№ 411
гр. С***, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110167899 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца ЗАД „***” АД, с която са предявени срещу
ответника С*** обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
сумата от 630,50 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение за причинените щети на л.а. марка „М***“ ДР № СВ 6***, в
резултат на ПТП от 26.04.2018г., възникнало вследствие на виновно противоправно
поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, както и мораторна лихва в
размер на 192,14 лв. за периода от 14.12.2019 г. до 13.12.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 13.12.2022г. до изплащане на вземането
Ищецът твърди, че на 26.04.2018 г. в гр. С***, кв. „К***“, на кръстовището на ул.
„Н***“ и ул. „Х***“ е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), посетено на
мястото на произшествието и документирано с Протокол за ПТП № 169***/26.04.2018г.
Посочва, че лек автомобил „М***“ ДР № СВ 6*** движейки са от ул. „Н***“ по посока от
бул. „Ц***“ попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В
протокола били описани констатираните от органите на МВР повреди по автомобила, а
именно: десни гуми - 2 броя, десни джанти 2 броя. Твърди, че за процесното МПС е бил
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „***”,
Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № 0306X033*** и период на застрахователното
покритие 03.11.2017 г. - 02.11.2018 г. След събитието, във връзка с подадено уведомление за
щета по застраховка „Каско” на МПС от 26.04.2018г. и в изпълнение на задълженията,
произтичащи от сключения застрахователен договор, е била образувана ликвидационна
преписка (щета) № 10018030111878, във връзка с която на 17.07.2018 г. е било изплатено
застрахователното обезщетение в размер на 620,50 лв. за отстраняване на имуществените
вреди получени по автомобила. В хода на експертната дейност били извършени и
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, с оглед на което общо обезщетението
възлизало на сумата от 630,50 лева. Твърди, че вредите са настъпили в резултат на
неизпълнението на задължението на ответника във връзка с ремонта и поддържането на
общинските пътища. Твърди, че била отправена регресна покана до ответника с писмо -
покана с изх. № Л-6*** от 24.08.2018 г., получено на 28.08.2018 г. с входящ № СОА-ТД26-
1***, към което бил предявен списък със щети, сред които и щета с № 10018030111878, като
били приложени необходимите документи, доказващи основанието и размера на регресната
ни претенция, но към датата на исковата молба регресната претенция не била възстановена.
1
С оглед гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумата от 630,50 лева, представляваща дължимо, но неизплатено регресно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, ведно със
законната лихва върху същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.12.2022 г., до окончателното изплащане на присъдените суми, както и обезщетение за
забава в размер на 192,14 лева за периода 14.12.2019 г. до 13.12.2022г. и направените по
делото съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове. Оспорва да е налице противоправно поведение на негов служител, съответно
причинно-следствена връзка между него и настъпилите вреди, с оглед на което счита, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по исковете. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
както и описаните в исковата молба щети да са в резултат от преминаването през дупка.
Счита, че ищецът не е бил длъжен да заплаща застрахователно обезщетение. Намира за
недоказано, че застрахователното покритие обхваща и процесните гуми и джанти, нито са
налице доказателства кога същите са били закупени и монтирани, какво е било съст***ието
им към датата на ПТП, дали е отчетено овехтяването и амортизацията им. Твърди, че
водачът на увредения автомобил е бил изцяло виновен за настъпилите увреждания. Прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил по съображения,
че не е предприел всички разумни действия за избягване на повредата по смисъла на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по същите
съображения. Оспорва иска за обезщетение за забава. Прави възражение за погасяване по
давност на иска за лихва. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените
искове.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско на
МПС“ и „Злополука“, сключена на 03.11.2017г., от която се установява, че л.а. „М***“ ДР №
СВ 6*** е бил застрахован при ищеца ЗАД „***” по застраховка „Каско“ за периода от
03.11.2017г. до 02.11.2018г. по застрахователен договор, сключен със собственика на
автомобила.
Видно от съставен протокол за ПТП № 169*** от 26.04.2018г. (л.9 от делото)
застрахованият при ищеца лек автомобил е претърпял ПТП на същата дата в гр. С***, при
движение по ул. „Н***“ в посока бул. „Ц***“ към ул. „В***“, в района на кръстовището с
ул. „Х***“, като същият преминал през необезопасена и несигнализирана неравност на
пътното платно (дупка) и деформирал два броя гуми и десни джанти.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 26.04.2018г. (л. 39 от делото)
водачът на застрахования л.а. „М***“ ДР № СВ 6*** Т. Б. А. е декларирал настъпило на
26.04.2018г. ПТП в резултат на попадане на управлявания от него автомобил в дупка на
пътното платно при движението му в гр. С***, по ул. „Н***“ на кръстовището с ул. „Х***“.
От представения доклад за щета № 10018030111878 се установява, че е образувана щета
в ищцовото дружество за застрахователно събитие настъпило на 26.04.2018 г. като е
определено застрахователно обезщетение в размер на 620,50 лв., като сумата дължима за
ликвидационни разноски е била в размер на 10 лв.
Съгласно опис по щетите по претенция № 10018030111878 уврежданият по автомобила
са били по предна и задна дясна гума и предна и задна дясна джанта, като извършена
подмяна на гумите и ремонт на джантите.
От представеното от 17.07.2018 г. платежно нареждане се установява, че ищцовото
дружество е заплатило в полза на Б*** Т.ов А. сумата в размер на 951, 80 лв., като
основание са посочени две щети, една от които процесната (л.27).
Установява се, че с регресна покана от 28.08.2018г. ищецът поканил ответника да му
заплати регресното вземане, но последвал изричен отказ с писмо с изх. № 0260-042 от
04.01.2023г.
По делото е разпитан свидетелят Т. Б. А., водач на увредения автомобил, който си
спомня за настъпилото ПТП в село К***, по време на което управлявал автомобил „М***“
класа. Споделя, че попаднал в дупка, в резултат на което били увредени предната и задната
дясна гума на автомобила. Посочва, че е нямало предупредителна табела за дупката и
същата не е била обозначена. Описва дупката като много голяма, дълбока и остра. Споделя,
2
че се е движил със скорост около 20км/ч., тъй като след дупката трябвало да направи ляв
завой към дома на майстор, при когото отивал. След ПТП дошъл патрул и съставиви
протокол, като свидетелят не помни дали това е протоколът за ПТП, приет по делото, който
му е предявен. Свидетелят не помни и дали срещу него, пред и зад него е имало други
автомобили.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно
което описаните от застрахователя щети съответстват и могат да бъдат получени по
посочения в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение начин при попадане
на МПС в дупка на пътното платно и са в пряка причинно-следствена връзка с него. Вещото
лице посочва, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „М*** 4матик“,
рег.№ СВ68***, изчислена на база средни пазарни към датата на ПТП е 649,78 лв. Разпитано
в съдебно заседание вещото лице посочва, че при ПТП водачът се е движил със скорост, не
по-голяма от 40 км/ч, като посоченият извод вещото лице обосновава с вида на получените
по автомобила увреждания и уточнява, че при по-висока скорост биха настъпили
увреждания и по окачването на автомобила, каквито в конкретния случай не са
констатирани.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Суброгационното право по чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката,
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено
лице в размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е
предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което
ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай съдът приема за доказано, че между ищеца ЗАД „***” и
собственика на л.а. „М***“ ДР № СВ 6*** е сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“ със срок на действие от 03.11.2017г. до 02.11.2018г., покриваща риска от настъпване
на пътно-транспортни произшествия, за процесния лек автомобил, сред които и ПТП,
каквото представлява и попадането на МПС в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно (така предвиденото в клауза „П“ – Пълно Каско, т. 12 от ОУ към
застраховката.
Установява се от събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, който в частта,
с която са констатирани от длъжностното лице щетите по МПС, има характер на официален
свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила – чл. 179, ал. 1
ГПК, докладната записка до Началника на „ПП“-СДВР от 26.04.2018г. и приложения към нея
снимков материал, направен от посетилия местопроизшествието младши автоконтрольор
Б***, уведомление за настъпване на застрахователно събитие, показанията на свидетеля Т.
А. и заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, че в срока
на действие на имуществената застраховка на 26.04.2018г. при движение по ул. „Н***“ в
посока бул. „Ц***“ към ул. „В***“, в района на кръстовището с ул. „Х***“, преминал през
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка) и спукал два броя
гуми (предна и задна десни) и деформирал десни джанти. Съдът приема за доказан описания
механизъм на произшествието въз основа на констатациите относно щетите в подадените
пред застрахователя документи във връзка с образуване на щетата, показанията на свидетеля
А., който е трето за спора лице с непосредствени възприятия за случилото се и експертните
знания на вещото лице, съгласно които тези щети съответстват на механизма, описан в
документите по щетата, и които са в пряка причинно-следствена връзка с попадането на
автомобила в дупка на пътното платно.
Доколкото се установи, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено място
– с. К***, което се намира в С***, съдът намира, че същото е реализирано на общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане
на закона за пътищата – път с местно значение, осигуряващ маршрут от общински интерес,
каквито са пътищата в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), задължението изграждането, ремонтът и поддържането на които е на
ответника С*** (арг. от чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП). Като юридическо лице С***
3
осъществява дейностите по поддържане на пътя чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело до неизпълнение на
задължението й да поддържа пътя, поради което ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. От показанията на свидетеля се установи, че
ответникът не е изпълнил задълженията си да обезопаси процесната дупка, като в
допълнение на това същата не е била сигнализирана.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на
увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като
не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с конкретната пътна
обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал единствено,
ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В допълнение на това по делото се
събраха доказателства в обратна насока, а именно, че водачът е спазил правилата за
движение, доколкото от свидетелските показания се установи, че се движил със скорост
около 20 км/ч.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на застрахованото
МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 17.07.2018г. е платил обезщетение
за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по имуществена
застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието (арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ), която се
съизмеряване със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същото качество. Дадената от вещото лице по изслушаната САТЕ
стойност за възстановяване на щетите по увредения лек автомобил „М*** 4матик“, рег.№
СВ 6***, изчислена на база средни пазарни към датата на ПТП в размер на 649,78 лв. се
приема от съда за действителната стойност на увреденото имущество.
Претенцията на ищеца, предявена в размер, по-нисък от действителната стойност на
вредите, е следователно основателна в пълния предявен размер от 630,50 лв. (включващ и
направените обичайни разноски по щетата от 10 лв., чийто размер не е спорен между
страни) за който следва да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД произтича от
установяване наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
акцесорното вземане. При събраните доказателства тази претенция се явява основателна,
доколкото по делото се установи наличието на главен дълг за сумата от 630,50 лв. и
поставянето на ответника в забава за плащането с получаване на регресната покана на
28.08.2018г., поради което считано от следващия ден – 29.08.2018г. по правилото на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава за плащането на задължението си по регресната
претенция. Предявеният иск за мораторна лихва е установен по основание, поради което
съдът определя неговия размер по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на компютърна
програма, за периода на претенцията от 14.12.2019г. до 13.12.2022г. в размер на 192,14 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането за
обезщетение за забава по давност. Вземането се погасява с кратката 3-годишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, но в случая претенцията е за период, по-малък от три години
преди датата на подаване на исковата молба, поради което възражението е неоснователно и
искът следва да се уважи изцяло.
По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е
претендирал и доказал разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, 40 лв. депозит за
свидетел и 350 лв. депозит за САТЕ. Ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, като е
поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП на сумата от 100 лв. Или признатите по делото разноски на
4
ищеца са общо в размер на 590 лв., които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С***, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. С***, ул. „М***а“ № 33, да заплати на ЗАД
„***“ АД, ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „С***, на основание
чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 630,50 лв., представляваща
регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените
щети на л.а. „М***“ ДР № СВ 6***, в резултат на ПТП от 26.04.2018г., възникнало
вследствие на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е
ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.12.2022г. до изплащане на вземането,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 192,14 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 14.12.2019 г. до 13.12.2022 г., както и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 590 лв., представляваща разноски за производството.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца ЗАД
„***“ АД, ЕИК 1***, с IBAN: ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5