Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 13.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.
с-я ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1202 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на В.С.Я., ЕГН **********, чрез пълномощник, срещу Решение № 500/04.02.2020г., постановено по
гр.д. № 3930/19г. по описа на ВРС, IХ-ти с-в,
в частта, с която е отхвърлен предявения от Я. иск за изменение на дължимата в
полза на детето С.И.Д., ЕГН**********, издръжка за разликата над 200,00 лв. до
500,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 13.03.2019г. до
настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно
със законната лихва върху всяка вноска от предявяване на иска до изплащането й.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са обсъдени
взиски ангажирани по делото доказателства. Твърди се, че детето навлиза във
възраст, изискваща задоволяване на повече нужди, характеризираща се с бърз
растеж, физически и психически промени. Сочи се, че са нараснали потребностите
на детето и не е съобразено, че същото се обучава в специализирано училище по
изкуства, налагащо задоволяване и на допълнителни разходи във връзка с участия
в конкурси, пътувания и т.н. Твърди се, че съдът не само не е съобразил нуждите
на детето в пълен обем, но и не е взел предвид липсата на възможности у майката
– невъзможност да полага труд поради заболяване, наличие на разходи за лечение.
Твърди се, че неправилно не е съобразено и установеното обстоятелство, че
бащата работи в Белгия, доколкото паричните преводи са извършени именно от гр.
Гент, поради което и реализира поне минималната заплата там. Моли решението в
обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с което искът за
изменение на издръжката изцяло да бъде уважен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран
отговор от И.Д.Х., ЕГН **********, чрез пълномощник, с който отговор въззивната
жалба се оспорва. Твърди се, че не е налице изменение на нуждите на детето-
соченото гръбначно изкривяване е наведено като твърдение и в предходните молби
за издръжка, бащата има задължение за издръжка и към друго дете, същият е
безработен и инцидентно полага труд в България, оспорва се, че работи в Белгия.
Навеждат се твърдения, че майката разполага с недвижими имоти, както и че
реализира необявени доходи от наем. Моли решението в отхвърлителната част да
бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП
Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба ищцата В.Я.
излага, че ответникът И.Д.Х. е баща на детето С.И.Д., род. на ***г. Сочи, че с
Решение № 433 по гр.д. №96/2010г. по описа на ШРС упражняването на родителските
права по отношение на детето С. е предоставено на майката, а бащата И.Х. е
осъден да заплаща в полза на детето чрез неговата майка издръжка в размер на 80
лв. Впоследствие издръжката е изменяна неколкократно- респективно на 120 лв. и
последна с решение №3374/17.08.2017г. по гр.д.№3736/2017г. по описа на ВРС- от
120лв. на 150 лв. Твърди се, че от последното решение значително са нарастнали
разходите за издръжка на детето- същото е в пети клас в Първо основно училище в
гр. Варна. Освен това се сочи, че детето има здравословен проблем- гръбначно
изкривяване и трябва да посещава специална гимнастика. Ищцата Я. твърди, че е
безработна и средствата не са й достатъчни да подсигурява нуждите на детето.
Твърди, че бащата превежда дължимата издръжка от гр. Гент в Белгия, където
очевидно работи. Моли издръжката да бъде увеличена от 150лв. на 500 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника И.Х.. Същият не оспорва, че е баща на
детето С., както и че дължи издръжка. Сочи, че плаща такава според
възможностите си и изпълнявайки влязлото в сила решение, а понякога и в размер
над дължимата, като отделно той правил и други разходи за детето. Оспорва
категорично нуждите на детето да са нарастнали. Възразява и да е трудово
ангажиран в чужбина и да получава значителни доходи, напротив – твърди, че към
момента е без постоянна работа и спорадично работи без договор, като общ
работник. За сметка на това твърди, че майката на детето притежава достатъчно
доходи и недвижимо имущество. Освен това към настоящия момент ответникът има
ново семейство и малко дете, което издържа, както и възрастен болен родител-
баща му, който живее с новото семейство на ответника в едно домакинство. Моли
искът за изменение на издръжката да бъде отхвърлен.
Контролираща страна – Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Варна, изразява становище, че ако се установи, че
нуждите на детето са нарастнали, то следва и издръжката да се увеличи. По
отношение на размера не изразяват становище.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
е между страните, а и от представените доказателства- удостоверение за раждане,
се установява, че страните са родители на детето С.Д., род. на ***г. С влязло в
законна сила решение №3374/17.08.2017г. по гр.д. №3736/2017г. на ВРС,
ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето от 150,00 лв. месечно.
От
приетата служебна бележка от Средно училище за хуманитарни науки и изкуства
„Константин Преславски“ Варна се установява, че С.Д. е записана като ученик в
това училище за учебна 2019/2020г. в редовна форма на обучение.
Приложеният по делото амбулаторен лист
установява констатации на лекар, че към датата
на прегледа 15.01.2020г. детето е страдало от „реактивна артропатия,
неуточнена“, с нужда от лечение или хоспитализация, на 15.01.2020г. Дадено е
мнение за консулт с ревматолог.
Видно
от медицинския документ на л.101 детето има намалено зрение и то налага носене
на коригиращи очила.
Приложени
са и документи за заплащани абонаментни карти за пътуване с градски транспорт
на детето.
Няма
спор между страните, че бащата изпълнява задължението си по решението и заплаща
определената издръжка. Това се установява и от представените от л.77 до л.98
референции за извършени международни междубанкови преводи.
От
приетото удостоверение за раждане се установява, че ответникът е баща и на
друго дете – Б. Д., родено на ***г., с което живее в едно домакинство
Видно
от приетите на л.105-106 справки по партидата на ответника, през 2019г. той е
продал на сина си Б. Д. собствения си терен с жилищната сграда върху него,
находящи се в с.Медовина, общ.Попово, обл.Търговище.
По
делото е приложена служебна бележка от Агенция по заетостта, от който се
установява, че майката на детето е регистрирана като безработна през 2018г.
Видно
от медицинския документ на л.102, на 13.09.2019г. В.Я. е била на изследване
„мамография“, която е показала медицинска находка.
От
представеното по делото решение № 262/31.03.2015г. по гр.д. №901/2014г. на ШРС
е видно, че на ищцата Я. е възложен имот, находящ се в гр.Шумен, при условие че
заплати на И.Х. уравнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която
намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде
изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от
издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда
издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В конкретния случай по главния
предявен иск се твърди трайно изменение във възможностите на бащата да плаща
такава издръжка- сочи се, че доходите му са значително са нарастнали, тъй като
той работи в Белгия, както и в потребностите на детето, тъй като същото е
пораснало и се обучава вече в друго училище, както и има здравословни проблеми-
изкривяване на гръбначния стълб.
Твърдението, че е налице изменение
във възможностите на ответника, не се установи. Не са ангажирани доказателства
за доходите му, няма данни да е регистриран като безработен. Поради това и може
да бъде направен извод, че здравословното му състояние и възрастта предполагат
възможност същият да полага труд и да реализира поне минималната за страната
работна заплата. Твърдението, че ответника работи в Белгия и реализира доходи
според стандарта на сочената държава, не се установиха. Ищцата не е ангажирала
никакви доказателства- нито писмени, нито устни във връзка с това свое
твърдение. Фактът, че сумите за издръжка в полза на детето са изпращани с
международен превод от Белгия не установява нито обстоятелството, че ответникът
реализира трудови доходи там, нито пък техния размер. Затова и не се констатира
да е налице твърдяното увеличение в доходите на ответника.
По твърдението, че нуждите на
детето са нарастнали:
Твърдението че детето учи в ново
училище се установява по безспорен начин, което обаче само по себе си не
представлява изменение на обстоятелствата такова, водещо до извод, че нуждите
на детето са нарастнали. Твърденията, развити едва във въззивната жалба, че
специализираният характер на училището изисква допълнителни средства за
закупуване на костюми, участия в конкурси, за път, фестивали, не са доказани.
Няма ангажирани доказателства нито в каква паралелка се обучава детето, нито че
обучението му налага извършване на твърдените разходи, още по-малко че такива
фактически са направени. Същото касае и твърденията за необходимост от средства
за здравословните нужди на детето. Представени са доказателства, че детето има
намалено зрение, но такива, че очила са закупени- липсват. Твърденията, че
детето страда от скилиоза не са нови. Това се установява от приложените съдебни
актове, както и от медицинското направление, което датира още от 10.03.2017г.
Доказателства, че разходи във връзка с констатираното заболяване се правят от
майката- за лечебна физкултура, изправителна гимнастика, както се твърди, не са
ангажирани. Нито пък са представени направления, че такава е наложителна.
Затова и съставът приема, че не се установи изменение на нуждите на детето във
връзка с негови здравословни проблеми. Следва да се съобрази обаче, че от
определянето на последната издръжка е изминал период от време от около две
години. Детето е навършило 12 години и е навлязло във възраст, в която нуждите
му се променят в резултат на физиологични промени. В резултат на това е налице
изменение на нуждите на детето, свързани със задоволяване на потребностите му
от закупуване на облекло, обувки, ученически пособия, учебници, помагала,
социални разходи. Ето защо и предвид констатираното изменение нуждите на детето
С., в полза на последното следва да бъде определена месечна издръжка в размер
на 350 лв. Ответникът Х. следва да бъде осъден да заплаща 200 лв. от дължимата
в полза на детето ежемесечна издръжка. Останалата част от 150 лв. следва да
бъде поета от майката, която същевременно и полага преките и непосредствени
грижи за детето. Майката също е в работоспособна възраст и може да реализира доходи.
Представените доказателства за здравословното й състояние не опровергават този
извод.
Затова и искът с правно основание
чл.150 СК следва да бъде уважен като издръжката в полза на детето С. бъде
увеличена от 150лв. на 200лв., които ответникът Х. следва да бъде оскъден да
заплаща. За разликата над този размер до сумата от 500 лв. искът следва да бъде
осъден. Дължима е и законната лихва от подаване на иска за изменение на
издръжката- 13.03.2019г. до окончателното изплащане.
Решението на ВРС в горния смисъл
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноските, направени пред настоящата инстанция.
Съобразно приложения списък те възлизат на 400 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, сключен от въззиваемия
на 20.05.2020г. Направено е възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар във въззивната жалба. Съдът намира същото за основателно,
поради следното:
Договорът за правна защита и
съдействие е сключен на 20.05.2020г., когато е действала Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията си от
15.05.2020г., в която по чл.7 ал.1 т.6 се предвижда, че на адвоката- повереник
на ответника по дело за издръжка, се дължи възнаграждение в размер на 100 лв.
Горната разпоредба е приложима, доколкото това е действащата материална правна
норма при сключване на договора. Предвид правната и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия-
депозиране на отговор срещу въззивната жалба, явяване в открито съдебно
заседание, в полза на въззиваемия следва да бъде признати разноски за
адвокатско възнаграждение над предвидения минимум, а именно- 200 лв. Затова и
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за
настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
500/04.02.2020г., постановено по гр.д. № 3930/19г. по описа на ВРС, IХ-ти с-в,
в частта, с която е отхвърлен предявения от В.С.Я., ЕГН **********, срещу И.Д.Х.,
ЕГН**********, иск за изменение на дължимата в полза на детето С.И.Д., ЕГН**********,
издръжка за разликата над 200,00 лв. до 500,00 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба – 13.03.2019г. до настъпване на законово основание за промяна
или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка вноска от
предявяване на иска до изплащането й.
ОСЪЖДА В.С.Я., ЕГН **********, да заплати на И.Д.Х.,
ЕГН**********, сумата от 200 /двеста
лева/, представляваща сторени в производството разноски, представляваща
заплатен адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78
ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.