О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
1390
гр.Бургас, 24.07.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в публично съдебно заседание, на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с.
Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №519 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.423 от ГПК.
Образувано е по постъпило възражение
вх.№10893/11.03.2019г. от Н.К.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. М.К.С.
– АК Стара Загора, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №239/20.01.2014г. по ч.гр.д.№251/2014г. на Бургаски районен съд.
Твърди се, че сумите, присъдени с
процесната заповед по чл. 410 от ГПК са недължими, както и че заповедта Н.С. е
узнал на 26.02.2019г. с получаване на съобщение с изх. №3350/22.02.2019г. от
ЧСИ Иванка Миндова.
Посочва се, че съобщението за изготвена
заповед по чл. 410 от ГПК е връчено на Н.С. на 21.01.2014г., на адрес: ***, върху
него е изписано саморъчно името и е положен подпис. Твърди се, че на посочената
дата жалбоподателят не е бил на адреса, а е бил на ски-почивка и поради това
подписът и саморъчно изписаните имена не са положени от него.
Твърди се, че Заповедта за изпълнение на
парично задължение не е надлежно връчена, каквото е изричното изискване на чл.
418, ал.5 ГПК.
При изложените оплаквания се позовава
на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на възражението. Прави се
искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да отговори на
въпроса саморъчно изписаното име и подписът положени ли са от Н.С.. Иска се
спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по процесната Заповед по чл. 410 от ГПК. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
С Разпореждане №1300/12.04.2019г. на
жалбоподателя са дадени указания да уточни дали претендира спиране по смисъла
на чл. 423, ал.2 или по смисъла на чл.423, ал.3, изр.2 от ГПК.
С молба от 22.04.2019г. жалбоподателят
е заявил, че претендира спиране на основание чл. 423, ал.3, изр.2 от ГПК, в
случай, че бъде прието възражението, с крайния съдебен акт.
С Разпореждане №1413/24.04.2019г.,
получено от заявителя на 08.05.2019г., на същия е указана възможността да
изрази становище по възражението.
В дадения му срок, на 10.05.2019г., заявителят „ЕОС МАТРИКС ЕООД“,
ЕИК:*********, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова – управител,
чрез пълномощника – юрисконсулт Петя Кантарска е депозирал становище, с което
се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на възражението.
Твърди се, че възможността за подаване
на възражение по чл. 423 от ГПК е преклудирана, с оглед обстоятелството, че на
04.02.2014г. между страните било сключено споразумение за разсрочване на
вземането, като изрично с него С. признава, че е запознат с издадената Заповед
по чл. 410 от ГПК на БРС, за сумата от 1250 лв.
Оспорва се като неоснователно искането
за назначаване на експертиза, поради това, че по изпълнителното дело са налични
достатъчно документи, от които да се установи дали оспорването на подписа е
основателно.
Иска се от съда да остави без
разглеждане възражението като недопустимо, или да го отхвърли като
неоснователно и недоказано. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
С Определение №918/22.05.2019г.
окръжният съд е допуснал извършване на съдебно – графическа експертиза и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание въззивникът Н.С. не
се явява, представлява се от адв. Стоянова.
В съдебно заседание за въззиваемата
страна „Еос Матрикс“ ЕООД не се явява представител.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени от страните и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
На 15.01.2014г. „Еос Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж.к. „Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н.К.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** за заплащане на сумата от 1250 лв. – главница, частично дължима по
Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта ****** №0**** от 19.11.2009г.,
частично от общо задължение в размер на 3764,62 лв., направените по делото
разноски в размер на 25 лв., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че паричното вземане е по
Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта **** №0**** от
19.11.2009г.
На 20.01.2014г. е издадена Заповед №239
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Н.К.С., да заплати на „Еос матрикс“ ЕООД следните суми: 1250 лв. –
главница, представляваща част от задължение по Договор за издаване и ползване
на международна кредитна карта **** №**** от 19.11.2009г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 15.01.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв.
разноски по делото за заплатена държавна такса.
След издаване на процесната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр. д.
№251/2014г. по описа на Районен съд Бургас, съдът е изпратил препис от същата
на длъжника. В заповедта са били дадени указания към длъжника, че има
възможност да подаде писмено възражение и ако същото бъде подадено в двуседмичен
срок, то заповедта няма да влезе в сила, а ако длъжникът не изпълни
задължението си или ако не подаде възражение в двуседмичния срок, то заповедта
влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
Видно от намиращото се по делото
съобщение до длъжника връчителят е удостоверил, че адресатът е получил лично
съобщението, изписал е саморъчно имената си и е положил подпис. С Разпореждане
от 10.02.2014г., след като районният съд е счел, че срокът за възражение срещу
заповедта за изпълнение е изтекъл на 05.02.2014г. и такова по делото не е
постъпило, е разпоредил и издаването на изпълнителен лист въз основа на
заповедта за изпълнение.
При така приетото от фактическа страна,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда
възможност за длъжник, който е бил лишен от възможността на оспори по реда на
чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за
изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от
следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и
в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
РБ, 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства или 4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението
си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413,
ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК. В настоящия случай няма депозирани жалби по чл.413,
ал.1 и чл. 419, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, срокът за
подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването за
заповедта за изпълнение. С оглед датата на връченото съобщение от ЧСИ Иванка
Миндова – 26.02.2019г., /самото съобщение е с изходящ номер от 22.02.2019г./,
се налага изводът, че възражението от 11.03.2019г., по което е образувано
настоящото производство пред въззивния съд, е подадено в законоустановения едномесечен
срок.
Настоящият съдебен състав приема, че от
изложените във възражението доводи, длъжникът се позовава на хипотезата на чл.
423, ал.1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото в хипотезата на чл. 423,
ал.1, т.1 ГПК е налице удостоверено връчване, чиято редовност се оспорва от
молителя в настоящото производство с наведени от него твърдения, че подписът и
саморъчно изписаните имена в съобщението от 22.01.2014г., не са изпълнени от
него. Във връзка с оспорването са ангажирани доказателства. Въззивният съд е допуснал извършването на
съдебно-графическа експертиза, която да отговори на въпроса: ръкописното
изписване на името Н.С. и подписът, положени в графа „получател“ в разписка към
съобщение от 21.01.2014г., по ч.гр.д.251/2014г. по описа на БРС, изпълнени ли
са от Н.С..
Съгласно заключението на вещото лице
ръкописният текст от две имена „Н.С.“ в разписка от 22.01.2014г. към съобщение
от 21.01.2014г. по ч.гр.д. №251/2014г. по описа на БРС, не е изпълнен от Н.К.С..
Същият отговор вещото лице е дало и по отношение на положения подпис – подписът
не е изпълнен от Н.К.С..
Заявителят „Еос Матрикс“ ООД, се
позовава на сключено между него и Н.К. споразумение, в което длъжникът
признава, че е уведомен за Заповедта по чл. 410 от ГПК и е поел задължение да
не подава възражение срещу нея. Видно от посоченото споразумение, в него никъде
не фигурира номер на заповедта, нито номер на делото, по което е издадена и
поради това е невъзможно да се прецени дали става въпрос за същата заповед.
Независимо от това следва да се отбележи, че процесуалният закон урежда начините на
уведомяване на страните по делата. В разпоредбата на чл.42 ГПК са изчерпателно
изброени лицата, които връчват съобщения на страните, а чл.43 ГПК урежда
начините на връчване на книжа по делата. Съгласно разпоредбата на чл.44 ГПК
връчването се удостоверява с подписа на връчителя и датата на връчване, с
изключение на случаите на връчване по пощата и на електронен адрес. Доколкото
законодателят не предвижда други способи, освен възприетите, за уведомяване на
страните за извършваните по делата процесуални действия и за връчване на
документи по тях, то въз
основа на представеното споразумение не може да се направи извод че длъжникът е
бил уведомен за издадената заповед. А уговорката, че К. поема ангажимент да не
подава възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта не произвежда действие, тъй
като представлява отказ от право, който е недопустим.
Предвид изложеното съдът намира, че е
налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, което обуславя и извод за
основателност на подаденото възражение. Възражението следва да бъде прието на
основание чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК, като
се постанови спиране изпълнението на заповедта, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК. Следва да бъде указано на основание чл. 423, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК на заявителя – “Еос матрикс“ ЕООД, че в едномесечен срок може да предяви
иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
По искането за присъждане на разноски, настоящият
състав намира следното:
Защитата на длъжника при условията на
чл. 423 ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и изчерпателно
изброени в закона предпоставки. Повдигнатият пред въззивния съд спор в това
производство има изцяло процесуалноправен характер и не касае съществуването на
заповедния дълг. Определението на въззивния съд, с което се приема предявеното
възражение, не разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността
и изискуемостта на заповедното задължение. Заповедта за изпълнение не се
отменя, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението,
което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл.
414 ГПК.
Следователно, в производството по чл.
423 ГПК въззивният съд не действа като редовна инстанция, поради което и чл. 81 ГПК е неприложим. В производството по чл. 423 ГПК разноски в полза на длъжника
се присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2,
т. 3 и т. 4 ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното
производство приключва, а заявителят може да търси вземането си единствено по
исков ред. Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на
длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - било от заповедния съд
при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК /при обезсилване на
заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на
вземането по оспорената заповед за изпълнени /в иска по чл. 422 от ГПК/. В този
смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК.
Съобразявайки горното и независимо от
изхода на спора разноски за настоящото производство не се присъждат в полза на
молителя.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение с вх.
№10893/11.03.2019г., подадено от Н.К.С., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №239/20.01.2014г. по
ч.гр.д.№251/2014г. на Бургаски районен съд.
СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр.
2 ГПК изпълнението на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №239/20.01.2014г. по ч.гр.д.№251/2014г. на Бургаски районен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия и даване на указания до заявителя
по чл. 415, ал.1 ГПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.