***/10.03.2022г., издадено
от Началник РУ в ОД МВР – Благоевград, РУ - Сандански, с което на
жалбоподателя М. АТ. Т. , с ЕГН – **********, с адрес – гр. Сандански,
ж.к.“***, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.4, пр.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2
ЗДвП е наложено административно наказание “ГЛОБА”, общо в размер на
110/сто и десет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.
на МВР е постановено отнемане на общо 5 контролни точки.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е
направено искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно, мотивирана с
твърдението на жалбоподателя, изложено в допълнение към жалбата от
процесуалния му представител, че са налице несъответствия с фактическата
обстановка, както и налични съществени процесуални нарушения. Иска се от
съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура –
1
Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал.2 пр.1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. Процесното НП съдът приема, че е редовно връчено на
жалбоподателя на 12.05.2022г., а жалбата срещу същото е подадена чрез АНО
– Началника на РУ – Сандански на 18.05.2022г., т.е. в преклузивния
седмодневен срок. Изложеното прави разглеждането й в съдебното
производство процесуално допустимо.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 09.02.2022 година, длъжностни лица при РУ – Сандански,
актосъставителят А.Ш., в присъствието на свидетеля Б.Ц., съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия
*** № ***, затова, че на същата дата около 13.09 часа, по път 108 Е79 от с.
Струмяни в посока към гр. Сандански, при магазин Бамбино, управлява
автомобил *** с рег. № ***, собственост на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД гр. Бургас, като автомобилът е спрян от движение на 22.10.2008г. по
желание на собственика. Водачът не представил и СУМПС и КТ, с което е
осъществили състава на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.2 и
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. АУАН е съставен на място, предявен е на
жалбоподателя, същия го е подписал без възражения. Възражения против
констатациите по акта не били направени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН за
това.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение, Началник РУ в ОД МВР – Благоевград, РУ - Сандански, издал
атакуваното Наказателно постановление № 22-0339-000163/10.03.2022г., с
което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 и чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.4, пр.1 и чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП е наложено административно наказание “ГЛОБА”,
общо в размер на 110/сто и десет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на общо 5 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от
2
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
актосъставителя Ш., и на свидетеля по акта Ц..
Съдът кредитира представените и приети на основание чл.281 от НПК
писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към
предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях.
Съдът даде вяра на показанията на полицейските служители, които са
категорични, че към момента на проверката жалбоподателя е извършил
вменените му административни нарушения.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е
упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е издадено от компетентно
лице. И АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който
е издадено атакуваното НП /при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
Съдът счита, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
който препраща към НПК, а съгласно който чл. 16 НПК обвиняемия /в случая
нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумента
от чл. 84 ЗАНН/, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, следва да докаже по безспорен начин пред съда, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то
е извършено виновно и умишлено от лицето, посочено като нарушител.
В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
3
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение.
В настоящия случай, не се доказа от страна на административно
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на
твърдяното административно нарушение.
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата
административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът констатира, че в АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените
в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота,
така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци,
респективно същото да бъде подведено под посочената в НП
квалификационна норма.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП - на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство, спряно от движение.
В процесното НП е посочено, че жалбоподателят на посочените дата и
място е управлявал МПС - автомобил *** с рег. № ***, собственост на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас, като автомобилът е спрян
от движение на 22.10.2008г. по желание на собственика. Не е спорно по
делото, че процесният автомобил, който е управлявал жалбоподателя не е
негова собственост, а на юридическото лице „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД гр. Бургас. Същевременно по делото не се доказа, че нарушителят – в
случая жалб.Т. е знаел, че процесният автомобил, който управлява и който не
4
е негова собственост действително е бил със служебно прекратена
регистрация и е спрян от движение.
В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на
АУАН и на НП деяние по чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е вменено,
че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС,
което е спряно от движение. По делото не се установиха факти във връзка с
това дали автомобилът е бил спрян от движение, съответно: на какво
основание, и дали водачът е управлявал МПС, за което е имал знание, че
същото е с прекратена регистрация. Това и не би могло да се установи, тъй
като в НП не са описани факти, подлежащи на доказване, а изводи.
Посочването, че автомобилът „е спрян от движение на 22.10.2008г. по
желание на собственика“, и същевременно неговия собственик -
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас, съставлява извод, който не
е подкрепен с описание на конкретни обстоятелства.
По отношение на другото административно нарушение, посочено в
пункт 2-ри от НП – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това че жалб.Т. не е носил
СУМПС и контролния талон към него, съдът счита, че извършването на това
нарушение не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от
административно наказващия орган, върху който лежи това задължение.
В конкретния казус не бе доказано по безспорен начин извършеното
административно нарушение, както от обективна, така и от субективна
страна. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че действително на процесната дата жалбоподателя е управлявал
собствения си лек автомобил, като не е носил контролния талон и СУМПС,
тъй като нито един от свидетелите в показанията си пред съда не посочи, че е
установено такова нарушение.
Поради изложеното съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/10.03.2022г., издадено
5
от Началник РУ в ОД МВР – Благоевград, РУ - Сандански, с което на
жалбоподателя М. АТ. Т., с ЕГН – **********, с адрес – гр. Сандански,
ж.к.“***“ , за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.4, пр.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2
ЗДвП е наложено административно наказание “ГЛОБА”, общо в размер на
110/сто и десет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.
на МВР е постановено отнемане на общо 5 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6