Решение по дело №13926/2020 на Районен съд - Варна

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№........................../..........................2021 г.

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

при участието на секретаря Илияна Илиева,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 13926 по описа за 2020 г. на РС-Варна,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Е.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ателие *, действаща чрез адв. М.И., срещу С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. И. З., осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в общ размер от 21 500.00 лева, представляваща престирана от ищцата на ответницата парична сума по Договор за поръчка от 16.12.2019 г. във връзка с изпълнение на поръчката за закупуване на ап. № * с идентификатор № * без Акт 16, находящ се в *, с площ от 110.95 кв. м., състоящ се от хол с кухня, две спални, две бани с тоалет, килер и две тераси, при граници: вътрешен двор, ап. *, ап. *, стълбище и улица, ведно с изба № *, с площ от 10.90 кв. м., както и 8.7514% ид. ч., равняващи се на 9.38 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 16.00 кв. м. ид. ч. от дворното място, на което е построена сградата, цялото с площ от 700 кв. м., представляващо ПИ № *, идентичен с УПИ пл. № *, в кв. *, попадащо в * м. р. на гр. В., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

            Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответницата е сключен договор за поръчка от 16.12.2019 г. въз основа, на който ищцата е възложила на ответницата да ѝ намери жилище по определени нейни изисквания, както и да набави всички документи и проверки за имота и подготви необходимите документи за осъществяване на сделка или явяване на търг, като се яви с ищцата или самостоятелно на търг за жилище, което е показала и ищцата е одобрила и пожелала да закупи. Сочи се, че гореописаният недвижим имот е бил показан от ответницата на ищцата, като последната го е харесала и пожелала да закупи. Продажната цена на имота е била 100 000.00 лева, като страните се уговорили в деня на подписване на договора от 16.12.2019 г. ищцата да внесе първа вноска в размер от 21 500.00 лева по повод на поръчката. Твърди се, че процесната сума е предоставена от ищцата в полза на ответницата, за което е издадена и квитанция. За жилището е било насрочен търг за 06.03.2020 г. при ЧСИ Н. Д.. За да участва в него, ищцата е следвало да заплати задатък в размер от 7 832.00 лева. Отново срещу квитанция сумата била заплатена от ищцата в полза на ответницата, доколкото уговорката между страните по договора от 16.12.2019 г. е била ответницата да уреди всички документи за закупуване на имота и същия да бъде придобит от ищцата без тежести. Страните са договорили, също така ответницата да уреди и отпускането в полза на ищцата на банков кредит за сумата, която не ѝ достига до договорените 100 000.00 лева. След 06.03.2020 г. /датата на насрочената публична продан/ ищцата започнала да търси ответницата, за да разбере какво се случва с жилището, което следва да закупи, но поведението на ответницата рязко се променило, като същата започнала да отлага разговорите с ищцата с оправдания за извънредното положение и пандемията от COVID-19 и спрените във връзка с нея публични продажби в производствата по принудително изпълнение.

            Към настоящия момент се поддържа, че сумата в размер от 7832.00 лева /размера на задатъка/ е върната от ответницата, но процесната сума в размер от 21 500.00 лева не е върната. Твърди се, че ответницата не съдействала по никакъв начин на ищцата за финализиране на сделката, препятствала я е, като не е подала тръжните документи и не е изпълнила нито едно от поетите задължения по договора, включително да съдейства за отпускане на кредита, поради което не ѝ се дължи уговорената комисионна от 3 % от стойността на имота или 3 000.00 лева. Поддържа се, че публичната продан се е състояла и процесният недвижим имот бил възложен на единствения купувач, внесъл документите за участие в търга.

            Ищцата твърди, че страните са договорили в подписания на 16.12.2019 г. договор в случай, че сделката – покупката не се осъществи по независещи от възложителя или изпълнителя причини, първоначалната вноска от 21 500.00 лева, както и комисионната, ако е заплатена такава, да се върнат на възложителя в срок от 14 работни дни. Поддържа се, че срокът за обратна престация е започнал да тече от деня, в който процесното жилище е било продадено на търг на друго лице, като към настоящия момент вземането е станало изискуемо. Сочи се, че ответницата отказва да върне търсената сума от 21 500.00 лева въпреки неосъществената покупка и изтичане на уговорения срок за връщане на сумата по повод на възложената поръчка.

            По същество се моли съдът да уважи предявените граждански притезания по основание и размер и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор. Ответницата оспорва предявения осъдителен иск както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че на 16.12.2019 г. между страните е сключен договор за поръчка. Не оспорва, също така и обстоятелството, че по възлагане на ищцата е намерила отговарящо на критериите ѝ жилище, което е било обявено на публична продан по изп. дело № 1097 по описа за 2019 г. на ЧСИ Н. Д.. Не се оспорва, че сумата в размер от 21 500.00 лева е получена от ответницата. Оспорва се обаче, че същата подлежи на връщане, доколкото се поддържа, че неосъществяването на сделката-покупката по независещи от възложителя или изпълнителя причини, като юридически факт все още не се е сбъднал. Не оспорва и факта на получаване на сумата в размер от 7 832.00 лева за задатък по проданта. Твърди се обаче, че сумата не е внесена по изпълнителното дело по искане на самата ищца, доколкото същата се е отказала да закупи този имот поради това, че няма Акт 16. Твърди се, че за това обстоятелство ищцата била уведомена още при сключването на договора за поръчка и същата го е възприела, но впоследствие се отказала. Поддържа се, че въпреки усилията на ответницата да осигури кредит на ищцата такъв не ѝ е отпуснат поради обстоятелството, че ищцата не покрива изискуемите от банките критерии за месечни доходи, обезпечение, поръчителство, възраст и други. Сочи се, че вследствие на констатираната невъзможност да се получи кредит, ищцата е пожелала да придобие друг имот – къща. До закупуването на същата не се е стигнало единствено поради невъзможността на ищцата да събере средства за изплащането ѝ. Твърди се, че е налице неспазване на договорните отношения от страна на ищцата-възложител.

            В условията на евентуалност е инвокирано възражение за прихващане с насрещното вземане на ответницата от ищцата в размер от 3 000.00 лева, представляващо комисионна по договора в размер от 3% от покупната стойност – 100 000.00 лева. Поддържа се, че страните се уговорили ищцата да заплати на ответницата 50% от комисионната при осигуряване на кредита, а останалите 50% при придобиване на имота в деня на сделката/търга. Сочи се, че при неизпълнение на договорните задължения – срокът за заплащане на избрания имот от страна на възложителя-ищец – хонорарът и заплатената част от комисионната не се връщат, като се дължи и останалата част от комисионната от страна на възложителя-ищец. Твърди се, че не ответницата, а ищцата е неизправната страна по договора, тъй като не отговаря на изискванията на банките за отпускане на ипотечен или потребителски кредит вследствие, на което всички действия и усилия на ответницата да намери подходящ имот и да съдейства за отпускането на кредит на ищцата са се указали безрезултатни. Навеждат се доводи, че само и единствено по вина на ищцата не ѝ бил отпуснат кредит и не се е стигнало до това да придобие имот, което е препятствало да се сбъднат предпоставките за падежиране на плащанията на уговорената в договора комисионна в размер от 3 000.00 лева. Сочи се, че доколкото уговорката между страните е, че при неспазване на договорните отношения се дължи и останалата част от комисионната от страна на възложителя-ищец, то следва, че същата е дължима в цялата си неизплатена част от 3 000.00 лева към момента на неспазването на договорните отношения, а именно 06.03.2020 г.    

            По същество се моли искът да бъде отхвърлен и се претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез адв. М.И. поддържа исковата молба.

Ответницата, редовно призована за същото съдебно заседание, чрез адв. И. З. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства – договор от 16.12.2019 г., квитанции от 16.12.2019 г. и от 21.02.2020 г. – се констатира по несъмнен начин, че на 16.12.2019 г. между страните е сключен договор за поръчка; че по възлагане на ищцата, ответницата е намерила отговарящо на критериите ѝ жилище, а именно гореописания недвижим имот, който е бил обявен на публична продан по изп. дело № 1097 по описа за 2019 г. на ЧСИ Н. Д., насрочена за 06.03.2020 г.; че по повод изпълнение на поръчката на 16.12.2019 г. ищцата е предоставила на ответницата сумата в размер от 21 500.00 лева като първа вноска за закупуване на процесния имот; че ищцата е предоставила на ответницата сумата в размер от 7832.00 лева, представляваща задатък за участие в публичната продан; че сумата от 7832.00 лева не е внесена като задатък по изп. дело и е върната на ищцата.

По делото са ангажирани и заявление за участие в публична продан по изп. дело № 1097 по описа за 2019 г. на ЧСИ Н. Д., рег. № * в КЧСИ и наддавателно предложение, които са изготвени от ищцата на 21.02.2020 г. във връзка със закупуването на процесния имот с идентификатор 10135.2563.638, като видно от наддавателното предложени първоначалната цена, която предлага ищцата е 79 000.00 лева.

Видно от съдържанието на наддавателното предложение, същото материализира и разписка, от която се установява, че на 21.02.2020 г. ответницата е получила от ищцата комплект от документи, които се е задължила да депозира, за да участва ищцата в публичната продан, насрочена за 06.03.2020 г. във връзка със закупуване на процесния апартамент.

От представеното удостоверение изх. № 6137/28.04.2021 г. по описа на ЧСИ Н. Д. се констатира, че по изп. дело № 1097/2019 г. по описа на същия съдебен изпълнител на 06.03.2020 г. е проведена публична продан на апартамент № * с идентификатор *. Установява се още, че не са подавани документи за участие в публичната продан от Е.С. или С.М. и не е постъпвала сума като задатък за участие по специалната сметка на съдебния изпълнител. Има постъпило само едно наддавателно предложение от Р. Т., като на 06.03.2020 г. имотът е продаден на публична продан на последната.

От приобщените официални свидетелстващи документи /нотариални актове/ на л. 58-л. 66 се установява, че ищцата е собственик на недвижими имоти, находящи се в с. Д., а именно поземлен имот №№ *, *, *, с идентификатор *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *. Установява се още, че ищцата е собственик и на дворно място с площ 315 кв. м., жилищна сграда и гараж, находящи се в гр. П. и на две ателиета в гр. В..

По делото са ангажирани и гласни доказателства. Свид. А. И. в показанията си сочи, че ответницата е поела ангажимент да съдейства на ищцата във връзка с отпускането на кредит за закупуване на процесния имот, както и за участието в публичната продан. Излага още, че банките отказали да отпуснат кредит на ищцата, доколкото последната не отговаряла на изискванията на банките, а отделно същата се отказала да закупи процесния апартамент, тъй като същият нямал акт 16, след което ищцата е пожелала да закупи друг имот – къща в гр. П., но и от нея впоследствие се отказала. Свид. И. сочи, че страните по делото са имали среща за подаване на документите за участие в проданта, но ищцата не се явила на срещата и не си вдигнала телефона и с това станала причина за неподаването на документите за участие.

От показанията на свид. Г. Г. и свид. И. Й. /първи братовчед на ищцата/ се установява, че ищцата е била твърдо решена да закупи процесния апартамент, изнесен на публична продан, като дори е ходила да огледа имота заедно със свид. Г., ответницата и свид. А. И.. Същата е имала спестени 30 000.00 лева, като разликата възнамерявала да покрие чрез продажбата на собствения си апаратмент, за да осигури средствата за закупуване на горепосочения имот. Ищцата е нямала намерение да закупи друг имот, включително и къща от гр. П..  

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника ищцата следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения осъдителен иск: 1./ валидно учредената облигационна връзка между страните въз основа на договор за поръчка; 2./ своята изправност по договора, а именно даването на търсената сума, представляваща първата вноска за закупуване на процесния имот по възлагане на ищцата; 3./ уговорката за връщане на процесната сума, престирана от ищцата във връзка с поръчката в сочения срок и условия; 4./ изискуемостта на вземането; 5./ размера на предявените граждански притезания.  

            В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже своята изправност по договора, а именно, че е съдействала на ищцата за закупуването на процесния имот, впоследствие къща, включително е изготвила и подала необходимите документи за участие в публичната продан, както и за отпускане на кредита от банките. При установяване на горното от ищцата да докаже, че е върнала търсената сума, както и своето възражение за прихващане, в това число основанието, изискуемостта и размера на вземането за комисионна.

            В конкретния случай не е спорно по делото, а и от ангажирания договор от 16.12.2019 г. се установява по несъмнен начин, че по възлагане на ищцата, ответницата се задължила да намери жилище според изискванията на първата; да набави всички документи и направи проверка на имота; да подготви необходимите документи за осъществяване на сделката или при явяване на търг; при необходимост да се яви заедно или самостоятелно на търг за избрания от ищцата имот; да изкара нови партиди във ВиК, Енерго Про, данъчна служба; да съдейства за отпускане на ипотечен или потребителски кредит по искане на възложителя; да предаде чист имота от възбрани и тежести от банки, физически и юридически лица, включително без задължения към ВиК, Енерго Про, данъчна служба и др. Т.е. между страните е учредена облигационна връзка по силата на правна сделка, притежаваща белезите на договор за поръчка, доколкото по възлагане на ищцата, ответницата се задължила за нейна сметка да извършва не само фактически, но и правни действия, каквито са несъмнено тези свързани с подготовката на документите за осъществяване на сделката по покупко-продажбата и явяване на публичната продан и кандидатстването за отпускане на ипотечен или потребителски кредит.

            Договорът за поръчка е консенсуален и комутативен договор. Същият изначално е безвъзмезден и едностранен, но в конкретния случай е уговорено като насрещна престация доверителят да заплати в полза на довереника възнаграждение под формата на комисионна в размер от 3% от покупната стойност на имота, което обуславя неговата двустранност. Договорът по правило е неформален.

            Възможно е довереникът да действа от свое име в отношенията с третите лица, но за чужда сметка – формално се легитимира като страна по сделката, но не придобива правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на доверителя. При скрит мандат или още косвено представителство, даден за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът за поръчка трябва да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като условие за валидност /чл. 292, ал. 3 от ЗЗД/.
            В конкретния случай не е спорно между страните, че довереникът е действал от името и за сметката на доверителя. Когато в отношенията си с третите лица довереникът действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва от представителна власт по дадено му пълномощно, което няма пречка да бъде инкорпорирано и в самия договор за поръчка. В тези случаи, дори когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижим имот, няма изискване за форма на договора за поръчка. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 208/29.07.2013 г., постановено по гр. д. № 916 по описа за 2012 г. на ВКС.

            От доказателствената съвкупност по несъмнен начин се установи, че учредения в полза на довереника мандат е за подготвяне на документите за участие в публичната продан, проведена по изп. д. № 1097 по описа за 2019 г. на ЧСИ Н. Д. във връзка със закупуване на апартамент с идентификатор *, находящ се в гр. В., м-ст „Св. Н.“, включително и за явяване на самата продан от името и за сметката на доверителя. Видно е от ангажираните писмени документи на л. 10 и л. 11 от делото, че заявлението за участие в проданта и наддавателното предложение са попълнени от доверителя и предоставени на 21.02.2020 г. във фактическата власт на довереника, който ги е приел със задължение да ги депозира за участие в публичната продан, проведена на 06.03.2020 г.

            Не е спорно, а и от приобщените квитанции се констатира, че в изпълнение на договорните си задължения доверителят е предоставил в брой на довереника сумата в размер от 21 500.00 лева, представляваща първа вноска за закупуване на имота и сумата в размер от 7 832.00 лева, представляваща задатък за участие в проданта, което е в пълен унисон с разпоредбата на чл. 285, предл. 1-во от ЗЗД.

            Съгласно договореностите между страните, при неосъществяване на покупката по независещи от възложителя или изпълнителя причини, първоначалната вноска от 21 500.00 лева, както и комисионната, ако е заплатена, се връщат на доверителя в срок от 14 работни дни. По делото по несъмнен начин се установи, че процесният имот е възложен на единствения наддавач, а именно Р. Т., която е обявена за купувач на имота. Констатира се още по делото, че по сметка на ЧСИ не е постъпила сумата представляваща задатък по смисъла на чл. 489, ал. 1 от ГПК нито са били подавани тръжните документи за участие в проданта в деловодството на районния съд по арг. от чл. 489, ал. 3 от ГПК.

            Съдът счита, че условието за връщане на сумата в размер от 21 500.00 лева е сбъднато, доколкото покупката не е осъществена. Доводите на ответника, за това че тръжните книжа не са подадени по вина на доверителя, доколкото същият се е отказал от закупуването на имота поради липса на акт 16 са несъстоятелни. От гласните доказателства, ангажирани чрез разпита на свид. Г. Г. и свид. И. Й., които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, взаимнодопълващи се и във връзка с останалата доказателствена съвкупност, по несъмнен начин се установи, че доверителят е имал желанието да закупи точно този имот, изнесен на публична продан и в нито един момент не се е отказал от намерението си, като дори е започнал да разпродава своята покъщнина във връзка с предстоящата покупка и преместване. Твърденията на ответницата, че ищцата след неосъществената покупка на апартамента ѝ е възложила да съдейства за закупуването на къща от гр. П. също са опровергани с категоричност от показанията на свид. Г. и свид. Й., като показанията на последния за ценени при условията на чл. 172 от ГПК с оглед възможната му заинтересованост от изхода на делото, имайки предвид, че е братовчед на ищцата, но съпоставени с цялата доказателствена съвкупност водят до единствения възможен извод, като изключват всяка друга възможна версия.

            Доводите, за това че ищцата не отговаряла на изискванията на банките за отпускане на кредит и за това покупката не се е осъществила, тъй като последната не е могла да осигури необходимите средства за закупуване на апартамента, също са несъстоятелни. Видно е от съдържанието на договора, че мандатът за съдействие за отпускане на ипотечен или потребителски кредит е в зависимост от насрещното искане на доверителя. По делото няма данни за изявления на ищцата в тази насока. Напротив, както от представените нотариални актове, така и от гласните доказателства се установи, че ищцата е имотно обезпечена, като е възнамерявала да осигури сумата за закупуване на процесния апартамент със средствата от продажбата на собственото си жилище, което дори е предложила на свид. Й.. Отделно, не са ангажирани никакви писмени документи, установяващи действията предприети от страна на довереника във връзка с кандидатстването на доверителя за отпускане на ипотечен или потребителски кредит. Този извод на съда не се разколебава от показанията на свид. А. И., които не са достатъчни за провеждане на успешно насрещно доказване и за установяване на твърденията в отговора на исковата молба по несъмнен начин.

            Към настоящия момент задължението за връщане на процесната сума е станало изискуемо, доколкото е изтекъл уговореният срок от четиринадесет работни дни, считано от неосъществяване на покупката, т.е. от възлагането на имота на единствения наддавач, а именно Р. Т. /06.03.2020 г./.

            Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск. Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от сезирането на съда до окончателното погасяване на задължението.

            С оглед основателността на предявения иск, съдът следва да се произнесе досежно инвокираното в условията на евентуалност процесуално /съдебно/ възражение за прихващане на исковата претенция с насрещното вземане на довереника в размер от 3 000.00 лева спрямо доверителя, представляващо комисионна по договора за поръчка, доколкото вътрешно процесуалното условие е сбъднато. По своето правно естество – съгласно действащото българско частно обективно право, „прихващането на две насрещни еднородни и заместими вземания до размера на по-малкото от тях” представлява упражняване на потестативно компенсаторно право.

            Според приетото в решение № 103 от 01.08.2017 г., постановено по гр. дело № 61323/2016 г. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК /което се възприема и от настоящия съдебен състав/, съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Затова е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче не обвързва момента, в който прихващането поражда действие, с момента на извършване на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Възможно е между страните да съществува спор за едно от двете или и за двете задължения. Спорът може да се отнася до съществуването на вземането, до неговата нищожност или унищожаемост, до изискуемостта му или до размера му. Затова по силата на  чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД

 е възможно действието на прихващането да бъде поставено под условие, а именно спорът да бъде отнесен до съда и спорното вземане да бъде установено със съдебно решение. В тези случаи влизането в сила на съдебното решение, с което се установява вземането има характера на сбъдването на отлагателното условие, под което е направено прихващането и от този момент изявлението за това ще породи действие. Това действие обаче ще има обратна сила, което е изрично посочено в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, т. е. прихващането винаги има обратно действие, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно вземане или за такова със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно разпоредбата на  чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД