Р
Е Ш Е
Н И Е № 260
гр.Хасково, 13.04.2020
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесети февруари
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2025 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от М.Т. *** против Областна Дирекция на МВР – Хасково иск с правно основание чл.357 вр. с
чл. 118 от Кодекса на труда, а именно за отмяна на Заповед №
2723-1436/15.05.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, с която работодателят
едностранно променил съдържанието на
трудовия договор.
Ищцата твърди, че работила на
длъжността „*********“ в група „Регистрации и отчет на ППС, собствениците им и
водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
- гр. Хасково по силата на сключен трудов договор. На 20.05.2019г. й била
представена заповед № 272з-1436 от 15.05.2019г. на Директора на ОД на МВР - гр.
Хасково, с която я премествали на друго работно място в същата структура - ОД
на МВР - гр. Хасково. Заповедта не й била връчена, а само представена за
запознаване. С тази заповед била преместена на длъжността „*********“ в група
„Отчет на ПТП, административнонаказателна дейност, информационно-аналитична
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
- гр. Хасково. Счита заповедта за незаконосъобразна, доколкото с нея едностранно
се променяло съдържанието на трудовото й правоотношение. Преместена била без
нейно съгласие на длъжност, която била със съвсем друг характер и задължения
спрямо длъжността по трудовия й договор. Посочва още, че съгласно чл.20а от ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и те може да
бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие или
на уредените в закона основания. Съгласно чл. 118 от Кодекса на труда нито
работодателят, нито работникът или служителят можели да променят едностранно
съдържанието на трудовото правоотношение, освен в случаите и по реда,
установени в закона. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отмени Заповед № 272з-1436 от 15.05.2019г. на Директора на ОД на МВР -
гр. Хасково, като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът оспорва така предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че страните по делото
се намират в трудовоправни отношения, както и че ищцата е заемала длъжността „*********“
в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи”, в сектор
„Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР-Хасково. По делото се
установи също, че работодателят, поради възникнала служебна необходимост, на
основание нормите на Закона за МВР във вр. с чл.118, ал.2 от КТ, е преместил ищцата
да изпълнява същата трудова функция – „*********” от група „Регистрация и
отчет на ПТП, собствениците им и водачи”
в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” в група „Отчет на ПТП,
административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност” в
сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР. В тази насока
е издадена именно атакуваната Заповед № 2723-1436/15.05.2019г., която, видно от
доказателствата, е връчена на служителката на 20.05.2019г. и е породила своето
действие. Съдът установи още, че на посоченото основание, а именно с цел
оптимизиране на дейността в ответната Дирекция, са били преназначени и други
служители.
По делото се представи като
доказателство Формуляр за изготвяне на типова длъжностна характеристика за длъжността ”*********”, която се отнася за
всички сектори и отдели, в които има длъжност „*********”, т.е. трудовите функции
са едни и същи. Представи се и самата „Типова длъжностна характеристика” за
процесната длъжност „*********.”
Видно от представения Протокол №
1253р-858/02.02.2016г. е, че ищцата е била запозната срещу подпис с длъжностната
си характеристика.
Други доказателства по делото,
относими към правния спор, страните не представиха.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл.66, ал.1
от КТ, с трудовия договор се определят мястото и характера на работата и
трудовото възнаграждение на работника или служителя. Според ал.3 от същия текст
за място на работа се смята седалището на предприятието или учреждението, с
което е сключен трудовия договор,
доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В настоящия
казус ищцата твърди, че с процесната заповед работодателят е изменил
едностранно съдържанието на трудовото й правоотношение, като оплакването е, че
е преместена в друга група - от група „Регистрация и отчет на ППС,
собствениците им и водачи” в група ”Отчет на ПТП, административно-наказателна
дейност и информационно-аналитична дейност”, като счита, че по този начин е
променено съдържанието на трудовото правоотношение. От доказателствата съдът
установи, че така посочените две групи са в един и същ сектор, а именно сектор
”Пътна полиция” към един и същ отдел - „Охранителна полиция” при ОДМВР -
Хасково.
Ето
защо, нужно е да се изследва въпросът дали чрез посочената промяна се променя
съдържанието на трудовото правоотношение. От събраните по делото доказателства
се налага извода, че не е налице такава промяна. Както вече бе посочено и
по-горе, за длъжността ”*********”, каквато заема ищцата, има една длъжностна
характеристика, от което се налага извода, че независимо в кой отдел или група
полага своя труд съответният служител, то
работата като трудова функция е една и съща. В случая при сключването на
трудовия договор страните са посочили точно мястото на работа, като е била
уговорена групата, в която ще полага своя труд ищцата. И тук следва веднага да се
посочи, че мястото на работа трябва да се различава от работното място. Понятието „работно място” е намерило
своята легална дефиниция в § 1, т.4 от КТ и това е помещението, стаята или друго териториално
определено място при работодателя, където следва служителят да полага своя
труд. Работното място е винаги нещо по-конкретно от понятието „място на
работа”, което е по-широко понятие от работното място. Ето защо, законодателят
е дал законова възможност то да се определя едностранно от работодателя, т.е.
по негово указание или с оглед
организацията и оптимизацията на условията на труда. /чл.118, ал.2 от КТ/. Ето защо, въпреки словесната близост на двете понятия, правното различие
между място на работа и работно място е съществена. Съгласно нормата на чл.118,
ал.2 от КТ, не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато
работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото
предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и
размерът на трудовото възнаграждение.
С оглед събраните по делото
писмени доказателства съдът достигна до извода, че ответникът на практика не е
изменил мястото на работа на ищцата, а само работното й място. Преместването е
от една група в друга, но в същия сектор, в същия отдел и на същата длъжност. В
този смисъл се налага единствено правилният извод, че с процесната заповед работодателят
не е изменил едностранно съдържанието на трудовото правоотношение. Не е
променена нито длъжността, нито трудовото възнаграждение, така също и мястото
на работа. Посочено бе по-горе, че е настъпила промяна само на работното място,
а не е без значение, че и самата ищца твърди същото в исковата си молба.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли с произтичащите от това
последици.
С оглед основния извод на съда,
следва също да се уважи претенцията на ответника за заплащане на разноски и му се присъдят такива в размер на
200 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДЯВЕНИЯ от М.Т.Т., ЕГН **********,***, адв. Д. Г., против
Областна Дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, бул.“България“ № 85, иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с
чл.118 от КТ, а именно за отмяна на Заповед № 2723-1436/15.05.2019г. на
Директора на ОДМВР-Хасково, като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Т.Т., ЕГН **********,***, адв. Д. Г., да
заплати на Областна Дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на
управление – гр.Хасково, бул.“България“ № 85, направените по делото разноски в
размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.С.