Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260060
гр. Асеновград, 24.03.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на десети март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 981 по описа на Асеновградския районен
съд за 2020 година, докладвано от
съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № А-1138/14.01.2020 г. на Началника на РУ -Асеновград – Петър
Костадинов Бабугеров на А.П.Т., ЕГН: ********** *** на основание чл. 184 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., за нарушение
по чл. 60 ал.1 т.3 б.Е от ЗОБВВПИ.
Недоволен от горното
постановление е останал А.Т. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в
законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. Б. се отрича факта
на нарушението и се сочи, че наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение
на материалния закон, поради което е неправилно и незаконосъобразно и се иска
пълната му отмяна.
Ответната страна РУ Асеновград
не взема становище по жалбата.
Асеновградският районен
съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери
следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество същата е основателна.
От
приложената по делото административна преписка, както и от гласните
доказателства, се установява следното:
С акт
за установяване на административно нарушение от 01.08.2020 г. е констатирано, че на 01.08.2020 г. около 23.10
часа, в село Бачково на ул. „Речна“ № 10
жалбоподателят Т. е използвал газово оръжие, след употреба на алкохол, като е
възпроизвел няколко изстрела във въздуха. Употребата на алкохол била установена
с техническо средство Алкотест Дрегер, което отчело наличието на 0,51 промила в
издишания въздух. Така описаното нарушение е било квалифицирано по чл.60, ал.1т.3
б. Е от ЗОБВВПИ. И за него в присъствието на жалбоподателя бил съставен
процесния АУАН. Същият го подписал без възражения. Такива не били депозирани и
в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на АУАН, било издадено и обжалваното
НП, в което са преповторени констатациите, залегнали в АУАН и на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 500 лв.
При така установените
факти и след пълна проверка на наказателно постановление, съдът намира, че
същото е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:
Описаното нарушение правилно е квалифицирано по съответната
нарушена материално правна разпоредба, но извършването на нарушението не е установено
по несъмнен начин и проблемът в случая е доказателствен. Санкционната
разпоредба на чл. 184 ал.1 от ЗОБВВПИ предвижда глоба и отнемане на
разрешителното за лице, което носи и употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба
на алкохол,наркотични или упойващи вещества, установена по реда на Закона за
движението по пътищата. За да е
реализиран обективният състав на нарушението е необходимо употребата на оръжието обективно да следва употребата на
алкохол или това да става едновременно. Именно тази обективна последователност
се явява недоказана в настоящото производство. Безспорен е фактът, че
жалбоподателят Т. действително е използвал газовото оръжие, като е възпроизвел
изстрели във въздуха по повод хвърлени срещу тях камъни от неизвестно лице.
Няма доказателства обаче, че към момента на употребата на оръжието, същият е
бил употребил алкохол. Самият той твърди, че е изпил две бири, но след като е използвал и прибрал
пистолета. Тази версия се потвърждава от показанията на посочените от него
свидетели Д.А. и А.Б., които са свидетели на факта на използване на оръжието и
които твърдят, че преди да стреля с пистолета, Т. не е употребявал алкохол.
Предубедени или не няма други доказателства, които да удостоверят факта, че към
момента на стрелбата Т. е бил употребил алкохол. Самите полицейски служители
изпратени на мястото са пристигнали известен период от време след стрелбата, като
заварили Т. и компанията седнали на масата и употребяващи алкохол. Полицейските
служители извършили проверката с техническото средство пък са пристигнали след
още 30 минути, през което време компанията на Т. е продължавала с вечерята и
съответно с употребата на алкохол. При това положение нарушението не е доказано
по несъмнен начин от гледна точка на елементите от неговия обективен състав в
логическата последователност заложена в него, което води до извода за
необоснованост на НП и обуславя неговата отмяна.
На второ място, горния порок в НП е функция на процесуално
нарушение допуснато още при съставянето на АУАН. Съгласно чл. 40. ал.1 от ЗАНН, Актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. В случая е имало свидетели очевидци на
извършване на нарушението и това са свидетелите Б. и А., поради което и в
изпълнение на горното правило същите следваше да се впишат като свидетели в
АУАН и съответно да им се вземат писмени обяснения на место, което най–вероятно
щеше да елиминира и тезата на нарушителя, че не е употребил алкохол към момента
на използване на оръжието. Тъй като това не е сторено е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което е отделно и самостоятелно основание
за отмяна.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3
от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се
дължат само на жалбоподателя. Последният е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 350 лева, като в приложените Договори за правна защита и
съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Тоест,
на жалбоподателя следва да се възстановят разноски общо в размер на 350 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административно-наказващият орган, а това е ОД
на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл. 43 ЗМВР – /Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
/
Ето защо, мотивиран от горното, и на основание чл. 63
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № А-1138/14.01.2020 г. на
Началника на РУ-Асеновград – Петър Костадинов Бабугеров, с което на А.П.Т., ЕГН:
********** *** на основание чл. 184 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение по чл.60 ал.1 т.3 б.Е от
ЗОБВВПИ.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да
заплати на жалбоподателя А.П.Т., ЕГН: ********** сумата от 350 лева,
представляващи направени разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд-Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: