П Р И С Ъ Д А № 156
гр.Белоградчик, 28.09.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав
в публично съдебно заседание на двадесет и
осми септември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: Б.К.
Е.П.
при участието на секретаря Н.С., в присъствието на районен прокурор Г.СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 126 по описа за 2016г., въз основа
на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.С.В.
- роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, с
начално образование, осъждан, безработен, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 26.02.2016г. в с.Б., обл.
В., в
условията на повторност, чрез използване на техническо средство, след
предварителен сговор със С.С.В., отнел от владението и собственост на
“БТК”-ЕАД-София, движими вещи – медни жила от съобщителен кабел тип ТЗБ
37х4х1,2 мм., на обща стойност 580,20 лева, без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, поради
което и на основание чл.195 ал.1, т.4, 5 и 7 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК
вр. чл.28 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 НК, вр. чл.373 ал.2 от НПК
вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното на подс.К.В. наказание за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.В. - роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, не осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 26.02.2016г. в с.Б., обл.
В., чрез
използване на техническо средство, след предварителен сговор с К.С.В., отнел от
владението и собственост на “БТК”-ЕАД-София, движими вещи – медни жила от
съобщителен кабел тип ТЗБ 37х4х1,2 мм., на обща стойност 580,20 лева, без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл.195 ал.1, т.4 и 5 от НК във вр.чл.194, ал.1 от НК във
вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 НК, вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването
на така наложеното на подс.С.В. наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на
осн. чл.45 от ЗЗД : подсъдимите К.С.В. и С.С.В. /с посочени по-горе
самоличности/ да заплатят солидарно на “БТК” ЕАД-София сумата от 580,20 лв. - обезщетение за имуществени вреди причинени с престъплението
им, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане
на обезщетението.
На
осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимите К.С.В. и С.С.В. /с посочени по-горе самоличности/ да заплатят
солидарно: по сметка на ОД-МВР-Видин направените по делото разноски, в размер на 26,08
лева – възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство и по сметка на ВСС държавна такса върху
уважената гражданска претенция спрямо двамата – в размер на 50,00 лв.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен
срок от днес пред ОС-Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
МОТИВИ
към присъда № 156/28.09.2016г. по НОХ дело №126/2016г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите К.С.В.
и С.С.В. ***, е повдигнато обвинение затова, че на 26.02.2016г. в с.Б., обл.В., чрез
използване на техническо средство, след предварителен сговор помежду си, отнели
то владението и собственост на “БТК” АД-София, движими вещи – медни жила от
съобщителен кабел тип ТЗБ 37х4х1.2 мм., на обща стойност 580,20 лв. , без
съгласието на собственика с намерението противозаконно да ги присвоят като
подс.К.В. е извършил деянието и в условията на повторност и случаят не е
маловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.4,5 и 7 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК
вр. чл.28 ал.1 от НК – по отношение на подс.К.В., и по чл.195, ал.1 т.т.4 и 5 от НК - по отношение на подс.С.В..
Съдът е
допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1
от НПК.
Предявеният
от ощетеното ЮЛ – „БТК” ЕАД-София срещу подс. К.В. и С.В. солидарно, по реда на
чл.84 и сл.от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД, граждански иск за сумата от 580,20 лв. –
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението, бе приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, а ощетеното ЮЛ – конституирано като граждански ищец.
В с.з.
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от
фактическа и правна страна и пледира на подсъдимите да бъде наложено наказания
в минимален размер, като се отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
на подсъдимите, обстоятелства, а определените наказания следва да бъдат
редуцирани, предвид специалното производство, по което протича процеса –
съкратено съдебно следствие. Пледира също – спрямо подс.С.В. да се приложи
разпоредбата на чл.66 от НК, докато спрямо подс.К.В. – наказанието да се търпи
ефективно, с оглед предходните му осъждания. По гражданският иск – не взема
отношение.
Подсъдимите
К.В. и С.В., предвид допуснатото предварително изслушване, правят пълни
самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
признават се за виновни, и молят съда за снизхождение при определяне на
наказанията, като относно гражданската претенция – и те не изразяват становище,
докато защитникът им – заявява, че е възможно заплащане на имуществените щети
солидарно от двамата подсъдими, което не е било сторено досега единствено
поради финансовите им затруднения. Защитникът на подсъдимите иначе излага аргументи
за наказания в по-нисък размер, предвид мотивите на подзащитните му да извършат
деянието, като обаче пледира и спрямо К.В. прилагането на чл.66 ал.1 от НК,
аргументирайки настъпила реабилитация по право относно предходно негово условно
осъждане.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. К.С.В. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с начално образование, не женен, осъждан,
безработен, ЕГН му е **********.
В бюлетинът на подс.К.В. са отразени
следните осъждания : 1./ С определение № 118 от 18.08.2010г., в сила от същата
дата, по н.о.х.д.№209/2010г. на РС-Белоградчик, той е бил осъден за деяние по
чл.195 ал.1 т.3 и 5 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК, на
"лишаване от свобода" за срок от шест месеца, като на осн. чл. 66 ал.1 от НК –
изтърпяването на наказанието е било отложено за срок от три години. 2./ С
присъда № 269 от 09.12.2011г. в сила от 19.12.2011г. по н.о.х.д № 356/2011г. на
РС-Белоградчик, К.В. е осъден на „пробация”– за деяние по чл.343 В ал.2 от НК.
Съдът прима за основателни аргументите на защитата на подс.К.В.,
че относно наказанието, наложено по н.о.х.д.№209/2010г. на БРС, осъденият е
реабилитиран на осн.чл.86 ал.1 т.1 от НК – на 18.08.2013г. Това е така, тъй
като в определеният изпитателен срок относно отложеното търпене на наказанието
“лишаване от свобода”, К.В. не е извършил друго деяние, поради което да се е
стигнало до ефективно изтърпяване на
санкцията от 6 месеца “лишаване от свобода”. Това положение не се влияе от
наличието на друго осъждане, което К.В. има – повторно, за деяние извършено в
изпитателният срок по първото си наказание, но за което второ осъждане той е
наказан с “пробация”, т.е. тя не обуславя търпене на наказанието “лишаване от
свобода”. Ето защо, съдът приема, че към датата на деянието по настоящето дело
– 26.02.2016г., К.В. е “осъждан” , но единствено на “пробация”,
определена с присъдата по н.о.х.д.№356/2011г. на БРС. Реабилитацията по право
настъпва по силата на закона и не е необходим изричен съдебен акт за нейното
постановяване / отбелязване в бюлетина/.
Подс.С.С.В.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование,
неженен, не осъждан, безработен, ЕГН му е **********.
Малко след полунощ, на 26.02.2016г.
– ок.01.00ч., в дежурната служба на РУ-Белоградчик постъпил сигнал за
извършвана кражба на телефонен кабел в с.Б., обл.В. – в района на училището
в селото, по протежение на главната улица. За сигнала веднага бил уведомен св.Н. Й. – мл.ПИ към
РУ-Белоградчик, отговарящ за района. Той, съвместно със свои дежурни колеги от
управление »Жандармерия» - Монтана, посетил с.Б.. Служителите на МВР констатирали, че недалеч от
училището в селото, по протежение на тротоар откъм страна на игрище, били
изкопани дупки – прясно направени. В момента на пристигането им, св.Й. видял три лица да бягат от същото място, в посока
към реката. Със служебеният си автомобил, той ги последвал и осветил две от
тях, на които извикал «Стой, полиция». Единият от бягащите се спрял на другият
бряг на реката, като в негово лице св.Й. разпознал подс.К.В.. Малко селд това установил и второто
лице – подс.С.В. – скрит зад един камък до реката. Двамата подсъдими признали
кой е бил с тях до преди малко – св.С. А..
При
разпитът им в хода на образуваното и проведено досъдебно производство, подс.Кр.В.
и С.В. да дали подробни обяснения, признавайки вината си и авторството на
деянието, вкл. и в разпити пред съдия – разказвайки, че още предвинят ден са
видели, че на местопрестъплението има други изкопани дупки и така те заедно
решили да отидат и да откраднат кабел от дупките - медните жила от него, които
да бъдат извадени и продадени. В изпълнение на решението си, на следващия ден от вземането му –
26.02.2016г., подсъдимите взели ножовка и въже дълго ок.2м. и отишли в с.Б.. С помощта на ножовката прерязали кабела в три от
дупките, а с помощта на въжето –
изтеглили медните жила от прерязаните парчета.
Относно
третото лице, установено по разследването като св.С. А. – не е доказана негова съпричастност към деянието на подс.К. и С. В., поради което и същият не е привличан към
отговорност, обвинение към него няма повдигнато. Подсъдимите са заявили, че А.
наистина ги е придружил до с.Боровица, но силно пиян, и дори е спал около
местопрестъплението, не участвайки в техните действия. Св. А. е установен от
св.Й., след застигане на подсъдимите,
в близост до местопрестъплението наистина - и то отново заспал.
За
извършената кражба на кабелите, бил известен свид.Пл.Ж. – техник към кабелната мрежа «БТК»АД-София. Той потвърдил
както собствеността на кабела, така и уточнил вида и размера на липсващия
проводник на мястото в с.Боровица. Изяснило се, че предмет на престъпното
посегателство е станал 60 м. съобщителен кабел - медните жила от него, от вида ТЗБ 37х4х1,2.
Св.Ж. е заявил , че към момента на
деянието кабелът не бил ползван от собственика, а откритите на мястото при
огледа от полицията парчета – са му предадени.
Видно от заключението на съдебно-оценъчна експертиза, стойността на
щетата е 580,20 лв.
Според собственика на предмета на
деянието – ЮЛ «БТК» АД-София, имуществените щети не са възстановени, тъй като
предадените на св.Живков парчета кабел / медни жила всъщност откабела/ - не са
годни за ползване по предназначене – а именно да бъдат поставени по трасе като
съобщителен кабел и да осъществяват функцията си за провождане на сигнал.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 63/2016г. на РУ-Белоградчик.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.К.В. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.195
ал.1 т.4, 5 и 7 от НК във вр. чл.194 ал.1 от НК вр. чл.28 ал.1 от НК, а подс.С.В.
– е осъществил деяние по чл.195 ал.1 т.4 и 5 от НК във вр. чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна – На 6.02.2016г. в с.Б., обл.В., чрез
използване на техническо средство, след предварителен сговор помежду си, отнели
от владението и собственост на “БТК” АД-София, движими вещи – медни жила от
съобщителен кабел тип ТЗБ 37х4х1.2 мм., на обща стойност 580,20 лв. , без
съгласието на собственика с намерението противозаконно да ги присвоят.
Подс.К.В. е извършил престъплението в условията на повторност
по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние,
предмет на настоящото дело, К.В. е бил осъждан с влязъл в сила съдебен акт за
друго такова престъпление по н.о.х.д. 209/2010г. на РС-Белоградчик, за което е
реабилитиран на 18.08.2013г., но съгласно указаното в чл.30 ал.1 и 2 от НК
– същото следва да се отчете , като обуславящо квалифициращият признак
“повторност” спрямо деянието, предмет на настоящето дело . Съдът счете, че
деянието на подсъдимият К.В., представлява немаловажен случай, съгласно
чл.195 ал.1 т.7 от НК, доколкото не може да се подведе по чл.93 т.9 от НК,
предвид високата степен на обществена опасност на деянията от този вид,
голямата им разпространеност, както и с оглед обстоятелството, че вещите,
предмет на деянието не са на ниска стойност, към настоящия момент не са
възстановени, налични са и други квалифициращи признаци – “сговор” и
“използване на техн.средство” .
От субективна страна – подс. К.В. и С.В. са действали при
условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужди,
съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са имали намерение да
ги присвоят и да се разпоредят с тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици от него и са искали настъпването им. Съдът приема
за установено по делото, че двамата подсъдими са действали след предварителен
сговор помежду си за осъществяване на кражбата, подготвяйки си и сечива, чрез
които да разкрият и прекъснат кабела.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се сдобият с материални блага, респ. парични средства, без
полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.К.С.В..
За извършеното от подс.К.В.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при
условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на
осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи
разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да
определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или
алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК –
ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на
дееца е квалифицирана и с признаците
“сговор” и “използване на техническо средство”. При това положение, съдът
счита, че не следва да оценява дейността на този подсъдим в условията на чл.55
от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58
А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това
да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно
наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за
стореното от дена страна, но и съдебно минало към момента на В. – налично
осъждане, с наказание “пробация”, и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на подсъдимия съответства да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" в размер над минималния - от една година и шест месеца. Но съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК,
съдът определи на К.С.В. по настоящето дело за реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на една
година.
Съдът намери обаче, че по отношение на подсъдимия К.В. са
налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното
наказание "лишаване от свобода".
Същият не е осъждан на “лишаване от свобода” за престъпление от
общ характер към момента на извършване на деянието, наложеното му наказание е
за срок от една година, поради което съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното с настоящата присъда наказание. Съдът счете, въпреки
предходното осъждане – което е за “леко” пи смисъла на НК деяние, предвид
младата възраст на извършителя, че изпитателният срок следва да бъде определен
в по-близък до минималния размер, установен в закона / чл.66 ал.1 НК/ - три години и шест месеца.
2./ На подс.Семир С.В..
За извършеното от подс.С.В.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при
условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на
осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи
разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да
определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или
алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК –
ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е
по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на С.В.
е квалифицирана и с признаците “сговор”
и “използване на техническо средство”. При това положение, съдът счита, че не
следва да оценява дейността на подсъдимия в условията на чл.55 от НК. Респ.
следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК
– т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това да го
редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно
наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за
стореното и чистото съдебно минало, и при съобразяване с установените от чл.36
от НК цели на наказанието, счете, че на подсъдимия съответства да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" в минималния размер от една година. Но съобразно изискването
на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи
на С.В. по настоящето дело за реално
изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на осем месеца.
Съдът намери обаче, че по отношение на подсъдимия С.В. са
налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното
наказание "лишаване от свобода".
Същият не е осъждан изобщо, наложеното му наказание е за срок от осем
месеца, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното
с настоящата присъда наказание. Предвид чистото съдебно минало на този подсъдим
към датата на извършване на престъплението, съдът счете, че изпитателният срок
следва да бъде определен в минималния размер, установен в закона / чл.66 ал.1 НК/ - три години.
По гражданския иск:
След като призна за виновни подс. К.В. и С.В. по повдигнатото им обвинение, съдът намери,
че предявеният срещу тях солидарно граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от ощетеното ЮЛ – „БТК” ЕАД-София, е доказан по основание. Относно
претендирания размер от 580,20 лв., съдът счете, че същият е и основателен.
Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства – гласни такива и
изготвена и приета експертиза, съдът приема за установено, че стойността на
инкриминираните вещи , предмет на престъпното посегателство към ощетеното ЮЛ е
580,20 лв. и претенцията на същото за обезщетение в претендирания размер от
580,20 лв. е основателна. Поради което и съдът уважи претенцията на гражданския
ищец „БТК” ЕАД-София, като осъди подс. К.С.В. и С.С.В. да заплатят солидарно на
ищеца търсената чрез съда сума – а
именно 580,20 лв.
По
разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-МВР-Видин
направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство,
в размер на общо 26,08 лв., и отново солидарно да заплатят по сметка
на ВСС – общо 50,00 лв. държавна такса – върху разгледаната и уважена
гражданска претенция.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: