РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Русе, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500532 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
“В., гр. Р. е обжалвало Решение № 260388/29.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 4324/2020 г. на Русенския районен съд, с което предявеният против
дружеството от П. Н. ИВ. и СН. АТ. ИВ. иск с правно основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД е бил уважен и ответникът е бил осъден да заплати на
ищците обезщетение за имуществени вреди по имота им, представляващ
полумасивна жилищна сграда на един етаж, находяща се в гр. Р. кв. „Д.“, ул.
„Й.Д. причинени от теч от водопроводната мрежа по същата улица, в размер
на 28 612.16 лева, ведно със законната лихва от 28.09.2020 г. до
окончателното плащане.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и
неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на ново, с
което искът на ищците да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за
двете инстанции.
Жалба срещу същото решение е подадена и от З.“ – трето лице – помагач
на страната на ответника по делото. Дружеството излага доводи за
недопустимост и неправилност на решението.
С частна жалба ЗЗ. е обжалвало също и Определение №
260959/09.06.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за
1
разноските. Твърди се, че неправилно е осъден ответника да заплати разноски
за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца П.И., тъй като по делото не са
представени доказателства лично той да е заплатил тези разноски.
Постъпил е отговор на въззивните жалби от П. Н. ИВ. и СН. АТ. ИВ.
със становище, че жалбите са неоснователни.
В съдебно заседание от 02.11.2021 г., по молба на ищците и ответници
по жалбите, настоящата инстанция е обезсилила обжалваното решение в
частта, с която ВиК ООД е осъдено да заплати на П.И. и С.А. сумата над
25 000 лв. до 28 612.16 лв., поради частичен отказ от иска. Определението
като необжалвано е влязло в сила.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбите са процесуално допустими, разгледани по същество са
неоснователни.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД - за
обезщетяване на имуществени вреди, причинени неправомерно от ответника.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Ищците са собственици от 2012 г. на посочения в исковата молба имот,
находящ се в гр. Р., кв. „Д.“, ул. „Й.Д.. В първоинстанционното производство
от приложените по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетелите Г.Г. и М. М., както и от заключенията по приетите съдебна
геотехническа и съдебно-техническа експертизи е установено, че в периода м.
май – м. юни 2020 г. в имота на ищците и в още четири съседни имота
интензивно започнали да се появяват пукнатини по сградите, дворовете и
оградите, като разцепванията били в една линия. След закупуване на имота е
направен ремонт, преди който по сградата не е имало пукнатини. По сигнал
на живущите на улицата, препратен от О. към В. ООД, на 26.06.2020г.
служители на ответното дружество отстранили няколко аварии, след което
появата на нови пукнатини била преустановена.
От заключението на вещото лице проф. д.г.н. Й. И. се установява, че
намокрянето от аварията е „пусков механизъм“ за реализиране на пропадане
поради преовлажняване на терена под уличното платно и съседните на
улицата имоти с източник положеният под него водопровод, който е част от
ВиК системите и съоръженията на територията на община Р.. Това пропадане
именно е причина за възникналите щети по имота на ищците. В съдебно
заседание от 29.03.2021г. експертът посочва, че от елипсовидната форма на
настъпилите деформации се установява, че има дълбочинно намокряне и
такъв тип терен не може да се намокри по друг начин, включително и от
дъждовни или покривни води. Образувал се е воден купол и затова е било
необходимо време, а към датата на аварията, щетите от него вече са били
видими.
Приетата по делото съдебно -техническа експертиза установява, че
стойността на необходимите за поправяне на причинените вреди строителни
2
дейности възлиза на 28 612.16 лв.
При тези установени по делото факти, правилно районният съд е приел,
че предявеният иск е основателен.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като същата има
гаранционно-обезпечителен характер. Тази отговорност настъпва, след като
натовареното лице, при или по повод изпълнението на възложената му
работа, причини виновно вреди на пострадалия. За възникването са
необходими следните кумулативни предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, пряко и непосредствено от виновно и противоправно деяние на
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, при или
по повод изпълнението, на която те са причинени. Това означава, че за да се
ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се
установят кумулативно общите предпоставки, при които за определено лице
би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на
възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите
при или по повод тази работа. Въззивната инстанция намира, че въз основа на
установените факти, релевантни за решаването на делото, в настоящия случай
са установени и доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 49
ЗЗД.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите
на районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения. Във връзка с
изложените във въззивните жалби доводи следва да се добави следното:
Във въззивната жалба на В. се сочи, че първоинстанционният съд не е
обсъдил твърденията на дружеството в отговора на исковата молба, както и
отговорите на свидетелите и вещите лица. Тези доводи настоящата инстанция
намира за са неоснователни, с изключение на довода, че РРС не е обсъдил
възражението за евентуално съпричиняване от страна на ищците в размер на
¾ от вредоносния резултат, направено в отговора на ответника. В мотивите си
районният съд е обсъдил всички останали възраженията на страните, както и
всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като е
съобразил и обсъдил всички събрани по надлежния процесуален ред
доказателства във връзка с тези факти.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в противоречие с
доказателствата по делото, първоинстанционният съд е счел, че заключението
на вещото лице по приетата съдебна геотехническа експертиза установява
причините за процесните щети, докато точно в обратната посока били
показанията на свидетелите. Настоящата инстанция напълно възприема
изводите на районния съд относно показанията на свидетелите П. Т. и Г. Р.,
преценени съобразно правилото на чл. 172 от ГПК. Правилно не са приети за
верни твърденията им, че при отзоваване на сигнала за авария на процесната
дата е имало съвсем незначителен теч, като противоречащи на всички
останали доказателства по делото. Към показанията на такива заинтересовани
3
свидетели съдът е подходил с необходимата засилена критичност и
преценката му е обоснована с оглед на другите събрани по делото
доказателства.
В тази връзка, настоящият състав намира, че правилно заключенията на
двете експертизи - съдебна геотехническа и съдебно-техническа, са били
кредитирани от първоинстанционния съд на основание чл. 202 ГПК като
компетентни и обективно дадени и изготвени от експерти, притежаващи
необходимите професионални знания и квалификация, като вещите лица са
отговорили изцяло на поставените им въпроси.
Възражението на жалбоподателя за съпричиняване въззивната
инстанция намира за неоснователно, тъй като не е ангажирал по делото
доказателства, от които да се установи противоправно поведение на ищците,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Възражението на въззивника З. “ за липса на твърдения по делото за
семейното положение на ищците, респ. за придобиване на процесния имот в
режим на СИО, съдът намира за преклудирано, доколкото такова твърдение
за първи път е въведено с въззивната жалба.
С оглед направения пред въззивната инстанция частичен отказ от иска
от страна на ищците за сумата над 25 000 лв. до 28 612.16 лв. и обезсилване
на обжалваното решение в тази му част, неоснователни се явяват и
възраженията в двете въззивни жалби – на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ и “Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Русе за недопустимост на
решението, поради неподсъдност на спора пред районния съд съгласно чл.
104, т. 4 от ГПК.
По частната жалба срещу Определението по чл. 248 ГПК.
В производството пред районния съд с Определение №
260959/09.06.2021г. е оставено без уважение искането на З. за изменение на
решението в частта на разноските, тъй като не били представени
доказателства единият от ищците - П.И., да е заплатил разноските за
адвокатско възнаграждение, присъдени в негова полза.
Частната жалба на застрахователното дружество против това
Определение е неоснователна. Правилно районният съд е приел, че договорът
за правна помощ е сключен с двамата ищци и е въпрос на вътрешни
отношения между тях извършеното от единия плащане, поради което и не
засяга нито ответника, нито третото лице – помагач. Ето защо и
първоинстнационният съд не e допуснал грешка или пропуск при определяне
на разноските. Съгласно т. 11 на ТР № ТР 6/06.11.13 г. на ОСГТК на ВКС,
страната трябва да представи доказателствата си за заплатено адвокатско
възнаграждение до приключване на устните състезания пред съответната
инстанция и в случая са представени доказателства за заплащане на целия
адвокатски хонорар, както е посочено в договора за правна помощ, до
първото съдебно заседание, т.е. преди приключване на устните състезания.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата въззивна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, в която не е
4
обезсилено, а подадените срещу него въззивни жалби и частна жалба, следва
да се оставят без уважение като неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на ищците по делото следва да се
присъдят разноски в първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска,
в размер на 2542.63 лв., а на ответника - съразмерно с отхвърлената част от
иска - в размер на 197.63 лв. Решението на първоинстанционния съд следва да
се потвърди до размер на 2345 лв. разноски по компенсация, които „В. дължи
на ищците, а над тази сума до сумата от 2910 лв., да се отмени като
неправилно.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба в полза на всяка
от страните по делото са направените разноски във въззивната инстанция,
съразмерни с уважената, респективно отхвърлената част от въззивната жалба.
Жалбоподателят „В.“ е направил разноски в тази инстанция в размер на
1072.24 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно
уважената част от жалбата му следва да му се присъдят разноски в размер на
135.37 лв. Ответниците по жалбата не са представили доказателства за
сторени разноски.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260388/29.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 4324/2020 г. по описа на Русенския районен съд в частта, в която „В. ЕИК
***** е осъдено да заплати на П. Н. И.., ЕГН ********** и С.. А.. И.., ЕГН
********** и двамата от гр. Р. сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди по имота им, представляващ полумасивна
жилищна сграда на един етаж, находяща се в гр. Русе, кв. „Д.**2“, ул. „Й “ №
**, причинени от теч от водопроводната мрежа по същата улица, ведно със
законната лихва от 28.09.2020г. до окончателно плащане, както и в частта, в
която „В.-Р., е осъдено да им заплати направените от тях разноски в първата
инстанция в размер до 2345 лв., като ОТМЕНЯ решението в частта, с която
„В.Р. е осъдено да заплати на П. Н. И. и С. А. И. сумата над 2 345 лв. до 2 910
лв. - разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА П. Н. И.., ЕГН ********** и С.. А.. И.., ЕГН ********** и
двамата от гр. Р. да платят на „В. – Русе, ЕИК **** разноски за въззивната
инстанция в размер на 135.37 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260959/09.06.2021г. по гр. д. №
4324/2020 г. на РРС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач З.“ на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6