№ 77
гр. гр. Добрич, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Криста Ст. К.а
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело №
20243200900128 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от искова
молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК **** и седалище
и адрес на управление гр. С., район „М.“, бул. „Ц. Ш.“ № 111 П срещу К. М.
К., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр. Добрич, ул. „С. О.“ № ****, с която
са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата
банка следните вземания, за които е издадена Заповед № 1552/18.12.2023г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
13.06.2022г. по ч.гр.д. № 3322/2023г. по описа на Районен съд – Добрич:
25556.05 лева, главница по Договор № ****/01.04.2021г. за банков
кредит,
1391.44 лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода от
20.05.2023г. до 12.12.2023г. вкл.,
92.13 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.05.2023г.
до 12.12. 2023г. вкл.,
18.63 лева, представляваща просрочена лихва за периода от 13.12.2023г.
до 14.12.2023г.,
64.98 лева, представляваща дължима премия по застраховка
„Спокойствие“,
60 лева, представляваща разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
1
подаване на заявлението – 15.12.2023г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между страните бил сключен Договор № ****/ 01.04.2021 г. за банков
кредит, по силата на който „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД е
предоставила на кредитополучателя К. М. К. банков кредит в размер на 30 000
(тридесет хиляди) лева.
Размерът на дължимата по договора годишна лихва се определял като
надбавка от 8.2451 спрямо прилагания от банката лихвен процент, базиран на
спестяванията (СЛП), която надбавка според договора можела да бъде
увеличена от банката, ако кредитополучателят не използва за целия срок на
договора следните продукти и услуги: банков пакет и електронно банкиране,
както и сключена застраховка „Спокойствие с FiHealth“.
Към датата на сключване на договора СЛП за лева, прилаган от Банката,
бил в размер на 0,1449 % годишно.
Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар
по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасяли в
просрочие и олихвявали с договорения лихвен процент по Раздел II, т. 4. от
договора, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът е в неработен ден /т.15 от Договора/.
Отпуснатият кредит бил усвоен еднократно от кредитополучателя на
01.04.2021 г., по банкова сметка с IBAN: ****, открита на името на
кредитополучателя К. М. К. в Банката.
Крайният срок за погасяване на всички задължения по предоставения
кредит бил **** г. /т.3 от Договора/.
Кредитът бил в просрочие от 20.05.2023 г. Просрочени били седем
вноски по главница и лихви съгласно погасителен план към Договора за
кредит, които са били дължими на падежи, както следва: 20.05.2023г.,
20.06.2023г., 20.07.2023г., 20.08.2023г., 20.09.2023г., 20.10.2023г., 20.11.2023г.
С наличието на просрочени плащания за банката възникнало правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем на основание раздел Х „Предсрочна
изискуемост“ от общите условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД за кредити на физически лица, неразделна част от договора за кредит.
На кредитополучателя била изпратена покана, с която му бил
предоставен допълнителен тридневен срок за погасяване на всички
просрочени задължения в пълен размер. Поканата била връчена чрез ЧСИ №
** Д. И. по реда на чл.47 ГПК
Поради неизпълнение на задълженията за плащане въпреки
предоставения допълнителен срок, Банката обявила кредита за изцяло и
2
предсрочно изискуем, считано от 13.12.2023г.
На 15.12.2023 г. банката подала до Районен съд – Добрич заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК,
по което било образувано ч.гр.д. № 3322/2023г. по описа на съда и издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за суми в общ размер на 27183.23
лева, от които 25556.05 лева, главница по Договор № ****/01.04.2021г. за
банков кредит, 1391.44 лева, представляваща непогасена договорна лихва за
периода от 20.05.2023г. до 12.12.2023г. вкл., 92.13 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 20.05.2023г. до 12.12. 2023г. вкл., 18.63 лева,
представляваща просрочена лихва за периода от 13.12.2023г. до 14.12.2023г.,
64.98 лева, представляваща дължима премия по застраховка „Спокойствие“,
60 лева, представляваща разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 15.12.2023г. до окончателно изплащане на
вземането.
Въз основа на издадените по ч.гр.д. № 3322/2023г. по описа на Районен
съд – Добрич заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 2024**0400003 по описа на ЧСИ № ** Д. И..
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47
ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване
дължимостта на вземанията по нея.
Ищецът моли да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат
присъдени направените в исковото и в заповедното производство разноски,
прави искания по доказателствата.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва
исковите претенции по основание и размер.
Въвежда възражения за недействителност на договора за кредит, поради
противоречието му с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.12, във вр. с чл.22
и чл.21, ал.1 ЗПК. Припомня задължението на съда да провери служебно за
нарушение на добрите нрави, наличие на неравноправни клаузи във вреда на
потребителя и нарушаване на императивни правни норми при произнасяне по
исковете, основание на договор сключен с потребител.
Поддържа, че вписания в процесния договор ГПР не отговаря на
законовите изисквания, тъй като не става ясно как е формиран, кои са неговите
компоненти и кои разходи покрива. Не ставало ясно дали таксата ангажимент
е включена в ГПР по договора и какво е нейното предназначение.
Посочения ГЛП бил променлив и в договора и общите условия липсвала
яснота относно методиката за формирането му.
Потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв е
реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателите, което само по
3
себе си било достатъчно да се приеме, че договорът е недействителен.
Като последица от тази недействителното, съгласно разпоредбата на
чл.23 ЗПК, потребителят – ответник следвало да дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Непогасената
главница можела да се определи само от вещо лице, но не можела да бъде
установена за дължима в настоящето производство, тъй като това би довело до
подмяна основанието на вземането в нарушение на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес. Исковете по чл.422 ГПК
следвало да са идейтични по основание, размер и период на претенциите в
заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не
можел да признае дължимост на главницата на същото основание. Сумите се
претендирали на договорно основание като изпълнение с оглед действителен
договор за кредит, за което била издадена заповедта за изпълнение, а не на
основание чл.23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.
По отношение на вземането в размер на 60 лева, представялващо
разноски за такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ищецът
не посочвал конретна договорна клауза, въз основа на кооято претендира
сумата. В договора и общите условия не бил установен начина, по който да
бъде извършено това уведомяване, а този разход бил направен изключително в
интерес на ищеца, за да упражни своето потестативно право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Вземането било недължимо и с оглед императивния
характер на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, предвиждаща, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата.
На второ място, се въвежда възражение за ненастъпила предсрочна
изискуемост на процесния кредит към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Изпратената до длъжника покана за
доброволно изпълнение не била достигнала до него. Изискуемостта на
вземанията не била настъпила към подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което исковете следвало да бъдат отхвърлени
изцяло.
На отхвърляне подлежали и исковете за договорна и наказателна лихва.
И двата вида лихва се претендирали за един и същи исков период, обаче
начислени върху цялата главница съгласно приложеното към исковата молба
извлечение от счетоводната книга на банката – ищец. След като не можело да
се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита преди
подаване на заявлението, то начислените върху пълния размер на кредита
договорна и законна лихва не можело да се приемат за дължими.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявените искове
и оспорва твърденията в отговора на исковата молба.
4
Счита за изцяло неоснователни и бланкетни твърденията за наличието
на неравноправни клаузи в договора, нарушение на добрите нрави и
нарушение на императивни правни норми, водещи до недействителнот на
договора за кредит. Твърди, че всички клаузи на процесния договор, в това
число в раздела за лихвените плащания, били договорени индивидуално
между страните и кредитополучателят – ответник в настоящето производство,
имал възможност да влияе върху съдържанието им, което ги изключвало от
понятието за неравноправни клаузи по чл.143 ЗЗП.
Разноските за връчване на покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ
били дължими на основание т.18 от процесния договор. Разпоредбата на
чл.33, ал.1 ЗПК била неприложима по отношение на тях, тъй като връчването
на покана за доброволно изпълнение било задължителна предпоставки за
законосъобразно получаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
което правило разходите свързани с него, част от задължението на
кредитополучателя за плащането им.
Поддържа, че изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е
връчено надлежно на длъжника и при наличие на предпоставките за това.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на допълнителната
искова молба.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното частно гр.д. № 3322/2023г. по описа на РС – Добрич е
видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист за сумите, предмет на установителните искове против длъжника К. М. К..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за
установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Исковата молба е депозирана в законоустановения срок по чл.415,
ал.4 ГПК.
На 01.04.2012г. между страните е сключен Договор № 027LD-R-**** за
банков кредит, по силата на който ищцовата банка е предоставила на
ответника сума банков кредит в размер на 30000 лева, със срок за усвояване до
15.04.2021г. и краен срок за погасяване на кредита ****г. Лихвения процент по
договора е определен в зависимост от изпълнение на условия от
кредитополучателя и формиран като Лихвен процент, базиран на
спестяванията за лева (СЛП), прилаган от банката, увеличен с надбавка.
Към доказателствата по делото са приобщени надлежно заверени за
вярност копия от договора за кредит /л.6-8/, погасителния план към него,
5
подписан от страните /л.8 гръб-9/, методика на банката за определяне на
Лихвен процент, базиран на спестяванията (СЛП) /л.10/ и общи условия на
банката за кредити на физически лица, приложими към момент на сключване
на договора и носещи подписа на кредитополучателя /л.11-14/.
Във връзка с договора за кредит е сключен договор за застраховка
„спокойствие“ между К. М. К. и „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез
ищцовата банка като застрахователен агент.
Надлежно заверени за вярност копия от застрахователната полица и
приложимите общи условия, подписани от ответника са приобщени към
доказателствата по делото /л.15-22/.
Ищецът е отправил до ответника покана в срок от 30 дни доброволно да
погаси всички просрочени задължения по договора, които към 30.08.2023г.
били в размер на 1553.28 лева. На ответника е указано, че при неизпълнение в
указания срок банката ще счита ползваният кредит за изцяло и предсрочно
изискуем /л.24/.
Поканата е изпратена до ответника чрез частен съдебен изпълнител Д.
И., рег. № ** и район на действие ОС – Добрич, като на 01.11.2023г. е съставен
протокол за извършено уведомление /л.23/.
В протокола са отразени извършените действия от служители на
съдебния изпълнител за връчване на поканата, включително търсене на
ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, обаждане по
посочения в договора телефонен номер, справка за регистрирани трудови
договори и поставяне на уведомление по настоящия, а след това и по
постоянния адрес на ответника. Съдебният изпълнител е удостоверил, че
счита поканата за редовно връчена на 31.10.2023г., прилагайки разпоредбата
на чл.47, ал.5 ГПК.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани
специални знания посредством назначена съдебно-икономическа експертиза.
В заключението на вещото лице се посочва, че сумата по договора за
кредит в размер на 30000 лева е преведена на 01.04.2021г. по банкова сметка
на ответника, открита на 11.09.2019г. в ищцовата банка. След получаване на
кредита били извършени следните плащания: преведена била сума в размер на
150 лева такса за кредитна оценка и одобрение на кредит; погасени били
съществуващи задължения по договор за банков кредит № 027LD-R-002266 в
размер на 7669.50 лева; превод по лична валутна сметка на ответника в размер
на 6000 лева; изтеглени в брой 7000 лева; на 05.04.2021г. по лична валутна
сметка на ответника била преведена сума в размер на 2000 лева; на
05.04.2021г. и 12.04.2021г. били изтеглени в брой общо 6000 лева, а останалата
част от сумата послужила за погасяване на няколко вноски по кредита. През
периода от 20.04.2021г. до 20.04.2023г. по банковата сметка на
кредитополучателя били отразени платени суми за главници на обща стойност
4443.95 лева /25 вноски/ и договорни лихви, включително лихви за
6
просрочени задължения в общ размер на 4945.41 лева. Дадено е заключение
относно размера на дължимите суми по договора за кредит според
счетоводните записвания на банката и според установеното при изчисленията
на вещото лице, което е описало и ползваните данни за направените
изчисления.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно
мотивирано, изготвено след справка в счетоводството на банката и
самостоятелно извършени от вещото лице изчисления, като заключението не е
оспорено и от страните по делото /л.132-172/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените искове се установява от
ч.гр.д.№ 3322/2023г. по описа на РС - Добрич.
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между
страните, като в тежест на ищеца е възложено да докаже сключването на
Договор № ****/ 01.04.2021 г. за банков кредит и изпълнение на задължението
си по него с получаване на сумата от ответника; спазването на изискванията за
съдържание и форма на договора по ЗПК; индивидуалното договаряне на
всички клаузи по договора; просрочението на задълженията по кредита към
20.05.2023г.; изпращане и достигане до ответника на изявление за обявявяване
на кредита за предсрочно изискуем, както и размерът на претендираните
вземания.
Към доказателствата по делото е приобщено заверено за вярност копие
от сключения договор за банков кредит, а изправността на банката и
предоставянето на сумата на ответника се установява от заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. От същото
заключение се установява и наличието на неплатени вноски по договора за
кредит към датата на отправяне на уведомлението до ответника, респ.
основанията за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията на
кредитополучателя по договора.
Поканата до ответника, с която е уведомен за наличието на просрочени
задължения по договора, предоставена му е възможност в срок от 30 дни да
погаси тези задължения и е предупреден за обявяване на предсрочната
изискуемост е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което е
надлежно удостоверено от частния съдебен изпълнител, който е извършил
връчването. Извършени са изискуемите посещения по постоянен и настоящ
адрес на ответника, справка за регистрирани трудови договор, като е направен
и опит за свързване с ответника по телефона на посочения от кредитора
телефонен номер. Уведомление на адреса на ответника е залепено след
събиране на сведения, че лицето е непознато на адреса и апартамента е
необитаем, поради което следва да се приеме, че връчването по реда на чл.47
ГПК е извършено редовно и поканата е достигнала до ответника.
7
Доколкото вземанията се основават на неизпълнение на задължения на
ответника – физическо лице по договор за банков кредит, то съдът следва да
се произнесе и по спазване на изискванията към договора според действащите
към момента на сключването му разпоредби на Закона за потребителския
кредит, още повече, че възражения за недействителността на основание
противоречие със ЗПК са изрично въведени и с отговора на исковата молба.
Представения с исковата молба договор за кредит е сключен при
изпълнение на изискванията по чл.10 ЗПК относно неговата форма и
съдържание. В договора за кредит по ясен и разбираем начин са посочени
дължимите от потребителя суми, размера на същите и как и за какво са
дължими.
В договора е посочен конкретен размер на ГПР, а в чл.9 са изброени и
всички известни на банката разходи по кредита, които са включени в ГПР –
лихви, застрахователни премии за застраховка „Спокойствие с FiHelth”,
комисионна за кредитна оценка и одобрение, еднократна такса за
кандидатстване и такса за банков пакет, поради което настоящият състав на
съда не споделя възражението в отговора на исковата молба, че ГПР в
договора не отговаря на законовите изисквания към него.
В чл.11, ал.1, т.12 ЗПК е въведено изискване погасителният план към
договора за кредит да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Тази
императивна норма урежда правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно погасителен план с посоченото съдържание. По отношение на
погасителния план предоставян на потребителя при сключване на договора за
кредит не е въвеждано такова изискване. Изискванията към съдържанието на
погасителния план при сключване на договора за кредит са посочени в чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК - информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, като липсва изискване за
посочване разбивка на всяка погасителна вноска.
В т.18 от процесния договор за банков кредит е предвидено, че всички
разходи, произтичащи от евентуалното неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателя, включително държавни и нотариални такси, такси за
принудително изпълнение и съдебни разноски, са за сметка на
кредитополучателя. Разноските за връчване на ответника на покана за
доброволно изпълнение, съдържаща уведомление за предсрочна изискуемост
са действително извършени в посочения в исковата молба размер и
дължимостта им съответства на разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК, доколкото
тези разноски изрично са посочени в сключения между страните договор за
банков кредит.
8
Претендираното с исковата молба вземане за наказателна лихва се
основава на разпоредбата на т.15 от процесния договор, според която
отнесените в просрочие плащания се олихвяват с договорения съгласно т.4
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответна вноска. Уговорената
наказателна лихва, освен обезщетителна функция има и обезпечителна
функция, сходна с тази на неустойката, като служи за обезщетение на
причинените на кредитора вреди от забавеното изпълнение на паричното
задължение за главница. Дължимостта на наказателната лихва е поставена в
зависимост от просрочието на задълженията на кредитополучателя, като
просрочието и размера на дължимата наказателна лихва се потвърждават от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения исковите претенции се явяват доказани по
своите основание и размер – за ищеца е възникнало потестативното право за
обявяване на задълженията на ответника по договора за предсрочно
изискуеми и това право е надлежно упражнено, договора за банков кредит
отговаря на изискванията на ЗПК към момента на сключването му, а размерът
на задълженията на ответника се установява от заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 593.66 лева в
заповедното производство и 3498.66 лева в исковото производство, при
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на
основание чл.78, ал.8 ГПК. Разноски в посочените размери следва да се
присъдят на ищеца и възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, Добричкия окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.
М. К., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр. Добрич, ул. „С. О.“ № ****
ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК **** и
седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, бул. „Ц. Ш.“ № 111 П
следните вземания, за които е издадена Заповед № 1552/18.12.2023г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
13.06.2022г. по ч.гр.д. № 3322/2023г. по описа на Районен съд – Добрич:
25556.05 лева, главница по Договор № ****/01.04.2021г. за банков
кредит,
1391.44 лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода от
20.05.2023г. до 12.12.2023г. вкл.,
92.13 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.05.2023г.
до 12.12. 2023г. вкл.,
9
18.63 лева, представляваща просрочена лихва за периода от 13.12.2023г.
до 14.12.2023г.,
64.98 лева, представляваща дължима премия по застраховка
„Спокойствие“,
60 лева, представляваща разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.12.2023г. до окончателно изплащане на
вземането..
ОСЪЖДА К. М. К., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр. Добрич, ул.
„С. О.“ № **** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, бул. „Ц. Ш.“
№ 111 П сумата от 503.11 лв. /петстотин и три лева и единадесет стотинки/,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3322/2023г.
по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА К. М. К., с ЕГН ********** и настоящ адрес гр. Добрич, ул.
„С. О.“ № **** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, бул. „Ц. Ш.“
№ 111 П сумата от 3498.66 лв. /три хиляди четиристотин деветдесет и осем
лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разноски в исковото
производство по настоящето т.д. № 128/2024г. по описа на Окръжен съд –
Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10