Р Е Ш Е Н И Е
№260512,23.03.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 3456 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по редовна и допустима искова молба на Н.Г.О. с ЕГН ********** против
Г.И.А. с ЕГН **********,***.
Предявен е
осъдителен иск за заплащане на сумата от 7 500 лв. –част от неплатената
продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 117, т.IV, рег. № 6421, дело № 617/ 2019г. на нотариус с рег.
№ 248 в регистъра на НК; 560 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 26.09.2019г. -
06.07.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба на 06.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Ищецът
твърди, че с ответника са наследници по закон на Н.Д.А., починала на
20.04.2020г. – майка на ищцата и баба на ответника. Приживе наследодателката
продала свой имот на ответника, който е племенник на ищцата - син на брат ѝ
И.Г. А., но същият не изпълнил задължението си да плати на наследодателката
договорената продажна цена в размер на 15 000 лв., платима в тригодишен срок от
сключването на договора. Предявява осъдителна претенция за вземането съобразно
наследената от нея идеална част от наследството. Позовава се и на чл.200 ал.3 и
чл.71 от ЗЗД, като счита, че обезщетение за забава се дължи, начиная от датата
на сключване на сделката.
На
ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. В преклузивния срок по чл.131
ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Признава
родствените отношения, сключването на сделката, договорената продажна цена и
срок за плащането й. Твърди, че този срок за плащане е уговорен в полза на
длъжника и той изтича на 26.09.2022г., поради което на основание чл.70 от ЗЗД
кредиторът е лишен от възможност да иска изпълнение преди срока. Сочи, че
дължимостта на законна лихва се определя съобразно чл.84 ал.1 от ЗЗД – от
изтичането на определения ден за изпълнение на задължението. Твърди също
изпълнение на задължението – на 14.10.2019г. бил заплатил на продавача –
неговата баба договорената продажна цена, за което последната му издала
разписка.
Като прецени
събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:
Представено
е копие от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том IV, рег. №6421, дело № 617 от 2019 г. на Нотариус Кремена Консулова/л.6 и л.
20 от делото/, с който на 26.09.2019 г. Н.Д.А. продава на внука си Г.И.А.
поземлен имот с идентификатор 07079.829.520 за сумата от 15 000 лева, която
сума купувачът Г.И.А. се задължава да изплати напълно в срок от три години от
подписване на договора.
Видно от
Удостоверение за наследници изх. №94-01-12257 от 27.04.2020 г на Община
Бургас./л. 7 от делото/ Н.Д.А. е починала на 20.04.2020 г. и след смъртта си е
оставила наследници по закон дъщеря Н.Г.О. и син И.Г. А..
С
Нотариална покана/л. 8 от делото/ Н.Г.О., като наследник на ½ от правата
на майка си Н.Д.А., е поканила Г.А. да ѝ заплати сумата от 10 000 лева-
половината от определената от нея цена в размер на 20 000 лева за поземлен имот
с идентификатор 07079.829.520.Поканата е връчена на 11.06.2020 г. на Г.И.А.,
чрез неговия баща.
Представена
е копие от разписка/л. 21 от делото/, с дата 14.10.2019 г., с която Н.Д.А.
заявява, че е получила сумата от 15 000 лева от Г.И.А. за продажбата на
поземлен имот с идентификатор 07079.829.520, съгласно подписан Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот на Нотариус Кремена Консулова от
26.09.2019 г. Разписката е представена в оригинал на л. 40 от делото.
Назначена е
съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице Н. Р. е изследвало като обект на
експертизата подписа, положен срещу текста „Получил сумата“ в разписката от 14.09.2019 г. с цел да
установи дали подписа посочен в обекта на експертизата е положен от Н.Д.А.. Вещото лице е използвало
за сравнителни образци подписи, положени от Н.Д.А. в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот №117, том IV, рег. №6421, дело № 617 от 2019 г. на
Нотариус Кремена Консулова /в екземпляра приложен по делото и в екземпляра,
съдържащ се в нотариалната преписка на Нотариус Консулова/, Декларация по чл.
264, ал. 1 от ДОПК, Декларация по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗМИП и лична карта,
издадена на 06.11.2000 г. Вещото лице е установило, че Н. Атанасова е полага
подписа си в два варианта- първи вариант с ниска степен на обработеност и
свързаност, буквен транскрипция съдържаща букви „Н“-„Д“-„А“ и преобладаващи
смесена форма и посока, без наклон и голям размер на движенията при подписване,
и втори вариант с ниска степен на обработеност и свързаност, смесена
транскрипция, съдържаща букви „Н“-„Д“-елемент наподобяваш буква „а“ и
преобладаваща смесена форма и посока, без наклон и голям размер на движенията
при подписване. Вещото лице е установило съществени съвпадения в посочените
общи графически признаци и в частните по-характерни варианти, като посочените в
експертизата съвпадения са характерни индивидуални, устойчиви и образуват
идентификационна съвкупност, която дава основание да се направи извода, че
подписа, положен в обекта на експертизата е положен от лицето Н.Д.А..
Въз основа
на така приетата фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Правното
основание на исковете е чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Не се
спори, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №117, том IV, рег.
№6421, дело № 617 от 2019 г. на Нотариус Кремена Консулова на 26.09.2019 г. Н.Д.А. е продала на внука си Г.И.А.
поземлен имот с идентификатор 07079.829.520, като е уговорена продажна цена в
размер на 15000 лева.
Не се спори
и, че ищцата Н.О. е наследник по закон на Н.Д.А., починала на 20.04.2020 г.
Съгласно
установената съдебна практика по приложението на чл. 200 ЗЗД, когато страните
не са уговорили друго, плащането на продажната цена трябва да стане
едновременно с предаването на вещта./ Решение № 395 от 08.12.2015 г. по гр. д.
№ 1463 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение./
Нормата на
чл. 200 от ЗЗД е диспозитивна и страните имат възможност да уговорят срок за
плащане на цената, като при уговорка намират приложение общите правила на ЗЗД в
чл.69-71. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 137 от 17.XI.1955 г. по ч.
гр. д. № 126/55 г., ОСГК, на което се позоват страните по делото. В
тълкувателния акт е прието, че страните по взаимно съгласие още при сключване
на договора могат да определят формите, по които ще станат конкретните
плащания. Само ако нищо не е уговорено между страните относно времето на
плащането, ще се приложи разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД.
В Тълкувателно
решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. д. № 5 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК е разяснено, че падежът на задължението, изискуемостта на вземането
и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в
определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се
определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от
длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е
възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи
извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в
защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът
отговаря. Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението
трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго от волята на
страните или закона - съгласно чл. 69 ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. При срочните задължения,
когато денят на изпълнението им е определен, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока - чл. 84,
ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на вземането и на забава на длъжника,
съвпада). Длъжникът може да изпълни и преди срока, т.е. вземането е изпълняемо,
но не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) и безспорно не е забавено.
В процесния
случай страните по договора за продажба на недвижим имот са уговорили срок за
изпълнение на задължението на купувача да заплати продажната цена- в срок до
три години от подписване на договора, т.е. вземането би било изискуемо след
изтичане на три години от 26.09.2019 г.- на 26.09.2022 г.
Обстоятелството дали и коя от страните по облигационното
отношение може да иска изпълнение или да изпълни преди срока, е основание за
разграничение на срок, уговорен в полза на длъжника, на кредитора или и на
двете страни. По правило срокът се смята установен в полза на длъжника/чл. 70,
ал. 1 от ЗЗД/, като в случая не е налице противна уговорка и от естеството на
задължението не следва, че срокът е в
полза на кредитора или и на двете страни.
Принципът, че срокът е в полза на длъжника, означава, че
длъжникът може да изпълни задължението си и преди срока, но кредиторът не може да
иска изпълнение преди срока /задължението е изпълняемо, но не е изискуемо/ —
чл. 70, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика./ Решение № 99 от
01.02.2013 г. по търг. д. № 610/2011 г. на Върховен касационен съд, Определение
№ 41 от 11.01.2016 г. по гр. д. № 4606 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение/
Щом кредиторът е предявил иск за изпълнение, преди
вземането му да е станало изискуемо, искът трябва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Искът е неоснователен и на още едно самостоятелно
основание. Ответникът по делото е доказал изпълнение на задължението си за заплащане
на цената. По делото е представена разписка с дата 14.10.2019 г., с която Н.Д.А.
заявява, че е получила сумата от 15 000 лева от Г.И.А. за продажбата на поземлен
имот с идентификатор 07079.829.520, съгласно подписан Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот на Нотариус Кремена Консулова от 26.09.2019
г. Законодателно не е уредено съдържанието на разписката по чл. 77, ал. 1 ЗЗД,
но за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга, то в
същата следва да са посочени фактите, релевантни за точното, с погасителен
ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и размер на задължението,
кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на плащане./ в т.см. Решение №
190 от 23.01.2014 г. по търг. д. № 483/2012 г. на Върховен касационен съд/. Представената
по делото разписка отговаря на изискванията, изведени от съдебната практика. От
назначената съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписа, положен върху
разписката е на Н. А.. Заключението на вещото лица е обективно и компетентно
изготвено от лице, притежаващи специални знания, посочено в списъка на вещите
лица на ОС-Бургас и няма основание да не бъде поставено в основата на
доказателствените изводи на съда.
Ето защо съдът счита, че е доказано правопогасяващото
възражение на ответника и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
поради извършено преди процеса плащане на претендираната цена.
Неоснователността на главния иск,
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица и
неоснователност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска и такива
следва да му бъдат заплатени в размер на 1200 лева-адвокатско възнаграждение и
300 лева- депозит за вещо лице.
Съдът счита за частично основателно
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника. Минималният размер съобразно материалния интерес по чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 980 лева. При определянето на възнаграждението съдът отчита
фактическата и правна сложност на делото и провеждането на две съдебни
заседания по него, като счита, че справедлив размер би бил 1200 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Н.Г.О. с ЕГН **********,
с адрес: ***. Стамболов: №118, вх. В с
правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл.86, ал.1 вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД срещу
Г.И.А. с ЕГН **********, с адрес: *** за
заплащане на сумата от 7500 лв. –част от неплатената продажна цена по договор
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 117, т.IV,
рег. № 6421, дело № 617/ 2019г. на нотариус с рег. № 248 в регистъра на НК и сумата от 560 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода
26.09.2019г. - 06.07.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на
06.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Г.О.
с ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК да заплати на Г.И.А.
с ЕГН ********** сумата от 1500 лева-
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд-Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.