Номер 255221.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502088 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по
въззивна частна жалба вх. № 18855/11.08.2020 г. от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Св. Неделя“, № 7 срещу Разпореждане №
24264/14.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 5268/2020 г., по описа на ВРС, LI с., в частта,
с която е оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист срещу Д. Р. Р. , ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна,
ул. „Вилите“, № 28, за сумата 706.93 лв., лихва за забава, върху просрочена главница, за
периода 15.12.2017 г. – 28.05.2020 г. и сумата 72.00 лв., начислени разходи за връчване на
покана за доброволно изпълнение до длъжника.
В частната жалба се твърди, че разпореждането в атакуваната му част било
неоснователно и незаконосъобразно, поради което следвало да бъде отменено. Навеждат се
твърдения, че в случая не се касае за предсрочна изискуемост на задължението, а за
настъпил краен срок на договора, поради което разрешенията дадени в ТР от 02.04.2019 г. и
27.03.2019 г. не намират приложение. Излага цитати от Определение № 2911/08.08.2019 г.,
по ч.т.д. № 1273/2019 г., на ВОС, досежно претендирането на разходи за събиране на дълга.
Излага цитат от Решение от 03.02.2017 г., по в.т.д. № 354/2016 г., на БАпС, досежно
формалната удостоверителна сила на извлечението от счетоводни книги. Конкретно по
предмета на жалбата сочи, че сумата 706.93 лв. била изчислена съгл. Чл. 11.1 от Договора, в
размер, съгл. т. 4 от Договора – формула за определяне на ГЛП за редовен и/или просрочен
дълг, поради което и не противоречала на чл. 33 ЗПК. По отношение на сумата от 72.00 лв.
сочи, че е дължима съгл. чл. 11.1 от Договора и дори да се приемело, че изискуемостта на
задълженията е настъпила поради изтичане на срока на договора, а не предсрочно, то
разходите били реално извършени, а конкретния им размер бил безспорно установен със
съответните доказателства – изпращането на покана чрез куриер, с обр. Разписка и били
посочени в извлечението от счетоводни книги и вземането не противоречало на чл. 33 ЗПК.
В хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от частната въззивна жалба не е връчван
на длъжника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
1
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения: Производството пред ВРС, е образувано
по заявление на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу Добра Радева, за сумите: - 1970.00
лв., главница; - 33.28 лв., неразрешен овърдрафт; - 706.93 лв., лихва върху просрочена
главница, за периода 15.12.2017 г. – 28.05.2020 г.; - 6.28 лв., неустойка за просрочена
редовна лихва за периода 15.12.2017 г. – 28.05.2020 г.; - 387.57 лв., неустойка за просрочена
главница, за периода 15.12.2017 г. – 28.05.2020 г.; - 72.00 лв., разходи за връчване на покана
за доброволно изпълнение и уведомление. Сочи, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка от 22.03.2016 г.
С уточняваща молба от 15.06.2020 г. уточнява, че в заявлението, поради допусната
техническа грешка е посочено, че изискуемостта на вземането е обусловена от предсрочна
изискуемост на договора, всъщност предсрочната изискуемост била настъпила, поради
краен срок на издължаване. Във връзка с указанията да индивидуализира надлежно
вземанията си за сумите 706.93 лв., лихва и 387.57 лв., неустойка за просрочена главница,
излага идентични по съдържание пояснения като прави препратки към идентични
разпоредби от сключения договор за кредит и посочва идентичен лихвен процент, при
идентичен период на начисляването му. По отношение на сумата 72.00 лв., разноски,
посочва, че същата се дължи на осн. чл. 11.1 от Договора.
За да постанови съдебен акт в атакуваните му части, първоинстанционния съд е
приел, че досежно вземането за лихва и вземането за разноски е налице хипотезата на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице вероятност за това, поради което искането за издаване на заповед
по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в тези му части, следва да бъде отхвърлено.
Въззивния съд намира, че като краен резултат разпореджането е правилно.
При произнасянето си по подаденото заявление, съдът извършва преценка, както на
наличието на положителните предпоставки, закрепени в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК ,
така и следи за липсата на отрицателните, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 ГПК предвиждат, че заявлението съдържа искане за
издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, в него се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане. Когато
вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат
договорът ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия ако има такива.
