№ 2
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110211502 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Й.
И. Г. (чрез процесуален представител) срещу НП № 004872/09.08.2022 г., издадено от началника на
отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на жалбоподателя на основание чл.
179, ал. 3а вр. чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800
лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски,
като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон.
Административно-наказващият орган (чрез процесуален представител) намира нарушението за
безспорно установено, а НП за издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон, като
претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Относно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган са приложени по
делото съответните заповеди, респективно АУАН и НП изхождат от надлежни длъжностни лица
съответно по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП. АУАН и приложеният доказателствен запис ведно със
снимков материал удостоверяват по несъмнен и безпротиворечив начин движението на процесното
ППС в процесното време и на процесното място (път, участък и посока на движение) без
маршрутна карта или бордово устройство, съгласно посоченото в обжалваното НП, а приложените
справка от съответния превозвач ведно с трудов договор по несъмнен и безспорен начин
удостоверяват, че водач на превозното средство към съответния момент е бил имено въззивникът
Г.. Независимо от наличните грешки от техническо естество в процесното НП, които са очевидни и
независимо от крайно неудачните формулировки досежно правната характеристика на
административното нарушение, използвани в постановлението, в крайна сметка няма база за
съмнение, че се твърди управление на превозното средство без „маршрутна карта или бордово
устройство“ (ирелевантно е коя от двете хипотези е налице в случая, като и в този му вид
обвинението е достатъчно ясно и позволява напълно срещу него да бъде организирана съответната
защита по същество), поради което не може да се говори за съществено нарушение на
процесуалните правила, имайки предвид уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН. В случая застрашени се явяват обществените отношения по установяване на
дължимите за ползването на републиканската пътна мрежа такси (съобрази и чл. 10 от НК, която
разпоредба се явява релевантна за настоящото производство по аргумент от чл. 11 от ЗАНН!),
1
респективно в крайна сметка се явява без значение установеното иначе по делото въз основа на
съответната справка (с приложението й) от НТУ в смисъл, че незаплатената такса за конкретния
сегмент е била в размер на 0,45 лева. Установява се сключването на съответния тристранен договор,
приложен по делото и визиран от страна на жалбоподателя, но това не означава, че водачът не е
имал задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, което няма как да бъде изпълнено при липса на
съответните маршрутна карта или бордово устройство. Административно-наказателна отговорност
се носи и в хипотеза на непредпазливост (чл. 7 вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК),
като в случая водачът при всяко положение е бил длъжен и е могъл да знае дали са налице
съответните маршрутна карта или бордово устройство, което реално предава нужните данни.
Съобразявайки, обаче, междувременно (след приключване на разглеждането на делото в открито
съдебно заседание) решение на СЕС по дело № C‑61/23, съдът не може да приеме за
законосъобразно прилагането на санкцията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (въпросното решение на СЕС
се отнася и до тази разпоредба), т. е. след като последната посочена разпоредба противоречи на чл.
9а от Директива 1999/62, то същата разпоредба от вътрешното право не следва да се прилага, което
означава, че приложима ще се яви общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП (неприложимостта на
санкцията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП означава, че не е предвидено друго наказание по смисъла на чл.
185 от ЗДвП), в който смисъл атакуваното НП подлежи на изменение съобразно чл. 63, ал. 7, т. 1 и
т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, т. е. като бъде намален размерът на наказанието
глоба на 20 лева със съответното прилагане на закон за по-леко наказуемо административно
нарушение (без каквото и да е изменение на обстоятелствата на нарушението) – това по чл. 185 вр.
чл. 139, ал. 7 от ЗДвП; доколкото в случая прилагането на чл. 185 от ЗДвП наместо чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП касае единствено размера на санкцията, то не може да се говори за хипотеза, визирана в
решението на СЕС по дело № C‑175/22 (виж!). При този изход от делото липсва правно основание
за присъждане на разноски в тежест на въззивника, от гледна точка на когото обжалването по
съдебен ред се е явявало единствената легитимна възможност да защити в крайна сметка
действително неправомерно засегнатия си правен интерес, респективно приложение по аналогия
(чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /не се касае за забранено от ал. 3 на същия член
обосноваване на съответните визирани там видове отговорност/) следва да намери уредбата по чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК (уредбата по чл. 78 от ГПК не намира приложение,
включително и по силата на чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, именно доколкото в
случаите, когато неправилно е било индивидуализирано административното наказание,
санкционираното лице няма друга правна възможност освен да инициира съответното съдебно
производство по обжалване, в което има право да ползва услугите на адвокат, както това е сторено
в случая, а възнаграждението на този адвокат поне до размера от 550 лева, за който заплатен размер
е налице разписка /самият приложен договор за правна защита и съдействие/, е напълно съответно
на материалния интерес, свързан с намаляването на размера на санкцията от 1800 лева на 20 лева).
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 004872/09.08.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ, като прилага закон за по-леко наказуемо административно
нарушение, а именно чл. 185 вр. чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и като намалява размера на наказанието
глоба на 20 лева.
Осъжда АПИ да заплати на горепосочения жалбоподател сумата от 550 лева – разноски по
делото за възнаграждение за един адвокат.
Отхвърля искането на процесуалния представител на административно-наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3