№ 8847
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110131763 по описа за 2024 година
Предявени са от Д. Д. Д.,ЕГН ********** ,с адрес в
с.Щъркелово,общ.Иваново,обл.Русе,ул.“Хан Кубрат“ № 10,чрез адв.В. О. осъдителни искове
, с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ,за заплащане на сумата от 3
000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в следствие на
ПТП от 19.02.2023год. на АМ „Хемус“ -12км., ,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба / 03.06.2024год./ ,до окончателното й заплащане ,както и
сумата в размер на 297,29 лв.,представляваща мораторна лихва,за периода от
14.09.2023год. до 02.06.2024год.
В исковата молба ищецът , твърди, че на 19.02.2023год. ,около 16,25 часа на АМ
„Хемус“ -12км ,посока на движение от гр.Ботевград към гр.София ,управлявал л.а.“Фиат
Пунто“ с рег.№ Р8280ВС.Сочи че по същото време и в същата посока на движение ,в лявата
пътна лента се движел л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК,управляван от Н. Т. Д..Твърди
,че последния нарушил правилата за движение по пътищата ,тъй като без да сигнализира
,навлязъл рязко в лентата на движение на ищеца ,който се движел в дясно и реализирал
ПТП.Сочи че от удара двата автомобила се отклонили и се ударили в телена ограда с
бетонови колчета ,в дясно на пътното платно,в следствие на което л.а.“Форд Фокус“ се
обърнал,а л.а. „Фиат Пунто“ ,управляван от ищеца бил преобърнат на дясна страна.
Ищеца сочи ,че вина за настъпване на ПТП има водача Н. Т. Д., за ищеца удара бил
непредотвратим,а така също той бил с поставен предпазен колан.
Сочи че в следствие на ПТП на ищеца били причинени телесни увреждания :
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб;контузия
на гръдния кош; дълбоки охлузвания.Същия бил траспортиран до ЦСМП на
УМБАЛ“Царица Йоанна-ИСУЛ“ЕАД,където бил прегледан и му била предписана терапия.
На 22.02.2023год. същия бил прегледан от съдебен лекар,а поради тежкото му
физическо състояние и бавния възстановителен процес му бил издаден болничен лист за
временна нетрудоспособност за 14 дни ,за периода от 27.02.2023год. до 12.03.2023год.Сочи
че ищеца продължавал да е в тежко физическо състояние,свързано със силни болки в
областта на шията,което налагало приемане на болкоуспокояващи медикаменти.Твърди и че
1
получените увреждания били довели до трайно затрудняване на движенията в областта на
шията за срок по-голям от 30 дни.Изпитвал и психически шок,срив на самочувствието ,не
спял спокойно след инцидента ,страхувал се да шофира.
Предвид че гражданската отговорност на л.а. л.а.“Форд Фокус“ ,с рег.
№СВ4681ТК,управляван от Н. Т. Д. била застрахована при ответника ,с молба от
14.09.2023год. сезирал същия за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди, но плащане не било реализирано.
Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 3000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените в
резултат на посоченото ПТП неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане,както и сумата 297,29 лв.,представляваща мораторна лихва,за
периода от 14.09.2023год. до 02.06.2024год.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК : *********, оспорва исковата молба с отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва наличието на валидно застрахователно обезщетение по
застраховка „ГО“ на автомобилистите за л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП ; то да е било причинено
виновно от водача на л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК ; че събитието е случайно ,по
смисъла на чл.15 от НК ; че настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП; алтернативно оспорва твърдените увреждания от ПТП да са довели до
продължителни болки и страдания,както и оспорва претенцията като завишена по
размер.Прави възражение за съпричиняване на вредите по чл.51,ал.2 от ЗЗД ,като сочи ,че
ищеца е бил през поставен правилно предпазен колан.,а така също не е пропуснал водача на
л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК да се престрои в дясна лента на АМ Хемус,с което е
допринесъл за настъпване на ПТП и вредите от него.
По изложените съображения моли за отхвърляне на претенциите на ищеца
,алтернативно за присъждане на обезщетение в намален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото ,че на 19.02.2023год. на АМ „Хемус“ -12км. е настъпило
ПТП ,с участието на л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК,управляван от Н. Т. Д. и л.а.
“Фиат Пунто“ с рег.№ Р8280ВС,управляван от Д. Д. Д..
В тази връзка е и представения Протокол за ПТП ,1830093/19.02.2023год. , съставен
от полицейски служител ,в който е посочено ,че участник 1,л.а.“Форд Фокус“ ,с рег.
№СВ4681ТК,с водач Н. Д. се движи по АМ Хемус , с посока на движение от гр.Ботевград
към гр.София и на 12 ти километър ,поради навлизане в в съседна пътна лента ,не пропуска
и реализира ПТП с попътно движещият му се отдясно .от удара МПС 1 и МПС 2 се
отклоняват и блъскат в предпазната ограда.
На водача на л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК,управляван от Н. Т. Д. е съставен
АУАН от 19.02.2023год., за извършено нарушение на чл.25,ал.2,пр.1 от ЗДвП като въз основа
на него е издадено и НП №23-4332-004180 /21.03.2023год. ,влязло в сила на
03.01.2024год.Към административнонаказателната преписка за приложени Декларации от
Д. Д.,М. К. Г. и Н. Т. Д. ,в които същите са посочили обстоятелствата около възникване на
ПТП ,скоростта си на движение ,вкл. причините за настъпването му,според тях.
Видно от Лист за преглед на пациент от 19.02.2023год., Д. Д. Д. е прегледан на
същата дата в 17,27часа от лекар в Спешен кабинет УМБАЛ“Цариа Йонана ИСУЛ“ЕАД
София ,с оплаквания от болка в долната част на врата и на гърба, в лявата ръка, без контузия
на главата, корема и долните крайници, без гадене и повръщане като му е назначено
2
изследване и терапия .
Представено е и СМУ№53.02/2023год. ,издадено от специалист съдебна медицина
,съгласно което при прегледа и от медицинската документация на Д. Д. са установени
следните травматични увреждания : клинични данни за контузия на гръдния кош и на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб,причинили временно разстройство
на здравето ,неопасно за живота.
Представен е и болничен лист № Е20220560131 на Д. Д. Д. за временна
неработоспособност от 12.03.23 - до 27.02.23г. ,общ отпуск по болест 14 дни с диагноза:
Други повърхностни травми на задната стена на гръдния кош.
Не е спорно и че за л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК към 19.02.2023год. е била
активна застраховка „ГО“ на автомобилистите при застраховател ЗД „Бул Инс“АД ,както и
че Д. Д. Д.. е предявил застрахователна претенция към ЗД“Бул Инс“ АД ,вх.№
680608/14.09.2023год. като по същата няма доказателства да е извършено плащане на
застрахователно обезщетение.
За изясняване на спорните по делото въпроси съдът е допуснал до разпит водачът на
л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК ,св.Н. Т. Д. ,който сочи ,че управлявал автомобила в
лява пътна лента ,като скоростта му на движение била 120/км.ч.Сочи ,че малко преди Гара
Яна кола ,която се движела преди него заобиколила паднала на платното за движение
броня,като свидетеля твърди ,че намалил скоростта си и в този момент се движел с
80км.ч.Сочи ,че колите пред него вече били спрели ,поради което погледнал в дясната пътна
лента видял ,че колата ,която се движи по нея е далече и се престроил с мигач като в този
момент настъпило ПТП.Удара бил причинен от МПС ,което се движело зад него в дясната
лента ,като го ударил в дясната част на неговия автомобил,в задния десен калник ,след
което същия се обърнал по таван в канавката.Също така твърди ,че предприел аварийно
спиране ,като не се задействала „ABS“ системата и колата му започнала да се носи.Сочи ,че
след това другия водач обяснели ,че се бил разсеял и не обърнал внимание.
Разпитан като свидетел М. К. Г. твърди ,че е бил пътник в л.а.“Форд“ .Сочи ,че
автомобила се движел в изпреварващата лента със скорост от 110км.ч. като имало
трафик.Сочи ,че в дясната лента имало други автомобили.Автомобила пред тях се движел на
около 15-20 метра или на 2-3 секунди пред тях ,след което излага ,че усетил ,че се водача
предприема аварийно спиране като в този момент променил траекторията на движение
надясно ,между двете ленти.Произшествието настъпило за секунди ,като след като излязъл
от колата установил ,че автомобила на Н. е по таван,а на пътя в лявата пътна лента имало
броя ,която била преместена.
По искане на страните е допусната САТЕ.
Съдът приема като неоспорено, обективно и обосновано заключението на вещото
лице Й. Й., по назначената на автотехническа ескпертиза, от които се установява, че
механизъм на настъпване на ПТП е следният : На 19.02.2023 г., около 16:25 часа, лек
автомобил “Форд Фокус”, с рег.№ СВ4681ТХ, се движи в лявата лента по АМ „Хемус“ с
+000
посока от гр. Ботевград към гр. София и при км 12 заради предмет на пътното платно
(броня от друг автомобил) водачът предприема аварийно спиране и отклонение надясно, за
да избегне удар, вследствие на което реализира ПТП с движещият се в дясната лента лек
автомобил „Фиат Пунто”, с рег.№ Р8280ВС.
От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се
направи извод, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Форд Фокус“, който се е отклонил надясно и е пресякъл траекторията на лек
автомобил „Фиат Пунто“. За да не настъпи удар в падналата на пътното платно броня,
водачът на лек автомобил „Форд Фокус“ е следвало да спазва дистанция от предходно
движещото се превозно средство не по-малко от 66,37метра при скорост на движение 80
3
км/ч и 126 метра при скорост на движение 120 км/ч. Времето за реакция на водачите в
конкретната пътна обстановка е 1 секунда,като водача е могъл да сигнализира са смяната на
лентите.Съгласно приложените по делото доказателства може да се направи извод, че лек
автомобил „Форд Фокус“ , с рег.№ СВ4681ТХ е бил в по - предна позиция в момента на
настъпване на удара.Л.а. „Фиат Пунто“ е оборудван фабрично с два триточкови инерционни
колани на предните седалки ,като вещото лице сочи ,че предпазният колан не е ефективен
при странични удари, а при преобръщане на автомобила, може да задържи тялото да не
изпадне от превозното средство или да се движи свободно в купето на автомобила.
От представеното заключение на вещото лице д-р П. М. И.,по назначената съдебно-
медицинска експертиза и показанията на същото в с.з. ,които съдът приема като неоспорени
по делото,обективни и обосновани ,се установява ,че в следствие на процесното ПТП е
претърпял следните увреждания : разкъсаноконтузни рани 3 броя по лакътния ръб на лявата
предмишница в дисталната област, съчетани с дълбоки охлузвания на обща площ 16/5 см.
(80 кв. см. открито нараняване) без струйно кървене, отоци и парези; с оплаквания от силни
болки в шията, гърба и гръдния кош.
Механизмът на процесната травма е с реален произход: блъскане в състояние на
движение леката кола на пострадалия , за което има достоверна медицинска и от МВР -
пътно-транспортна документация, които са писани в реално време.Следователно,
механизмът на получаване на уврежданията е механично въздействие от изпреварващия
автомобил върху изпреварвания с общ резултат травматично увреждане на превозните
средства и травматично болестно въздействие върху превозното средство с водач Д. Д. Д.
,като е възможно да са получени от процесното ПТП.По отношение на периода на
възстановяване на увредите ,вещото лице е приело ,че травмата на ищеца е от средна степен
на тежест като сегашното му състояние е задоволително,няма невъзстановени увреди и не
продължава да търпи болки и страдания в настоящия момента.
В показанията си вещото лице допълва,че контузно-порезните рани на лявата ръка
,най-вероятно са от счупената врата,като същите зарастват за месеци и е чувствал болки не
по-малко от три до шест месеца.
Вещото лице сочи ,че за травматичното увреждане на ищеца и интериора на колата,
механизмът на травмите не е могъл да се предотврати или ограничи при използване на
предпазен колан.В показанията си допълва ,че тук колана е без значение ,тъй като водача не
е изместен от мястото си ,главната травма в шийната област и в гърба е причинена от
смяната на позата и изместването на главата му.
Също така вещото лице е приело ,че с оглед описаните увреждания, ищецът , в ранния
период след травмата не е можел да се самообслужва поради затруднения в лявата ръка и от
болките в другите травмирани области за лична хигиена, обличане, хранене и т.н. Сочи и че
издаденият му в максимален размер първичен болничен лист се случва рядко в лекарската
практика,поради тежестта на травматичните му увреждания естеството на трудовата му
дейност.
Съдът от правна страна приема следното:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца
от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на
обезщетение,по което няма доказателства застрахователят – ответник да е удовлетворил
претенцията на ищеца.
4
Ето защо съдът приема ,че е налице отказ от страна на застрахователя, поради което
исковата претенция се явява допустима.
По отношение на иска по чл. 432, ал.1 КЗ
За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже в условията на пълно и
главно доказване противоправното поведение на водача на л.а.“Форд Фокус“ ,с рег.
№СВ4681ТК , причинно-следствената връзка между поведението на водача застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на товарния автомобил и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, реалното настъпване на тези вреди като
резултат от ПТП, интензитет и продължителност на неимуществените вреди, размер на
вредите.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства, включително и възражението си за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, както и да обори презумпцията за вина на ищеца ,като водач на
л.а. “Фиат Пунто“ с рег.№ Р8280ВС относно настъпилото ПТП. Така разпределена е била и
доказателствената тежест на страните с доклада по делото, обективиран в определение на
съда ,като е прието за безспорно ,че за л.а.“Форд Фокус“ ,с рег. №СВ4681ТК към
19.02.2023год. е била активна застраховка „ГО“ ,застраховател ЗД „Бул Инс“АД.
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил .Същият не се е
движел със съобразена с пътната обстановка скорост ,не е спазвал дистанция от предходно
движещото се превозно средство ,поради което при възникване на внезапно препятствие на
пътното платно ,каквото се явява намираща се броня на същото ,не е могъл да спре
безопасно ,както за тези ,които се намират пред и зад него в платното за движение ,така и за
попътнодвижещите се.
В случая св.Н. Д. в показанията си излага ,че е намалил скоростта си на движение на
80 км.ч. ,след като забелязал препятствието на пътя и предприел аварийно спиране,а след
това твърди ,че предприел маневра за преминаване в дясната пътна лента.От своя страна
св.Г. сочи за скорост на движение от 110км.ч. ,но тези показанията и на двамата свидетели се
опровергават от изложените от тях данни в декларации от 19.02.2023год. ,в които са
посочили скорост на движение от 140 км.ч.
При положение,че и двамата сочат за трафик, за автомобили ,които са се движели в
дясната пътна лента ,при тази скорост на движение ,лекия автомобил ,управляван от св.Д. е
следвало да спазва дистанция не по-малко от 126 метра ,съгласно заключението на вещото
лице Й..Ето защо същия не е могъл да спре безопасно ,предприел е аварийно спиране,при
което автомобила му се е отклонил надясно ,при което се реализира и процесното ПТП с
движещият се в дясната пътна лента лек автомобил ,управляван от ищеца.
Обстоятелството, че ударът е настъпил поради субективното поведение на водача на
св.Д. се потвърждава от заключението на приетата автотехническа експертиза. Не се доказа
друг механизъм на настъпване на ПТП поради което не се доказва и че водачът няма вина за
същото.
Ето защо така изложените възражения на ответника ,за изключване на вината на
застрахования при него водач, съдът намери за неоснователни.
Предвид изложеното съдът приема ,че застрахователно събитие се дължи на
виновното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС.
В следствие на процесното ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания
,посочени в лист за преглед на пациент от 19.02.2023год. и СМУ ,като предвид
заключението на вещото лице по СМЕ ,съдът приема и че описаните травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП.
5
Предвид изложеното, както и с оглед наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на увреждащото МПС, по силата на което
ЗД „Бул Инс“ АД се е задължил да отговаря за виновно причинени на трети лица вреди,
съдът намери исковата претенция за основателна.
По отношение на размера на дължимо обезщетение:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване на принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Посочената разпоредба предполага обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални
усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а обусловен от
редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в
страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията,
възрастта на пострадалия, прогнозите за неговото възстановяване, времето, изминало от
увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и други.
Като съобрази визираните критерии настоящият съдебен състав намира, че едно
обезщетение за претърпените от ищецът неимуществени вреди в размер на 3 000 лева,
съответства на установените по вид и обем физически болки и страдания, както и негативни
психо-емоционални преживявания, в тяхната съвкупност.
Изхождайки от доказателствата по делото и относно критериите за определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди като резултат от травматични
увреждания ,съдът взе в предвид от една страна възрастта на пострадалия , характера на
вредите /средна степен на увреждания /, възстановителен период от около 3 месеца до 6 ,при
отпуск за временна нетрудоспособност от 14 дни , липсата на данни за последици за
здравето на ищецът вследствие на травмите.
Също така съдът приема ,че не се установяват болки и страдания ,над нормалните за
този вид травма,които да налагат и присъждане на обезщетение в по-висок размер от
обичайното при сходни случаи.
В тази връзка съдът възприе заключението на вещото лице по СМЕ ,съгласно което
понастоящем е настъпило пълно възстановяване на пострадалия ищец.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищеца ,което
би могло да доведе до намаляване на размера на следващото се обезщетение не се доказа.
На първо място не се доказва ищецът ,като водач на л.а. “Фиат Пунто“ с рег.№
Р8280ВС да е допринесъл за настъпването на процесното застрахователно събитие ,тъй като
,след като се е движел в дясната пътна лента ,т.е. е бил в положение на дясно стоящ за св.Н.
Д. ,не е имал задължение да пропусне същия ,за да се престрои в същата.
Не се доказва пострадалия да не е поставил правилно обезопасителния колан.
Също така от заключението на вещото лице по СМЕ става ясно ,че механизмът
на травмите не е могъл да се предотврати или ограничи при използване на предпазен колан.
Следва да се отбележи също и че не всяко нарушение на правилата на движение по
пътищата би довело до приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД ,а само това ,което
е довело непосредствено до настъпване на вредите ,каквото в случая не е установено.
Така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ,ведно със законната лихва от 03.06.2024год. ,до окончателното заплащане на
сумата ,така както е поискано от ищеца.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
6
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за
лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 3000лв., за периода от от
14.09.2023год. до 02.06.2024год.
Предвид ,че съдът уважи претенцията по чл.432 от КЗ до размера от 3000лв., то на
ищеца се следва обезщетение за забавата върху този размер ,което за периода 14.09.2023год.
до 02.06.2024год. ,изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК/с помощта на лихвен
калкулатор на НАП/ ,възлиза 296,15лв.
Следва претенцията да бъде отхвърлена до пълния предявен размер от 297,29лв.
като неоснователна.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се
разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 1710,55лв. ,от които : 170лв. –д.т. ,15лв.
– такса за СУ;15лв. – депозит за свидетел ; 700лв. – депозит за САТЕ и 810,55лв. – депозит
за СМЕ.
Съобразно уважената част от исковете ,на ищеца са дължат разноски в размер на
1709,96лева.
Същия е представляван по делото от адвокат В. В. О. ,като процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 ,вр. чл.2,ал.2 от Наредба № 1 от
09.04.2004год. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат О. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищеца е в
размер съразмерно уважената част от иска за неимуществени вреди е в размер на 630
7
лева,като следва да бъде добавен и ДДС в размер на 126 лв. или общо в размер на 756лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и
ответната страна .
Сторените от ответната страна разноски,съгласно списък на разноските по чл.80 от
ГПК са в общ размер на 1835,55лева – 1100,55 лева депозити за вещи лица, 15 лева
депозити за призоваване на свидетел,както и 720 лв. ,адвокатско възнаграждение ,с вкл.ДДС.
Предвид отхвърлената част от исковете ,ищецът следва да заплати на ответника
съдебно-деловодни разноски в размер на 0,64 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление
в гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на Д. Д. Д. ,ЕГН : ********** ,с адрес в ,,,,,,
на основание чл.432 КЗ вр. чл.86 от ЗЗД , сумата от 3 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в следствие на ПТП от 19.02.2023год. на
АМ „Хемус“ -12км., ,ведно със законната лихва от 03.06.2024год. ,до окончателното й
заплащане ; сумата в размер на 296,15 лв.,представляваща мораторна лихва,за периода от
14.09.2023год. до 02.06.2024год.,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
1709,96лева,съдебно –деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д. ,ЕГН : ********** ,с адрес в ,,,,,, срещу ЗД
„Бул Инс“АД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Джеймс
Баучер“ 87 ,осъдителен иск ,с правно основание чл.86 от ЗЗД , в частта за разликата от
уважения размер от 296,15 лв. до пълния предявен от 297,29 лв.,представляваща
мораторна лихва,за периода от 14.09.2023год. до 02.06.2024год.,като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на адвокат В. В. О.,САК, с адрес в
гр.София,ул.“Ивайло“ № 13,ет.2,ап.4 , на основание чл.78,ал.1 вр. чл.38 ,ал.2 от ЗА сумата в
размер на 765 лева ,адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищеца Д. Д. Д..
ОСЪЖДА Д. Д. Д. ,ЕГН : ********** ,с адрес в ,,,,,, да заплати на ЗД „Бул
Инс“АД,ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Джеймс
Баучер“ 87 , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 0,64 лева, представляваща
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8