РЕШЕНИЕ
№ 11518
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110158195 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
В. А. Т., ЕГН **********, гр. София, бул. ........ притежаваща л.к. №...
валидна до 21.01.2026 г., чрез пълномощника си адв. Д. М. със съдебен адрес:
гр. София, бул. „........., офис 5-3, e-mail: ...........е подавала две искове молби
срещу „П К Б“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул. ..
1. За обявяване нищожност на клаузи от пакет за допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № 40013517727, за което е образувано гр. д.
№ 58195/2023 г. на СРС. В това дело са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация, както следва:-
- чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11,
чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се обяви за
недействителността на клаузата, предвиждаща “Допълнителна услуга Фаст”
от Договор за паричен заем № 40013517727, сключен между ищеца и
ответника, с която е предвидено заплащане на сумата в размер на 200.00 лева.
- чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11, чл.
19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се обяви за
недействителността на клаузата, предвиждаща “Допълнителна услуга
1
Флекси” от Договор за паричен заем № 40013517727, сключен между ищеца и
ответника, с която е предвидено заплащане на сумата в размер на 300.00 лева.
2. За обявяване недействителност на договор за потребителски кредит №
40013517727, за което е образувано гр.д. № 18478/2024 г. – иск с правна
квалификация чл.22 ЗПК вр. чл.11, чл.19 ЗПК, а при условията на
евентуалност – искове за обявяване нищожност на клаузи по пакетите от
Допълнителни услуги.
С определение № 21679/27.05.2024 г., настоящият съдебен състав е
съединил двете дела в едно производство. При това положение съдът приема,
че е сезирал със следните положителни установителни искове, които са
предявени при условията на евентуалност, както следва:
1. главен иск за недействителност на договор за потребителски кредит
№ 40013517727, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, чл.19 ЗПК.
2. евентуално – кумулативно съединени искове за нищожност на клаузи
предвиждаща “Допълнителна услуга Фаст” и Допълнителна услуга Флекси”
от Договор за паричен заем № 40013517727, на основание чл.26, ал.1, предл.
1 и 2 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143, ал.1
от ЗЗПотр.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2022 г. В. А. Т. с ЕГН:
********** е сключила договор за паричен заем № 40013517727 с „П К Б"
ЕООД. Съгласно договора, кредиторът предоставя па потребителя в
собственост парични средства в размер па 500 лв. със срок на договора 18
месеца, размерът па погасителната вноска е 36,99 лв., като ГПР е посочено в
размер на 48.78%, а ГЛП в размер па 41%. Посочено е, че общо дължимата
сума по кредита е в размер на 665,68 лв. На страница втора /липсва отделен
член от договора/ е посочено, че потребителят е поискал и закупил
допълнителна услуга „Фаст". Уговореното възнаграждение за услуга „Фаст" е
в размер па 200.00 лв. /предмет па първия иск/. Уговорено е, че потребителят
закупува и услуга „Флекси", за която заплаща сума в размер па 300,00 лв.
/предмет на втория иск/.
След добавяне на процесиите две суми, ищцата е следвало да заплати на
кредитиращото дружество обща сума в размер па 1165,68 лв., от които 500 лв.
главница по процесния договор, 165,68 лв. договорна лихва и 500 лв.
възнаграждения за допълнителни услуги.
Твърди, че начислените такси за услугите Факси и Флекси са нищожни,
тъй като противоречат на закона. На първо място те представляват услуга,
която е съществен елемент от договора, което е нарушение на чл.10а ЗПК. На
следващо място, счита, че при начисляването на тези две такси, ГПР се
увеличава и противоречи на чл.19 ЗПК. Вследствие на това, не е бил ясен
механизма за формиране на лихва и главница, което е друго основание за
нищожност на тези две клаузи по чл.11, ал.1, т.10, тъй като липсвала ясно
2
формирана методика при формиране на ГПР. Счита, че клаузите
противоречат на добрите нрави, те са неравноправни по смисъла на чл.146
ЗЗПотр.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло признава
исковата молба за нищожност на клаузите по пакета от допълнителни услуги
(гр.д. № 58195/2023). По отношение на иска за нищожност на договор го
оспорва изцяло по основание и размер. Навежда доводи, че не е
недействителен (гр.д. № 18478/2024). Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК,
тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Прави възражение за прекомерност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. С допълнителна молба уточнява, че поддържа иска.
Претендира разноски, за което представя списък.
В о.с.з., ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
На първо място съдът не може да се произнесе по спора с решение по
признаване на иска. Това е така, тъй като признаване има само по
евентуалните искове за нищожност на клаузите по пакета от допълнителни
услуги (гр.д. № 58195/2023), а по главния иск за нищожност на договора –
няма признаване – с оглед отговора на исковата молба (гр.д. № 18478/2024 г).
Ето защо не може да се постанови решение по признаване на иска.
С определение № 18532/30.04.2024 г. съдът е отделил спорно от
3
безспорно (л.32-36 от делото). Между страните не се спори, че на 21.11.2022
г. В. А. Т. с ЕГН: ********** е сключила договор за паричен заем №
40013517727 с „П К Б" ЕООД. Съгласно договора, кредиторът предоставя па
потребителя в собственост парични средства в размер па 500 лв. със срок на
договора 18 месеца, размерът па погасителната вноска е 36,99 лв., като ГПР е
в размер на 48.78%, а ГЛП в размер па 41%. Общо дължимата сума по кредита
е в размер на 665,68 лв. Не се спори, че ищецът е закупил допълнителна
услуга „Фаст" в размер па 200.00 лв. и услуга „Флекси", за която заплаща
сума в размер па 300,00 лв. /предмет на втория иск/. Не е спорно, че общата
сума била в размер на 1165.68 лева, като месечната вноска в размер на 64.77
лева, като падежът бил на 10 число не месеца.
Спорно остава дали договорът е недействителен по чл.22 ЗПК и дали
клаузите по пакета от допълнителни услуги са нищожност.
Съдът след преценка на съдържанието на договора и анексите към него
приема, че клаузите от пакета от допълнителни услуги покриват такива по
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като с тези услуги представляват по своята същност
отлагане на плащане, разсрочване, отстрочване, новация, предоговаряне на
кредита, т.е. услуги, които са свързани пряко с неговото усвояване и
управление.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с пакета от допълнителни услуги ответникът, като
кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет
не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки
разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води
до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е
изчислен, какво се включва в него. Това води до липса на посочен ГПР –
нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Ето защо съдът приема, че
представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на
основание чл.22 ЗПК.
Освен това, ответникът изцяло признава нищожността на клаузите по
пакета от допълнителни услуги, поради което след като те са нищожни, то и
договорът е недействителен, тъй като не се знае дали тази пакети са включени
при определяне на ГПР. Освен това с тях се цели заобикаляне на
ограничението по чл.19 ЗПК и чл.10а ЗПК.
Доколкото главният иск е доказан по основание и размер, то не са
налице предпоставките за разглеждане на евентуално съединените искове.
Ето защо, следва да се обяви изцяло за недействителен договор за
потребителски кредит № 40013517727 от 21.11.2022 г., на основание чл.22
ЗПК, по иск предявен от В. А. Т., ЕГН **********, гр. София, бул. „......
срещу „П К Б“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул. ......
По разноските
4
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ответникът може да бъде освободен от
разноски, ако са налице двете кумулативно дадени предпоставки: да е
признал исковата претенция и да не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът приема, че не са налице двете предпоставки. Първо с отговора на
исковата молба по гр. д. № 18478/2024 г. ответникът оспорва иска. Второ, със
сключването на договори, включващи неравноправни клаузи, които водят до
погрешно изписване на ГПР, съдът приема, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото. Ето защо искането на ответника по чл.78, ал.2 ГПК
следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът представя списък с разноски (л.85 от делото), съгласно който
претендира:
150.00 лева държавна такса за исковете – л.6 от делото, л.23 от делото
и по 480.00 лева адвокатско възнаграждение по чл.38а ЗА за всеки един
от исковете – 3 на брой.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно т.2 от
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, националният съд не следва да
прилага НМРАВ, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС.
Същата не се използва за легитимни цели. Съгласно т.3 от диспозитива на
цитираното решение, съдът следва да откаже да приложи НМРАВ. На това
основание, съдът не може да присъди сума съгласно цитираната наредба. При
тези случай, съдът по справедливост, на основание чл.5 ГПК, съдът следва да
приложи обичая и морала.
На първо място, ищецът е злоупотребил с процесуални права,
доколкото за един и същ договор предявява няколко иска, за които са
образувани няколко съдебни производства. И двете съдебни производство
имат един и същ предмет – недействителност на клаузите по пакета от
допълнителни услуги. В първото заведено дело – исковете са два обективни
кумулативно съединение. А във второто производството те са два
кумулативно съединени при условията на евентуалност. Главен иск по
второто производство е за недействитеност на целия договор. Ето защо съдът
приема, че ищецът е злоупотребил с процесуалните си права като за един и
същ договор предявява няколко иска и по всеки един от тях претендира
възнаграждение. При това положение, съдът приема, че следва да присъди
възнаграждение по чл.38 ЗА за един иск. Главният и евентуалният иск
защитават един и същ интерес, затова следва да се определи едно
възнаграждение за всички искове.
При определяне размера на възнаграждението съдът взе предвид, че по
този вид дела има изобилна съдебна практиката, която не е противоречива.
Делото не съдържа много доказателства. Ето защо съдът направи извод, че
делото не е сложно от фактическа и правна страна. На следващо място,
делото е протекло в едно открито съдебно заседание, двете искови молби са
5
типизирани, използва се многократно от този адвокат (над 10 дела на месец
завежда със същият текст), като по-голямата част от нея представлява
цитиране на закони (copy-paste), липсва иновативност, креативност, както и
същата може да се изготви от изкуствен интелект и от автоматично
генерирани алгоритми.
Ето защо възнаграждението по чл.38 ЗА за производството следва да
бъде в размер на 400.00 лева, съгласно обичаят в практиката при други такива
производства.
По отношение на претендираното ДДС, съдът възприема практиката,
обективирана в Определение № 917 от 2.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1323/2023 г., IV г. о., ГК, според която ДДС върху безплатно адвокатско
възнаграждение не е облагаема стока или 0 % данъчна ставка. Доколкото е
налице противоречива съдебна практика и е налице образувано дело С-744/23
на СЕС, то настоящият състав приема, че следва да се присъди 400.00 лева
адовкатско възнаграждение без ДДС.
Ето защо „П К Б“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул. .....
следва да бъде осъден да заплати на В. А. Т., ЕГН **********, гр. София,
бул. „...... сумата в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева),
представляващи разноски (държавна такса) по гр. д. № 58195/2023 т. по описа
на СРС, на основание чл..78, ал.1 ГПК.
„П К Б“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул. ..... следва да
бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. Митев“,
Булстат ........, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София, бул.
„......... сумата в размер на 400.00 лева (четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА
по гр. д. № 58195/2023 т. по описа на СРС, на основание чл..78, ал.1 ГПК.
С молба ищецът посочва, че сумата може да бъде платена на следната
банкова сметка с титуляр адв. Д. М., BG83 CECB 9790 50...0.
Съгласно справка от деловодството на СРС, са изготвени два броя
преписи по настоящото дело от документ с вх. № 342837/29.11.2023 г. (л.38,
23, 24 от делото). Документът представлява отговора на исковата молба.
Преписите са изготвени на основание чл.102з, ал.3 ГПК, тъй като отговорът е
подаден електронно. При това положение, ответникът не е представил
преписи за ищеца, въпреки изискванията на чл.132, т.2 и чл.102з, ал.3 ГПК.
При това положение ответникът остава задължен към съда за сумата в размер
на 0.20 лева (двадесет стотинки).
Ето защо „П К Б“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул. .....
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД (BG 78 CECB 9790 3143 8974 01) сумата от
0.20 лева (двадесет стотинки), представляващи такси за преписи по чл.132,
т.2 вр. чл.102з, ал.3 ГПК, на основание чл.77 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ИЗЦЯЛО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за
потребителски кредит № 40013517727 от 21.11.2022 г., сключен между В. А.
Т., ЕГН ********** и „П К Б“ ЕООД, на основание чл.22 ЗПК, по иск
предявен от В. А. Т., ЕГН **********, гр. София, бул. „...... срещу „П К Б“
ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул. ......
ОСЪЖДА „П К Б“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул.
..... да заплати на В. А. Т., ЕГН **********, гр. София, бул. „...... сумата в
размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляващи разноски
(държавна такса) по гр. д. № 58195/2023 т. по описа на СРС, на основание
чл..78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П К Б“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул.
..... да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. Митев“, Булстат
........, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София, бул. „.........
сумата в размер на 400.00 лева (четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА
по гр. д. № 58195/2023 т. по описа на СРС, на основание чл..78, ал.1 ГПК.
СУМАТА може да бъде платена на следната банкова сметка с титуляр
адв. Д. М., BG83 CECB 9790 50C........
ОСЪЖДА „П К Б“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, Ж.К. Мотописта, бул.
..... да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД (BG 78 CECB 9790 3143 8974 01) сумата от 0.20 лева
(двадесет стотинки), представляващи такси за преписи по чл.132, т.2 вр.
чл.102з, ал.3 ГПК, на основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7