Р Е
Ш Е Н
И Е № 261004
гр.Пловдив, 30. 11. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година,
в състав:
Председател : Светлана
Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Светлана Станева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия
Радостина Стефанова
възз. гр.д. № 2435/2017г.
И за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с 59
от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба на С.Б.Й., ЕГН - ********** и Н.С.Й., ЕГН - **********,***, местност
„Япраклий“ 253, чрез адв. И.Д., против Решение № 2171/30.06.2017г. постановено по гр.д.№ 115/2016г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XX гр.с., с което са отхвърлени предявените от тях искове за признаване за установено, че К.А.З. ЕГН -**********,
с адрес ***
им дължи сумата 5 лв. (пет лева),
представляващо част от обезщетение
за
неоснователно обогатяване цялото в размер на 1 800 лв.- главница, дължимо за преминаването му с лек автомобил през собствения на ищците ПИ с ИД
56784.535.35 по КК на гр. Пловдив през периода от 01.11.2010
г.- 01.05.2011г., за което вземане е издадена Заповед № 8261/11.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. с № 14669 от 2015г. по описа на РС – Пловдив, както и са
осъдени да заплатят на К.А.З. ЕГН – **********, с адрес *** сумата от 822 лв. (осемстотин двадесет и два лева) разноски
по делото. Молят да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с
което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемата
страна К.А.З., ЕГН - **********, чрез адв. А.С., с адрес,*** депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна
по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване
съдебно решение и прие за установено следното:
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във
връзка с чл.59, ал.1
от ЗЗД като ищците С.Б.Й. и Н.С.Й. искат постановяване
на решение, с
което да се признае
за установено, че
ответникът К.А.З. им дължи сумата
от 5 лв., като
частична от 1 800 лв. -
главница, представляваща сума, с която ответниците са се обогатили без
основание за сметка на двамата ищци, преминавайки ежедневно с лек автомобил в периода
01.11.2010г.- 01.05.2011г. през част от
собствения им поземлен имот с ИД 56784.535.35 по КК на
гр. Пловдив, от който имот ищците притежават 1/2 ид. част в режим на
съпружеска имуществена общност, за
която сума е била
издадена Заповед №
8261/11.11.2015г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. с № 14669 от 2015г. по описа на РС – Пловдив.
За
да бъде уважен така
предявения иск ищците следва
да установят, че притежават идеални части
от правото на собственост върху
процесния имот, че за
процесния период същият е бил ползван от
ответниците по описания
в исковата молба начин,
както и размера
на сумата, с която ответниците
са се обогатили, а
те са обеднели.
От приложеното по
делото влязло в сила Решение №64 от 19.11.2020г.
на ВКС по
гр.д.№3301/2019г. е видно, че
със същото е
бил уважен предявения от С.Б.Й., ЕГН: **********, и Н.С.Й.,
ЕГН- **********, против общо 11
физически лица, сред които
и ответника К.А.З. установителен иск за
собственост, като ищците
са признати за собственици
при режим на съпружеска имуществена
общност на ½
идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.535.35 по КК на гр. Пловдив. Така постановеното
решение установява със
задължителна сила в отношенията
между страните, че ищците са
собственици на 1/2
идеална част от
посочения поземлен имот, като
съгласно разпоредбата на
чл.297 от ГПК
същото е задължително за всички съдилища. Предвид
горното следва да се приеме,
че твърдяното от
ищците право на
собственост върху процесния имот е установено.
От приложените
по делото писмени
доказателства се установява,
че посоченият поземлен
имот е бил нанесен
със сегашните си
граници в кадастралната
карта по силата на Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началник СГКК - гр. Пловдив, с която
е било одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, състоящо се в корекция на имотната
граница между поземлени имоти 56784.535.32 и 56784.535.35. От
приложената по делото
административна преписка по издаване
на процесната заповед е видно,
че изменението в
КККР е било
допуснато поради прилагане на изменение на подробен
устройствен план, одобрено със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община Пловдив. С
посочената заповед е одобрен
проект за изменение на ПУП - План за регулация и застрояване на част от плана
на „Христо Ботев“-юг, като се променя уличната регулация между стари о.т.487 и
о.т.495 в съответствие с приет проект „Реконструкция на бул. „Ал.Стамболийски“
в участъка от бул. „Коматевско шосе“ до бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“,
образуван е нов квартал 99а, както и нов УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – жилищно
застрояване, обслужващи дейности с ново свободно застрояване и УПИ ІІ –
трафопост със запазване на съществуващото застрояване. От събраните
по делото писмени
доказателства и заключението на приетата
съдебно- техническа
експертиза може да се
направи извод, че по силата
на одобреното със
заповедта изменение на
уличната регулация части от
съществуващите към датата на издаването
й поземлени имоти
с №№35,32 и
25 са били
предвидени за разширяване
на бул.„Александър Стамболийски“,
а новообразуваният УПИ І-35, 32,
25, 145, 146 включва останалите
части от същите, както и
имоти с №№145
и 146. По делото
няма спор между страните, а и се
установява от събраните
доказателства, че цялата
площ на процесния
имот с идентификатор
56784.535.35, включително тази,
върху която ищците
твърдят да са преминавали ответниците,
попада върху проектираното
със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община Пловдив разширение на бул.„Александър Стамболийски“.
Безспорно е и че
предвиденото разширение на
булеварда не е изпълнено,
както и че Община
Пловдив не е предприела процедура
по отчуждаване на
имотите, върху които
ще се осъществи същото.
От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза
се установява и
че след изменението на кадастралната карта със Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г.
поземлен имот с
идентификатор 56784.535.32 не граничи
с път /бул.
„Александър Стамболийски“/ и
за да се
стигне до булеварда
трябва да се премине
през поземлен имот с
идентификатор 56784.535.35.
От фактическа
страна по делото
няма спор, а
и се установява от
приложените писмени
доказателства, че ответниците
са собственици на
самостоятелен обект в построената
в УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 жилищна сграда, както и
на идеални части
от имота- поземлен
имот с идентификатор
56784.535.32. По делото е
безспорно, че притежаваният
от тях имот няма достъп
до обществен път,
тъй като проектираното
разширение на бул.
„Александър Стамболийски“ не е
изпълнено, както и че достъпът
до него се
осъществява само през поземлен
имот с идентификатор
56784.535.35. Безспорно е и че
за процесния период
през посочения имот
са преминавали не само
ответниците, а и всички собственици
на самостоятелни обекти
от жилищната сграда,
построена в ПИ
с ИД 56784.535.32.
Съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал.1 от
ЗУТ когато съгласно подробен
устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по
проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да
прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.
Съгласно разпоредбата на
чл.191 от ЗУТ
обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на
временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се
обслужват от временните пътища, като обезщетението за частите от поземлени
имоти, използвани за временни пътища, се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ за
съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Съгласно чл.210, ал.2
от ЗУТ определянето на
обезщетението се извършва
по искане на заинтересованите
лица или
служебно. От посочените разпоредби
следва, че в
настоящия случай ищците
имат право на
обезщетение за ползването
на имота им за
преминаване от собствениците
на поземлен имот
с идентификатор 56784.535.32, сред които са
и ответниците. Размерът на същото обаче следва
да се определи
по предвидения в
чл.210 от ЗУТ административен ред, за
което следва да
сезират Община Пловдив,
и то би било дължимо от всички
собственици на поземления
имот, които преминават през имота
на ищците. Наличието на
така уредената в
закона възможност за
защита е пречка
за предявяване на претенция
за неоснователно обогатяване по
чл.59, ал.1 от ЗЗД,
тъй като съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.2 от ЗЗД претенцията
за неоснователно обогатяване
по ал.1 възниква,
когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се защити.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване изцяло.
В тази насока и е константна съдебна практика –
Решение № 260976/10.11.2021г. по възз.гр.д.№
2483/2017г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, VII гр.с.
Решение № 1151/05.10.2017г. по възз.гр.д.№
1506/2017г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, VI гр.с.
Решение № 1298/31.10.2017г. по възз.гр.д.№
1814/2017г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбодателите ще бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата
страна общо сумата 300 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № № 2171/30.06.2017г., постановено по гр.д.№ 115/2016г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XX гр.с.
Осъжда
С.Б.Й., ЕГН - ********** и Н.С.Й., ЕГН - **********,***,
местност „Япраклий“ 253, да заплатят на К.А.З. ЕГН -**********, с адрес ***, общо сумата в размер на 300 лв.
за направени разноски по възз.гр.д. № 2435/2017г. по описа на Пловдивски
окръжен съд, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :