№ 62
гр. Русе , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. В. И. от гр. Русе чрез пълномощника му адв. С.В. от
АК Русе против решение № 260603/18.12.2020 г., постановено по гр.д. № 273/2020 г. на
Русенския районен съд, с което упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете И. И.а И.а е предоставено на майката Р. Б. Й., определено е местоживеенето на детето
да е при нея на адрес в гр. Русе, ул. „Д.“ № ***********, определен е режим на лични
отношения на детето с бащата: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10,00 ч. в
събота до 20,00 ч в неделя с преспИ.не, както и двадесет дни през лятото, когато майката не
е в платен годишен отпуск, бащата е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка
в размер на 200,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба по гр. д. №
676/2020 г., ведно със законната лихва, както и 480,00 лв., представляващи сторени по
делото съдебно-деловодни разноски. Решението се обжалва и в частта, с която са
отхвърлени предявените от него искове и е осъден да плати следващата се държавна такса
върху присъдената издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е необосновано и неправилно. Заявява
се, че съдът не е взел предвид всички обстоятелства с оглед интереса на детето при
постановяване на решението, както и всички релевирани доказателства, а така също, че
неправилно са ценени събраните свидетелски показания, поради което изводите на съда са
незаконосъобразни. Въззивникът намира, че решението е постановено във вреда на детето,
1
но в интерес на майката като решаващият съд не е отчел промените в действащите закони и
европейското законодателство. Въвежда оплаквания за тенденциозна интерпретация на
свидетелските показания, както и за липса от страна на съда на оценка на възпитателските
качества на родителите. Оспорва се и определената начална дата на дължимост на месечна
издръжка доколкото по делото е безспорно установено, че детето е предадено от бащата на
майката на 10.10.2020 г. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново по същество, с което упражняването на родителските права да се
предостави на бащата, да се определи местоживеене на детето при него, майката да бъде
осъдена да заплаща на детето месечна издръжка като й се определи режим на лични
отношения с И. по преценка на съда съгласно уточнението на процесуалния представител на
ищеца в хода по същество и депозираните писмени бележки. Претендира и направените
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна
жалба от страна на Р. Б. Й. чрез адв. Е.М. АК Русе, в който се взема становище за
неоснователност на жалбата и се прави искане тя да се отхвърли, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно да се потвърди. ВъззИ.емата намира, че съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, преценил е възпитателските
качества на двамата родители, полът и възрастта на детето, помощта от трети лица,
жилищните и битовите условия и всички други обстоятелства, имащи значение за
интересите на детето. Намира за правилен изводът на съда, че майката е по-способна да
полага адекватни грижи за него. Заявява, че когато е в страната бащата редовно взема детето
при себе си в почивните дни. Към настоящия момент то се чувствало спокойно, обградено с
любов и внимание. Намира, че в негов интерес е да продължи да живее с майка си, за да
продължи успокояването на психиката му. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1
ГПК, поради което може да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна
инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по
съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на И. В. И., с която
същият заявява, че с отв. Р. Б. Й. са живели на съпружески начала, като от съвместното им
2
съжителство имат дете И., родена на 1.09.2013 г. Твърди, че първоначално двамата се
грижели за него като след известно време започнал да пътува с кораби извън България.
Ответницата не работела постоянно докато детето ходело първо на ясла, после на детска
градина. Заявява още, че от около 3 години започнала да употребява редовно алкохол, след
което ставала по-груба, невъздържана, вулгарна, употребявала нецензурни думи пред
децата. На учителките в детската градина им направило впечатление, че детето е
депресирано, плаче без основание. Заявява, че на персонала в детската градина било
известно, че майката употребява алкохол, тъй като често закъснявала да вземе детето и
идвала пияна. Детето споделяло там, че майка му често го оставя само през деня или с по-
голямата му сестра. Ищецът твърди още, че след скандал, възникнал между майка му и
ответницата на 10.12.2019 г. поради нетрезвото състояние на Р., последната напуснала
жилището им. На 14.12.2019 г. детето заедно с баба си по бащина линия заминало за София,
където било водено на два пъти на психолог, тъй като било силно стресирано. Иска от съда
да му предостави упражняването на родителските права върху детето и да определи
местоживееното му при него, да ограничи родителските права на майката като режима на
лични отношения между нея и детето да се осъществява само в присъствието на бащата или
на бабата по бащина линия един път в месеца, в последната неделя от 10 до 12 часа, както и
ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на
153 лв. месечно, считано от датата на фактическата им раздяла – 12.12.2019 г.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Б. Й. чрез адв. Е.М. АК Русе е
взела становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорила е
изложените в исковата молба твърдения. Заявила е, че действително с ищеца са се разделили
през декември, 2019 г., но от тогава същият заедно с майка си са започнали да ограничават
контактите й с детето, а от февруари, 2020 ги направили невъзможни. Описаното в исковата
молба психическо състояние на детето според ответницата се дължало на принудителната
му раздяла с нея. Заявява, че между нея и И. била изградена силна емоционална връзка, още
повече че поради естеството на работата си, ищецът често отсъствал от страната. Намира, че
в интерес на детето е родителските права върху него да бъдат присъдени на майката,
доколкото бащата през половината година не е в страната. Навежда доводи за липса на
родителски капацитет у него, предвид обстоятелството, че е допуснал преустановяване на
всякакви контакти между майка и дете. Заявява, че не тя, а ищецът злоупотребявал с
алкохол. Случвало се даже в такова състояние да вози детето. Било му наложено и адм.
наказание по ЗДвП за това. Претендира да й бъде предоставено упражняването на
родителските права върху И. И.а, да бъде определено местоживеенето й при майката, на
ищеца да бъде определен подходящ режим на лични отношения и същият да бъде осъден да
плаща издръжка на детето чрез нея като законен представител в размер на 200 лв. месечно.
Претендира разноски.
На основание чл. 213 ГПК с разпореждане от 20.02.2020 г. производството по
настоящото дело е съединено с това по гр. д. № 676/2020 г., образувано по искова молба от
Р. Б. Й. чрез адв. Е.М. АК Русе против И.И. с правно основание чл. 127, ал. 2 ГПК, с която е
3
поискано и постановяване на привременни мерки по чл. 127, ал. 4 ГПК.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответинка по
нея И. В. И., с която се взема становище за нейната неоснователност по подробно изложени
съображения.
С Определение от 11.08.2020 г. районният съд е определил привременни мерки по
отношение на детето И. като е предоставил упражняването на родителските права на
майката, където е определил и местоживеенето й, осъдил е бащата да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 160 лв., считано от датата на постановяване на определението
11.08.2020 г. до влизане в сила на съдебното решение и му определил режим на лични
отношения с И. всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа в събота до 20 часа в неделя
с преспИ.не, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Няма спор, а това се установява и от приложеното по делото удостоверение за
раждане, че страните имат дете И., родено на 1.09.2013 г.
Във връзка с твърденията на бащата за наличие на алкохолна зависимост у майката
по делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, проведена при стационарен
режим по отношение на Р. Б. Й.. От нея се установява, че по време на стационарната
експертна оценка при ответницата не е наблюдаван абсинентен синдром (при прекратен
прием на алкохол за 7 дни), което според вещото лице дава основание да се заключи, че
няма данни за синдром на алкохолна зависимост (алкохолна болест). При направените
кръвни изследвания, психологичното изследване и ЕЕГ е преценено, че при нея е налице
вредна употреба на алкохол. Установено е още, че ответницата е с нормален интелект (IQ 94)
и не боледува от психично заболяване по смисъла на чл. 33 НК, което да й пречи да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По анамнестични
данни, които според вещото лице се потвърждават и от данните по делото, при Р. Б. Й. има
данни за матримониални проблеми, свързани с настоящото гражданско дело, както и данни,
че от около 10 месеца е била лишена да се вижда с дъщеря си, което се интерпретира от
освидетелстваната като интензивно негативно емоционално преживяване. Във връзка с
въведените оплаквания във въззивната жалба за кредитиране на СПЕ от страна на съда
въпреки направения отвод на вещото лице от стран на ищеца следва да се отбележи
следното: Съгласно нормата на чл.196, ал.1 ГПК, разпоредбите на чл.22, ал.1 ГПК се
прилагат съответно и за вещите лица. В случая не са налице хипотезите на чл.22, ал.1, т. 1, т.
2, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК. Не е налице и хипотезата на ал. 2 на чл. 22 ГПК, както правилно е
приел районния съд, тъй като липсват данни ответницата и вещото лице да се намират в
служебна зависимост към момента на изготвяне на експертизата. Не без значение е и
обстоятелството, че даденото от вещото лице заключение не е в интерес на майката, което
също доказва липсата на пристрастност. Обратно, същото е обективно, компетентно и
обосновано и като такова следва да бъде ценено. Оплакванията във въззивната жалба в този
смисъл са неоснователни.
4
По делото е приета и съдебно-психологична експертиза по отношение на детето И.
И.а И.а, от която се установява, че описаните в материалите по делото симптоми на тревога
датират от времето след отделянето на детето и майката. Липсват според експерта
достатъчно данни за определяне на точната причина за появата им, а именно дали те са
провокирани от поведението на майката и/или от отделянето на детето от майката.
От експертизата се установява още, че в процеса на обследване и по конкретно в
първата сесия на 26.09.2020 у И. се наблюдава покачваща се ситуативна тревожност, която е
обяснима предвид сложните отношения, в които е вписана/поставена. След насочване на
разговора в неутрална посока тревожността й спада. Според вещото лице детето дава
вербален израз на емоциите които изпитва. Не се притеснява да споделя с близък за нея
възрастен. Експертът дава заключение, че е налице силна емоционална връзка между
момичето и бабата по бащина линия и нарушена емоционална връзка с майката. Липсва
нормална амбИ.лентност в отношението към двамата родители - майката се възприема като
„най - лошата", а бащата е „най- добрият".
Според вещото лице в отношенията на момичето с майката се наблюдава нарушена
комуникация и дистанциране. Нарушената емоционална връзка датира от времето след
раздялата на родителите. Липсата на контакти между майка и дъщеря допълнително са
спомогнали да се наруши връзката между тях. Вследствие на връщането на детето при
майката според експерта се наблюдава промяна в отношението на И. към нея. Момичето
допуска близост с майка си, общува спокойно с нея, споделя преживявания и се интересува
за неща, свързани с живота й.
Експертът заключава, че за правилното психоемоционално развитие на детето от
изключително значение е да се съхрани емоционалната връзка и с двамата родители, както и
с разширените им семейства. В интерес на детето би било подобряване на
взаимоотношенията между двамата родители и насочване към подходяща социална услуга
която да окаже професионална подкрепа на двамата родители и да подкрепи процеса на
възстановяване.
По делото са приложени и удостоверения, установяващи трудовата ангажираност на
двамата родители, както и получаваните от тях доходи. Бащата И. В. И. работи в „Галакси
пауър“ ЕООД като механик на кораб и получава месечно възнаграждение в размер на 850
лв., а майката Р. Б. Й. работи като детегледачка в детска ясла и получава 500 лв. месечно
трудово възнаграждение.
За доказване на своите претенции, и двете страни са ангажирали гласни
доказателствени средства.
Св. К.П.К – баба на детето по бащина линия дава показания, че страните се
събрали да живеят заедно през 2011 г. След раждането на И. участвала активно в нейното
отглеждане основно през месеците, през които синът й отсъствал от страната като идвала за
5
по десетина дни в Русе от София, където живее. Дава показания, че впоследствие разредила
посещенията си на веднъж на два месеца. Изнася данни, че постепенно отношенията между
ответницата и сина й се влошили. Причина според свидетелката за това била, че Р.
употребявала алкохол и не се грижела за детето си, често му крещяла. Изнася данни, че за
подобно поведение получавала множество сигнали от бивши нейни съседи, в т. ч. и от
учителките в детската градина на детето. Свидетелства подробно за инцидента на 12.12.2019
г., след който в пияно състояние ответницата напуснала жилището по чехли. По това време
детето било болно, спяло, но станало свидетел на скандала между майка му и баба му.
Тресяло се и стенело като кученце. Това била причината на 14.12.2019 г. да го отведе в гр.
София, където се грижела за него. Завела го на психолог, на невролог, заради образувание на
главата му, което напипала и поради това, че детето често се оплаквало от главоболие.
Според свидетелката детето било абсолютно запуснато. Свидетелства още, че синът й завел
И. на зъболекар, след който детето било с 10 пломби, 2 извадени зъба и шини. Изнася данни,
че синът й около 5 месеца е на път и 7 е в гр. Русе. Твърди, че от 19.02.2020г. преустановила
всякакви контакти на детето с неговата майка, тъй като детето не искало в Русе. Записала
детето на училище в гр.София.
Св. Й. К., баба на по-голямата дъщеря на ответницата Д. К. от друга нейна връзка,
изнася данни, че като майка Р. не полагала грижи за децата си. Свидетелства за случай от
преди една година, когато внучка й я помолила да гледа И., защото майка им излязла
вечерта и не се прибрала, не си и вдигала телефона. Двете сестри отишли в дома на
свидетелката. Дава показания, че И. и Д. имали много добри взаимоотношения. Каката се
грижела за по-малката си сестра –къпела я, обличала я, слогала я да спи. Изнася данни, че
имало и други случаи, в които внучка й Д. я търсела по телефона да пита как да смъкне
температурата на И., защото майка им я няма и не си вдига телефона, както и да търси
помощ в 5 часа сутринта, защото трябва да излезе на училище, а няма при кого да остави по-
малката си сестра поради отсъствието на майка им от дома. Свидетелства още, че от м.
декември след като И.н изгонил Р., внучка й Д. заживяла при нея в с. Н.. Всеки месец
контактувала със сестра си и И.н, който след курс я взел при себе си, за да бъдат двете
сестри заедно. Изнася данни, че тя е учила Д. да чете и пише, когато отишла след раздялата
на родителите им да живее пре нея. Тогава била на възрастта на И.. Майка й не я била
научила на нищо. Свидетелства още, че след м. декември Р. нито веднъж не се е обадила на
дъщеря си Д..
От показанията на св. Н.В.в, дългогодишен приятел на ищеца И.И. се установява, че
ответницата употребявала алкохол, след което се отнасяла зле към съпруга си. Унижавала
го, имала брутално отношение, сваляла се с неговите приятели. Това, както и ниското ниво
на Р., станали причина да прекратят преди 5-6 години семейните си събирания с нея и И.н.
Свидетелства, че И.н също употребява алкохол, но без да се стига до ексцесии, както когато
Р. била излязла от жилището им по пижама през нощта и ходела по улиците. Заявява, че
случаят му бил разказан от И.н, с когото били заедно преди това и като му се обадили
скочил и тръгнал.
6
Св. Н.М., приятелка на ответницата от 4 години, дава показания, че Р. е добра майка,
грижела много съвестно за детето си, била отговорен родител. Изнася данни, че двете с
ответницата общували покрай децата си, които били в една група в детската градина.
Виждали се по детски площадки, на родителски срещи, при взаимни гостувания на децата.
Не й е правило впечатление детето да се държи странно. Според свидетелката детето и
майка му били много привързани една към друга. Тя била човекът, който го е гледал в
голяма част от време. Свидетелства, че ответницата ходела редовно на родителски срещи,
като не била чувала от учителите нищо нередно свързано с детето. Твърди, че от началото на
2020 г. Р. била принудително разделена с детето си и била много разстроена.
Св. Д.В., приятелка на ответницата дава показания, че Р. е добра майка и само нея е
виждала да се грижи за детето И.. Познанството им било покрай децата, още от времето
когато били в детските колички. После децата пораснали и играели заедно. Твърди, че
никога не е виждала ответницата да пие алкохол, нито пък пияна. Свидетелства, че детето
било много привързано към нея. Било спокойно, чистичко, нямала никакви наблюдения Р.
да се държи лошо към него. Не била чувала ответницата да е закъснявала да вземе детето от
детската градина.
От показанията на св. Б. Й., сестра на ответницата се установява, че Р. и И.н били
заедно от около 8-9 години. Живеели на семейни начала в жилището на ищеца.
Свидетелства още, че от раждането на детето само сестра й се грижела за него, защото И.н
отсъствал, тъй като работел по корабите. Изнася данни, че била виждала майката на И.н
само 2-3 пъти, когато идвала на гости, но никога не била гледала детето И.. Свидетелства, че
от сестра си знае, че взаимоотношенията между нея и свекърва й не били добри. Свекърва й
често я обиждала и й се карала. Дава показания, че от началото на 2020 г. детето е отведено
в София от И.н и майка му без знанието на Р.. Заявява, че сестра й многократно им звъняла,
за да ги пита къде се намира детето й, но те я били блокирали. Твърди, че Р. употребява
алкохол само при повод. И.н обаче при семейни събирания изпИ.л повече от половин
бутилка алкохол, след което си тръгвали с колата. Това според свидетелката се случвало
редовно.
От показанията на св. Р. Й. - майка на ответницата се установява, че Р. и И.н са
разделени от декември, 2019 г. От началото на 2020 г. детето било отведено от баба му по
бащина линия в гр.София. Р. била лишена от всякакъв контакт с И.. Свидетелства, че
отношенията между дъщеря й и свекърва й били съпроводени от непрекъснати обиди и
унижения. Дава показания, че дъщеря й е добра майка, не давала да се удря детето, то било
весело и щастливо. Било привързано към нея. Тя го била отгледала. И.н бил на път, а баба
му по бащина линия идвала 1-2 пъти годишно, когато имала някаква работа в града. Изнася
данни, че ищецът употребявал алкохол и след това управлявал автомобила си, в който били
детето и съпругата му. Установява, че дъщеря й си пийва, но нормално и никога не е
постъпвала на лечение в психодиспансера.
7
Пред настоящата инстанция е приет нов социален доклад, който установява
обстоятелствата, при които живее детето И. към настоящия момент. От него се установява,
че майката полага основните грижи за момиченцето като определеният от съда режим на
лични отношения с бащата се осъществява редовно. От началото на м. декември, 2020 г.
ответницата живее заедно с И. на квартира, за която заплаща наем от 200 лв. За детето има
обособена стая, обзаведена съобразно възрастта му. В дома на бащата също има подходящи
условия за отглеждане на детето. И. контактува с роднините си и по майчина, и по бащина
линия. Към настоящия момент е ученичка в първи клас като по данни на класния й
ръководител не е конфликтна, спазва правилата, показва отлични умения и знания.
Обгрижена е добре, идва на време на училище и не отсъства. Пред социалния работник
детето е споделило, че се чувства добре на училище. Заключението на изготвилия социалния
доклад е, че емоционаланите потребности на детето се задоволяват от неговата майка. То е
споделило, че се разбира с нея, чувства се спокойно, участва в подреждането на личните си
вещи и почистването на стаята си. Ангажирано е и с отглеждането на домашния любимец.
Среща се редовно с баща си, когато не е на „курс“ и обича разходките с него в Русе и други
градове.
От страна на въззивника са ангажирани и гласни доказателства – свидетелските
показания на Д. К. – дъщеря на ответницата от предходна нейна връзка. Същата изнася
данни, че майка й редовно консумирала алкохол, но в последните 3-4 години нещата се
влошили. Това започнало да се случва всяка вечер, след което понякога изпадала в
безпаметно състояние и не можела да се грижи адекватно за нея и сестра й И.. Изнася данни
за конкретни такИ. случки, при които се налагало да търси помощ от бабите си по майчина и
бащина линия, за да се справи с грижите за по-малката си сестра, тъй като майка им или не
се прибирала нощем, или не била в състояние да заведе И. на детска градина. Свидетелства,
че ответницата била със слаби нерви и нестабилна. Нямала подходящо отношение към И..
Случвало се да се обръща с нея с обидни думи. Нямала и необходимия капацитет, за да й
помага с учебния материал, тъй като се затруднявала да помага и на нея, когато била малка.
Не я била виждала да чете книги. За разлика от нея, бащата на И. имал много и
разностранни интереси, бил помагал на нея за проекти в училище. Свидетелства още, че
баба й по майчина линия била наясно с проблемите на майка й с алкохола. Изнася данни, че
ответницата се е грижила за сестра й, когато била малка, извеждала я по площадки, също
така се грижела и за самата нея като малка – перяла, чистела, готвела, но била обгрижвана и
от баба си по бащина линия, при която след раздялата на страните по делото живее.
Свидетелства, че е посещавала няколко пъти И. с помощта на И.н през периода, през който
сестра й била в София при баба си по бащина линия. Откакто сестра й живее при майка й
двете се срещали през времето, когато ищецът осъществява режима си на лични отношения
с нея. Сестра й споделяла, че в училището, в което учи има само едно приятелче, както и че
изпитвала вина, че при психоложката се заиграла с морското свинче и тръгнала с майка си, а
не останала при баща си. Имала лични впечатления, че баба им по майчина линия помага
понастоящем в отглеждането на И..
8
ІІ. Относно родителските права:
Страните се конкурират с насрещни искове за упражняване на родителските права
по отношение на малолетното им дете И. И.а И.а, род. на 01.09.2013 г.
В ал. 4 на чл. 59 СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява
на кого да възложи упражняването на родителските права – възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на
родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към
родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица,
социално обкръжение и материалните възможности. Част от критериите, от
които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски
права, са именно нормативно закрепените в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК,
но изброяването в закона е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и
изброяването в ППВС № 1/1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и
други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението
им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява
родителските права.
9
В конкретния случай, съобразно фактите и обстоятелствата по спора и с оглед
най-добрия интерес на детето, настоящият съдебен състав намира следното:
Детето има изградена връзка и с двамата родители, в тяхно присъствие към
настоящия момент се чувства обичано и защитено. Това се установява от приетия пред
въззивната инстанция социален доклад, както и от изслушаната пред районния съд съдебно-
психологична експертиза. Според вещото лице, след връщането на детето при майката,
момиченцето допуска близост и общува спокойно с нея, споделя преживявания и се
интересува за неща, свързани с живота й. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК в
о.с.з на 26.10.2020 г. експертът разяснява, че детето има много силна връзка с бащата, има
запазена връзка и с майката, за което свидетелства начинът, по който се адаптира към нея.
Пред социалния работник И. е споделила, че се чувства добре и спокойно при майка си, но
обича и разходките с баща си.
Относно жилищно-битовите и материалните условия от
доказателствата по делото е безспорно установено, че и двамата родители са
трудово ангажирани към настоящия момент. От социалния доклад, приет
пред настоящата инстанция, е видно, че и двете страни разполагат с добри
жилищно – битови условия за отглеждане на детето. Жилището на бащата е
семейна собственост, в което има обособена самостоятелна стая за детето,
съобразена с неговите потребности и предпочитания. Майката към настоящия
момент живее на квартира, в близост до посещаваното от детето учебно
заведение, където битовите условия са добри. Жилището представлява
гарсониера, в която стаята е обособена за И., а майката нощува или при нея,
или в кухнята на разтегателен дИ.н.
От социалния доклад, от изслушването на родителите пред въззивната инстанция,
както и от свидетелските показания на св. Д. К. се установява по отношение на майката, че
може да разчита на помощ и подкрепа от трети лица. В случая това е бабата на детето по
майчина линия. По отношение на бащата не са ангажирани безспорни доказателства относно
възможността му да разчита на помощ и подкрепа от трети лица, от каквато същият
безспорно би имал нужда дори и да промени местоработата си, каквато готовност изразява
пред настоящия състав. Сестра му и майка му живеят трайно в гр. София като първата и
работи, поради което трудно би могла да го подпомага в ежедневните грижи за И.. Що се
отнася до бабата на момиченцето по бащина линия, липсват категорични данни, че същата е
в готовност да се премести да живее в гр. Русе. Обратното, налице са безспорни
доказателства, че след раздялата на страните детето е отведено от нея в дома й в гр. София,
за да се грижи там за него, при това за продължителен период от време като даже е
променено учебното му заведение. През целия този период, около 7 месеца, детето е било
при баба си като бащата, както се установи от показанията на св. К. не е живял
10
непрекъснато там, а е пребИ.вал и в София, и в Русе.
Що се отнася до полаганите до момента грижи за И., съдът отчита
обстоятелството, че от раждането на детето до раздялата между страните
основно грижите за детето са били полагани от майката. Това се доказва от
събраните по делото гласни доказателства – показанията и на свидетелите на
ищеца, и на ответника. Следва да се посочи също така, че през значителна
част от този период ищцата не е била трудово ангажирана и финансовата
издръжка на семейството изцяло е била поета от бащата. В този смисъл той
също е участвал в грижите за детето, независимо от продължителните си
отсъствия от страната. Отделно от финансовото обезпечаване, съдът отчита и
обстоятелството, че въпреки естеството му на работа, емоционалната връзка
между бащата и детето не е прекъсната. При пребИ.ването си в страната
бащата е участвал активно в обгрижването на момиченцето – съвместни
разходки, почивки, игри, посещения при личния му лекар, което
междувпрочем изцяло се признава от майката в подадената от нея искова
молба. Същата изрично заявява, че до раздялата им ответникът е бил
съпричастен към грижите за семейството.
Що се отнася до родителския капацитет и на двамата родители, който е и основният
спорен въпрос между страните, настоящият състав намира следното:
Релевираните фактически твърдения на ищеца, залегнали в сезиращата съда молба, за
вредна употреба на алкохол от страна на ответницата през последните 3-4 години съдът
намира за доказани от събраните по делото доказателства. От приетата пред районния съд
съдебно-психиатрична експертиза, проведена при стационарен режим по отношение на Р. Б.
Й. се установява, че при нея е налице вредна употреба на алкохол, но няма данни за синдром
на алкохолна зависимост (алкохолна болест). Данни в подкрепа на твърденията на бащата се
съдържат и в показанията на св. К.К. като съдът ги цени единствено в частта, в която
свидетелката излага преки свои впечатления за случката през м. декември, 2019 г., след
която страните са се разделили и на която И. е присъствала. Не се кредитират обаче
показанията й за споделеното от нейни познати укоримо поведение на майката /че детето е
водено на детска градина от майка си в нетрезво състояние, че майката пияна е звъняла
нощем по звънците на съседите, че крещяла на детето/, доколкото в тази част същите не
почИ.т на изискването за непосредственост, а и не са подкрепени от други доказателства.
Част от тях и се опровергават от изнесените от незаинтересованите от изхода на делото св.
Д.В. и св. Н.М. данни, чието познанство с майката е свързано с посещаването на една и
съща детска градина от децата им. За случаи на злоупотреба с алкохол от страна на
ответницата в последните три-четири години данни има и в показанията на св. Д. К., които
11
също настоящата инстанция кредитира, доколкото състоянието на ответницата лично е било
възприето от тази свидетелка. Съдът ги цени и поради това, че изнесеното от нея
кореспондира с показанията на св. Й. К. относно случката, когато поради отсъствието на
майката от дома повече от ден и половина двете сестри са отишли в дома на бабата на Д. в с.
Н., както и относно случая, при който майката не се е прибрала през нощта и св. Д. К. е
трябвало да излезе за училище, а е нямало при кого да остави малката си сестра. Показанията
на св. Д. К. и св. К. К. в описаните части съдът цени през призмата на чл. 172 ГПК и отчита
възможната им заинтересованост, но ги кредитира, тъй като се подкрепят от приетата по
делото СПЕ. Данни за злоупотреба с алкохол от страна на ответницата се съдържат и в
показанията на св. Н. В., които съдът няма причина да не съобразява предвид
незаинтересоваността на свидетеля, но намира същите за неотносими към предмета на
делото, доколкото от една страна касаят период отпреди 5-6 години, а от друга се отнасят
единствено до взаимоотношенията между страните. Показания за употреба на алкохол от
страна на майката дават и нейните майка и сестра - св. Р. Й. и св. Б. Й., но и двете намират,
че всичко е било в границите на нормалното, обичайното при семейни сбирки. Показанията
на сестрата, макар и заинтересовани, съдът кредитира доколкото по делото отсъстват данни
същата да е ставала лично свидетел на злоупотреба с алкохол от страна на ответницата. На
показанията на св. Р. Й. обаче в тази им част съдът не дава вяра, доколкото и от показанията
на св. Д. К., и от показанията на св. Й. К. безспорно се установява, че поне веднъж същата е
била в известност за укоримо поведение на дъщеря си, когато се е наложило да иде в дома й,
за да се погрижи за И. след излизането на сестра й Д. за училище.
Що се отнася до въведените с отговора на исковата молба от страна на ответницата
твърдения за злоупотреба на алкохол от страна на ответника, съдът намира, че безспорно по
делото се установи, че му е било налагано наказание по ЗДвП за това /показанията на св. К./.
За случаи на употреба на алкохол от страна на бащата данни се съдържат и в показанията на
св. Н. В., с когото към момента на скандала между Р.Й. и св. К. К. е бил бащата „на игра,
….на по едно уиски“, на св. Б. Й., св. Р. Й., св. К. К.. Липсват данни обаче за вредна
употреба, която да е довела до укоримо по отношение на детето поведение.
Преценявайки родителския капацитет на бащата, настоящият състав намира, че не
може да пренебрегне безспорно установеното по делото обстоятелство, че от 19.12.2020 г.
/според показанията на бабата на детето по бащина линия св. К./ до 9.10.2020 г. /първата
среща при съдебния изпълнител/ детето е било изцяло лишено от контакт с майката. По
молба на бащата, през януари и част от февруари, 2020, докогато И. все още е посещавала
детска градина в гр. Русе, тя не е била предавана от учителките на майката, обстоятелство,
което не се оспорва от ищеца. Твърденията на същия, както и показанията на неговата
майка- св. К., че Р.Б. не е търсила детето си през целия този период категорично се
опровергават от данните, съдържащи се в преписка № 1174/2020 г. на РРП, образувана по
нейна жалба за възпрепятстване на контактите с дъщеря й още през м. март, 2020 г. Според
експерта по приетата СПЕ на И. нарушената емоционална връзка между майка и дъщеря
датира от времето след раздялата на родителите като липсата на контакти между тях
12
допълнително са спомогнали тя да се компроментира. Макар и да не са налице данни за
синдром на родителско отчуждаване, това поведение на бащата на пренебрегване ролята на
майката, принудителното откъсване на детето от нея без възможност за какъвто и да било
контакт с И. за продължителен период от време – почти 8 месеца, е укоримо и сочи на
негативни родителски качества. На поведение, което очевидно не е в интерес на детето,
сочи и обстоятелството, че след определените от съда привременни мерки детето упорито не
е предавано на майката и за изпълнението на съдебното определение се е наложила намеса
на съдебен изпълнител, което допълнително е причинило стрес за момиченцето.
Сезиран с едновременно заявени претенции и от двамата родители да
упражняват родителските права по отношение на 7-годишното момиченце,
при приблизително еднакви критерии, обсъдени по-горе, настоящият състав
намира следното:
Действително, по делото се установиха случаи, които дискредитират качествата и
способностите на ответницата на родител и възпитател, предвид обстоятелството, че толкова
малко дете е било оставено под надзора на по-голямата си непълнолетна към него момент
сестра. За укоримо съдът намира и поведението й при раздялата между страните, на което И.
е станала свидетел. Установи се обаче също така, че желанието на майката да отглежда
детето е съпроводено с конкретни действия по отношение на нейното лично израстване и
придобита самостоятелност, което говори за зрялост. Налице е действителна и трайна
промяна в отношението й към родителството и към възпитанието на детето. Безспорно е
установено по делото благоприятното повлияване на емоционалното състояние на И. след
постановяването като привременна мярка упражняване на родителските права от майката. В
едногодишния период от напускането на ответника и в хода на делото, тя доказва, че е
организирала живота си по начин, от който недвусмислено е видно, че неин приоритет е
детето. Отчита се и стабилната за И. в емоционален и психологически план среда, осигурена
от нея след конфликтната раздяла между двамата родители и същевременно среда, в която е
осигурено главното, от което един първокласник има нужда. Видно от данните по делото и
приетата психологическа експертиза, раздялата между родителите и смяната на
местоживеенето се е отразила на детската психика, но стресът е преодолян. Не е за
пренебрегване и обстоятелството, че въпреки влошените взаимоотношения между страните,
ескалирали след тяхната раздяла, Р.Й. е запазила у И. съществуващият положителен образ
на бащата. Същата не препятства контактите между двамата, признава и зачита интереса на
детето да има пълноценни отношения с другия си родител.
Предвид изложеното, съдът намира, че превес с оглед съблюдаване
висшия интерес на детето има установената постоянна нужда от майчина
грижа с оглед неговия пол и възраст. По отношение на нея е и безспорно
установено, че може да разчита на помощта на трети лица. Съдът не отрича
13
качествата на ищеца, възможностите му да отглежда момиченцето, желанието
му да поддържа връзка с него. Настоящият състав намира обаче, че дете в
толкова ранна възраст се нуждае от постоянна майчина грижа.
Обстоятелството, че е момиче обуславя извод за нарастваща нужда от
майчина подкрепа и в периода на порастване и съзряване. Въззивният състав
счита, че правилно районният съд е съобразил задължителните постановки на
Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС в този смисъл.
Ето защо упражняването на родителските права следва да се възложи
на майката, а местоживеенето на детето да се определи при нея. Съобразно
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК обаче съдът следва да се зачете настъпилата
промяна в адреса на майката след постановяване на първоинстанционното
решение като намира за целесъобразно да определи, че местоживеенето на
детето следва да бъде при майката в гр. Русе без посочване на конкретен
адрес. В случай, че същият бъде променен отново отв. Р.Й. следва
своевременно да уведоми бащата.
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, в частта относно упражняването на родителските права
решението на Районен съд Русе като правилно следва да се потвърди, а в
частта относно местоживеенето на детето да се отмени и да се постанови ново
като се определи то да бъде при майката в гр. Русе.
IIІ. По отношение на режима на лични отношения между детето и бащата
Мерките относно личните отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, следва да се определят
така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията
между деца и родители, като тези мерки не трябва да стават допълнителен
източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС № 1 от
12.11.1974 г., т. 4/. Принципно положение е, че те трябва да бъдат преди
всичко в интерес на детето. Чрез тях трябва да се осигури възможност на
детето да общува максимално пълноценно и с двамата родители. По тази
причина мерките, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят
най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
14
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права.
Именно с оглед на обсъдените по-горе критерии настоящият състав намира,
че в интерес на детето И. е да бъде определен по-широк режим на лични
контакти между нея и баща й, за да се запази съществуващата между тях
близост и добра емоционална връзка, която е необходима за правилното
развитие и възпитание на детето. От друга страна, при неговото възрастово
съзряване то не би изпитвало конфликт на лоялност и ще чувства моралната
подкрепа на своите родители. С този по-широк режим на лични отношения се
предоставя възможност за активното участие на бащата в отглеждането,
възпитанието, развитието и изграждането на ценности на детето и
емоционални връзки с близките му. В този смисъл следва да бъде определен
следният режим на лични отношения на бащата с неговото малолетно дете: да
има право да го взима и вижда всяка първа и трета седмица от месеца от
петък вечер в 18 часа с преспИ.не до неделя вечерта в 18 часа; 30 дни
(възможно е и с прекъсване) през периода от края на учебната година до
началото на следващата учебна година, като тридесетдневният период не
трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката. През нечетните
години, бащата да взема детето по време на следните официални празници: 3
март, 24 май, Деня на съединението, Коледа (Бъдни вечер и Рождество
Христово) от 18:00 часа в деня, в който ги разпускат от училище и го връща
до 18:00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище, с изключение на
Коледа, когато да върне детето на 28.12. до 20:00 часа.; през пролетната
ваканция като взема детето в 18:00 часа на последния учебен ден и го връща
до 18:00 часа на последния ден преди да тръгне на училище. Ако пролетната
ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема
детето, включително и за Великден.
През четните години, бащата да има право да взема детето по време на Първи
май, Гергьовден и Великден – неделя и понеделник (които в съответната
година са определени за празнуването му), Деня на независимостта и Нова
година, като взема детето в 18:00 часа, в деня, в който ги разпускат от
училище и го връща до 18:00 часа в деня преди да тръгнат на училище, с
изключение на Нова година, когато да вземе детето в 18:00 часа на 28.12. и да
го върне до 18:00 часа на 02.01. през съответната нова година. Ако пролетната
15
ваканция и Великден съвпадат през четните години, детето да остане при
майката, включително и за Великден. Бащата да има право да вижда детето на
рождения и имения му ден за два часа - от 17:00 часа до 19:00 часа, както и на
собствения си рожден ден за същия период от два часа – от 17:00 часа до
19:00 часа. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема
детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом. Поради
несъвпадащите изводи с тези на РОС, решението на РРС по отношение на
личните контакти следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, в
смисъла, посочен по-горе.
Съдът намира, че двамата родители са достатъчно разумни и могат да
постигнат съгласие за оптимално разрешение, в най-добър интерес за детето
при контактите с бащата още повече, че към настощия момент предвид
влошените взаимоотношения между майката и другата й дъщеря – св. Д. К.
именно по време на тези контакти двете сестри имат възможност да общуват
пълноценно помежду си.
IV. Относно издръжката
По отношение на размера на присъдената месечна издръжка няма повдигнати
възражения от жалбоподателя.
От доказателствата по делото се установява, че И. е на седем години, като за
отглеждането и възпитанието й са необходими средства за облекло, храна,
детски пособия, както и средства за задоволяване на текущите й нужди на
дете от нейната възраст. Не са ангажирани доказателства момиченцето да има
по – специфични нужди и/или да страда от някакво заболяване, което от своя
страна да налага и специални грижи. Не са ангажирани доказателства, че
страните имат задължения към други лица да плащат издръжка, нито пък
такИ. за доходите им.
При тези данни съдът намира, че нуждите на детето правилно са преценени от
районния съд и определеният размер на издръжката от 350,00 лева общо за
двамата родители е напълно справедлив и съответства на установените по
делото доходи на страните. Правилен е и изводът, че бащата следва да
заплаща 200 лв., а разликата от 150 лв. наред с непосредствените грижи по
16
детето да се поеме от майката.
Основателно обаче се явява оплакването във въззивната жалба
относно посочения от съда начален момент на дължимост на така
определената издръжка макар и не по изложените в нея съображения. В
случая, с определение № 3431/11.08.2020 г. по гр. д. № 273/2020 г. на РРС са
постановени привременни мерки, в т. ч. дължима от бащата месечна
издръжка в размер на 160 лв., считано от датата на постановяване на
определението и определен краен момент – влизане в сила на решението
относно упражняване на родителските права. Поради това определената с
крайния съдебен акт издръжка следва да се присъди от този краен за
привременните мерки момент, т.е. от момента на влизане в сила на решението
относно упражняване на родителските права. Като е определил един по-ранен
момент – 04.02.2020 г. /подаване на исковата молба/ на практика районният
съд е допуснал застъпване, припокрИ.не на периода и би се получило двойно
плащане на издръжка за този период, тъй като привременната издръжка не е
прекратена. Поради това е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение в тази насока.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди в
частта за така определения размер на издръжка и да се отмени относно
началния момент на дължимостта й като се постанови ново, с което се
определи начален момент от влизане в сила на решението относно
упражняването на родителските права.
С оглед на този изход по спора при настоящото му въззивно
разглеждане, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в
частта му относно присъдените разноски и държавни такси.
Относно разноските
Предвид характера на делото - спорна съдебна администрация и изхода
на делото, разноските, направени от всеки от родителите пред настоящата
инстанция, следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран така Окръжният съд
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260603/18.12.2020 г., постановено по гр.д. №
273/2020 г. на Русенския районен съд в частите му, в които: 1) е определено
местоживеенето на детето И. И.а И.а да е при майката – Р. Б. Й. на адрес гр.
Русе, ул.”Д.“ № *****; 2) e определен режим на лични отношения на бащата
И. В. И. с детето И. И.а И.а всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
10:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с преспИ.не, както и 20 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; 3) е определен начален
момент на дължимост на присъдената издържка в размер на 200 лв. –
04.02.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. И.а И.а, ЕГН ********* да е
при майката Р. Б. Й., ЕГН********** в гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. В. И., ЕГН
********** с детето И. И.а И.а, ЕГН *********, както следва:
Бащата да взема детето при себе си с преспИ.не всяка първа и трета
седмица от месеца от петък вечер в 18 часа до неделя вечерта в 18 часа; 30
дни (възможно е и с прекъсване) през периода от края на учебната година до
началото на следващата учебна година, като тридесетдневният период не
трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката.
През нечетните години, бащата да взема детето по време на следните
официални празници: 3 март, 24 май, Деня на съединението, Коледа (Бъдни
вечер и Рождество Христово) от 18:00 часа в деня, в който ги разпускат от
училище и го връща до 18:00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище,
с изключение на Коледа, когато да върне детето на 28.12. до 20:00 часа; през
пролетната ваканция като взема детето в 18:00 часа на последния учебен ден
и го връща до 18:00 часа на последния ден преди да тръгне на училище. Ако
пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да
взема детето, включително и за Великден.
През четните години, бащата има право да взема детето по време на
Първи май, Гергьовден и Великден – неделя и понеделник (които в
съответната година са определени за празнуването му), Деня на
независимостта и Нова година, като взема детето в 18:00 часа, в деня, в който
18
ги разпускат от училище и го връща до 18:00 часа в деня преди да тръгнат на
училище, с изключение на Нова година, когато да вземе детето в 18:00 часа на
28.12. и да го върне до 18:00 часа на 02.01. през съответната нова година. Ако
пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, детето да
остане при майката, включително и за Великден. Бащата да има право да
вижда детето на рождения и имения му ден за два часа - от 17:00 часа до
19:00 часа, както и на собствения си рожден ден за същия период от два часа
– от 17:00 часа до 19:00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето
от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
ОПРЕДЕЛЯ началния момент на дължимост на присъдената
издръжка, считано от влизане в сила на решението относно упражняването на
родителките права спрямо детето И. И.а И.а, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за изменянето
или прекратяването й.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260603/18.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 273/2020 г. на Русенския районен съд в останалата част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19