Определение по дело №570/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на Д. Х. Д. от гр.Б. срещу постановената по нчхд № 1035/2011 г. по описа на РС Б. присъда №9484/09.12.2011г., с която подсъдимият Д. К. М. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл. 147, ал.1 от НК.Отхвърлен е и граждански иск за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, като неоснователен.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на присъдата, поради постановяването й в противоречие със събраните доказателства. Твърди се, че постановяването на тази присъда е резултат от снизходителното отношение на съдията към подсъдимия. В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата и допълва доводите, изложени в нея, в насока, че са разпространени позорни неистински обстоятелства, като не се касае за защитна теза. Правото на мнение не позволява накърняване на правата и доброто име на други лица, така че не може да се приеме, че подсъдимия не е целял да оклевети Д.. Иска се отмяна на присъдата, осъждане на подсъдимия по вмененото му обвинение и уважаване на гражданския иск.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на оправдателната присъда, тъй като коментираните изявления на подсъдимия са израз на упражненото от него право на защита по друго дело, поради което не е извършено престъплението клевета.

Пред втората инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след като извърши проверка на постановената присъда съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното:

Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства дават основание да се направят следните изводи относно фактическата обстановка по делото:

Подсъдимият Д. М. е на 67 години, живее в гр. Б., с висше образование, пенсионер, женен, към инкриминираната дата не е бил осъждан.М. и частния тъжител Д. са съседи, живеят в една жилищна кооперация в гр. Б., на ул. "М. К." № 20. Отношенията между тях са влошени, помежду си те водят и други наказателни дела от частен характер за нанесени обиди и клевети.Повод за настоящото производство е едно от тях - нчхд № 812/2011г., образувано по тъжба на Д. срещу М. с обвинение за това, че на 29.05.2011г. М. е обидил Д. като го нарекъл “крадец, мошеник и рецидивист”, както и че публично е разгласил позорни обстоятелства, а именно “Ти си рецидивист бе, преби момчето и то си глътна езика, едвам го спасиха.Крадец, знам те аз тебе, крадени материали държиш в мазето си, с крадени материали работиш и с крадени материали си построи апартамента.Мошеник.Крадец.” По нчхд №812/2011г. на 15.06.2011г. Д. М. представил пред съда писмен отговор, ползвайки се от правото си по чл. 254, ал.3 от НПК. В него М. написал следните думи и изрази, които са инкриминирани в настоящето производство: "... на мен Д. К. М. ми е известно единствено, че въпросното лице не е проявявало агресия само към семейството ми, а е участвало в побой над човек, като инцидента е щял да завърши почти фатално.", "...Институциите са използвани като инструмент за раздаване на собствено правосъдие от страна на лицата С. С. Д., Г. К. К., Д. Х. Д. и адв. Г. Н. Ч.. Семейството ни се чувства сериозно застрашено, въпросните лица целят нашето морално, психически и физическо унищожаване." Според частния тъжител тези твърдения, изложени в писмения отговор на М., са клеветнически и засягат достойнството на тъжителя, като са му причинили сериозни душевни болки и страдания. Междувременно в писмен отговор по нчхд №1035/2011г. подсъдимият е посочил, че престъплението, предмет на разглеждане по нчхд №812/2011г. и по настоящото дело е едно и също, както и че не е целял да злепостави умишлено тъжителя.

Описаната по-горе фактическа обстановка е приета за установена от първоинстанционния съд, като са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Съдът правилно е кредитирал писмените доказателства, показанията на свидетелите Д. и И., както и обясненията на подсъдимия. Правилен е и правният извод на първата инстанция, че в съвкупност доказателства дават основание да се приеме за безспорно установен факта, че подсъдимият не е извършил престъплението, за които е обвинен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства в насока подсъдимият умишлено да е разпространил за частния тъжител позорни обстоятелства, поради което го е оправдал. На първо място, действително не е установено наличието на обективните признаци на престъплението клевета, а на второ място, не е установено и от субективна страна наличието на пряк умисъл у подсъдимия да разпространява позорни за тъжителя обстоятелства, с които да цели да засегне доброто му име и достойнство. Твърденията, съдържащи се в тъжбата в тази насока, са били предмет на друго наказателно производство – нчхд №81282011г. по описа на РС Б..По това дело подсъдимият е упражнил законоустановеното си по чл.254, ал.3 от НПК право на отговор и възражение срещу тъжбата. Изложеното в отговора реализира правото на защита и по никакъв начин не може да бъде тълкувано като наличие на умисъл да бъдат разпространени позорящи тъжителя обстоятелства. Това изложение е израз на становището на подсъдимия по вече образуваното против него наказателно производство, по което обвинението е почти идентично с обвинението по настоящото дело. Както правилно е отбелязано в мотивите на първоинстанционната присъда, инкриминираните думи и изрази вече са предмет на разглеждане по друго наказателно производство. В този смисъл дори съдът е могъл на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК да прекрати производството по делото поради наличие на незавършено наказателно производство спрямо същото лице за същото престъпление.Независимо от това, произнасянето по същество с оправдателна присъда, която според въззивния състав е правилна, защитава в по-пълна степен правата на подсъдимия. След като липсват обективните и субективни признаци от състава на престъплението клевета и посочените като клеветнически твърдения вече са обект на наказателно преследване по друго производство, възраженията на повереника за отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимия за виновен не могат да бъдат приети за основателни. Настоящият състав споделя изцяло правните изводи, че упражняването на правото на защита на подсъдимия по друго наказателно производство, при което конкретно са възпроизведени инкриминираните по това дело думи и изрази, не могат да бъдат основание за осъждане и по настоящото дело. От друга страна, не са налице обективните и субективни признаци от състава на престъплението клевета, тъй като на първо място в правото на отговор се коментират обвиненията по другото дело, а целта на подсъдимия е била да се защити, а не да клевети тъжителя.

Поради горните съображения съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като при извършената служебна проверка не се констатира основание за отмяна или изменение.

По изложените мотиви Благоевградският ОС на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9484 от 09.12.2011 г., постановена по нчхд № 1035/2011 г. по описа на Районен съд Б..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: