№ 1205
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110150191 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от К. В. С., ЕГН **********, с адрес в ...,
чрез пълномощника й адв. Д. Д., АК – София, със служебен адрес в .... Процесуалният
представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение против ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата
от 800 EUR (осемстотин евро), ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване
на заявлението в съда – 11.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 31,30 лв. (тридесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща направени
от заявителя разноски за заплащане на държавна такса. Пълномощникът на заявителя моли
да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане представлява обезщетение, дължимо
на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4409 (..) от
10.07.2023 г. и на полет W6 4410 (...) от 14.07.2023 г.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на адв. Д. Д., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на К. С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 от ГПК – седалището и адресът на управление на търговското дружество, срещу
което се иска издаване на заповед за изпълнение според твърдението в заявлението и
справката от Търговския регистър са в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на
Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
1
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Д. Д., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът (КЧТ) има седалище на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно място на дейност на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на К. С. против ....
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна
такса в размер на 31,30 лв.
Съдът намира за неоснователно искането на заявителя за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията и по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. От
съдържанието на приложените към заявлението договор за правна защита и съдействие и
пълномощно е видно, че заявителят и процесуалния му представител не са уговорили
предоставянето на безплатна правна помощ при наличието на някоя от хипотезите на чл. 38
от Закона за адвокатурата. Нещо повече, нито от заявлението, нито от договора за правна
защита и съдействие става ясно на кое от изчерпателно изброените в закона основание адв.
Д. е предоставил безплатна правна помощ на К. С.. Предвид тези съображения, решаващият
съдебен състав счита за неоснователно искането, мотивирано с разпоредбата на чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на К. В. С., ЕГН **********, с адрес в ..., за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от управителя на клона Х.Х. за сумата от 800 EUR
(осемстотин евро), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1,
буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от
11.02.2004 г. поради закъснение на полет W6 4409 (..) от 10.07.2023 г. и на полет W6 4410
(...) от 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 11.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата от 31,30 лв. (тридесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща направени
от заявителя разноски за заплащане на държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Д. Д., АК – София, със служебен адрес в ... за осъждане
на длъжника ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя
на клона Х.Х. да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
лева), дължимо на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адреса на управление, посочен
в заявлението, да бъде изготвена актуална справка от Търговския регистър за седалището и
адреса му на управление. В случай, че се установи различен адрес, съобщението да бъде
връчено на новия адрес, а в случай, че седалището и адреса на управление са същите,
2
съобщението да се връчи при условията на чл. 50 ал. 2 или ал. 4 от ГПК.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3