РЕШЕНИЕ
№ 60
град Велико Търново, 05.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, пети състав, в открито съдебно заседание на пети февруари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при
секретаря С.М. разгледа докладваното от съдията административно дело № 208 по описа на ВТАС за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.С.У. *** против принудителна
административна мярка преместване на паркирано моторно превозно средство /МПС/
с ДК № ******, собственост на оспорващия, извършено на 23.05.2016г. в гр.
Велико Търново по устно разпореждане на служител на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР В. Търново, за което е издаден Констативен протокол /КП/ от същата дата
от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр. Велико Търново.
Жалбоподателят намира ПАМ за необоснована,
тъй като автомобилът не бил паркиран пред входа на гараж. Преместването не било
извършено на посочените в закона основания. Не е създал опасност за движението
и не е неправил невъзможно преминаването на другите участници в същото. Твърди,
че съществено са нарушени административно производствените правила, защото РУ
МВР не било уведомено за преместването на автомобила му и новото му
местоположение. Искането на оспорващия е съдът да отмени обжалваната
принудителна административна мярка като незаконосъобразна. Алтернативно се
излагат съображения, че ПАМ е нищожна, защото не била наложена от субект в
кръга по чл.168, ал.1 от ЗДвП. Инспекторът на общинското дружество, който е
подписал констативния протокол не бил административен орган.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и поддържа жалбата. Твърди, че на място е нямало знаци, забраняващи
спирането и паркирането на автомобила. Оспорва констатацията, че е пречел на
гараж или на движението на когото и да било. Позовава се на джи
пи ес координатите на патрулния автомобил, съгласно които полицейският служител
не е имал време да се запознае с обстановката и вероятно не е бил на верният
адрес. Установената фактическа обстановка се различавала от съдържанието на
използваните правни норми, посочени в КП за налагане на ПАМ. Претендира да
бъдат присъдени разноски за производството – държавна такса и адвокатски
хонорари.
Ответникът по жалбата инспектор мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико
Търново не се явява и не заема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата инспектор ПНП ППС при
ОДПГ В. Търново е заличен като страна с протоколно определение от 06.06.2018г. от предходния съдия докладчик по делото.
Определението, като неоспорено, е влязло в сила на 13.06.2018г. за жалбоподателя,
който е присъствал лично на съдебното заседание; на 14.06.2018г. за инспектор ПНП
ППС при ОДПГ В. Търново и 18.06.2018г. за инспектор в Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Велико Търново, след връчени съобщения съответно на 07.06.2018г. и
11.06.2018г.
Производството е по реда на чл. 226
от АПК, образувано след като с решение № 3501 от 20.03.2018 г. на Върховен
административен съд-Седмо отделение, по административно дело № 11177/2016 г. по
описа на ВАС е отменено решение № 280/12.08.2016 г. по административно дело №
359 по описа за 2016 г. на Административен съд-Велико Търново. Делото е върнато
на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно с указанията дадени
от ВАС в мотивите на решението, като в тази връзка е образувано настоящето
дело.
Водещият мотив за отмяната от страна
на ВАС е липсата по делото на Заповед № Із-275 от 24.02.2006г. на министъра на
вътрешните работи, на които съдът при първото разглеждане на делото се е
позовал, която не е обявена и за служебно известна от съда на страните. По този
начин съдът се бил позовал на доказателство, което не е надлежно приобщено към доказателствения материал по делото, поради което и без да
се обсъждат доводите на касатора за несъответствие с
материалния закон, поради наличие на съществено нарушение на процесуалните
правила, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от
същата. Оспорващият е
собственик на преместеното ППС и адресат на приложената ПАМ. Правната му сфера
е неблагоприятно засегната от този факт, поради което същият е надлежна страна
и притежава правен интерес от обжалването на този ИАА. Оспорването е редовно и
допустимо. Осъществено е в преклузивния 14-дневен
срок. Делото е подсъдно на ВТАдмС по правилата на
родовата и местна подсъдност.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни
съображения.
Съдът като взе предвид
направените в жалбата оплаквания и съобрази доводите на страните, извърши
служебно дължимата проверка на валидността и законосъобразността на оспорения
акт. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства, съдът намери за установено
следното:
ПАМ е обективиран в констативен
протокол, като актът е устно разпореждане от полицейския служител. Полицейският
служител и този на „ОДПГ“ ЕООД са представители на службите за контрол на пътя
по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, овластени да
преместват или да нареждат да бъде преместено неправилно паркирано МПС. По
настоящото дело като писмено доказателство бе събрана Заповед №
Iз-275/24.02.2006г. на МВР, с която министъра на МВР упълномощаваща
длъжностните лица офицери и сержанти от структурните звена на „Пътна полиция“ и
Регионалните дирекции на вътрешните работи да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място, без знанието на неговия собственик. Става въпрос за устно
издадено разпореждане от полицейски орган, в хипотезата на чл. 64, ал.2 от ЗМВР, като не се спори, че в действителност същият е надлежно оправомощен по силата на чл. 168, ал.1 от ЗДвП, със Заповед
№ Iз-275/24.02.2006г. на МВР, приета като писмено доказателство по настоящото
дело, доказваща компетентността на мл. автоконтрольор
в Сектор „Пътна полиция“ да налага ПАМ
по ЗДвП.
Законодателят е оправомощил не само
министърът на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат
ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е предоставил това
право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За
всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат
ПАМ от вида на процесната. В тази връзка
законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно
собственика на пътя, респ. всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 ДР
на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица,
които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени
и оправомощени. По този начин собственикът на пътя
упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично
предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид,
към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез
конкретизация на титуляра на правомощието. Точният
смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП не
изисква титулярът на правомощието да има качеството
"длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, тъй като. липсва
изрична препратка към тази разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа
изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация,
нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната
форма на правния субект, който кмета на общината ще определи за служба за
контрол, респ. липсва изискване длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 ЗДвП да
бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да
било йерархическа зависимост от кмета. Под "длъжностни лица" в случая
следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална
компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП и
с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. Съгласно
актуалната практика на ВАС, е налице материална компетентност и за инспектор
ПНП ППС при ОДПГ, тъй като със Заповед
№РД22-2000/30.09.2015г. на кмета на Община Велико Търново са овластени с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б.
"а" и "б" ЗДвП поименно инспектори в „ОДПГ“ЕООД, т.е.
налице е изрично възлагане на правомощията по чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5,
б. "а" и "б", поради което за неоснователно съдът намира
становището за нищожност на процесната ПАМ.
От съвкупната преценка на писмените и
гласни доказателствени средства по делото се
установява, че преместването е извършено по устно разпореждане на Ц.А.Ц.- служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Велико Търново. А мярката е приложена от Г.П.М., действал в качеството на
инспектор принудително преместване на пътни превозни средства /ПНП ППС/ при
общинско предприятие „Организация на движението паркинги и гаражи“ЕООД гр.
Велико Търново/ОДПГ/. Изпълнението е обективирано в
Констативен протокол № 1510/23.05.2016г. Вторият ответник е бил заличен като
страна с неоспорено, влязло в сила определение от предходния съдия-докладчик по
делото.
Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, във вр. с изключението от чл. 172, ал.1 от ЗДвП, за устното
разпореждане, което изключение по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДвП не
изисква писмена форма. При това,
безспорно по време на изпълнение на преките си служебни задължения
полицейският служител, при съдействие на служителите на ОДПГ, е имал качеството
на административен орган.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП изброените в нормата ПАМ
се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по
контрол, а обжалването на тези заповеди е по реда на АПК. Доколкото в
цитираната правна норма не е спомената хипотезата на чл. 171 ал. 1 т. 5 букви
„а” и „б” от ЗДвП и по аргумент на противното, следва да се приеме, че ПАМ в
тази хипотеза не се извършва чрез нарочна заповед, а с нареждане на съответните
оправомощени лица. В случая принудително преместване
на ППС е наложена по устно разпореждане на инспектор Ц.Ц.на
длъжност „младши автоконтрольор ІІ-І степен“ в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”/ОДПКПД/,
сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” в ОД на МВР”. Отделно от
това съобразно предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗМВР възможност за издаване на
устни разпореждания от полицейските органи, не съществува пречка мярката да
бъде наложена с устно разпореждане. Ето защо, доколкото наложената ПАМ
съставлява неформален акт, с устното й издаване е спазена предвидената от
закона форма.
От доказателствата по делото /типова длъжностна
характеристика за горепосочената длъжност, часови график за работа на нарядите
на 23.05.2016г., от който е видно, че по време на налагане на процесната ПАМ издателят на процесната
ПАМ – е бил дежурен, както и съобразно оправомощителна
Заповед № Із275/24.02.2006г. на Министъра на вътрешните работи/ се установява,
че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентно лице
съобразно нормата на чл. 168, ал. 1, предложение първо от ЗДвП. Оплакването за
нищожност в жалбата в тази връзка е неоснователно, тъй като и инспектор ПНП ППС
при „ОДПГ“ЕООД е действал като АО и е овластен да
разпореди такова.
Не е спорно по делото, че оспорващият е
собственик на преместеното ППС и адресат на приложената ПАМ. В конкретния
случай е репатриран лек автомобил марка Х., с ДК № ******, паркиран на ул.
„Опълченска” №58 в гр. Велико Търново. ПАМ е приложена по устно разпореждане,
отдадено в 12:54 часа на 23.05.2016г от инспектор в сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР – Велико Търново – Ц.А.Ц.. Като причина е посочено паркирането на
автомобила на входа на гараж на живущите на посочения адрес, в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
за което е получен сигнал на тел. 112. Съгласно докладна записка на инспектор Г.М.до
управителя на „ОДПГ” ЕООД – Велико Търново, изготвена на 16.06.2016 г., на дата
23.05.2016г., около 12:40ч. е получен сигнал от дежурния при „ОДП”-МВР Велико
Търново за съдействие на служител от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Велико Търново. На място на ул. „Опълченска” №58, паркинг на гранд хотел „Янтра“, чакали служители на Сектор ПП и
гражданинът, който е подал сигнала за паркирания автомобил пред входа на гаража
му. Направени били фотоснимки и съставен протокол, подписан от полицай Ц., а
автомобилът е репатриран на паркинга на ул. „Крайбрежна“. Уведомен е дежурният
при ОДП-МВР. Автомобилът е предаден на собственика на същата дата, след
заплащане на таксите за паркиране и отговорно пазене и разходите по
принудителното задържане и преместване с фискален бон № 18144 от 14:17ч.
Поради устния характера на разпореждането,
при липса на изискване за писмена форма на акта за прилагане на ПАМ, фактът на
нарушението на правилата за паркиране се установява от констатвния
протокол и приетите като веществени доказателства 12 броя черно-бели снимки,
направени от ОДПГ и 1 бр. цветна снимка, представена от жалбоподателя, и
обясненията на страната по реда на чл. 176 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
От същите се установява, че автомобил с ДК
№ ******, който е паркиран между паркинга на хотел „Янтра“ и трафопост,
препречва подхода към вход на имот, намиращ се вляво от трафопоста, срещу входа на имота от позицията
на паркинга, видно от снимката на л.22 от първото разглеждане на делото. От
снимката не може да се установи дали това е вход към гараж, сервиз или промишлен
двор, но безспорно автомобилът се явява паркиран на място, където е възможно да
влизат и излизат превозни средства, т.е осъществена е хипотезата по чл. 98, ал.
2, т. 1 от ЗДвП. От снимката на л.33 е видно поставения стикер, който играе
роля на уведомление към собственика за преместването на автомобила и сочи, че
вдигнатият автомобил е бил паркиран именно на прохода между паркиран на
паркинга на хотела автомобил и трафопоста и то затваряйки проход помежду им изцяло. На л. 34 е снимка,
на която е показано натоварването на МПС на специализирания автомобил. От
представената цветна снимка на л.53 се установява обстоятелството, че мястото,
където е паркиран автомобила е общинско. Това и не се спори между страните,
както и обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на преместеното ППС.
В случая ПАМ е приложена, защото автомобилът на
оспорващия е пречел на гражданина, подал сигнала да премине към входа на гаража
си, т.е. ПАМ е приложена в хипотезата на
чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, предл. трето – прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Поради това, за да
е изпълнен фактическият състав на тази хипотеза за прилагане на ПАМ, е
необходимо да бъде установено, че автомобилът е правел невъзможно преминаването
на другите участници в движението. Същото се установява от приложените в административната
преписка писмени и веществени доказателства, както и от признанието на инспекторМ.и личните обяснения на мл. автоконтрольор
Ц.по реда на чл.176 от ГПК в открито съдебно заседание. От гласните обясненията
на Ц.се установява, че на 23.05.2016 г., около 12,20ч., е постъпил сигнал на тел. 112, чрез дежурния
в ОДМВР за процесния автомобил, описан с
регистрационен номер. Сигналът е подаден за ул. „Опълченска” № 58, която е на
подхода от стария радиозавод към пл. „Велчова завера”.
Там има паркинг за автобуси, до къщата за гости, срещу които се намират два
гаража-автосервизи. Автомобилът е бил паркиран до трансформатора, което е видно
и от снимката на л. 22 от адм. дело № 359/2016г. Подалият
сигнала, е чакал с ремарке със строителни материали, тъй като не е можел да
влезе в гаража, доколкото автомобилът, за който е разпоредено
преместването, е пречел на подхода към гаража му. Пазачът на паркинга, който
работел там е потвърдил, че въпросният господин живее там.
Съдът приема така изложените обяснения на ответника
служител на МВР за достоверни по съдържание, защото кореспондират с останалите доказателства
по делото, вкл. веществените такива. От тях се доказва причината за
принудителното преместване на ППС, с правно основание чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
- паркираното ППС е пречело на подхода към два гаража, обособени като
автосервизи, т.е. било е паркирано на място, където е възможно да влизат и
излизат ППС. Доколкото се касае за устно разпореждане за преместване, дадено от
полицай, без значение е, че в Констативен протокол № 1510/23.05.2016г. е
посочена нормата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като това не е довело до
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на лицето. Почиващо на
субективни и хипотетични съображения, съдът намира твърдението, че от джи пи ес координатите на патрулния автомобил се
установявало, че полицейският служител не е имал време да се запознае с
обстановката и вероятно не е бил на верният адрес. Последното се опровергава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Оспорената ПАМ е материално законосъобразна и съответна
на целта на закона - да се преместват принудително ППС, които правят невъзможно
преминаването на другите участници в движението. При издаването и прилагането
на оспорената ПАМ не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да
са опорочили фактическите констатации на органа или да са нарушили други права
на оспорващия. При тази съображения, съдът приема, че наложената ПАМ е издадена
при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Предвид гореизложеното, оспорването на процесната ПАМ следва да бъде отхвърлено в цялост, т.к.
контролирания ИАА е издаден от компетентен АО, в допустимата от закона форма,
при спазване на процедурата за това и правилно приложение на материалните
норми. ПАМ е обоснована и необходима, по основание и вид е съответна на целта
на закона.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал.2, предл. последно от АПК, V-ти административен състав на ВТАС
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.У.
срещу Принудителна административна мярка – преместване на паркирано ППС без
знанието на неговия собственик, наложена на 23.05.2016г. в гр. Велико Търново по
устно разпореждане на служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В.
Търново.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.
138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: