Р Е Ш Е Н И Е
№260001
гр.Перник,
08.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на първи юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря КАТЯ СТАНОЕВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура АНИТА ДЖАМАЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 109/2020 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 479/ 22.07.2019 г., постановена по НОХД № 2022/2018 год. по описа на
районен съд Перник е призната Н.И.Б., със снета самоличност и ЕГН, ЗА ВИНОВНА в
това, че на 15.06.2018 г., в гр.Перник, магазин „Т-маркет“ в кв. „Димова
Махала“, отнела чужди движими вещи – кожен портфейл /на стойност 34 лева/,
съдържащ сумата от 150.00 лева, на обща стойност 184.00 лева/сто осемдесет и четири
лева/ от владението на Т.Й.П., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност /след като е
била осъдена с Определение за одобряване на Споразумение № 701/08.10.2015 г. но
НОХД № 751/2014 г. по описа на Районен съд– гр.Перник, в сила от 08.10.2015 г./,
като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, във
вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 НК, във вр. чл.54, чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване
от свобода за срок от 4 месеца, като на основание чл.57, ал.1, т.3, от ЗИНЗС е определен
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
На
основание чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение присъдата по НОХД № 751/2014
по описа на Районен съд – гр. Перник с която на основание чл. 195, ал.1, т.5
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.54 вр. чл.55, ал.1 т.1 й е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от седем месеца, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
е определен първоначален общ режим на изтърпяването на това наказание.
Със
същата присъда са присъдени и направените в производството разноски.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимата.
В жалбата се сочи, че престъплението не е доказано от неговата субективна страна,
поради което подсъдимата следва да се оправдае и алтернативно се сочат доводи
за това, че случаят е маловажен с оглед на което престъплението следва да се
преквалифицира по чл.194, ал.3 НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От
фактическа страна:
Н.Б. е
осъждана по НОХД № 751/2014 г. по описа на Районен съд- гр.Перник с определение
за одобряване на споразумение № 701/08.10.2015 г., влязло в сила на 08.10.2015
г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. чл.194, ал.1 НК.
На
15.06.2018 г., вечерта, свидетеля Т.П. се намирал в магазин „Т-маркет“, находящ
се в кв.„Димова махала“ в гр.Перник, където пазарувал. След като минал през
касите, той поставил върху стелаж за съхранение на личен багаж торбата си. Там
той оставил и своя портфейл, който носел в ръка.
След
като подредил на стелажа своите покупки пострадалия си тръгнал, като, обаче,
забравил на посоченото място портфейла си. В същия той държал сумата от 150
лева, както и различни лични документи.
Около
20 минути по-късно в магазина влязла подсъдимата, придружавана от свидетеля Н.С.
/с когото тя живеела на семейни начала/, както и от още един мъж и една жена.
Групата
напазарувала различни продукти, които заплатила на касата, след което
подсъдимата отишла сама с торбичката със стоките до стелажа, където все още се
намирал забравеният от П. портфейл.
Б.
поставила торбичката си и подредила закупените от нея продукти. Тогава тя видяла
портфейла, протегнала се и го прибрала в торбичката. Малко след това подсъдимата
и другите три лица от групата напуснали търговския обект, като същата не
споделила на никого за стореното от нея. По-късно похарчила сумата от 150 лева.
В хода
на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно- оценителна
експертиза, видно от заключението на която стойността на самия портфейл е 34
лева.
Когато
на следващия ден свидетеля П. установил липсата на вещите си той се досетил, че
ги е забравил в магазина.
Върнал се
там, но не ги открил и подал жалба в 01 РУ ОД МВР- гр.Перник. След като
изгледали записа от камерите в магазина служителите на полицията установили подсъдимата.
Последната била призована в 01 РУ ОД МВР - гр.Перник, където същата върнала
отнетия портфейл заедно е намиращите се в него лични документи /без липси/, но
без сумата пари.
Така
установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ,
районния съд е установил точно фактите. Фактическата обстановка е еднопосочна и
безспорна.
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в
пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК,
е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите си е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При
точно установена фактическа обстановка районния съд е направил неправилни
правни изводи относно квалификацията на осъщественото деяние.
Настоящият
състав намира, че е налице привилегированият състав по чл.194, ал.3 НК, тъй
като се касае за маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 НК. Това е така,
защото са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които деянието
представлява по- ниска степен на обществена опасност от другите деяния от същия
вид. Подсъдимата е без образование, с ограничени интелектуални способности,
тежко семейно и материално състояние.
Наличието
на маловажен случай изключва възможността престъплението да се квалифицира като
такова по чл.195, ал.1 т.7 НК, независимо от обективното наличие на специален
рецидив.
При
така изложеното, окръжния съд, намери, че следва да преквалифицира осъщественото
от подсъдимата деяние от такова по чл.195, ал.1 т.7 НК в престъпление по
чл.194, ал.3 НК. Съответно отмени обжалваната присъда в частта й с която Б. е
осъдена по повдигнатото й обвинение по чл.195, ал.1 т.7 НК и в частта с която,
на основание чл.68 НК е приведено в изпълнение наказанието наложено по НОХД №
751/2014 г. на ПРС.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващи вината
обстоятелства факта, че подсъдимата е спомогнала в голяма степен за разкриване
на обективната истина, че е изразила искрено разкаяние за стореното, ниската
парична равностойност на предмета на престъплението- 0.3 от минималната работна
заплата и като отегчаващо отговорността обстоятелство- минало осъждане.
При
всичко това съдът намери, че едно наказание „пробация“ най- точно отговаря на
целите по чл.36 НК. Съдът определи пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и 2 НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
явяване и подписване при пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 479/ 22.07.2019 г.,
постановена по НОХД № 2022/2018 год. по описа на районен съд Перник в частта й
с която подсъдимата Н.И.Б., със снета самоличност и ЕГН, е призната за виновна
в това да е извършила престъплението в условията на повторност, като случаят не
е маловажен и на основание чл.195, ал.1 т.7, вр. чл.28, вр. чл.55, ал.1 т.1 НК
й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 4 месеца, което на
основание чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
преквалифицира престъплението в такова по
чл.194, ал.3 НК и признава подсъдимата за виновна в това, деянието да
представлява маловажен случай по смисъла на последно посочения текст и на
същото основание във връзка с чл.54 НК й определя наказание „пробация“ с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и 2 НК, а именно задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване при пробационен
служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
ОТМЕНЯВА горепосочената присъда в частта й с
която, на основание чл.68 НК е приведено в изпълнение наказанието наложено по
НОХД № 751/2014 г. на ПРС и е определен първоначален общ режим на изтърпяването
му.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.