ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 15.05.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На петнадесети
май 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 3940 по описа за 2020
година:
Предявена е искова молба от Г.Н.К.
против И.П.С. и Д.Т.С..
Ответникът И.П.С. представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител.
Ответникът Д.Т.С.
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен
представител.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че
следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: договор за заем от 11.03.2014г., запис на
заповед от 11.03.2014г., договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
14.03.2014г.
ПРИЛАГА
към настоящото дело ч.гр.дело №1526/2019г. по описа на РС Ст.Загора.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните,
че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът Г.Н.К.
твърди в исковата си молба, че ответниците И. и Д.
Стефанови са семейство, което познавала от няколко години и били в много добри
приятелски и колегиални отношения.
Заявява
също, че през 2013г. с ответницата И.С. учредили общо дружество „КАМБИЕЛ“ ООД
със седалище гр.Стара Загора, с основна идея да се занимават с
ресторантьорство. Ищцата се завърнала от Англия, където работила дълго време
като управител на ресторант и имала натрупан опит в този бизнес. Освен опита,
имала и финансови средства, необходими за начало на съвместната им работа. Започнали
да разработват ресторант „Харизма“ в гр.Стара Загора, но половин година след
това разбрала, че работата не върви и решила отново да замине за чужбина.
Ответницата И.П.С.
предложила да продаде дела си от Дружеството на ответника
Д.С. (съпруг на ответницата И.П.С.), като двамата ответници предложили
да подпишат Договор за паричен заем за дадените от нея пари за общия им бизнес
и въпреки, че сумата била предоставена по-рано, подписали договор за заем на
11.03.2014г. Също така ищцата се съгласила сумата да й бъде изплащана на равни
месечни вноски от по 1000лв. с падеж на първата вноска 25.03.2014г., а на
последната 25.02.2015г. Съгласно чл.4 от Договора за паричен заем връщането на
заемната сума било обезпечено от заемателите със Запис на заповед от
11.03.2014г. за сумата от 12 000 лева. В чл. 10 страните уговорили, че
заемателите ще дължат лихва на забава в размер на законната лихва.
Съгласно
постигнатата между страните договорка, на 14.03.2014г. ищцата продала
дружествените си дялове от „КАМБИЕЛ“ ООД на втория ответник Д.С..
Ищцата
заявява, че ответниците не изплатили първата месечна вноска и тя започнала
настоятелно да ги търси, те я уверявали, че ще издължат дадената в заем сума, но
имали временни финансови проблеми. В последствие започнали да се крият.
Ищцата
подала по реда на чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
до Районен съд гр. Стара Загора и било образувано ч.гр.дело №1526/2019г., по
което била издадена заповед за изпълнение за 12000 лева главница, 5 475,93
лева лихва за забава за периода от 25.03.2014г. до 08.03.2019г., законна лихва и
разноски. Длъжниците не били намерени на установените в заповедното
производство адреси, Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47 ал.5
от ГПК, което от своя страна обуславяло правния й интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И.П.С.
и Д.Т.С., че вземането й произтичащо от Заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.03.2019г., издадена по ч.гр.дело №1526/2019г. съществува и че
същите й дължат следните суми: сумата от 12 000 лева главница; сумата от 5 475,93
лева лихва за забава за периода от 25.03.2014г. до 08.03.2019г., законна лихва от
09.03.2019г. до изплащането на вземането. Претендира направените по настоящото делото
разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът И.П.С. представя
отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който
взема становище, че искът е допустим, а по същество ще изрази становище след
събиране на всички доказателства по делото.
Ответникът Д.Т.С. представя
отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който
взема становище, че искът е допустим, а по същество ще изрази становище след събиране
на всички доказателства по делото.
Изложените обстоятелства дават основание иска да се квалифицира с правно
основание чл.422 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение съществува. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за заем, в това производство ищецът следва да докаже
наличието на договорни задължения с ответника и изпълнението на задълженията си
по него. Ответника следва да докаже възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 07.07.2020г.
от 10,00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ
на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: