Р Е Ш Е Н И Е

№ 1985

град Пловдив, 10.11.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и участието на прокурор Росен Каменов като разгледа докладваното от председателя административно дело № 710 описа на съда за 2023 година, взе предвид следното:

Производство по Глава XI от АПК вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на С.И.М., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –София, с искане да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 50000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и  страдания, обида, огорчение, възмущения, внушаване на чувство за малоценност по време на престоя му в Затвора гр.Пловдив за времето от 02.11.2020г. до 30.08.2021г. и от 14.03.2022г. до датата на завеждане на исковата молба, дължащи се на нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Излагат се обстоятелства, че нанесените му неимуществени вреди се изразяват в липса на достатъчно жилищна площ, липса на постоянно течаща студена и топла вода, липса на естествена светлина и свеж въздух; липсата на отделно помещение за сушене на друхите и така в спалното полещение се развили мухъл и плесен; не му е разрешено да внесе телевизор, липса на адекватни медицински грижи, липса на подходяща храна с оглед заболяването му, липса на възможност да се снабдява и да получава необходи за здравето му лекарства, течове по тавана и падащи мазилки, постоянно наличие на гризачи и други вредители, застрашаващи здравето му, с което са нарушени права по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС.

Редовно призован, в съдебното заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.С., като поддържа изцяло иска и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора счита, че искът е доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за държавна такса.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” -София, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер и ангажира писмени доказателства съобразно тежестта си на доказване. По същество на спора счита, че искът не е доказан, същият е неоснователен и моли да бъде изцяло отхвърлен. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявения иск. Алтернативно счита, че следва да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер.

От фактическа страна се установи следното:

Ищецът М. е търпял наказание лишаване от свобода, за което е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 09.02.2019г.. За времето на неговото изпълнение му е било присъдено съответно обезщетение за причинени му неизмуществени вреди в периода от 09.02.2019г. до 03.11.2020г. вкл., съгласно влязло в сила Решение №839 от 21.04.2021г. по адм.дело №2828/2020г по опис на Административен съд-Пловдив, което е между същите страни и на същото основание. Затова предмет на разглеждане в настоящото производство е само периода от 04.11.2020г. до 31.08.2021г. и от 14.03.2022г до дата на предявяване исковата молба.

Установява се от приложеното от Затвора Пловдив становище от 19.04.2023г., че за времето на пребиваването на ищеца от 04.11.2020г. до 31.12.2020г. същият е бил настанен в спално помещение № 72 при пост №2. Дадена е информация относно размери и оборудване на спалното помещение /площ 25.73кв, с прилежащ санитарен възел с площ 3.91 кв.м., 2 бр отваряеми прозореца с размери 1х1.17 и 0,45х1.17, прозорец на санитарен възел с размери 0.30х0.50/, както и неговия капацитет и брой настанени лишени от свобода през различни подпериоди от процесния. Така от посочената справка при даден в нея капацитет от 6 лишени от свобода, за времето от 03.11.2020г до 21.05.2021г. М. в период от общо 102 дни е пребивавал в условията на пренаселеност, изразила се в това, че ответника не му е осигурил минималната жилищна площ в спалното помещение от 4 кв. м. на човек съгласно изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. За периода от 22.05.2021г. до предсрочно условното му освобождаване на 20.07.2021г. съгласно справка рег.№96/22 от 27.04.2023г. на Затвора –Пловдив /л.60-61 от делото/, ответникът не е представил доказателства за престоя на ищецът, като липсват данни за спалните помещения, в които е пребивавал ищецът и колко лица са били настанени в тях. Ето защо съобразно презумпцията по чл.284 ал.4 ЗИНЗС претендираните от М. съобразно предявената искова молба неимуществени вреди, дължащи се на бездействие на органите при ответника за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. за периода 22.05.2021г. до 20.07.2021г., общо за 59 дни, се предполагат за настъпили.

Следващото постъпване на ищеца в пенитенциарното заведение е за  времето от 14.03.2022г. до датата на завеждане на исковата молба. Същият е прибивавал в приемно отделение, стая РЦ за времето до 29.03.2022година вкл.. Сочи се в справка рег. №1766/18.04.2023г. на Затвора -Пловдив, че тя е с обща площ 27.04 кв.м., разполагаща с два прозореца с размери 0.49мх1.2м и 1.0мх1.2м, с отделен санитарен възел с площ 2.66 кв.м. с един прозорец с размери 0.34мх1.2м., предназначена за 6 лица. Общо за период от 12 дни по време на престоя на ищеца в това помещение, ответника не му е осигурил минималната жилищна площ от 4 кв. м. на човек съгласно изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. На 30.03.2022г. до 09.06.2022г и от 25.11.2022г. до 09.02.2023г. ищецът е бил настанен в затворническо общежитие от открит тип при общ режим на изтъпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Със справка от 26.04.2023г са представени данни за настаняване на ищецът в ЗООТ „Хеброс“ към Затвора Пловдив за времето от 25.11.2022г. до 09.02.2023г., където той е бил настанен в стая №15, което е с площ 47 кв.м. и е предназначено за 11 лица при спазване на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Зремето на престой на М. в него не е бил превишаван изискуемият се капацитет, като броя на настанените е бил 6 човека. За времето на престой на ищеца в ЗООТ Смолян няма данни при какви условия е пребивавал, като ответникът не е представил съответните за това писмени доказателства. За времето от 10.02.2022г. до дата на подаване на исковата молба /с изкл. съответния период на настаняване в ЗООТ/, М. е престоявал единствено в спално помещение №4 на пост 6 от Затвора Пловдив. Същото съгласно справка рег.№2819/18.04.2023г на Затовора Пловдив е с обща площ 28.19 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0.50мх1.00м и 0.95мх0.95м, отделен санитарен възел към него с площ 2.99кв.м. с един прозорец с размери 0.30мх1.10м.. Спалното помещение е предназначено  според изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за настаняване на 7 лишени от свобода, който за времето на пребиваване на М. в него не е бил превишаван.

Сочи се в приложените справки на Затвора Пловдив, че всяко спално помещение е обзаведено със стандартно легло и шкаф за всеки един от настанените, като е подсигурена течаща студена вода от градската водопреносна мрежа и санитарен възел, до които лишените от свобода имат неограничен достъп. На помещение №72 е извършен цялостен основен ремонт през 2019г.. Отоплението се осигурява посредством централно парно отопление. Проветряването на стаите е по желание на настанените там с отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения е отговорност на лишените от свобода, за което им се осигуряват хигиенни материали. Достъп до течаща топла вода е съобразно приложен график за ползване на баня по групи. Прането се осъществява по решение на самият лишен от свобода в пералнята към затвора, ръчно или чрез изнасяне на близките. Не са приложени данни за това, имало ли е определени помещения за неговото изсушаване. Всеки от лишените от свобода, получава спално бельо и постелен инвентар, като грижата за тяхната чистота е на лишените от свобода и се изпира по утвърден график. Според постъпилото по делото становище, всички възникнали и докладвани повреди по материалната база на Затвора-Пловдив се отстраняват своевременно, в технологични срокове.

Видно от приложените по делото протоколи за извършени услуги /л.18-30 от делото/ през периода 04.08.2020г- 12.01.2023г. в Затвора гр. Пловдив е била извършвана редовна процедура за обезпаразитяване и дезинсекция.

По отношение на наведеното оплакване на ищеца за липса на адекватни медицински грижи при пребиваването му в Затвора гр. Пловдив е приложен негов здравен картон и медицинска документация /л.62-92 от делото/. От заключението на проведената СМЕ се установява, че същият има заболяване хипертонично сърце без застойна недостатъчност, за което са му предписани и съотвените медикаменти, които той следва да приема всяка вечер. Посочено е, че същият е лекуван адекватно за съответните заболявания, изпращан е редовно на консултативни прегледи, било е следено стриктно неговото състояние, като са изписвани съответните медикаменти. Представена е диета, която той е приемал след тонзилектомията. В допълнително заключение на СМЕ е посочено, че никога на М. не е изписвано лекарството „карбамапезин“, защото с оглед здравословното му състояние и приобщената медицинска документация, това не е било необходимо, още повече, че за него се изисква прием под стриктен лекарски контрол.

По делото са приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелят И.С.И.. Същият излага факти относно доброто си познанство с ищеца при съвместното им пребиваване в Затвора гр.Пловдив, като сочи, че спалните помещения, в които М. е престоявал са пренаселени, непрекъснато има дървеници и хлебарки в тях, които не се влияят от извършените дезинфекции и дезинсекции. Сочи на факта, че в помещението има постоянен мухъл, породен от влага, който уврежда здравето на пребиваващите в него лица, а през зимата парното не отоплява ефективно стаята. Липсвала и постоянно течаща топла вода.

При така изяснената фактическа обстановка и съобразно прибощените по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 04.11.2020г. до 30.08.2021г. и от 14.03.2022г. /датата на предявяване на исковата молба/, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, осигурен е пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, поради което изложените от негова страна обстоятелства в тази връзка са недоказани и необосновани.

Обосновани са обаче обстоятелствата, че същият в периода от 04.11.2020г. до 30.08.2021г. и от 14.03.2022г. до 16.03.2023г./датата на предявяване на исковата молба/ е пребивавал за част от периода в условията на помещения, които са били пренаселени, като на ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв. м..Това се отнася общо за 173 дни съгласно посоченото по- горе конкретно посочен период на пренаселеност на спалните помещения, в които е пребивавал при престоя си. В тази връзка за това време на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, администрацията при ответника е бездействала, с което е нарушила изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС и е поставила ищецът в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, с което той е бил подложен на жестоко, нечовешко и унизително отношение, от което е претърпял болка и старание, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност. От твърденията на ищеца и от свидетелските показания следва да се приеме, че тези помещения са с лоши битови и хигиенни условия, независещи от лишените от свобода, настанени там, което също е му е причинил страдание, но то не е от категорията на нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС.

Съдът не приема за доказани изложените в иска обстоятелства, че е имало наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, въпреки извършените дезинфекция, дезинсекция и дератизация. От ответникът са приложени по делото протоколи за извършено мероприятие по дезинфекция и дезинсекция, целяща да не се допускане наличие на гриза чии д руги вредители в спалните помещения и в останалите общи помещения на затворническото общежитие. Липсва бездействия на администрацията при ответника, които да се определят като нарушения на чл.3 ЗИНЗС в тази връзка.

Следва да се отбележи, че не се доказа твърдението на ищеца, че не му е било осигурено адекватно медицинско лечение. Видно от посочените по горе писмени доказателства по заключение на приетата СМЕ и на Допълнителна СМЕ, на ищеца са му били извършени надеобходимите и навременни медицински прегледи иму е осигурено съответното на установеното заболяване лечение.

При така приетото следва да се посочи, че правилото на чл. 284, ал. 5 във вр. ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че М. не е претърпял в пълнота твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, а само за част от периода, а именно за посочените 173 дни, през които са му причинени и са доказани търпените от негова страна неимуществени вреди, за които се дължи и съответното обезщетение от ответника Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, съдът намира, че е справедливо обезщетението да бъде определено в размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за процесния период от 04.11.2020г. до 30.08.2021г. и от 14.03.2022г. до дата на предявяване на исковата вкл.. Това е съобразено и с постановените решения по делата Йорданов и Джелебов срещу България и И. и други срещу България, с които се приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява  това, определено на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. В тях е посочено, че това е адекватно обезщетение и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1384.00 /хиляда триста и осемдесет и четири/ лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди. В останалата си част предявеният искът до търсеният размер на 50000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съответно, спрямо този уважен размер на предявения иск от 1384.00 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2023г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите разноски. Същите се констатираха в размер на 10.00лв за платена ДТ.

Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

По изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, да заплати на С.И.М., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив обезщетение в размер на 1384.00 /хиляда триста осемдесет и четири/ лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.11.2020г. до 30.08.2021г. и от 14.03.2022г. до 16.03.2023г./датата на предявяване на исковата молба//датата на предявяване на исковата молба/

ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ размер от 50 000 лева.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, да заплати в полза на С.И.М., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив разноски в размер на 10,00/десет/лева за държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.

АДМ. СЪДИЯ: