Р Е Ш Е Н И Е
№ 246/14.2.2022г.
гр. Пловдив, 14 февруари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО А.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа КАД № 2939 по описа
на съда за 2021г.,докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение №
1661/06.08.2021 г. по адм. дело № 2920/2020 г. на Административен съд –
Пловдив, ХIII състав, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София /ГДИН/ да заплати на Р.А.В. сумата от 7 520 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
08.08.2015 г. до 10.11.2020 г. /датата на предявяване на исковата молба и е
отхвърлена претенцията до пълния й размер от 100 000 лева.
Първата касационна жалба е подадена от Р.А.В. чрез адв. С., като се
твърди незаконосъобразност на съдебното решение като постановено при съществени
процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3
от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления
размер на предявените искове и вместо него да постанови друго по същество, с
което се уважи искът в неговата цялост. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – гр. София не изразява
становище по допустимостта и основателността й.
Втората касационна жалба е подадена от ГДИН – гр. София, чрез
процесуален представител юриск. Ч., който обжалва решението в частта, с която
дирекцията е осъдена да заплати на В. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 7 520 лева. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната
част решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209,
т. 3 от АПК, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде
отхвърлен предявеният иск, алтернативно прави искане решението да бъде
изменено, като присъденото обезщетение бъде намалено до 500 лева. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по тази касационна жалба – Р.А. Василева я оспорва.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на подадените касационни жалби, като искането от съда е да
бъдат оставени без уважение, съответно решението на Административен съд –
Пловдив – потвърдено.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основания,
намира за установено следното.
Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в
обжалваните части е неблагоприятно, подадени са в срок, поради което са
ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, същите са ОСНОВАТЕЛНИ.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба от Р.А.В.
срещу ГДИН – София за присъждане на обезщетение в размер на общо 100 000 лева
за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания. Оплакванията в исковата молба са свързани със следните
обстоятелства: ищецът е бил държан в пренаселени килии и не е имал постоянен
достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; през зимата
в помещенията е било много студено, а през лятото много топло и задушно; през
цялото време имало мухъл, лошо осветление, липса на достъп на свеж въздух; по
време на престоя му в Затвора – Пазарджик са използвали кофи за ходене по
нужда; в килиите и имало гризачи и дървеници, поради което не е можело нормално
да спи в тях; нарушено право да бъде отключван от 06,00 часа до 20,00 часа; в
Затвора – Пазарджик са били поставяли одеяла на прозорците, за да не бъде
студено в помещението.
За да постанови своето решение, решаващият съд е приел, че от събраните
по делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Затвора – Пловдив
на 08.08.2015 г., със Заповед № Л-2930/14.07.2016г. на 20.07.2016г. същият е
преведен в Затвора – Пазарджик за доизтърпяване на наказанието, където
пребивава до 04.11.2019 г., а на 04.11.2019 г. отново е бил преведен в Затвора
– Пловдив, където пребивава до датата на подаване на исковата молба. Като
установено е прието също така, че в Затвора – Пловдив е бил настанен в следните
спални помещения: от 04.11.2019г. до 08.02.2019г. в Приемно отделение, ОП1 и от
08.11.2019г. до 31.12.2020г. на Втори пост, в стая № 74.
Цитирана е приложена по делото на лист 43-44 справка, в която е
посочено, че в Затвора – Пловдив всяко спално помещение е обзаведено стандартно
с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода; във всяко
помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат
неограничен достъп до тях; отоплението в Затвора – Пловдив се осъществява с
централно парно; спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация; проветряването на помещението се извършва от лишените от
свобода, настанени в стаята; във всяка стая има легла и дюшеци, съобразно броя
на настанените лишени от свобода; с постъпването си в затвора на всеки лишен от
свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна
на лишения от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими;
лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и
одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни; прането става по
усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез
изнасяне за пране от близките; всички работещи лишени от свобода имат осигурена
възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния
ден.
Констатирано е, че по делото от Затвора – Пловдив е постъпило становище,
съдържащо информация за помещенията, в които е бил настанен ищецът, техните
размери и брой настанени в тях лишени от свобода.
На следващо място е посочено, че в приетото по делото писмо от Началника
на Затвора – Пазарджик е отразено, че за това в кои спални помещения по периоди
е пребивавал ищецът, каква е била съответната им площ и мебелировка и с колко
други лишени от свобода е битувал по време на изтърпяване на наказанието в
Затвора – Пазарджик „…не можем да дадем сведение…“, тъй като съгласно
Номенклатурата на делата на ГДИН, списъците за вечерна проверка не подлежат на
архивиране и същите са класирани в дела със съответстващ индекс. След направена
справка от електронното досие в системата ИСИН е установено, че ищецът е бил
настанен по периоди в следните отделения: от 26.07.2016 г. до 07.08.2017 г. в
Пето отделение; от 08.08.2017 г. до 07.03.2018 г. в Седмо отделение; от
08.03.2018 г. до 09.01.2019 г. в Девето отделение; от 10.01.2019 г. до
13.06.2019 г. в Пето отделение; от 14.06.2019 г. до 04.11.2019 г. в Шесто
отделение. За периода от 10.01.2019 г. до 13.06.2019 г. всички спални помещения
са били изцяло ремонтирани и обновени, увеличен е бил броят на спалните
помещения в Пето отделение, като е бил намален техният капацитет, във всяко
помещение е имало баня и тоалетна с душ с течаща топла и студена вода, подовата
настилка и дограмата са изцяло подновени. Всички спални помещения, в които е
бил настанен ищецът, са разполагали със санитарни възли с течаща вода и
съответния брой двойни вишки, шкафчета и маси с табуретки, като след ремонта са
осигурени 4 кв.м. на задържано лице. Отоплението е локално парно на газ и са се
поддържали нужната за живеене температура в спалните помещения. През горещите
летни месеци, съгласно списъка на разрешените вещи, лишените от свобода са
могли да получат от близките си вентилатори и със заповед на началника на
затвора се удължавало времето за токоподаването до 24 ч. Съгласно чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС, всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и
естествена дневна светлина през светлата част на деня, а в тъмната – изкуствено
осветление. Санитарните възли в ремонтираните отделения са били напълно
обновени и са с площ от 1,9 кв.м., като стените са били облепени с фаянсови
плочки, а подът – с теракота. Всеки санитарен възел се е състоял от моноблок,
мивка със смесител и подвижен душ – слушалка, като лишените от свобода са имали
възможност да се къпят всеки ден. Посочено е, че като свидетели са разпитани
Тотев и Кереванов, а същевременно са обсъдени показанията на свидетелите С. и
Кереванов. А като представени по делото са посочени протоколи за извършване на
обезпаразитяване и дезинсекция.
Прието е, че главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора – Пловдив. Обсъдени са разпоредбите на чл. 3, ал. 1
и ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС и съобразно приетите по
делото доказателства е прието, че помещенията, които е обитавал ищецът при
изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода, осигурен му е пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване. Установено е обаче, че през исковия период ищецът е
обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв.м., тези помещения са с лоши битови и хигиенни
условия, независещи от лишените от свобода, настанени в тях. Прието е също така
и за доказано твърдението за наличието на паразити – дървеници и хлебарки,
както и мишки в този период, независимо от това, че са били предприемани
действия за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че „…Митев“ не е
претърпял в пълнота твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния, и съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение в размер на 7 520 лв.
След като прецени наведените в касационните жалби доводи и въз основа на
служебната проверка за допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът
обаче не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като при
разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Установява се на първо място от исковата молба, че с нея са заявени
няколко самостоятелни претенции за причинени неимуществени вреди за различни
периоди от време, в които ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив и в Затвора –
Пазарджик, като в същото време се претендира обезщетение в общ размер на 100
000 лв. Във връзка с това, съдът е следвало да изиска известна конкретизация на
твърденията както по периоди, така и по размер, в т.ч. и досежно конкретните
оплаквания за всяко едно от посочените затворнически заведения. Тук е мястото
да се посочи, че ефективното упражняване на правото на защита на страните по
делото, зависи и от точното определяне на предмета на делото, от
индивидуализацията му по начин, че за страните по него да е ясно, какво се
твърди и какво се оспорва.
На следващо място и с оглед депозирания от ответника отговор на исковата
молба и представените с него доказателства, на страните е следвало да бъдат
дадени указания за разпределяне на доказателствената тежест при съобразяване на
обстоятелството, че производството е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, поради
което и на ищеца е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно
доказване осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а доказването на настъпването на неимуществени вреди,
за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не
подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от страна на ответника по
пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. В тази връзка и
на ответника е следвало да се укаже, че тази оборима презумпция се простира и
върху причинната връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат, т.е. тежестта да я обори в случая е на ГДИН, като може да
стори това с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Все в тази насока, и с оглед правилното установяване на фактите по
делото, е следвало на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС от отделните
специализирани органи по изпълнение на наказанията – Затвора – Пловдив и
Затвора - Пазарджик да бъдат изискани и съответните доказателства, като им се
укаже, че на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС в случай на непредставяне на
изисканите доказателства, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца
факти и обстоятелства.
Основателни в тази връзка са възраженията на касатора ГДИН – гр. София,
че не са установени по категоричен начин твърдените нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
За пълнота е необходимо да са се посочи още и че от данните по делото се
установява, че производството по адм. дело № 2920/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХIII състав, се е развило по искова молба на Р.А.В.
против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв., за претърпени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида,
огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност, като се твърди, че
постъпва в Затвора – Пловдив на 08.08.2015 г. и е бил преместен в Затвора –
Пазарджик след 11 месеца, като е бил в Пазарджик до м.11.2019 г., когато е
върнат в Затвора – Пловдив, които вреди се сочи, че са в резултат от
поставянето му в условия, нарушаващи правата му по чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. Конкретните оплаквания са свързани с: държането му в пренаселени килии,
като се е падало под 3 кв.м. нетна площ, без постоянен достъп по санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода; през зимата е било много
студено, през лятото много топло и задушно; през цялото време имало мухъл, лошо
осветление, липса на достъп на свеж въздух; в тоалетните няма дежурно
осветление; по време на престоя му в Затвора – Пазарджик са използвали кофи за
ходене по нужда; в килиите имало гризачи и дървеници, поради което не можел да
спи от тях; нарушено му било правото, с оглед режима, на който е поставен, да
бъде отключван от 06,00 часа до 20,00 часа, отключвали го няколко часа
по-късно, а го заключвали по-рано, в т.ч. бил заключван и през деня за няколко
часа; нямало каре за работещите затворници, а ищецът от един месец работел; в
Затвора – Пазарджик са поставяли одеяла на прозорците, за да не им е студено.
В своето решение обаче първоинстанционният съд е обсъдил само една част
от наведените оплаквания, поради което и възраженията на касатора В.,
настоящият касационен състав намира за основателни. Достатъчно в тази връзка е
да се посочи, че по отношение наведените твърдения, че в тоалетната няма
дежурно осветление, че зимата е студено, а лятото – топло и задушно, че в
килиите има мухъл, че са използвали кофи за ходене по нужда, че му е нарушено
правото за отключване на килиите от 06,00 часа до 20,00 часа, че няма каре за
работещите лишени от свобода, както и че в Затвора – Пазарджик са поставяли
одеяла на прозорците, за да не му е студено, липсва произнасяне.
По отношение на твърдението за непредоставяне на законоустановената
нетна площ от 3 кв.м., решаващият съд е приел, че: …“за процесния период ищецът
е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв.м….“. От представените по делото и неоспорени от
старите справки обаче се установява, че за част от периодите, на В. са били
осигурени 4 кв.м. жилищна площ, т.напр. от 05.11.2019 г. до 06.11.2019 г. вкл.,
когато е бил настанен в Приемно отделение, спално помещение ОП1 и от 08.11.2019
г. до 13.01.2020 г. вкл., когато е бил настанен в спално помещение № 74 на
Втори пост в Затвора – Пловдив. Тези обстоятелства обаче не са били съобразени
от първоинстанционния съд, поради което основателни се явяват възраженията на
касатора ГДИН.
По отношение на твърдението за наличие на гризачи и дървеници в килиите,
решаващият съд е приел, че е доказано наличието на паразити – дървеници и
хлебарки, както и мишки в този период, независимо от това, че са били
предприемани действия за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация, без
да посочи въз основа на които доказателства – писмени и/или гласни е приел за
доказано това твърдение.
При тези данни настоящият съдебен състав намира за основателни
направените оплаквания в двете касационни жалби – така констатираните неясноти
и неточности в атакуваното решение водят до извод, че същото е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, тъй като първоинстанционният съд не е
установил по безспорен начин в кои периоди в кои заведения е пребивавал ищецът,
какви са били условията, при които е пребивавал.
Все в тази насока и следва да се посочи, че ищецът в исковата си молба е
претендирал и присъждане на лихви от датата на завеждане на исковата молба до
крайното изплащане на претендирата сума в размер на 100 000 лева, по което
искане се установява, че липсва произнасяне.
Като е разгледал иска при неизяснена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени
правила, довело до порочно решение – необоснованост. При тези съображения
решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото, съдът следва да изиска от ищеца
известна конкретизация на твърденията както по периоди, така и по размер, в
т.ч. и досежно претендираните имуществени вреди за всяко едно от заведенията, в
които твърди, че е пребивавал, а именно – Затвора - Пловдив и Затвора -
Пазарджик, след което да изпрати препис от уточнената искова молба на
ответника, да разпредели доказателствената тежест, да изясни и установи точния
период на пребиваване на ищеца във всяко едно от посочените затворнически
заведения, като при необходимост, с оглед правилното установяване на фактите по
делото, на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС от отделните специализирани органи
по изпълнение на наказанията /Затвора – Пловдив и Затвора - Пазарджик/ да
изиска и съответните доказателства с указание, че на основание чл. 284, ал. 3
от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства, съдът може да
приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Едва след
изясняване на всички релевантни обстоятелства, съдът следва да формира извода
си за наличие или липса на осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от
страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а при положителен отговор на
този въпрос, да извърши преценка за настъпването на твърдените неимуществени
вреди и причинната връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат, след което да определи следващото се обезщетение при
съобразяване с актуалната практика на ЕСПЧ, в т.ч. с постановените на
04.06.2020 г. решения по делата Йорданов и Джелебов срещу България и Иванов и
други срещу България.
Въпросът за разноските пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъда
разрешен от първоинстанционния съд съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
1661/06.08.2021 г., постановено по адм. дело № 2920/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХIII състав.
ВРЪЩА делото на
Административен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда
съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: