СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
29.03.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 01.03.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 1564/17г. и констатира следното:
Предявен
е иск от А. М. и В. М. *** правно основание чл. 124 от ГПК – за установяване,
че ищците са собственици на: недвижим имот с идентификатор: 68134.1971.1627, находящ се в град ********, с
площ от 983 кв .м.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства – писмени, гласни и експертни /преценени в съвкупност и
в контекста на твърденията и възраженията на страните/ удостоверяват, че:
Ищците
се легитимират като собственици /съгласно представените по делото нотариални
актове, удостоверения за наследници и съдебно решение за делба/ на имоти с
идентификатори: 68134.1971.766 и 68134.1971.1628, находящи се в град ********.
С посоченото съдебно решение /от 06.06.90г., постановено по г.д. № 38 от 90г.
на РС/ процесният недвижим имот /с идентификатор: 68134.1971.1627/ е бил
възложен в дял на държавата /впоследствие - общината в хипотезата на пар. 42 от
ПЗР на ЗОС/.
Искът
е основателен:
Приетата
по делото техническа експертиза /изготвена след оглед на описаните три имота/
установява, че:
На
място /фактически/ трите имота са обединени в един терен и последният е ограден
с обща /за всички три имота/ ограда /без да съществуват вътрешни огради, които
да отделят, да обособяват на части описаните три имота/. Разпитаната по делото
свидетелка установява, че състоянието на мястото /състоящо се от горните три
имота/ е било едно и също /във вида описан от експертизата/ още отпреди 80-та
година. Свидетелката удостоверява също, че ищците /а преди тях праводателите им
– съгласно представените по делото нотариални актове, съдебно решение и
удостоверения за наследници/ са ползвали, обитавали /владеели/ всички три имота
/обединени фактически в един терен/, че това владение е било несмущавано от
трети лица /в това число и от ответника/, т.е. – свидетелските показания
удостоверяват двете предпоставки по чл. 68 от ЗС и чл. 79 от ЗС /съгласно тези
показания - процесното владение е било осъществявано и през периода 19.04.96г.
– 01.06.06г., когато не е действала забраната по чл. 86 от ЗС и мораториума по
пар. 1 от ЗР на ЗС/. С оглед съдържанието на този доказателствен материал - в
случая следва да се приеме за удостоверена и предпоставката по чл. 69 от ЗС /липсват
доказателства, които да опровергаят визираната в този законов текст презумпция,
а доказателствената тежест в тази връзка е за ответника – съобразно правилото
на чл. 154 от ГПК/.
Изложеното
налага извода, че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот при условията на чл. 77, предл. 2-рот от ЗС, поради което заявеният
установителен иск по чл. 124 от ГПК следва да бъде уважен.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124 от ГПК на А.А.М. ЕГН **********
и на В.М.М. ЕГН ********** ***, че ищците са собственици на недвижим имот с
идентификатор: 68134.1971.1627, находящ се в град ********, с площ от 983 кв
.м.
ОСЪЖДА
С.О.да плати на А.А.М. и на В.М.М. 3 770 лева – съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: