№ 722
гр. Бургас, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:П.А Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от П.А Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120200104 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Р. Н., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0346-000109 от 12.08.2022 г., издадено от началник Група към ОД на
МВР – Бургас, РУ - С, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
500 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложено наказание 10 лева глоба за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание
10 лева глоба за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. П. Н., който
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Навежда съображения за нарушено
право на защита на жалбоподателя поради това, че му е бил връчен нечетлив препис на
АУАН, както и че посоченото в талона за изследване време от 0.45 минути е невъзможно за
придвижване до указаното медицинско заведение. С тези доводи моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено. Претендира присъждане в полза на
жалбоподателя на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
1
възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.07.2022 г. в 00:34 часа жалбоподателят управлявал в гр. С., по ул. „В.П.“ на
кръстовището с ул. „П.л.“ в посока на движение към „В. В.П.“ лек автомобил „Ландровер
Дискавари“ с рег. № ********, собственост на „Х.М. **** - Х.“ АД. Свидетелят Й. И. на
длъжност полицейски служител в сектор „Пътна полиция“ Пловдив бил командирован да
изпълнява служебните си задължения на територията на Община С.. Свидетелят И. спрял
управлявания от жалбоподателя автомобил за извършване на проверка. Жалбоподателят бил
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „дрегер”, което отчело, че
жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
издишания въздух - 0.64 промила. Свидетелят И. издал на жалбоподателя талон за
изследване, в който било отразено, че до 45 минути жалбоподателят следва да се яви в
ФСМП гр. С., на ул. *************, за да даде проба за анализ. Екземпляр от талона бил
връчен лично на жалбоподателя. За установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП
свидетелят И. съставил срещу жалбоподателя АУАН. Жалбоподателят не отишъл в
указаното медицинско заведение и не дал проба за анализ. Впоследствие на 12.08.2022 г.
било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелят И. са
последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната
цялост. Свидетелят категорично заявява, че жалбоподателят е бил тестван за употреба на
алкохол, която проба е била положителна. Показанията на свидетеля се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
били издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН
и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във връзка
с вменените на жалбоподателя нарушения. В тази връзка съдът не споделя поддържаното
2
възражение за нарушено право на защита на жалбоподателя, поради това, че му е бил връчен
нечетлив АУАН. По делото е наличен единствено екземплярът на АУАН, който е останал
при АНО в преписката, видно от който са направени отбелязвания на приложените с
наказателното постановление санкционни норми, както и информация, че е била издадена
ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. На жалбоподателя е бил връчен друг екземпляр на
АУАН към момента на съставянето му, върху който най-вероятно не фигурират посочените
отбелязвания. Още повече отразените допълнително обстоятелства върху АУАН не засягат
нито изложената фактическа обстановка в АУАН, нито вменените като нарушени на
жалбоподателя правни норми. Следователно правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено и същият е бил наясно с повдигнатото му административнонаказателно
обвинение от правна и фактическа страна. Също така АУАН е бил връчен лично на Н. в
момента на съставянето му на 14.07.2022г., като в момента на връчването жалбоподателят
не е вписал в АУАН възражение, че му е връчен нечетлив АУАН. Напротив самият
жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал
на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр.
1. Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол
над 0.5 промила, а именно с 0.64 промила, установено с техническо средство „дрегер”. На
жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, като в талона е било отразено
от свидетеля И., че в рамките на 45 минути следва да се яви във филиал на Спешна
медицинска помощ гр. С., ако желае да даде проба. Съдът намира за неоснователно и
поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за допуснато
нарушение при съставяне на талона за изследване, което съществено е нарушило правото на
защита на жалбоподателя. В действителност видно от талона за изследване е посочено, че
лицето трябва да се яви във ФСМП – С до 0,45 мин. от връчване на този талон. Според
настоящия състав обаче звучи несериозно да се приеме, че жалбоподателят е възприел от
така написаното, че следва да се яви до 45 секунди в медицинското заведение. Логично би
било ако към момента на връчване на талона жалбоподателят е възприел, че му се
предоставя времеви интервал от 45 секунди, да обсъди това с актосъставителя, който е
съставил и талона за изследване и да впише в него, че му се предоставя обективно
невъзможен срок за явяване за даване на кръв. Жалбоподателят е подписал талона без да
възрази, като според съда тази защитна теза е била формирана след връчване на
наказателното постановление. Житейски нелогично е да се твърди, че при съставяне на
талона и връчването му на жалбоподателя, същият е разбрал да се яви до 45 секунди в
ФСМП – С. Още повече по делото липсват данни жалбоподателят да е посетил
медицинското заведение и да му е било отказано взимане на проба, поради изтичане на
срока за явяване. Следователно установената проба за употреба на алкохол с техническото
3
средство не е била опровергана и безспорно по делото е установено, че на 14.07.2022 г. в
00:34 часа жалбоподателят управлявал в гр. С, по ул. „В.П.“ на кръстовището с ул. П.л.“ в
посока на движение към „В. В.П.“ лек автомобил „Ландровер Дискавари“ с рег. № ********
с концентрация на алкохол 0.64 промила.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията „лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 месеца и „глоба“ от 500 лв. Тази санкционна норма правилно е
приложена от АНО като относима предвид установеното количество на алкохол, с което е
управлявал жалбоподателят (0.64 промила) и на жалбоподателя са наложени именно тези
наказания („глоба“ 500 лева и „лишаване от право да се управлява“ МПС за срок от 6
месеца). Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
2. Нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Според тези норми водачът на МПС е длъжен да носи в себе си СУМПС от
съответната категория и контролен талон към него. При неизпълнение на тези задължения в
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено, че водачът следва да се накаже ако не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Посоченото изброяване
означава, че липсата на който и да е от тези документи представлява допуснато нарушение,
което подлежи на санкция по реда на чл. 183, ал. 1 ЗДвП. От събраните по делото
доказателства обаче съдът намира, че безспорно се доказва извършване на две нарушения по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Към момента на извършване на проверката жалбоподателят не е
представил СУМПС и контролен талон, поради което правилно на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП са му били наложени две глоби от по 10 лева. Размерът на глобата
е фиксиран и не подлежи на изменение.
Съдът счита, че с така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени
в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0346-000109 от 12.08.2022 г.,
4
издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, РУ - С, с което на С. Р. Н., ЕГН
********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500 лв., както и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е
наложено наказание 10 лева глоба за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание 10 лева глоба за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5