№ 694
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503063 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по т.д. 70/19 г. по описа на
Окръжен съд София.
Обжалва се решение по делото № 97/27.07.20 г., с което съдът, като е приел, че
относно отношенията между загиналия вследствие ПТП, станало на 28.04.15 г., Л. П. и
ищците: П.П., С.П. и Ц.П. , които са негови братя, са доказани предпоставките на ТР
по т.д. 1/16 г. ОСГТНК ВКС и са неоснователни правоограничаващите възражения на
ответника ЗД Бул Инс АД, позоваващи се на разпоредбите на чл. 493а КЗ и § 96, ал. 1
ПЗР ЗИД КЗ (Д.в 101/18 г.), е присъдил в полза на всеки от ищците обезщетения в
размер на по 26 000 лв. – частични искове от пълни такива, в размер на 120 000 лв.
Поради квалифициране на исковете като такива по чл. 226 КЗ, съдът е присъдил
законни лихви от деня на катастрофата (в който братът на ищците е починал),
присъдени са съразмерни разноски.
Недоволен от постановеното решение е ответникът. Той оспорва правилността
на изводите на ОС София, че са налице предпоставките за разширяване обхвата на
лицата, подлежащи на обезщетяване за неимуществени вреди. Оспорва се и
правилността на изводите на съда за неприложимост на лимитираната отговорност на
застрахователя до 5 000 лв. при смърт на близък. Иска се отмяна на решението и
постановяване на отхвърлителни диспозитиви по всички претенции.
Произнасянето на САС е при прилагане разпоредбата на чл. 376, ал. 1 ГПК.
Не са правени доказателствени искания и съдът се произнася съобразно
наличния в кориците на първоинстанционното производство доказателствен материал.
1
И двете страни са депозирали писмени защити, направили са искания за
присъждане на разноски и са направили възражения, основани на разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК за въззивния процес.
При служебна проверка състав на САС установи, че е сезиран с допустима
жалба, с която се атакува валидно и допустимо съдебно решение.
Въз основа доводите на страните и наличните по делото доказателства
САС прави следните изводи:
Не се спори, че л.а. Фолксваген, мод. Поло, ДК № ***, е бил застрахован по
риска гражданска отговорност на автомобилистите при ответника. Не се спори, че вина
за ПТП, станало на 28.04.15 г., след което загива Л. С. П. (на 17 г. към момента на
катастрофата) има водачът на застрахования автомобил. Установено е, че смъртта на
Л. П. е в пряка причинна връзка с травматичните увреждания, получени при
катастрофата. Не е доказано правоограничаващото възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия поради пътуване без поставен
пасажерски предпазен колан.
Удостоверение за наследници, класирано на с. 14 от първоинстанционното дело,
установява, че след смъртта на Л. негови наследници са родителите и братята му
(същите – в процесуално качество на ищци в процеса).
Тъй като застрахователният договор, източник на застрахователното
правоотношение е сключен преди 01.01.2016 г., приложение намират разпоредбите на
чл. 226 КЗ (отм).
Поради това съдът не е дължал произнасяне по направеното от ответника
правоограничаващо възражение за лимитиране отговорността на застрахователя по
размер съобразно § 96, ал. 1 ПЗР ЗИД КЗ (Д.в 101/18 г.).
Неоснователно е и възражението, че тълкувателните актове на ВКС
произвеждат действие занапред спрямо момента на постановяването им. Поради
естеството на тези актове, имащи задача да уеднаквят съдебната практика, същите
намират приложение при решаване на висящи спорове, попадащи в обхвата на
даденото тълкувание. ТР не са нормативни актове и не са под режима на влизане в сила
на нормативните актове съобразно ЗНА.
Настоящият състав споделя доводите на въззивника за наличие на
правоизключващи отговорността на застрахователя основания, базирани на липсваща
материалноправна легитимация на ищците да бъдат обезщетени за неимуществени
вреди поради смъртта на своя брат, настъпила след катастрофа.
Извън документа за родство, по делото са събрани гласни доказателства,
установяващи отношенията между братята.
Видно от показанията на св. Ц. Р. (с. 78) ищецът П.П. разбрал, че има братя
около 2014 г. Към този период той живеел на съпружески начала с приятелката си в гр.
***, а братята му живеели в района на гр. ***. Свидетелят няма поглед над
предходните отношения в семейството на ищеца П.П.. Той предполага, че същият е
живял в предходен момент с майка си и втория й съпруг.
2
Свидетелката Е. Г. (с. 77), без да е установила от колко време и на какво
основание има впечатления над семейните отношения, разказва, че „П., С., Ц. и
загиналия им брат Л. били в добри отношения. Помагали си един на друг. Л. водел по-
малките си братя на училище“. Свидетелката уточнява, че С., Ц. и Л. имат едни и същи
родители.
Настоящият състав приема, че не може да мотивира решението си с приетата по
делото психологическа експертиза, доколкото същата се основава не на лични
впечатления на вещото лице Н. И., а е анализ по анамнестични данни на ищците.
Наблюдава се сходство в експертното заключение, депозирано по друго дело на същия
съд (т.д. 240/19 г. по описа на СОС), като цели пасажи са копирани, а са подменени
имената на освидетелстваните лица. Последното свидетелства за принципна теза на
експерта, а за да се присъди обезщетение съобразно ТР по т.д 1/16г. ОСНГТК ВКС е
нужно да се установят конкретните емоционални връзки и страдания.
При така събрания доказателствен материал настоящият състав приема, че
смъртта на Л. е сварила по-младите му братя и по-големия му полубрат неподготвени.
Съдейки от възрастта на ищците, бащините им и фамилни имена и показанията на св.
Р., САС приема, че П. е син на бащата на ищците, без първият да е в родство с майката
на останалите ищци, а полубрат по майчина линия според удостоверението за
наследници на загиналия Л. е ищецът Ц. М. П., за когото няма документални данни да
произхожда от бащата на загиналия и братята П. и С., С. П. С.. Нормално е загубата на
близък роднина да предизвика стресова емоционална реакция и състояние на траур.
Естествена е описаната от свидетелите промяна в поведението на ищците, които се
затворили в себе си, станали необщителни и видимо тъгували.
Няма доказателства за наличието на особена емоционална връзка, която
надхвърля описаните обвързаности. Последните са характерни за отношенията между
братята (хора в съответната степен на родство), намирали се в нормални отношения
помежду си. Няма доказателства за изключително тежка скръб, основана на особена
връзка между загиналия и родствениците му по съребрена линия (такава се създава
например при загинали родители и поемане на функциите им от родственика по
съребрена линия). Напротив самото вещо лице, изготвило психологическата
експертиза, утвърждава, че описаната реакция на фрагментизация (установена при
ищците) се наблюдава и при силни личности и е свързана с прехода от нормално
устроен бит към справяне със ситуация на загуба. Тогава търпящият загубата индивид
отхвърля външния сят с неговата реалност.
Настоящият състав приема, че описаните от свидетелите промени в поведението
на ищците са по-скоро нормално проявление на състояние на траур, отколкото израз
на такива интензивни изживявания, които да изискват установената преди 2018 г.
(когато е постановено цитираното тълкувателно решение) съдебна практика относно
кръга на лицата, подлежащи на обезщетяване за неимуществени вреди, да се изостави
и да се приложи разширеното разбиране за кръга от близки на загиналия лица,
съдържащо се в тълкуванието на ТР по т.д. 1/16 г. ОСГТНК ВКС.
Предвид горното исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
На с. 39 от първоинстанционното дело се намира списък с разноските на
ответника – 18 000 лв. адвокатски хонорар. Тъй като няма възражение, основано на
3
разпоредбата на чл. 78, ал. ГПК, разноските с естество на адвокатски хонорар (в
размер на 16 875 лв. – с. 40 с начислен ДДС – с. 41), които ищците следва да заплатят
съразмерно в размер на 6 000 лв., дължими от всеки ищец.
Въззивникът не претендира присъждане на разноски за въззивния процес и
поради това САС не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 97/27.07.20 г., постановено по т.д. 70/19 г. по описа на
Окръжен съд София и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни обективно и субективно съединените искове с
правно основание чл. 226 КЗ отм. и чл. 86 ЗЗД, предявени от П. С. П., С. С. П. и Ц. М.
П. за присъждане на обезщетения в размер на по 26 000 лв. – част от претенция за
всеки от тях, в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 28.04.15 г. върху
главница от 26 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК П. С. П. да заплати на ЗД Бул Инс АД
сумата от 6 000 (шест хиляди) лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Ц. М. П. да заплати на ЗД Бул Инс АД
сумата от 6 000 (шест хиляди) лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК С. С. П. да заплати на ЗД Бул Инс АД
сумата от 6 000 (шест хиляди) лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от датата, на
която съдът е уведомил страните, че ще произнесе решението си (23 юни).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4