№79
гр.
Силистра, 03.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора………като
разгледа докладваното от съдия Стоева в.
гр. д. № 176 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Б.Х.Х., длъжник по изп.д. № 154/2019г. по описа на
СИС при СРС, против действията на държавния съдебен изпълнител, изразяващи се в
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и принудително изпълнение
върху сумите по това трудово възнаграждение.
СОС, като съобрази доводите в жалбата, във възражението на взискателя,
мотивите на съдебния изпълнител по обжалваното действие, както и данните по
делото, прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК предвижда едноседмичен преклузивен
срок, в който лицата могат да търсят защита при незаконосъобразни действия на
съдебните изпълнители.
По делото липсват доказателства, от които да се установи, че е съобщено
на жалбоподателя постановлението на ЧСИ от 22.02.18г., с което се налага запор
върху банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, поради което съдът приема, че
жалбата е депозирана в срок.
Видно от постановлението на ЧСИ
от 22.02.18г., с него се налага запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка
ДСК“ ЕАД.
На 3.03.19г. по делото е постъпило писмо от Банката, в което се заявява,
че по запорираната сметка на длъжника се превежда трудовото му възнаграждение и
до получаване на други указания по см. на чл. 446 ГПК от постъпващото по
сметката ежемесечно възнаграждение, на разпореждане на титуляра ще бъде
предоставяна сума в размер на минималната работна заплата, а запорът ще се
изпълнява с горницата /стр.19 от изп. дело/.
Горното налага извода, че наложеният запор не обхваща несеквестируема
част от паричното вземане за труд на длъжника, а и следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 446, ал.3 ГПК ограниченията за несеквестируемостта
не се отнасят за задълженията за издръжка, каквото е задължението на длъжника
по изпълнителното дело.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът счита, че обжалваното действие по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, изразяващо се в налагане на запор върху сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД, по която постъпва трудовото му възнаграждение, се явява правилно и законосъобразно.
В обстоятелствената част на жалбата е посочено, че молбата за образуване
на изпълнителното производство е подписана само от И.Х., като майка и законен
представител на децата Берна и Хакан, но не е подписана и от непълнолетната
дъщеря Берна Х.. Това обстоятелство обаче не е в пряка връзка с действието по
насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо /чл. 435, ал.2, т.2 ГПК/ и съдът не следва да се произнася по
него, като друг е редът за изправянето, респективно произнасянето по този
порок.
Водим от горното, СОС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Х.Х., длъжник по изп.д. № 154/2019г. по описа на
СИС при СРС, против действията на държавния съдебен изпълнител, изразяващи се в
насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо, чрез налагане на запор върху сметката му в „Банка ДСК“ ЕАД, по
която постъпва трудовото му възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: