Р Е Ш
Е Н И
Е №……
Гр. София, 07.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седми
ноември през две хиляди и седемнадесета година
в следния състав :
РЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Анета Илчева
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 5371
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „А.т.“ ЕООД, чрез представителя му, срещу решение постановено в
съдебно заседание на 15.12.2016 г. от СРС, 62 с - в, по гр. д. № 46303/2016 г.,
с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.
1 КТ, предявени от Я.Е.В., ЕГН **********
срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Я.Е.В. със Заповед № 30/19.06.2016 г., ищцата
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „служител резервации“, а
ответникът е осъден за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок
от 6 месеца след уволнението в размер на 9 180 лв., ведно със законната
лихва от 17.08.2016 г. (предявяване на иска) до окончателното изплащане. Ответникът
е осъден за разноски.
Въззивникът – ответник „А.т.“ ЕООД счита,
че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно
прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че работодателят е спазил
процедурата за прекратяване на договора на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ,
взето е решение за съкращаване на щата от компетентния за това орган в
дружеството, извършен е подбор съгласно изискванията на чл. 329 КТ, преди
издаване на заповедта за прекратяване на договора. Налице е акт на управителя
на дружеството – Протокол от 13.06.2016 г., с който е съкратена една щатна
бройка за длъжността „служител резервации“. В заповедта ясно е посочено
основанието, на което се прекратява договор – съкращаване на щата. Фактът, че в
заповедта е вписано, че договорът се прекратява от 20.06.2016 г., а заповедта е
връчена на 21.06.2016 г., не влияе на настъпването на правния ефект на
прекратяването. От доказателствата се установява, че не е налице фиктивно
съкращаване на щата, а реално такова. Неправилно съдът е приел, че не е извършен
подбор. Не е ясно защо СРС е приел, че извършения подбор е „фиктивен“ – дали е
прието, че такъв изобщо не е извършван, или че е извършен, но не са спазени
критериите на закона. Налице са, както заповед на управителя № 4/13.06.2016 г.
за определяне на комисия за осъществяване на подбора, така и протокол от
16.06.2016 г., по който той е извършен, съгласно утвърдените от закона критерии
– професионална квалификация и начин на работа. Определената от работодателя 4
членна комисия е оценила най-ниско работата на ищцата. Поддържа се, че решението
е неправилно и по отношение искането за извършване на прихващане с
обезщетението, изплатено на основание чл. 220, ал. 1 КТ. Не са ясни мотивите на
съда по този въпрос, а отказът да се уважи възражението за прихващане води до
неоснователно обогатяване на ищцата. Моли да се отмени решението, като се
отхвърлят исковете. Претендира разноски само за първа инстанция.
Въззиваемата страна - ищцата Я.Е.В. не е депозирала
писмен отговор, но чрез представителя си в съдебно заседание оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Излага съображения, че решението е законосъобразно
постановено и правилно, като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства.
Правилно съдът е съобразил данните за антидатиране на подбора, както и
недостоверната дата на щатното разписание, което се твърди да е действащо от
16.06.2016 г. Не е извършен подбор съобразно критериите за това. Моли да се
потвърди решението на СРС. Не претендира
разноски за въззивната инстанция.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното : СРС
се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
По реда на проверката, уредена в чл.
269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за
валидността му – в оспорената част, а по отношение на неговата
законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Решението е валидно и
допустимо постановено.
По същество въззивният състав намира
следното :
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ :
По делото не е спорно и от приетите
доказателства се установява, че ищцата е заемала длъжността „служител резервации“, като договорът й е бил прекратен на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - „съкращение в щата“ със Заповед № 30/19.06.2016
г. на началника на управителя на „А.т.“ ЕООД, за която не се оспорва, че е била
връчена на ищцата на 21.06.2016 г.
Процесната
заповед в случая съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на прекратяваното трудово
правоотношение, за да се прецени, че то е прекратено на основание съкращаване в щата – по
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Възраженията на ищцата в обратния смисъл
съдът намира за неоснователни.
Понятието „съкращаване в щата“ като
основание за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работодателя с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с
намаляване на отделни бройки определени за щатни длъжности или с общо
намаляване на работните места по щата, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции.
Съгласно трайната
практика на съдилищата по този въпрос, в тежест на
работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право
да прекрати трудовото правоотношение с работника на това
основание, както и че има реално съкращение в щата и съответната длъжност като
трудова функция действително е съкратена или е съществено променена, и че
промяната в щата е извършена по законоустановения ред, включително
и извършването на подбор, когато същият е задължителен. При упражняване правото си на прекратяване, работодателят е длъжен да спази всички императивни
норми на КТ в това число и чл. 329 КТ.
Основното оспорване на ищцата е
касаело наличието на реално съкращаване на щата за длъжността й извършено по
установения ред – след надлежно приемане на ново щатно разписание, преди
издаване на заповедта за прекратяване на трудовия й договор. Основните й
възражения се отнасят до антидатиране на заповедите за утвърждаване на новото
щатно разписание и протокола за подбор.
В практиката си
съдилищата и ВКС приемат, че основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ - „съкращаване
на щата“ възниква тогава, когато премахването на трудовата
функция е реално. За да настъпи този резултат са необходими съответни
промени в щатното разписание, които засягат не само съдържанието му, но и
времето, от което промените се считат за извършени. При това се приема, че възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1,
т. 2, втора хипотеза КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от
решение на компетентния орган за промЯ.на щата, утвърждаване от същият орган на
щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила
на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата. (в този смисъл -
решение № 163 от 04.07.2012 г. по гр. д. № 1063/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 460 от 30.11.2012
г. по гр. д. № 1500/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.)
Следователно, правото
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната
бройка за заеманата длъжност. Изпълнителният директор, комуто е възложено да
управлява търговското дружество разполага с компетентност да взема решения по
всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично
изключени от закона или устава на дружеството, в това число – разполага с правомощие да променя щатното разписание. ( така според решение № 413 от 30.01.2014 г. по гр. д. № 2362/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Във връзка с компетентността за издаването на заповедите за извършване на
промени в щата, съдът констатира служебно след справка в ТР, че в релевантният
за спора момент - след 01.04.2016 г., дружеството се е управлявало поотделно от
А.И.и В.М..
В подкрепа на тезата си,
че е извършено реално премахване (съкращаване) на функциите на ищцата,
ответникът е представил заповед № 5/13.06.2016 г. на управителя на дружеството
за утвърждаване на ново щатно разписание, което влиза в сила, считано от
20.06.2016 г. Според заповедта е съкратена 1 щ. бр. за длъжността изпълнявана
от ищцата „служител резервации“. По делото е представено поименно щатно
разписание във връзка с това съкращаване, от което също се установява че за
тази длъжност са останали две щатни бройки, като в сравнение с предходното разписание от 01.01.2015 г. е
съкратена една бройка.
Представени са още
заповед № 4/13.06.2016 г. на управителя В.М., с която е определена комисия за
извършване на подбор, в състав от 4 човека, която да извърши подбор по пет посочени
в заповедта критерия.
Съгласно протокол от
16.06.2016 г. е извършен подбор между трите служителки заемащи длъжността „служител
резервации“ съгласно предходният щат от 01.01.2015 г. Ищцата е оспорила по
принцип датата на предходното щатно разписание, но не и автентичността на
подписа на управителя на дружеството, които го е утвърдил. Съдът констатира, че
то е утвърдено от предходният управител на дружеството П.С.. Ищцата не оспорва
както автентичността на подписа на управителя, така и обстоятелството, че преди
уволнението й длъжността „служител резервации“ е изпълнявана от три лица – т.
е. за нея са съществували три щатни бройки в разписанието. Предвид изложеното,
съдът намира по същество, че оспорването на старото щатно разписание не е
доказано от ищцата. Същият извод се налага и по отношение на новото щатно
разписание от 16.06.2016 г. Ищцата не е оспорвала автентичността на подписа на
утвърдилия това разписание управител А.И..
ОТ обсъдените
доказателства се налага извод, че е осъществено реално съкращаване на една
щатна бройка от заеманата от ищцата длъжност „служител резервации“ преди
прекратяване на договора й, считано от 21.06.2016 г.
С оглед основанието за уволнение - съкращаване на щата и фактът че за
съкратената длъжност са съществували повече от една щатни бройки, подборът е бил задължителен. Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, при подбора работодателят може в интерес на производството или службата да прецени да уволни работници и служители, длъжностите на които не
се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация
и работят по-добре.
Преценката
доколко извършеният от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ е бил съобразен
с въведените от закона критерий за квалификация и ниво на справяне с
възложената работа подлежи на съдебен контрол, съгласно тълкуването възприето в ТР № 3/2011 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 2011 г. на
ВКС ОСГК, което е задължително за прилагане от съда. Според него „преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой
от работниците и служителите има по - висока квалификация и работи по-добре подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа.“
Следователно
при преценка за законност на подбора по чл. 329 КТ, съдът следва да провери
обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните
качества на работника, включени ли са в подбора всички необходими участници,
приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по
отделните показатели на обективно проявените професионални качества и
подготовка на работника за възложената му работа. За установяване на тези факти
са допустими всички доказателствени средства.
Когато
извършената от комисията по подбора преценка е обективирана в писмен документ
той представлява писмено доказателство за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.
В случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор
обстоятелства се оспорва от уволнения работник, както е в случая, работодателят
следва да проведе пълно доказване законността на проведения подбор, включително
чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на
справяне с работата на участвалите в подбора. (в този смисъл решение № 219 от 07.06.2013
г. по гр. д. № 1378/2012 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС, решение № 236 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1251/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.)
В
случая представените от работодателя писмени доказателства за извършен подбор
са оспорени своевременно от защитата на ищеца. Работодателят обаче не е
ангажирал своевременно необходимите доказателства, извън писмените представени с отговора и преди първото заседание,
относно формиране на преценката си,
поради което се налага извод, че законността на
извършения от работодателя подбор не е пълно и главно доказана в процеса. При равна квалификация и равнище на изпълнение
на работата на включените в подбора две от три служителки,
работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата, приемайки, че се справя с
работата си по - незадоволително от
предпочетените да останат на работа, без по делото да е установено от какви
факти е мотивирана тази преценка. Не е установено непротиворечиво, че предпочетените да останат на
работа служителки са с по-висока квалификация и се справят с работата
си по-добре от ищцата.
Въззивният съд намира, че законността на подбора е останала недоказана,
което сочи на порок при осъществяване на процесното уволнение. Уволнението е извършено в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ.
По изложените съображения, работодателят
не е упражнил законосъобразно потестативното си право да съкрати служителката
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Искът за отмЯ.на уволнението е
основателен и доказан и законосъобразно е бил уважен от СРС.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и
т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Уважаването на иска за възстановяване на заеманата
длъжност е обусловено от признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна.
От изложеното до момента и доколкото уволнението е признато за незаконно, искът
за възстановяване на служителя на предишната длъжност също е основателен, както
приема и СРС в съответствие с материалния закон.
Правото на обезщетение за оставане без работа възниква
отново при отмяна на заповедта за
уволнение и оставане без работа за срок от 6 месеца след уволнението. Понеже
заповедта е незаконосъобразна и ще бъде отменена, искът за заплащане на
обезщетение също е основателен. Ищецът е установил предпоставките за заплащането
на това обезщетение - оставане без работа през определен период и размер на
последно БТВ. Ответникът не е оспорил по размер иска и основателно последния е
бил уважен.
По възраженията на ответника, че СРС не е съобразил
направеното от него възражение за
прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатеното на служителя обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ, съдът намира следното :
По принцип обезщетението
по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на
прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и
съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа. В тежест на ответника обаче е да
ангажира доказателства, че е изплатил обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в полза
на ищцата, както и неговия размер. По делото не са ангажирани такива
доказателства, поради което възражението е недоказано, а от там - неоснователно
и не подлежи на уважаване. Независимо, че по същество СРС не е изложил
съображения по отношение на това възражение в решението си, доколкото то е
неоснователно, крайният извод на съда относно дължимия размер на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ не се променя. Решението следва да се потвърди и в частта,
с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Тъй като крайните, решаващи изводи
на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, макар и по различни правни
съображения по съществото на спора от изложените, решението следва да се потвърди,
както е постановено, включително по присъдените в полза на ищцата разноски.
По
разноските пред СГС : С оглед
изхода от спора, въззиваемата страна – ищец има право на разноски в
производството. Понеже ищцата не претендира разноски за настоящата инстанция,
такива не се присъждат в нейна полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено
в съдебно заседание на 15.12.2016 г. от СРС, 62 с- в, по гр. д. № 46303/2016 г.,
с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.
1 КТ, предявени от Я. Е.В., ЕГН **********,
с адрес на представители си : гр. София,
пл. *******, чрез адв. С. срещу
„А.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес на представителя си : гр. София, ул. *******,
ап. 5, чрез адв. Б. П., като е признато
за незаконно и е отменено уволнението на Я. Е.В. със Заповед № 30/19.06.2016 г., ищцата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „служител резервации“ в дружеството и
ответникът е осъден за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок
от 6 месеца след уволнението в размер на 9 180 лв., ведно със законната
лихва от 17.08.2016 г. (предявяване на иска) до окончателното изплащане, както
и в частта по разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1 .
2.