.........43
гр. .........., 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110130859 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с предявени установителни
искове от И. А. Г. и Л. Г. Г. срещу „СВ” АД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците И. А. Г. и Л. Г. Г. извеждат съдебно предявените субективни права при
твърдения, че въз основа на подадено заявление с пощенско клеймо от 16.05.2023г до
„СВ” АД са поискали партидата на процесния имот да бъде открита на името на Л. Г.,
като И. Г. е дала изричното си съгласие. Сочи се, че със заявлението си ищците са дали
необходимите данни за актуализиране на данните по клиентския номер, в това число са
заявили на чие име искат да бъде прехвърлена партидата, а също така и че са поискали
задълженията, за които е изтекъл предвидения в закона срок, да бъдат отписани като се
определи актуалния размер на непогасените задължения. Изложени са подробни
доводи, че ищцата Л. Г. е страна по облигационно правоотношение с ответното
дружество, както и че не дължи сумата от 1695,83лв., представляваща 1/2 цена на ВиК
услуги за периода от 01.06.2015 г. До 30.03.2020 г., както и че другата 1/2 от цената не
следва да се търси от ищцата И. Г., защото към датата на предявяване на исковата
претенция вземането е погасено по давност. Съобразно изложеното е направено искане
съдът да признае за установено, че Л. Г. Г. е страна по облигационното
правоотношение с ответното дружество, както и че ищците не дължат на „СВ” АД,
всяка от тях сумата от 1 695,83 лв., представляваща по 1/2 част от общия дълг от 3
391,66 лева – цена на ВиК услуги, доставени в периода от 01.06.2015 г. до 30.03.2020 г.
за имот с клиентски номер ..........
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника „СВ” АД, с който заявява, че признава исковата
претенция и прави искане да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 237
ГПК. Поддържа, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото.
Съобразно изложеното, счита, че сторените от ищеца разноски следва да останат за
негова сметка. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност
1
на претендирания от ищеците адвокатски хонорар.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.01.2024 г. от
процесуалния представител на ищците е направено искане за постановяване на
решение при признание на исковете.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, като съображенията за това са
следните:
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да
се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим. За това, независимо от направено признание на иска,
съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде основателен или неоснователен /в този смисъл: решение по гр. д. №
5289/2013 г., I г. о. на ВКС и др./.
В процесния случай предявенияте искове са допустими, доколкото се установява
да е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът намира, че са налице и предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. По-конкретно, направено е признание на
исковете от страна на ответника, обективирано депозирания писмен отговор, като
същевременно не са налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК. Направено е и съответно искане от ищците за прекратяване на съдебното дирене
и за произнасяне на съда съобразно признанието. В обобщение, предвид изложеното,
без да излага допълнителни мотиви, съдът следва да уважи предявените искови
претенции.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като излага
доводи, че не е дал повод за завеждане на делото и признава исковете, с оглед на което
разноските следва да бъдат възложени на ищеца. По аргумент от разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност,
каквато процесната хипотеза не е. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори
със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Без правно значение е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да
го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане /в този смисъл: определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. В
разглеждания случай, по делото не се установява ответникът да е предприел съдебни
мерки за процесните вземания: действия по издаване на изпълнителен титул или
образуване на принудително изпълнение. Издаването на фактури и неотписване на
вземането от информационната система на кредитора не обуславя необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на отрицателен установителен иск за
2
недължимост на вземането. Своевременно, в срока за отговор на исковата молба,
ответникът е поискал постановяване на решение при признание на иска по чл. 237
ГПК и е направил искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което са налични
кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предвид
изложеното, в тежест на ответното дружество не следва да бъдат възлагани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Г. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: град ............”, офис на партерен етаж, срещу „СВ“ АД, ЕИК: ...........,
със седалище в град .......... и адрес на управление: ......................, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. Г. Г. е страна по облигационно правоотношение с
ответното дружество по повод доставянето на ВиК услуги за имот – апартамент .........,
находящ се на адрес: град .........., ......, с клиентски номер ......... към 06.06.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Л. Г. Г., ЕГН **********, и
И. А. Г., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: град ............”, офис на партерен
етаж, срещу „СВ“ АД, ЕИК: ..........., със седалище в град .......... и адрес на управление:
......................, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че всяка една от тях не дължи на ответника по ½ от сумата в общ размер на
3 391,66 лв., представляваща цена на ВиК услуги за периода 01.06.2015 г. – 30.03.2020
г. доставени за имот с клиентски номер ........., представляващ апартамент .........,
находящ се на адрес: град ..........,, ......, поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3