Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 270
В
ИМЕТО НА НАРОДА
град
Шумен, 14.12.2018
г.
Шуменски окръжен съд, в открито заседание на четвърти
декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2. Ненка Цветанкова
с
участието на секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от мл.
съдия Цветанкова в. гр. д. № 249 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 308 вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 109/
08.04.2015 г. по гр. д. 732/2015 г. по описа на Районен съд Нови Пазар е отхвърлен предявеният от С.Р.М. ЕГН **********
и Н.С.Т. ЕГН **********, двамата с адрес ***, против „БИС 08“ ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...“ № 78, представлявано от
И.Р.С., установителен иск за собственост с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, с искане съдът да признае за установено спрямо ответното дружество, че ищците
са собственици на 16 кв. м., които при изготвянето на действащия кадастрален
план, одобрен със Заповед № КД-14-27-341/11.10.2012 г на Началника на СГКК
Шумен, погрешно са заснети вместо към съсобствения им имот с идентификатор
52009.501.880.1.13, с площ от 123 кв. м., с предназначение за търговска
дейност, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
52009.501.880, находящ се в гр. Нови пазар, на ул.“...№8, ет.0, при граници: на
същия етаж имот с идентификатор 52009.501.880.1.14; под
обекта 52009.501.880.1.18, 52009.501.880.1.19; над
обекта 52009.501.880.1.8 като част от съседния, собственост на ответника имот с идентификатор
52009.501.880.1.14, с площ от 100,44 кв. м., с предназначение за търговска
дейност, находящ се в същата сграда с идентификатор 52009.501.880.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880, находящ се в гр.
Нови пазар, на ул.“...№8, ет.0, при граници: на същия етаж имот с идентификатор
52009.501.880.1.13, 52009.501.880.1.15; под обекта няма; над обекта 52009.501.880.1.8, 52009.501.880.1.2,
52009.501.880.1.7. Със същото съдебно решение ищците са осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски в размер от 680 лв. /шестотин и
осемдесет лева/.
По въззивна жалба на С.Р.М. и Н.С.Т.-
ищци в първоинстанционното производство, срещу решението на
РС Нови Пазар е образувано въззивно гр. д. № 265/2016 г. по описа на Окръжен съд
Шумен. В жалбата се въвеждат доводи за неправилност на
първоинстанционния акт поради нарушения на материалния и процесуалния закон
като се изтъкват съображения в тази насока. Молят решението на районния съд да
бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което предявеният
иск да бъде уважен. Направени са доказателствени искания.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ответното дружество, с който се иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
потвърдено. С отговора на въззивната жалба не са направи доказателствени
искания.
С
Решение № 149/ 27.07.2016 г. по гр. д. 265/2016 г. по описа на Окръжен съд
Шумен е потвърдено изцяло първоинстанционното решение на Районен съд Нови Пазар
като въззивният съд е достигнал до съшия извод, а именно, че не се касае за
грешно заснемане и грешка в кадастралната карта, а до отстранено несъответствие
със Заповед № КД 14-27-341 от 11.10.2012 г. на началника на СГКК Шумен за
изменение на КККР, поради което към момента на постановяване на решението не е
налице грешка в КККР на гр. Нови Пазар по отношение границата между двата имота
и неточно отразяване на обема на правото на собственост върху двата имота.
Приел е, че по делото не е установено, че ищците притежават реален обект с площ
16 кв. м., който погрешно да е заснет в границите на имота на ответното
дружество.
С
Определение №286 от 21.06.2017 г. по гр. д. 773/2017 г. по описа на ВКС, второ
гражданско отделение, депозираната от С.Р.М. и Н.С.Т. касационна жалба против
въззивното решение не е допусната до касационно обжалване и Решение № 149/
27.07.2016 г. по гр. д. 265/2016 г. по описа на Окръжен съд Шумен е влязло в
сила.
С
Решение № 23/20.03.2017 г. по адм. дело № 57/2016 г. по описа на
Административен съд Шумен, потвърдено с Решение
№ 10359/ 07.08.2017 г. по адм. дело № 4772/2017 г. по описа на ВАС,
второ отделение, е обявена за нищожна Заповед № КД 14-27-341 от 11.10.2012 г.
на началника на СГКК Шумен.
По
молба за отмяна на Решение № 149/ 27.07.2016 г. по гр. д. 265/2016 г. по описа
на Окръжен съд Шумен от С.Р.М. и Н.С.Т. е образувано гр. д. № 711/2018 г. по
описа на ВКС. С Решение № 82/ 11.07.2018 г. по гр. д. 711/2018 г. по описа на
ВКС, първо гражданско отделение, на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК е отменено
влязлото в сила решение на въззвния съд като е посочено, че законосъобразността
на обявения за нищожен индивидуален административен акт е обуславящ за
въззивното решение и за потвърденото с него първоинстанционно, както и че по
същество двете инстанции са основали решенията си на задължителната сила на
Заповед № КД 14-27-341 от 11.10.2012 г. на началника на СГКК Шумен, която е
обявена за нищожна. Делото е върнато с указания за ново разглеждане от друг
въззивен състав на Окръжен съд Шумен като разглеждането да започне от откритото
съдебно заседание на въззивния съд.
При новото разглеждане на
делото пред въззивния съд жалбоподателите не поддържат въззивната жалба и
молят производството да бъде прекратено поради отпаднал правен интерес.
Претендират направените по делото разноски, включително за предходните
инстанции.
Ответното дружество
излага съображения, поради които счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Сочи, че от представените в хода на
първоинстанционното производство от ищците нотариални актове се установява, че
с Нотариален акт № 67 от 2006 г. е продадено цялото източно магазинно помещение
като с тази сделка правото на собственост върху процесното помещение от 16 кв.
също е прехвърлено на ответното дружество и неоснователно твърдят, че границата
между двата имота е източната стена на това помещение.
За да се произнесе,
въззивният съд взе предвид следното:
С.Р.М.
и Н.С.Т. са предявили иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, с който искат да бъде признато за установено, че са собственици на
помещение с площ 16 кв.м. като е налице грешка в границите между съсобствения
им имот и този на ответното дружество в КККР на гр. Нови Пазар и помещението
погрешно е заснето в имота на ответното дружество. В исковата молба твърдят, че
са съсобственици при квоти от по ½ на недвижим имот с идентификатор
52009.501.880.1.13 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Нови
Пазар, находящ се в гр. Нови пазар, на ул.“...№8, ет.0, в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.880, с площ от 123 кв.
м., с предназначение за търговска дейност, западно помещение /бивш фризьорски
салон/. Ответното дружество е собственик на съседния недвижим имот, находящ се
на същия адрес и представляващ имот с идентификатор 52009.501.880.1.14, с площ
от 100,44 кв. м., също с предназначение за търговска дейност, източно помещение
/бивш бръснарски салон/. След преустройство в имота на ищците, на мястото на
бившия фризьорския салон били обособени бистро и магазин за пакетирани
хранителни стоки и бутилиран алкохол като за бистрото в плана бил нанесен
самостоятелен обект №13, а за магазина с площ около 16 кв.м. не бил нанесен
самостоятелен обект. Въз основа на подадено от ЧСИ заявление, със Заповед № КД
14-27-341 от 11.10.2012 г. на началника на СГКК Шумен, кадастралната карта на
гр. Нови пазар, одобрена със Заповед № РД-18-18 от 25.03.2010 г., била
изменена. Според ищците към момента на предявяване на иска е налице грешка в
кадастралната карта относно границата между двата съседни имота, изразяваща се
в това, че неправилно самостоятелно обособеното помещение, представляващо
магазин за пакетирани хранителни стоки с площ около 16 кв.м. е включено в имота
на ответника с № 14 вместо в имота на ищците с №13. Твърдят, че в кадастралната
карта и кадастралния регистър като обща граница е отразена западната стена на
самостоятелно обособеното помещение с площ 16 кв.м., представляващо магазин за
пакетирани хранителни стоки и бутилиран алкохол, а всъщност общата граница с
имота на ответното дружество, е източната стена на това помещение. Молят съда
да се произнесе в мотивите си относно валидността на Заповед № КД 14-27-341 от
11.10.2012 г. на началника на СГКК Шумен, която считат за нищожна.
Ответното дружество оспорва
основателността на иска. Счита, че от представените нотариални актове се
установява, че ищците не са собственици на помещението с площ от 16 кв.м.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От нотариален акт №.../1995 г. и нотариален акт №...2000
г. на нотариус П.А. с рег. № 346 НК, район на действие Районен съд Нови Пазар,
се установява, че съседните имоти с идентификатор №13 е №14 са били собственост
на ТПК “Ангел Абаджиев” гр. Нови пазар и представлявали магазинни помещения- източен
магазин /бръснарски салон с площ от 100,44 кв.м./ и западен магазин /фризьорски
салон с площ от 123 кв.м./.
На
23.10.2000 г., видно от нотариален акт № 4 том ІІІ, рег. № 5798, дело № 594/2000
г. на нотариус П.А. с рег. № 346 НК, район на действие Районен съд Нови Пазар, чрез
покупко- продажба ЕТ “....” придобила собствеността върху имот, представляващ източно
магазинно помещение /бивш бръснарски салон/ с площ от 100,44 кв.м., понастоящем
имот с идентификатор 52009.501.880.1.14, при граници на магазина: от запад
магазинно помещение /бивш фризьорски салон/ и стълбищна клетка; от север- двор; от долу- мази; от горе-
първи жилищен етаж.
Съгласно нотариален акт № ..../2001 г. на нотариус П.А.
с рег. № 346 НК, район на действие Районен съд Нови Пазар, на 15.05.2001 г. В.С.Т.закупила
от ТПК “Ангел Абаджиев” и другия имот, представляващ западно магазинно
помещение /бивш фризьорски салон/ с площ 123 кв.м., понастоящем имот с идентификатор
52009.501.880.1.13, при граници на магазина: от изток магазин; на юг- ул.”...и стълбищна клетка; от север- двор; от долу- мази; от горе- първи жилищен етаж.
От удостоверение за сключен граждански брак между Н.С.Т.
и В.С.Т., се установява, че гражданският брак между тях е сключен на 27.09.1987
г. и към момента на придобиване на горепосочените имоти .... е била сключила
граждански брак с ищеца Н.Т..
От
разрешенията за строеж с №14/25.03.2004 г. и №26/13.05.2004 г. се установява,
че .... е иницирала процедура по преустройство на западното магазинно помещение,
представляващо бивш фризьорски салон, понастоящем с идентификатор
52009.501.880.1.13, в обект “Бистро и магазин за хранителни стоки”. Видно от удостоверение
№52/16.06.2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, тази процедура е
финализирана и бившият фризьорски салон е преустроен.
На 27.04.2006
г., видно от нотариален акт №.../2006 г. В.С.Т.и ищецът Н.С.Т. са продали на Б.Б.Б.имота,
представляващ западно магазинно помещение, бивш фризьорски салон, с площ от 123
кв.м., находящо се в гр. Нови Пазар, ул.“...№8, понастоящем с идентификатор 52009.501.880.1.13, при
граници на магазина: от изток магазин; на юг- улица и
стълбищна клетка;
от север- двор; от долу-
магзин; от горе- първи жилищен етаж.
С нотариален акт №/2006 г. на нотариус П.А., от
02.05.2006 г. Б.Б.Б.и М.Д.Б. са продали обратно на ищеца Н.С.Т. западното
магазинно помещение от 123 кв.м. /бивш фризьорски салон/.
Установява се от нотариален акт №.../2006 г. на
нотариус П.А., че на 31.10.2006 г. ЕТ “....” и ищецът Н.Т. са продали на Н.С.С.
имота, представляващ източно магазинно помещение, бивш бръснарски салон, с площ
от 100,44 кв.м., понастоящем с идентификатор
52009.501.880.1.14, при граници на магазина: от изток- магазин, от юг- ул.“...“,
запад- магазинно помещение /бивш фризьорски салон/ и стълбищна клетка; от север- двор; от долу- мази; от горе- първи
жилищен етаж.
Видно от постановление
за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20127750400001 на ЧСИ Я.Б.,
влязло в сила на 03.04.2014 г., 1/2 идеална част от имота, представляващ
западното магазинно помещение, бивш фризьорски салон, с площ от 123 кв.м., с идентификатор
52009.501.880.1.13, е възложен на С.Н.Т.
С нотариален
акт №.../2014 г. на нотариус П.А. на 13.06.2014 г. С.Н.Т. е продал възложения
му имот, преставляващ 1/2 идеална част от западното магазинно помещение, на ищцата
С.Р.М..
С Постановление за възлагане на недвижим имот от
9.02.2015 г. на ЧСИ, с №3196/21.07.2015г. по изпълнително дело №20128760400210,
влязло в сила на 09.07.2015 г., имотът, представляващ източно магазинно
помещение, бивш бръснарски салон с площ от 100,44 кв.м., понастоящем с идентификатор 52009.501.880.1.14, е
възложен на ответното дружество “БИС 08” ЕООД.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.04.2015 г. на ЧСИ по изпълнително дело №20128760400692, влязло в сила на 06.08.2015 г., ½ идеална част
от имота, представляващ западно магазинно помещение, понастоящем с идентификатор
52009.501.880.1.13, е възложен на К.Б.С..
От Нотариален акт №.../2017 г. се установява, че на
25.04.2017 г. С.Р.М., К.Б.С. и Н.Д.С.са продали имота с идентификатор
52009.501.880.1.13 на С.Н.Т.
От сделките по прехвърляне собствеността на двата
имота- с идентификатор 52009.501.880.1.13 и идентификатор 52009.501.880.1.14,
обективирани в посочените нотариални актове, се установява, че към дата на
депозиране на исковата молба по настоящото производство на 23.07.2015 г. имот с
идентификатор 52009.501.880.1.13, западно магазинно помещение /бивш фризьорски
салон/, е съсобствен между Н.С.Т. и С.Р.М.. А имотът с идентификатор
52009.501.880.1.14, представляващ източно магазинно помещение /бивш бръснарски
салон/ е собственост на ответната страна.
Видно от Постановление на ЧСИ при извършен опис на
недвижим имот по изпълнително дело №20128760400210, е констатирано
несъответствие между кадастралното заснемане и първоначалния проект относно
имот, представляващ източно магазинно помещение /бивш бръснарски салон/,
самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.14.
Констатира се от заявление с вх. №
99-4941/30.08.2012 г. и приложените към него документи, че ЧСИ е инициирал изменение
в кадастралната карта и кадастралния регистър чрез ново кадастрално заснемане
на самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.14.
С оглед депозираното заявление, със Заповед №
КД-14-27-341 от 11.10.2012 г. на Началника на СГКК- гр. Шумен, е одобрено
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Нови пазар,
ЕКАТТЕ 32009, общ. Нови пазар, одобрена със Заповед №РД-18-18/25.03.2010 г. на
изпълнителен директор на АГКК, касаеща промяна в границите на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 52009.501.880.1.13 и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 52009.501.880.1.14.
От приетата в хода на първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза се установява, че при извършеното
преустройство, макар разрешението да е дадено за западното помещение, то на
практика е включило и част от източното помещение. Установява се, че схемите и
границите между самостоятелните обекти в сграда с идентификатори
52009.501.880.1.13 и 52009.501.880.1.14 по КККР на гр. Нови пазар са отразени
правилно, съобразно документите за собственост, както и че самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 52009.501.880.1.13, представляващ западно магазинно
помещение /бивш фризьорски салон/ включва западен магазин- бистро с площ 103,45
кв. м., а самостоятелен обект в сграда с идентификатор 52009.501.880.1.14 с
площ 83,43 кв. м, представляващ източно магазинно помещение /бивш бръснарски
салон/, включва магазин за пакетирани стоки с площ 15,30 кв. м. /процесното
помещение/ и магазин за промишлени стоки с площ 68,13 кв.м.
С Решение №
23/20.03.2017 г. по адм. дело №57/2016 г. по описа на Административен съд
Шумен, потвърдено с Решение 10359/
07.08.2017 г. по адм. дело № 4772/2017 г. по описа на ВАС, второ отделение, е
обявена за нищожна Заповед № КД 14-27-341 от 11.10.2012 г. на началника на СГКК
Шумен за изменение на КККР на гр. Нови пазар. В мотивите на решението е прието,
че ЧСИ не е сред активно легитимираните по смисъла на пар. 1, т.13 от ЗКИР лица
да поиска изменение на КККР, поради което административното производство е било
недопустимо.
Пред въззивната инстанция е представена актуална
скица с №15-672194-19.09.2018 г. на самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.13,
от която се установява, че в актуалната кадастрална карта по отношение общата
граница между имоти с идентификатори 52009.501.880.1.13 и 52009.501.880.1.14 е
настъпила промяна.
От заключението на приетата пред настоящата
инстанция съдебно- техническа експертиза, ведно с приложенията към нея, която съдът цени като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че по сега действащата кадастрална карта
на гр. Нови Пазар обособеното помещение с площ 16 кв.м. /магазин за пакетирани
хранителни стоки и бутилиран алкохол, обозначен с №3 в приложение 8 и 9 към
заключението/ попада в границите на самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.13.
В периода от изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.
Нови Пазар със Заповед № КД 14-27-341 от 11.10.2012 г. на Началника на СГКК
Шумен до обявяването й за нищожна, процесното помещение е попадало в границите
на самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.14. С обявяване на
Заповед № КД 14-27-341 от 11.10.2012 г. на началника на СГКК Шумен за нищожна е
възстановено състоянието на кадастралната карта от преди влизане в сила на тази
заповед и към момента границата между самостоятелни обекти с идентификатори
52009.501.880.1.13 и 52009.501.880.1.14, съвпада с границата между тях така,
както е била одобрена със Заповед №РД-18-18/25.03.2010 г. на изпълнителен
директор на АГКК. Това обстоятелство се констатира и от приложение 2 и
приложение 4, представляващо схема №14224/08.11.2012 г. на самостоятелен обект
с идентификатор 52009.501.880.1.14,
както и приложения 5 и 6, представляващи схема №15-572963-15.11.2017 г. на самостоятелен
обект с идентификатор 52009.501.880.1.13
и схема №15-572970-15.11.2017 г. на самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.14.
Видно от материалите на административната преписка
по заявление с вх. № 01-373236-27.09.2018 г., ответното дружество е внесло
проект за изменение на КККР на гр. Нови Пазар по отношение границите на
самостоятелен обект с идентификатори 52009.501.880.1.13 и 52009.501.880.1.14.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема от правна
страна следното:
Когато в исковата молба ищецът твърди, че е
собственик на имот или реална част от него и в кадастралната карта на
населеното място грешно е отразена границата на собствения му имот с имота на
посочения ответник като претендира да бъде поправена тази грешка, предявеният
иск следва да се квалифицира като иск с правно основание чл. 54,
ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. С оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, районният съд е бил сезиран с иск по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Този
иск е установителен и с него се разрешава спор между заинтересовани страни
относно наличието, респ. липсата на грешка или непълнота в кадастралната карта.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. ОСГК на
ВКС, искът с правна квалификация чл. 54, ал.2 от ЗКИР е
положителен установителен иск за собственост. Съобразно характеристиката му на
установителен иск за собственост, искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е допустим при наличието на правен интерес на ищеца за предявяването му. С оглед презумпцията по чл. 2, ал.5 ЗКИР за
вярност на основните кадастрални данни, такъв е
налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на част от имот, който е погрешно
заснет в кадастралната карта в границите на имота на ответника, тъй като създава
привидност, че тази част действително е собственост на ответника, а ответникът
от своя страна оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от имота,
поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54,
ал. 1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по
административен ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по
съдебен ред. Искът е допустим тогава,
когато има спор за собственост между ищците и ответника като ищците твърдят, че са собственици на описания в
исковата молба имот, който неправилно е заснет в имота на ответника, който от
своя страна също претендира правото на собственост.
От заключението на съдебно- техническата
експертиза, прието в настоящата инстанция се установи, че в хода на
производството е извършено изменение на кадастралната карта, което засяга
твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една от
границите на имота на ищците. С прогласяване нищожността на Заповед № КД
14-27-341 от 11.10.2012 г. на началника на СГКК Шумен е настъпила промяна в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Нови Пазар като е
възстановено състоянието на кадастралната карта от преди влизане в сила на тази
заповед. В периода от изменението на КККР на гр. Нови Пазар със Заповед № КД
14-27-341 от 11.10.2012 г. на началника на СГКК Шумен до обявяването й за
нищожна, т.е. към момента на подаване на исковата молба, процесното помещение е
попадало в границите на имота на ответника /самостоятелен обект с идентификатор
52009.501.880.1.14/, което е обусловило правния интерес на ищците от инициране
на настоящото производство. С извършеното в хода на делото последващо изменение
на кадастралната карта, общата граница между имотите на ищците и ответника е
променена така, че по сега действащата кадастрална карта на гр. Нови Пазар,
процесното помещение с площ 16 кв.м. попада в границите на имота на ищците,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.13. Целената
от ищците чрез завеждане на настоящото производство поправка на грешка в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Нови Пазар относно общата
граница между самостоятелен обект с идентификатор 52009.501.880.1.13 и с
идентификатор 52009.501.880.1.14, и възстановяване на границата между тях така,
както е била одобрена със Заповед №РД-18-18/25.03.2010 г. на изпълнителен директор
на АГКК, с последващото изменението на кадастралната карта на гр. Нови Пазар в изпълнение на
съдебното решението, е извършена.
С оглед така изложените мотиви, настоящият състав на въззивния съд
приема, че правният интерес на ищците за водене на иск по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР като абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно, е отпаднал. Това води до извод за недопустимост на първоинстанционното
решение и съобразно разпоредбата на чл. 270,
ал. 3 от ГПК, въззивният съд следва да обезсили
първоинстанционното решение и прекрати делото.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в
производството. Съгласно чл. 78,
ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следователно правото на разноски
на ищеца възниква в случай, че със съдебен акт (решение или съдебна спогодба) предявеният
иск бъде уважен изцяло или частично. В конкретния случай делото се прекратява и
не приключва с акт, който да решава спора по същество. Налице е съдебна
практика на ВКС, която приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска,
обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в
резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и
водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно
право, ищецът има право на направените разноски. В такъв случай е допустимо при
прекратяване на производството, в отклонение от правилото на чл. 78,
ал. 4 ГПК, съдът при разпределяне тежестта за разноските да
съобрази като относими причините за прекратяването и да изследва по аргумент от
чл. 78,
ал. 2 ГПК дали нуждата от съдебна намеса не е отпаднала в
резултат на извънпроцесуалното поведение на ответника, който иначе е дал повод
за предявяването на иска. В Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК е прието, че тази практика е приложима и в
случаите, когато преценката за наличие на правен интерес се извършва от съда
при възникнали в хода на производството обстоятелства, водещи до отпадането на
правния интерес. От това следва, че правилото на чл. 78,
ал. 4 ГПК не е абсолютно и отговорността за разноските
следва да се понесе от ответника, когато причината за завеждането на делото се
намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и поради негово последващо
процесуално или извънпроцесуално поведение се стигне до прекратяване на
производството поради отпадане на правния интерес от продължаването му. В
настоящия случай процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър през 2012 г. е иницирано от ЧСИ, като настъпилата вследствие на това
изменение промяна в общата граница на имотите с идентификатор 52009.501.880.1.13
и идентификатор 52009.501.880.1.14, при която процесното помещение от 16 кв. м.
е включено в границите на имота на ответника, е обусловило правния интерес на
ищците от предявяване на иска. Впоследствие по жалба на ищците е образувано
административно дело, което е приключило с прогласяване нищожността на Заповед
№ КД-14-27-341 от 11.10.2012 г. на Началника на СГКК- гр. Шумен и по тяхна
молба е отменено решението на въззивния съд, с което е потвърдено
първоинстанционното решение. В резултат обявяване Заповед № КД-14-27-341 от
11.10.2012 г. на Началника на СГКК- гр. Шумен за нищожна, пред настоящата
инстанция се установи, че е извършено изменение на кадастралната карта, което
засяга твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една
от границите на имота на ищците и целената от ищците чрез завеждане на
настоящото производство поправка на грешка в кадастралната карта и кадастрални
регистри е извършена, поради което правният интерес от водене на настоящото
производство е отпаднал. Настоящият състав намира, че гореизложените
обстоятелства, с проявлението на които е отпаднала необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, не са възникнали в резултат действия на
ответника и причината за прекратяване на производството не следва да се търси в
неговото процесуално, респ. извънпроцесуално поведение, поради което искането
на ищците за присъждане в тяхна полза на разноските по делото, следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на
чл.78, ал.4 от ГПК, съобразно представените договори за правна защита и
съдействие, съдът намира, че на ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 900 лева, от които 300 лева платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. № 711/2018 г. по описа
на ВКС, 300 лева платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззвния съд при първоначално разглеждане на делото и 300 лева платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 270,
ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 109/ 08.04.2015 г. по гр. д.
732/2015 г. по описа на Районен съд Нови Пазар като ПРЕКРАТЯВА производството.
ОСЪЖДА С.Р.М. ЕГН ********** и Н.С.Т. ЕГН **********,
двамата с адрес *** да заплатят на „БИС 08“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, ул. „...“ № 78, представлявано от И.Р.С. сумата от 900
лв. /деветстотин лева/- разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при наличието на
предпоставките по чл. 280,
ал.1 и ал.2 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.