№ 910
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 265323/10.08.2021 г., постановено по гр. д. № 3388/2020 г. по описа на
СГС, I ГО, 7 състав, частично са уважени предявените от А. С. Г. кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до
пълния му предявен размер от 40000 лв.), представляваща остатъкът от обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.11.2019 г., ведно със
законната лихва от 19.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на
сумата от 70,83 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
566,67 лв.), представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за
периода от 27.01.2020 г. до 17.03.2020 г. (макар че не е следвало тази акцесорна претенция
да се предявява като иск - до подаване на исковата молба, тъй като при деликтите тя може да
бъде предявена от момента на непозволеното увреждане до окончателното заплащане на
дължимото обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди; в този
случай тя не би била предмет на отделен иск, а ще бъде присъдена като законна последица
при уважаване на иска, основан на деликт).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 10000 лв. (то трябва да бъде намалено с доброволно изплатените 5000 лв.), като
върху тази сума трябва да се присъди законната лихва от момента на уведомяването на
застрахователя за настъпване на релевантното застрахователно събитие до окончателното
заплащане на главното парично притезание.
1
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е уважен за сумата до 5000 лв. Въззивникът счита, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост, тъй като присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от
процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, като то трябва да бъде
определено до сумата, която застрахователното дружество е заплатило извънсъдебно - 5000
лв.
Въззиваемият-ищец е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
на въззивната жалба, в който развива подробни съображения за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ищцата в частта, в която искът с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение е
отхвърлен над сумата от 5000 лв. до пълния му предявен размер от 40000 лв., респ. в частта,
в която акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата от
70,83 лв. до пълния му предявен размер от 566,67 лв., поради което в тази част то е влязло в
сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 7 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната жалба доводи (ответникът признава, че е възникнало правото на пострадалия за
2
заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие, но поддържа, че с извънсъдебно
заплатената сума от 5000 лв. напълно е удовлетворил това парично притезание).
Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната
жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо
да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата
болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – края на 2019 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,492 млн.
лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази
правна норма към релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла сътресения на главния мозък;
разкъсно-контузна рана, обилно кървяща в тилната област на главата и контузия с
травматичен подкожен кръвоизлив в лява париетална/теменна област на главата. Вещото
лице, след извършен анализ на представените по делото медицински документи, изяснява,
че черепно-мозъчната травма (сътресение на главния мозък) е протекла с количествена
промяна в яснотата на съзнание (зашеметяване, объркване), без медицински данни за
настъпило безсъзнателно състояние (кома), т.е. то е най-леката степен на дифузна мозъчна
увреда. Съобразно своя медико-биологичен характер всички телесни увреждания се
характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Възстановителният период при сътресения на главния мозък е в рамките на 3-5 седмици,
съчетано с определен хранителен и щадящ битов и социален режим. Травматичният
подкожен кръвоизлив в лявата област на главата се е резорбирал за период до 10 дни, като
конците от разкъсно-контузната рана в тилната област на главата са свалени на 8-9 ден сред
поставянето им. Към настоящия момент пострадалата е в добро общо състояние, в ясно
съзнание, адекватна, всестранно ориентирана - липсват данни за усложнения в
здравословното й състояние, поради което трябва да се приеме, че лечението е приключило
успешно.
3
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля М. А., намиращ се във фактическо съжителство с
ищцата, се изяснява, че непосредствено след настъпване на процесния пътен инцидент
пострадалата се е намирала в шок. Престояла в болничното заведение 5-6 дни, а след
изписването й продължавала да бъде стресирана и уплашена. Свидетелства, че около месец
и половина предимно лежала, тъй като имала световъртежи и болки.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищцата и
изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента Х. И. Д. неимуществени вреди е в размер на 10000 лв. Наистина, законодателят
е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените
от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,492 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – края на 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания (сътресения на главния мозък; разкъсно-
контузна рана, обилно кървяща в тилната област на главата и контузия с травматичен
подкожен кръвоизлив в лява париетална/теменна област на главата, с поставяне на шев в
тилната област - при общ лечебен и възстановителен период за тези увреди около месец и
половина; при пълно възстановяване на здравословното състояние преди инцидента), на
пострадал на млада възраст - на 28 години при настъпване на процесното застрахователно
събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на
сумата от 10000 лв. Съдът, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият пешеходец
неминуемо е изживял силен стрес, шок, уплаха при внезапния удар с лек автомобил.
Тъй като ответникът е заплатил извънсъдебно застрахователно обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на сумата от 5000 лв., предявеният
4
иск за заплащане на заместващо обезщетение трябва да бъде уважен за сумата от 5000 лв.
(10000 лв. - 5000 лв.).
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение - в
обжалваната му част, трябва да бъде потвърдено.
Понеже въззивната жалба е изцяло неоснователна, в полза на въззиваемия трябва на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъди сумата от 580 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС (при
уважаване на своевременно релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на уговореното адвокатско възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото пред въззивния съд то трябва да бъде намалено от 5500 лв. до
нормативно установения минимум от 580 лв.).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265323/10.08.2021 г., постановено по гр. д. №
3388/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша” № 89Б да заплати на А. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** сумата от 580 лв. – съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5