При така изложената нормативна уредба, се налага извода, че в заявлението следва да
2
е налице пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и
изложение на фактите, от които то произтича, така щото длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение или не. Тази преценка съдът следва да извърши
преди произнасянето си по съществото на всяко едно вземане.
В случая, съставът на ВОС намира, че вземането за лихва върху просрочена главница
за периода 15.12.2017 г. – 28.05.2020 г., възлизащо на 706.93 лв., не е индивидуализирано в
достатъчна степен, въпреки дадените указания в този смисъл. Претенциите в заповедното
производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва
индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при
подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на
установяване в исково производство и е необходимо да е налице идентичност между двата
предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба (така О №
744/28.10.2010 г., по ч.т.д. № 731/2010 г., на ВКС).
В т. 9 от сезиралото първоинстанционния съд заявление е посочена сума,
претендирана като лихва върху просрочена главница, която по период съвпада с друго
претендирано вземане, основано на забавата на длъжника при изплащане на главницата –
това за неустойка върху просрочена главница. От изложените в т. 14 допълнителни
изявление не може да се направи извод, върху каква по вид и размер просрочена главница са
извършени тези начислявания, в коя от хипотезите по сключения Договор за кредит и при
какви условия, при посочването на идентичен период и на двете вземания. Яснота не е
внесена и с депозираната в резултат на дадени указания, уточняваща молба от 15.06.2020 г.,
където както бе посочено в един от по-горните абзаци досежно сумите 706.93 лв., лихва
върху просрочена главница и 387.57 лв., неустойка за просрочена главница, са изложени
идентични по съдържание пояснения, изразяващи се в препратки към идентични разпоредби
от сключения договор за кредит и посочване на идентичен лихвен процент – 10.01 %, при
идентичен период на начисляването му, без отново да е посочена ясно върху каква
просрочена главница е извършено начисляването. Тази неяснота не може да бъде санирана и
от съдържанието на извлечението от счетоводните книги на Банката. При тези пояснения се
налага извода, че върху просрочената главница, дължимото обезщетение за забава, под
формата на лихва и неустойка, възлиза на 20 %, което действително противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
Не е индивидуализирана в достатъчна степен и претенцията за заплащане на разходи
за връчване на покана за доброволно изпълнение. Видно от уточняващата молба, същата е
основана на разпоредбата на чл. 11.1. от Договора, която предвижда, че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща лихви, камисиони и разходи по т. 4 и 5. Неясно остава
последните разпоредби от договора или общи условия. Настоящият състав е принципно
съгласен със схващането, изложено в съдебната практика, че не съществува пречка
заявителя да търси възмездяване на разходите свързани с принудителното събиране на
вземането си, както е посочил частния въззивник. Това обаче не освобождава заявителя да
3
обоснове реалното им извършване и техния размер с надлежни доказателства. В случая,
доказателства за извършване на разходи в размер на 72.00 лв., не са представени, а
вземането е основано на разпоредби, от които не може да се извлече нито дължимостта на
това вземане, още по-малко неговия конкретен размер.
В заключение следва да бъде посочен, че ако ответникът не е наясно, кои са фактите,
които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към
него, то той бива поставен в невъзможност да упражни адекватно правата си.
По изложените съображения се налага извода, че депозираното заявление не отговаря
на формалните изисквания на Закона, поради което и в частта по претендираните лихва
върху просрочена главница за периода 15.12.2017 г. – 28.05.2020 г. и разходи за връчване на
покана за доброволно изпълнение, предмет на въззивната частна жалба, подлежи на
отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенния съд е постановил
законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден в обсъдените по-горе
части.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 24264/14.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
5268/2020 г., по описа на ВРС, LI с., в частта, с която е оставено без уважение искането на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Св. Неделя“, № 7 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
срещу Д. Р. Р. , ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Вилите“, № 28, за
сумата 706.93 лв., лихва за забава, върху просрочена главница, за периода 15.12.2017 г. –
28.05.2020 г. и сумата 72.00 лв., начислени разходи за връчване на покана за доброволно
изпълнение до длъжника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4