Производството е по чл.208 от ГПК. Обжалва се решение № 19 / 6.02.2006 г. , постановено по гр.д. № 353/ 2005 г. на Момчилградски районен съд. В жалбата на Василка Павлова Стефанова от г. Момчилград се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно . Съдът отказал да приеме , като доказателство удостоверение № 769/29.08.2005 г. на РП- Момчилград и въпреки това е мотивирал решението си въз основа на него .Това доказателство установява , че на 29.08.2005 г. не е отказала да получи и подпише както искането , така и заповедта за уволнение , тъй като на същата дата й било отказано издаването на препис от заповедта и такъв е бил издаден през м. октомври 2005 г. на процесуалния й представител . В тази връзка счита , че съдът незаконосъобразно се е позовал на посоченото удостоверение. Исканите обяснения и оформянето на отказ от процесната заповед носели една и съща дата -29.08.2005 г. и не може да се кредитира като годно и достатъчно доказателство , че е била запозната със съдържанието на това искане и съдът не е следвало да приеме , че работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193,ал.1 от КТ .Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото без да го разглежда по същество и уважи изцяло предявените искове по чл.344,ал.1 , т. 1-3 от КТ ведно с направените по делото разноски . В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Ответника- РП г. Момчилград намира жалбата за неоснователна . Счита че е изпълнена процедурата по прекратяване на трудовия договор с жалбоподателката и моли съдът да остави в сила решението на районния съд . Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима , разгледана по същество е неоснователна. На основание трудов договор № 5/ 30.04.2003 г. Василка Павлова Стефанова от г. Момчилград е назначена на длъжността 1/2 чистач и разносвач на призовки в Районна прокуратура г. Момчилград, на основание чл. 67,ал.1,т.1 от КТ. Със заповед № 11/ 2005 от 29.08.2005 г. на Районен прокурор при Районна прокуратура г. Момчилград на основание чл. 188,т.3 във вр. с чл. 190,ал.1,т. 2 от КТ и чл. 187, т.1 от КТ на Василка Павлова Стефанова от г. М- град е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това , че не се е явила на работа повече от два дни за периода от 09.08.2005 г. до 26.08.2005 г. включително, без да и е разрешен по съответния надлежен ред платен или неплатен отпуск , без да е уведомила ръководството на РП- Момчилград , без да отсъствувала по уважителни причини и без същата да е представила медицински оправдателен документ . Към делото е приложено писмено искане вх.№ 769/ 29.08.2005 г. на РП.-Момчилград във връзка с констатирано нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.1 от КТ от жалбоподателката , която на същата дата е отказала да го получи и отказа е заверен от подписа на свидетел . По делото са разпитани св. Колева- административен секретар в РП- Момчилград и св.Александров – прокурор в РП- Момчилград , които установяват, че през м. август 2005 г. районния прокурор е бил в платен отпуск, а от 09.08.2005 г. жалбоподателката заедно със св. Колева е била на море . Молба за отпуск от жалбоподателката не е постъпвала в РП- Момчилград .При тези данни районния съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове като неоснователни. Прието е, че преди да наложи дисциплинарното наказание – уволнение работодателят е изпълнил изискванията на чл.193,ал.1 от КТ , искал е изслушване и след отказ - приемане писмени обяснения от жалбоподателката, но по нейна вина не са дадени обяснения и не е била изслушана . При това положение правилно е прието , че работодателят се освобождава от последиците на чл.193,ал.2 от КТ . Освен това съдът е изложил съображения относно реда за ползването на платен годишен отпуск от работника или служителя , като се е позовал на разпоредбата на чл. 173 от КТ , с който ред жалбоподателката не се е съобразила , при което от 09.08.2005 г. до 26.08.2005 г. не се е явила на работа .и съдът квалифицирал нарушението на правния режим на работното време на жалбоподателката като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.1 от КТ. То от своя страна е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл.188,т.3 във вр. с чл.190,ал.1 т.2 от КТ . Решението на районния съд е правилно. След обстоен анализ на обстоятелствената част на заповедта за уволнение на жалбоподателката съдът намира същата за законосъобразна. Налице е фактическия състав на чл.187,т.1 от КТ - за периода от 09.08.2005 г. до 26.08.2005 г. жалбоподателката не се явила на работа , което не се оспрва , или за посочения период от време не е била на разположение на работодателя за изпълнение на възложената и работа. По делото не се спори и относно обстоятелството , че за това време не е имала писмено разрешение от работодателя да ползва платен годишен отпуск , обективирано в заповед , въз основа на която да започне ползването на отпуск. Спори се единствено относно изпълнение на задължението от страна на работодателя да изслуша или приеме писмени обяснения от работника или служителя по чл.193,ал.1 от КТ . В тази връзка пред въззивната инстанция св. Балтаджиева , деловодител при РП-Момчилград , установява, че на 29.08.2005 г. жалбоподателката е била извикана от районния прокурор да даде обяснения , т.е. да бъде изслушана , за извършеното нарушение на трудовата дисци´лина ,относно отсъствието й от работа , но същата отказала . След това и е поскано писмено обяснение , но отново отказала да даде такива . Тези факти са в съответствие с писмо № 769/ 29.08.2005 г. на РП- Момчилград , което е приложено към личното досие на жалбоподателката . Или обясненията на жалбоподателката не са били изслушани или дадени по нейна вина . Преценката на работодателя относно тежестта на извършеното нарушение подлежи на съдебен контрол . В случая се касае за неявяване на работа от страна жалбоподателката за продължителен период от време . Разпоредбата на чл.190 от КТ е императивна и работодателят се е възползвал от нея , за да прекрати трудовото правоотношение с жалбоподателката . Съдът не констатира нарушаване на трудовоправните норми от страна на работодателя , които да обуславят незаконност на уволнението или основателността на иска за отмяната му по реда на чл.344 от КТ. С оглед на тези данни съдът следва да остави в сила решението на районния съд . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 6.02.2006 г. , постановено по гр.д.№ 353 от 2005 г. на Момчилградски районен съд . Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено .
Председател: Членове :1.
2. |