Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5369 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Н.Т., с ЕГН: ********** ***, офис 18 против наказателно постановление № 442а-203/18.10.2019г.,
издаден от Началника на Сектор „ОП” при 04 РУП към ОД на МВР – Варна, с което
за нарушение на разпоредбата на чл.17б, ал.1 ЗУЧК на Т. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
В жалбата си
въззивника сочи, че АУАН е бил издаден в отсъствие на нарушителя и в
нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал.2 ЗАНН, което е нарушило правото му на
защита и на практика са останали неизследвани възраженията във връзка с
установената фактическа обстановка. Моли за отмяна на издаденото НП.
В с. з. Въззивникът не се явява и не
се представлява.
Представител на органа, издал НП не се явява, представя единствено писмено
становище по жалбата, в което моли за потвърждаване на издаденото НП и желае
да й бъдат присъдени сторените разноски за юрисконсулстско възнаграждение.
След преценка
на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 01.08.2019 г. около 17.20 часа въззивникът Т. паркирал л. а.
„Дачия Дъстър" с
ДК№ ***, собственост на „***” ООД в гр. Варна, кк. "Камчия", с. Шкорпиловци,
обл. Варна в границите в границите на морски плаж „Шкорпиловци-юг” пред
оградата на комплекс „Панорама” в границите на сиви дюни.
Същия ден
длъжностни лица от Дирекция "Управление на морските плажове" към
Министерството на туризма, съвместно със служители на Министерството на вътрешните
работи, извършили проверка на морски плаж "Шкорпиловци-Юг".
На място служителите на двете министерства установили
наличието на множество паркирани превозни средства и каравани в границите на
сивите дюни на морския плаж, пред оградата на комплекс "Панорама".
Един от паркираните автомобили на горепосоченото място бил този управляван от
въззивника.
На място проверяващите установили водачите на
автомобилите, в това число и въззивника Т..
За извършената
проверка бил съставен протокол, който бил подписан от всички участващи в
проверката.
Впоследствие на 06.08.2019 г. протоколът бил изпратен
от МТ в Четвърто РУ-Варна. След запознаване с изпратения протокол, св. Цветоослав М. установил, че паркирането на горепосочените
автомобили, в това число и този на въззивника било в нарушение на чл. 17б ал. 1
от ЗУЧК.
Поради това на 05.09.2019 г. той съставил акт за
установяване на административно нарушение.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения.
Вследствие на това и Началник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на
МВР-Варна, , на 18.10.2019 г. издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно
кредитираните от съда свидетелски показания на свидетеля М. - актосъставител, писмените
материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, протокол от извършена проверка на
място на морски плаж "Шкорпиловци-Юг" и др. които не навеждат на
различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни логични и
взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з.
от свидетеля М. - актосъставител, тъй като
същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира и приобщените по делото
писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Началник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна,
съгласно т. 5 от заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на
МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган,
оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които
е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени
са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и
ЕГН.
При все това актът действително е съставен в отсъствие на
нарушителя, като по преписката отсъстват всякакви данни поради какви причини се
е наложило да бъде сторено това – поради неустановяване на нарушителя на
посочения от него адрес или поради неявяването му след нарочна покана, като
видно от показанията на разпитания актосъставител същият автоматично и въз
основа на представения му констативен протокол е издал АУАН за всички
нарушители в конкретния ден, които били изпратени за връчване.
Посоченото обаче според съда не следва да се приема за
съществено процесулано нарушение, доколкото актът все пак е бил връчен и
очевидно приет от жалбоподателя без възражения, наред с това той е бил запознат
с констатациите от проверката още на 01.08.2019г.-към момента на установяване
на нарушението и правата ми не са били нарушени по никакъв начин, още повече и
в рамките на развилото се въззивно производство той не посочи конкретни
основания които да формират различни от изложените от съда фактически изводи.
Спазено е от страна на административно - наказващия
орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и
юридическото обвинение в АУАН и НП.
На въззивника е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1000 лв. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, за
нарушение на чл. 17б, ал. 1 от същия закон.
Разпоредбата на чл.
17б, ал. 1 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.)
предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Точно с
тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на 01.08.2019 г., един ден
след влизането в сила на закона, е паркирал управляваното от него превозно
средство в границите на морския плаж "Шкорпиловци-Юг", находящ се в
к. к. "Шкорпиловци", общ. Долни чифлик, обл. Варна. В тази посока са
всички доказателства по делото.
Като правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен
да се съобразява с всички закони, действащи в РБългария, касаещи управлението и
паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че не се е запознал с тях
и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до отпадане на
отговорността му за извършеното нарушение.
Правилно е била ангажирана и отговорността му
съобразно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000
лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение
на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху
територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с
тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените
места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено
по-тежко наказание.
Съдът намери, че при определяне на размера на
наказанието правилно са били взети предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се съдържат
данни за извършени други административни нарушения от въззивника. Именно поради
това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова
нарушение – 1000 /хиляда/ лв. За съда не съществува възможност да го ревизира и
да го намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите
на чл. 27 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение, за които е ангажирана отговорността
на жалбоподателя касае запретено от закона поведение, свързано с опазването на
едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с
неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Ето защо
подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да се накаже с оглед
превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът