№ 83
гр. Бургас , 11.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:И. А. Воденичаров
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500184 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. В. Х., лично за себе си и като
законен представител на малолетните Д. М. Х., С. М. Х. и Н. М. Х., всички
чрез процесуалния си представител адв. С.Ч. - САК, срещу определение №
260083 от 11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 600/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Ямбол, с което производството по него е спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на нохд № 392/2020 г. по описа на
същия съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваният акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Причиняването на смърт в транспорта по
непредпазливост не било сред изрично изброените в закона хипотези, в които
конкретно престъпление е елемент от фактическия състав на деликта. Дори в
случай на постановяване на присъда чл. 300 ГПК не обвързвал гражданския
съд със задължителна констатация относно съставомерността на деянието, а
само относно неговите противоправност, вина и фактическото му извършване.
В настоящото дело не било поискано установяване на факта на
престъплението, а само на гражданскоправната страна на деликта -
причиняването на вредите. Спиране на делото до приключване на
наказателното производство би накърнило правото на пострадалия за бързо
уреждане на претенцията му, гарантирано от правото на ЕС. Осъдителна или
оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставяла
1
тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, предмет на
доказване в исковия процес на гражданския съд. В настоящия случай обаче не
било налице такова тъждество и не били посочени доводи от ответниците,
защо деликтът не може да бъде установен със способите на гражданския
процес. Гражданската отговорност на деликвента би могла да бъде
ангажирана и при оправдаването му в наказателното производство или при
признаването му за виновен, но за друго престъпление.
Иска се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276 ГПК е получен отговор на частната жалба от
насрещната страна ЗАД “Б. В. И. г.“, ЕИК *********, чрез юрисконсулт А.
П., в който се навеждат аргументи за правилност и законосъобразност на
обжалваното определение на Окръжен съд - Ямбол. Сочи, че когато
фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да
е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред,
изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода на наказателното дело.
Приложима била т. 8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, а доколкото
се твърдели вреди, причинени от деяние, което по характеристиките си
покривало състав на престъпление, делото следвало да бъде спряно и на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съобразно мотивите на ТР № 5 от
05.04.2006 г. на ВКС. Иска се потвърждаване на определението.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона,
за да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.
2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
Производството по гр.д. № 600/2020 г. по описа на Окръжен съд
- Ямбол е образувано по искова молба на М. В. Х., лично за себе си и като
законен представител на малолетните Д. М. Х., С. М. Х. и Н. М. Х., всички
чрез адв.С.Ч., с която се претендира да бъде осъден ответника ЗАД “Б. В. И.
г.“ да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на смъртта на В. Х. И. на ***** г. при ПТП, виновно причинено
2
при управлението на лек автомобил марка Фиат, модел Ранч, с д.к. № ******
с водач П. Ат. Я., с валидно сключена при ответното дружество застраховка
„Гражданска отговорност“.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение
Окръжен съд - Ямбол е спрял производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК. Приел е, че съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици относно деянието - дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Окръжният съд е констатирал, че
при съпоставяне на твърденията в исковата молба и повдигнатото обвинение
в обвинителния акт, по който е образувано нохд № 392/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Ямбол за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал.
1 НК, следва извод за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Определението е правилно.
Предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на
производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство
срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата
противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в
образуваното наказателно производство, и противоправното деяние, от което
се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на
делинквента (така в Определение № 616 от 21.07.2014 г. по ч.т.д. № 1732/2014
г. на ВКС, ТК, I ТО).
В конкретния случай в Окръжен съд - Ямбол е било образувано
наказателно дело въз основа внесен обвинителен акт от страна на Окръжна
прокуратура - Ямбол против П. Ат. Я. от с. З., община Т., област Ямбол, за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, при наследници на
починалия В. Х. И. – С. М. И.а, Х. В.ев Х., М. В. Х., М. С.Т., И. Х. И., Й. Х. И.,
П. Х. И. и М. Х. И.а. Налице е идентичност на деянието, за което е подведен
под наказателна отговорност прекия причинител на увреждането, с
гражданския деликт, репариране на вредите от който се търси в настоящия
исков процес. Оттук, изводите на окръжния съд за наличие на предпоставките
3
по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са правилни. Съблюдаването на правилото на чл.
300 ГПК относно задължителната сила на присъдата за съда, занимаващ се с
гражданските последици от деянието, което едновременно представлява
престъпление и деликт, изисква да се изчака решаването на въпроса относно
наказателната отговорност на дееца и при това положение следва да се
заключи, че е налице висящо дело, образувано пред съд, решението по което
ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото. Наличието
на такъв преюдициален спор обуславя спирането на производството, до
приключването на обуславящото дело с влязъл в сила съдебен акт.
При горните констатации частната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260083 от 11.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 600/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4