Решение по дело №427/2019 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, …… юли 2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

 

 

при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 427 по описа за 2019 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 233, ал 1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „С.П.“ ООД срещу „Е.Е.Е.Х.Е.М.“ ЕООД, в която се твърди, че  с договор за наем от м. май 2015 година, сключен от ищеца, като наемодател и ответникът „Е.Е.Е.Х.М.“ ЕООД, ЕИК ********, в качество на наемател, са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника за временно възмездно ползване самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.726.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № Рд-18-48/03.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД - 16 -16 - 858/30.06.2011 година, който се намира в УПИ 7 - магазин, пл.№850 от кв.50 по регулационен план на Централна градска част - гр.Пловдив, с площ по скица от 701,50 кв.м, а по нот. акт - 715 км.м, находящ се в гр.Пловдив, ул.“********, брой нива на обекта: 6 , а именно: етаж първи с площ от 507,11 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.3; етаж втори, обект мецанин, с площ от 178,67 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.4; етаж трети с площ от 510, 97 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.5; етаж четвърти с площ от 518, 34 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.6; етаж пети с площ от 421,52 кв.м,с идентификатор 56784.519.726.3.7; етаж шести с площ от 350,34кв.м, съставляващ два самостоятелни обекта - самостоятелен обект с площ от 90,36 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.8 и самостоятелен обект с площ от 259,98 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.9.

 Ищецът твърди, че договорът е сключен за срок от 24 години и е вписан в Служба вписване - гр.Пловдив с вх.№ 16352/04.06.2015 година, акт 57, т.982015г.

Ищецът твърди, че наемната цена е уговорена в наем, който е определяем единствено въз основа на реализирания оборот от наемателя в наетите помещения в рамките на една календарна година. За първите три години от действието на договора е уговорен размер на наема от 10% от реализирания от наемателя оборот за една календарна година, като по този начин се определя наемната цена за 2017 година, като част от 3-годишния период след сключване на договора. С договора страните са се съгласили определянето на размера на наема да се извършва въз основа на „отчет за оборота за съответната календарна година“, който е предвидено да бъде изготвян от наемодателя и предоставян на наемодателя в 2-месечен срок след края на календарната година.

 Ищецът твърди, че на 26.01.2018 година е получил от ответника справка за оборот през 2017 година, наименована формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 година - годишен отчет.Този документ представлява таблица от един ред, съдържаща числа, за които е декларирано, че представляват реализирани месечни обороти през 2017 година и съответно посоченото число от 4 822 616,32 лв като общ годишен оборот през 2017 година.

 Ищецът твърди, че за разлика от понятието оборот, което страните са дефинирали в договора (т. 1.1), не е налице уговорка какво следва да бъде съдържанието на представяния от наемателя отчет за оборота за съответната календарна година, не е съгласуван формуляр или друг образец на този документ.

Ищецът твърди, че независимо от това, че представеният му документ е наименован формуляр, по съществото си представлява декларация от страна на наемателя, която прави невъзможна преценка дали посочената в нея сума съответства на съдържащата се в договора дефиниция.

Ищецът твърди, че този отчет, като всеки вид финансов отчет следва да отговаря на изискването за финансов отчет, съставян при прилагане на международните стандарти за финансови отчети (МСФО) за външни потребители - да съдържа информация, която позволява разбираемо, ясно и надеждно да се установи дали посочените данни отговарят на установеното в договора понятие за оборот, респ. да се установи начина на формиране на сумата, посочена като оборот. Общо изискване към всеки финансов отчет е да представи информация, която да е достоверна, разбираема, уместна, надеждна.

 Ищецът твърди, че съгласно постигнатите договорки (чл.6.13) с договора за наем, наемодателят има право да проверява отчета за оборота в рамките на 30 дни от получаването му, като предпоставка за проверката е наличие на обосновано подозрение за неправилно изчисления или по друг начин некоректно направени отчети.

 В настоящия случай ответникът, като наемател, е представил голословна декларация, което е породило у наемодателя подозрение за неправилно изчисление, както и за некоректно направени отчети.    

Уговорените предпоставки за възникване право у наемодателя да провери отчета са налице, когато представеният отчет има характер на декларация и от него не може да бъде направена преценка как са формирани посочените оборотни числа, дали при изчисляването им са спазени изискванията на дефиницията оборот, респ. когато липсва информация за начина на формиране на сумите, декларирани като оборот.

Ищецът твърди,  позовавайки се на чл.6.13 от договора за наем, че на 15.02.2018 година, с писмо изх.№ 2815.02.2018г., изпратено с обратна разписка до ответника, добросъвестно е поискал предоставяне на допълнителна информация от наемателя и документи, въз основа на които да провери верността на посочените в справката цифри, а именно : с колко броя фискални устройства разполага обектът, разположен в наетите помещения; да бъдат посочени номерата на всички фискални устройства в обекта; да бъдат представени касовите книги към фискалните устройства в обекта; да бъде представен опис със сторно касови бележки от обекта; да бъде посочен софтуерния продукт, който се използва в обекта; да се представи счетоводната документация въз основа, на която е изготвена справката. Искането на наемодателя е оставено без отговор от наемателя, поради което, на 10.04.2018 година с писмо изх.№ 6/10.04.2018 година, изпратено с обратна разписка, ищецът повторно е поискал от своя съдоговорител представяне на отчет и документи за реализираните в наетите помещения обороти и осигуряване на възможност за извършване на проверка на посочените в декларацията суми.

 Вместо удовлетворителен отговор на направеното запитване, на 12.04.2018 година, ответникът е изпратил по електронна поща писмо от г-н С.Г., регионален представител на Гърция, България и Кипър, с което е направен отказ за предоставяне на исканата информация. В писмото е посочено, че отчетът за оборота е бил предоставен на 25.01.2018 година, много преди изтичане на 2-месечния срок, предвиден в чл.6.9 от договора за наем, поради което наемодателят не разполага с право да извършва проверка на оборота. Основният аргумент в писмото е глобално доброто реноме на компанията- ответник в Европа като публично дружество, чиито акции са търгувани на Стокхолмската борса и дружество с над 4 700 магазина по света, което изключва възможност за съмнение във верността на представената информация в справката.

 Ищецът твърди, че репутацията, значимостта и глобалните позиции на която и да е компания не са основание да не изпълнява задълженията по сключените договори, както и че самият договор не предвижда основание наемателят да откаже предоставяне на отчети и информация за извършване на проверка на предоставена информация. Ищецът твърди, че част от исканата информация - за регистрираните в помещенията фискални устройства, наемателят е бил задължен да предостави на наемодателя при сключване на договора, респ. да предостави при поискване или при промяна на информацията (чл.6.8).

Ищецът твърди, че дори да се приеме теза за ограничаване на правото на едната страна да проверява декларирани от другата страна обстоятелства, въз основа на които се определя насрещната престация, уговорената с разпоредбата на чл. 6.13 от договора предпоставка за възникване на правото на наемодателя да провери отчета на наемателя- разумно обосновано подозрение за неправилно, некоректно изчисление или некоректно направени отчети, предвиденият кратък срок за упражняване на това право, съчетано с последица- изгубване на правото на проверка, ако не е упражнено в срок, противоречи на добрите нрави.

Ищецът твърди, че разчитайки на добрата репутация на ответника, с писмо от 03.05.2018 година е уведомил наемателя и едноличния му собственик на капитала за всички обстоятелства относно отказа за предоставяне на информация и да осигури възможност за проверка на оборотите за 2017 година, отново е поискал необходимото съдействие за упражняване правото на проверка, като с това писмо е отправил предупреждение до наемателя и едноличния му собственик „Е.Е.Е.Х.Е.М. И.“ АБ, че при неполучаване на исканата информация и неосигуряване на възможност за извършване на проверка, наемодателят ще предприеме действия по разваляне на договора за наем и предаване на имот. С писмото е даден подходящ срок за изпълнение на задължението на наемателя - 20 дни от получаване на съобщението.

 В дадения срок за изпълнение от страна на наемодателя, наемателят с писмо от 22.05.2018 година, е приел възражението за неоснователно и го е отхвърлил, като е заявил, че ищецът няма право да извърши проверка на отчетите, тъй като в 30-дневен срок от получаване на отчетите не била посочена компания за одит с добра международна репутация. В тази връзка ищецът твърди, че дори и да се приеме, че нормата на чл.6.13 от договора не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, включително в частта, ограничаваща правото на наемодателя да прави проверка на отчетите на наемателя, то тази клауза не предвижда условие за проверката- наемодателят предварително да посочи одитираща компания, а в действителност, за да се ангажира такава компания, доколкото последната представлява доброволен одит, се изисква пълно съдействие с ръководството на одитираното предприятие, което е предварително условие за поемане на одиторски ангажимент.

 Ищецът твърди, че за извършване на одит на финансовата информация в отчета за оборот за 2017 година е необходима минимум информация, поискана от наемодателя още с писмото от 15.02.2018 година.

Цялостното поведение на наемателя води до извод, че съмнението на наемодателя- ищец в представения отчет е било повече от разумно, доколкото именно посоченият оборот е база за определяне на наемната цена по договора.

 Ищецът твърди, че не е налице основа за определяне на наемната цена по договора.

 Размерът на наема и начинът на неговото определяне е съществена елемент от договора, поради което и задълженията за наемателя да предостави на наемодателя информация за начина на формиране на оборотите в наетите помещения, които са база за определяне цената на ползването им, са съществени негови задължения.Неизпълнението на тези задължения и упоритият отказ на ответника да ги изпълни, представляват виновно неизпълнение на съществено задължение на наемателя по сключения договор за наем- защото правят обективно невъзможно определяне на цената за ползване на обекта.Те са основание за разваляне на договора. Ето защо ищеца, като изправна страна по сделката, е отправил до едноличния собственик на ответника „Е.Е.Е.Х.Е.М. И.“ АБ изявление за разваляне  на договора за наем, получено на 09.11.2018 година и на 12.11.2018 година от ответното дружество.С това изявление е предоставен подходящ срок от 60 дни да предаде помещенията, предмет на разваления договор за наем. В предоставения срок ответникът е изпратил на ищеца писмо от 16.11.2018 година, с което уведомява наемодателя, че наемателят е изпълнил всичките си задължения по чл.6.13 от договора и ищецът няма никакво право да иска проверка на оборота за 2017 година, извън процедурата по чл.6.13 от договора, следователно наемателят не може да бъде в неизпълнение на този договор.

Ищецът твърди, че отказвайки да зачете последиците от развалянето на договор, ответникът е продължил да ползва наетите помещения и след преустановяване действието на облигационната връзка, чийто срок на действие е изтекъл на 12.01.2019 година, като с писмо от 23.01.2019 година е уведомил наемодателя, че 2019 година ще бъде четвъртата година от срока на действие на договора и дължимият наем ще бъде равен на 75% от наема, изчислен като 9% от реализирания оборот за предходната година от срока на договора. Поради продължаващото ползване на имота от наемателя и след разваляне на договора и изтичане на предоставения му срок за предаване на имота, е налице интерес за предявяване на иска по чл.233 ЗЗД. Ищецът моли съда, след като се убеди във верността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да предаде държането на описаните имоти, като му присъди и разноските по това дело.

В срока за отговор ответникът „Е.Е.Е.Х.М.“ ЕООД, ЕИК ********, оспорва основателността на предявената осъдителна претенция.

 В дадения отговор ответникът твърди, че е изправна страна по договора за наем, който винаги надлежно е изпълнявал поетите с него задължения. Заявява, че твърдяното от ищеца разваляне на договора е незаконосъобразно, неоснователно и не е породило своите последици, вследствие на което страните продължават да бъдат обвързани от договор за наем, а това означава, че искът за опразване на имота следва да бъде отхвърлен, поради неговата неоснователност. 

Изяснявайки своя статут, ответникът твърди, че ищецът е собственик на отдадените под наем помещения, които са част от Стар Галери Шопинг Сентър; че помещенията се ползват за целите на магазин под бранда „Ейч Енд Ем“; че страните са сключили договор за наем на 07.05.2015 година.

Ответникът твърди, че с договора страните по него са се съгласили, че цената за ползване на наетите помещения ще бъде изчислявана като процент от оборота, реализиран от ответник в помещенията.Чл. 6.1 от договора предвижда, че по време на първите три години от договора за наем годишният наем ще възлиза на 10% от реализирания от наемателя оборот в помещенията, а също и че през първите три години наемателят следва да заплаща месечни частични вноски в размер на 50 000лв без ДДС (чл.6.4 и чл.8.3), като авансово плащане на годишния наем, които могат да бъдат коригирани в зависимост от крайния размер на наема, дължим за календарната година (чл.6.6). Крайният размер на наема за една календарна година следва да бъде установен в началото на следващата година. В случай, че частичните вноски, направени от наемателя за една календарна година, надвишават окончателната сума за наема за същата година, то те следва да бъдат приспаднати или възстановени от наемодателя (чл.6.9). Този метод на изчисления на наема е широко използван в България и по света за големи бизнес и търговски помещения. За целта на договора страните са дефинирали какво представлява оборот, като действителни икономически резултати и поради това изключва някои суми, които макар и да биха били осчетоводени като приход, в крайна сметка не представляват действителен приход на наемателя. Ето защо относимата сума не може да бъде изчислена единствена на база данъчни документи.

Ответникът твърди, че за да се установи размера на оборота за дадена календарна година, страните са уговорили, че наемателят ще представи на наемодателя отчет в рамките на два месеца от края на съответната календарна година, а в случай на непредставяне от страна на наемателя на отчет в 2-месечния срок и само и единствено в този случай, наемодателят има право да изиска проверка на оборота на наемателя, следвайки стриктно определенията с чл.6.9 от договора процедура. Тази възможност за наемодателя ще възникне само при непредставяне на отчет, но е неприложима при представен отчет, в чиято правилност наемодателя се съмнява.

Относно формата на отчета.

Ответникът твърди, че това не е финансов отчет по смисъла на МСФО. Това е така, тъй като страните не са използвали думата финансов и не са реферирали по никакъв начин към понятието финансов отчет и/ или МСФО. В тази връзка се позовават на легалната дефиниция на финансов отчет съгласно МСС 1. Ето защо е видно, че страните по договора не са приели, че ответникът следва да представя финансов отчет на наемодателя, още повече, че финансовите отчети се обявяват в ТР, а и същите не биха позволили на наемодателя да установи оборота на наемателя в помещенията. Ето защо МСФО и МСС са неприложими за целите на предоставянето на отчетите за оборот. Ответникът твърди, че между ищец и ответника е създадена практика да използват спазената вече от наемателя форма на отчет за оборот, а относно твърдението, че наемателят е имал задължение да предостави на наемодателя информация относно номерата на фискалните устройства, съгласно чл.6.8 от договора - то тази хипотеза е приложима само за установяване пресмятането на минималния наем едва след 4-тата година на договора за наем.

Тази разпоредба е неприложима през 2018 година.

 Относно проверката на отчета за оборот, ответникът излага следното:  при надлежно представен отчет за оборота, но при съмнения на наемодателя относно неговата истинност, страните са предвидили процедура по чл.6.13, от която е видно, че за наемодателя такова право ще възникне само при наличие на следните предпоставки: в рамките на 30 дни от получаването на отчета; наемодателя заяви и докаже обосновано предположение и наемодателят посочи компания за одит с добра международна репутация. Ответникът се противопоставя на твърдението на ищеца, че тази разпоредба от договора е нищожна и това е така, тъй като тази разпоредба сочи ясен и справедлив механизъм за контрол от страна на наемодателя, който може да бъде задействан при наличие на обективни причини, в разумен срок и чрез ясна процедура.

По отношение на това кога възниква право да се прекрати договора, ответникът твърди, че хипотезите са уговорени с чл. 4 от договора.

Относно изявленията между страните по повод сделката, ответникът твърди, че е налице специален механизъм за това, уговорен с нормата на чл.23.5 от договора- до собственика на наемателя в Швеция и до седалището в Република България. Ето защо всякакви изявления, предупреждения и/ или искания, доставени само до адреса на ответника в България не пораждат правно действие по отношение на договора за наем.

Ответникът не спори, че българското законодателство е приложимо в случая, както не оспорва и това, че СГС е компетентен съд да разгледа спора.

 Ответникът твърди, че надлежно и в срок е изпълнявал задълженията си по договора, включително е заплащал наемната цена; надлежно и в срок е представял отчетите си за оборота, заверен за изтеклите години от проф. д-р С.С..

Ответникът твърди, че писмо от 15.02.2018 година не съдържа информация относно авторство, имена и длъжност на лицето, което го е подписало, което е изпратено единствено да адреса на ответника, но не е изпратено до адреса в Швеция- липсва правно значение на същото; в него не са посочени предпоставките за проверка на отчета, липсва оспорване на формата на отчета; 30-дневният срок е изтекъл на 26.10.2018 година, а за одитната проверка - на 26.02.2018 година.

По отношение на писмо от 10.04.2018 година- отново изпратено само на адрес в България и не оспорва формата на отчета- както и предходното - не е породила правно действие.

По отношение на писмо от 03.05.2018 година - изпратено на двата адреса, но не изпълнява изискванията на чл.6.13 от договора. Същото обаче е валидна кореспонденция между двете страни, поради което му е даден отговор на 22.05.2018 година. На 12.11.2018 година ответникът е получил изявление за разваляне на договора, на което ответникът отговаря с писмо от 16.11.2018 година, с което дава обяснение и отрича твърдения и аргументи за възможността договорът да бъде развален.

 Ответникът сочи факти, които съпровождат спора - издаване на фактури за наем, плащане на наемна цена, които обосновават продължаване на действието на договора. През м. март 2019 година ищецът издава поредната фактура за изравняване на наема за 2018 година, което недвусмислено показва, че договорът не е преустановил действието си.

След обобщение на фактите ответникът твърди, че за ищеца не е породено право да развали договора, а ако съдът прецени, че е налице хипотеза по чл.87, ал.1 ЗЗД, то оспорва да са налице предпоставките за това, още повече, че страните са посочили ясно кои неизпълнения на задължения, произтичащи от договора, приемат за съществени.

Между страните няма спор относно факта, че ищецът е изпратил на ответника писмо от 10.04.2018г., на което ответникът е отговорил с електронно писмо от 12.04. 2018 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От представените по делото нотариален акт № 193, том VI, рег. № 8778, дело № 791 от 2004 г. на нотариус С.З.с рег. № 179, и справка от СВ - гр. Пловдив се установява, че ищецът е придобил недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.726.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД - 16 -16 - 858/30.06.2011 година, който се намира в УПИ 7 - магазин, пл.№850 от кв.50 по регулационен план на Централна градска част - гр.Пловдив, с площ по скица от 701,50 кв.м, а по нат. акт - 715 км.м, находящ се в гр.Пловдив, ул.“********, брой нива на обекта - 6 , а именно: етаж първи с площ от 507,11 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.3; етаж втори, обект мецанин, с площ от 178,67 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.4; етаж трети с площ от 510, 97 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.5; етаж четвърти с площ от 518, 34 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.6; етаж пети с площ от 421,52 кв.м,с идентификатор 56784.519.726.3.7; етаж шести с площ от 350,34кв.м, съставляващ два самостоятелни обекта - самостоятелен обект с площ от 90,36 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.8 и самостоятелен обект с площ от 259,98 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.9. Представени са скици за индивидуализация на имота.

Между страните не се спори, че на 07.05.2014 г. са сключили договор за наем на собствения на ищеца недвижим имот за срок от 24 г. за извършване на търговска дейност, използвайки търговската си марка.

Съобразно обективиранато в документа съгласие в преамбюла на договора страните са дефинирали основните понятия, използвани от тях в документа, отразяващ договора за наем.

Съобразно тази понятия, наем представлява възнаграждението, дължимо от наемателя на наемодателя в замяна на ползване на помещенията, съгласно разпоредбите на настоящия договор.

Съобразно направената от страните дефиниция оборот означава нетна сума /т.е. без ДДС/ на приходите, генерирани от наемателя от продажба на стоки в помещенията; всякаква отстъпка, намаление на цената, продажбата на сертификати за подарък, продажба по интернет или от каталог, цената на връщане или връщане на прекратени доставки, направени като част от стандартните търговски сделки между наемателя и неговите клиенти, поради връщане на стоки или замяна, не се включва в приходите или се приспада от тях, ако е включена в оборота на наемателя.

Съобразно глава 1.2 Тълкуване на договора, в този договор са прилагат следните правила за тълкуване /viii/ документи, данни или други материали, които съдържат факти, лицензи или заключения на закона, които трябва да бъдат предоставени от едната страна на другата или на трето лице, определено за конкретна цел /напр. одитор/ :а/ следва да се декларират и гарантират от предлагащата страна като точни, верни и пълни; б/следва да се декларират и гарантират като точни, верни и пълни, като от първия ден на всяко тримесечие, през срока на договора за наем.

Съобразно постигнатото съгласие, в чл.2 от договора, че наемодателят се съгласява да отдаде под наем помещенията за ползване от наемателя за определения срок на договора за наем, а наемателят се съгласява да наеме помещенията от наемодателя при условията и сроковете, изложени в договора, за да извършва търговската дейност на наемателя.

Съобразно чл.4 от договора, срокът на договора за наем започва да тече от датата на откриване, определена съгласно раздел 5 от договора и е с продължителност 24 години, считано от датата на откриване.

С разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.3 и чл.4.5 са регламентирани възможностите на наемателя на прекрати договора.

 С разпоредбата на  т. 4.4 са посочени хипотезите за прекратяване на договора от страна на наемодателя, без допълнителни формалности или без съдебна намеса, освен писмено уведомление, изпратено на наемателя, с което последният се информира за прекратяването, ако след настъпване на някое от следните събития, наемодателят е уведомил наемателя в писмен вид, с което му е предоставил един месец, за да поправи ситуацията и наемателят не е успял да го отстрани в такъв срок, а именно: (i) наемателят е в неизпълнение повече от 30 дни от получаване на известие от наемодателя на своето задължение за плащане на всеки две месечни частични вноски/минимален наем в рамките на една календарна година; (ii) наемателят използва помещенията в съществено противоречие с договора, при условие, че наемодателят предостави писмени доказателства за ползване в нарушение на договора и при условие, че наемателят не преустанови нарушението в рамките на 30 дни от получаване на писменото уведомление от наемодателя по отношение на това;  (iii) наемателят пропусне да предостави на наемодателя на отчет за оборота в срок, надвишаващ два календарни месеца от момента, в който съответният отчет е трябвало да бъде наличен и откаже достъп на наемодателя до съответните документи за извършване на проверка, съгласно чл.6.9 от договора;   (iv)  ако започне процедура срещу наемателя с искане да бъде обявен в неплатежоспособност или несъстоятелност и такава процедура не се прекрати до 60 дни от подаване, или ако бъде назначен временен синдик/ или синдик за сметка на наемателя или наемателят е подал искане да се възползва от който и да е приложим закон, свързан с несъстоятелност, неплатежоспособност, преобразуване, прекратяване или предоговаряне на дългове или наемателят изпадне в неплатежоспособност, несъстоятелност или е открита процедура по ликвидация или се счита, че има такава, или е станало задължително такава да има.

Съгласно нормата на чл.6 – наем - през целия срок на договора наемателят следва да заплаща на наемодателя наема за ползване на помещенията, изчислен въз основа на реализирания от наемателя оборот в помещенията за една календарна година и възлизащ, както следва: - 10% от реализирания от наемателя оборот за една година при първите три години от срока на договора за наем, като изрично страните са уточнили, с цел избягване на съмнения, че през първата, втората и третата година от срока на договора за наем, минимален наем няма да се прилага, а наемателят ще заплаща частични плащания, определени в съответствие с чл.6.4 от договора. Съобразно цитираната разпоредба ( чл.6.4 от договора ) през първите три години от срока на договора наемателят следва да заплаща месечни частични вноски в размер на 50 000лева без ДДС като авансово плащане на наема, считано от началото на 6-тия месец след датата на откриване. Сумите, платени от наемателя като частични вноски, се приспадат от дължимия наем, когато оборотът за една календарна година е подадена от наемателя към наемодателя, в рамките на 30 дни от представянето на отчета за оборота или извършване на инспекция на съответните документи от страна наемодателя, съгласно разпоредбите на 6.9 от договора. Страните са уговорили начините за изравняване на частичните сметки с размера на дължимия наем за първите три години от срока на действието на договора.

С разпоредбата на чл.6.9 от договора е постигнато съгласие, че в срок от два месеца след края на календарната година, наемателят следва да представи на наемодателя отчет за оборота за съответната календарна година, който отчет следва да носи подписа на наемателя или упълномощено от него лице. Този отчет е база за изчисляване на изравняването съгласно чл.6.4 и чл.6.8 от договора. Ако наемателят не представи такъв отчет до края на втория месец, наемодателят има право да извърши проверка на оборота на наемателя. В тази връзка наемодателят следва да предостави на наемателя 14-дневно предизвестие за проверката и има право да разгледа само и единствено документите, от които се установява стойността на оборота на помещенията. Тази проверка не може да продължава повече от два работни дни, като наемодателят следва да представи на наемателя резултатът от извършената проверка. Предвидена е възможност за отстраняване на грешки в доклада от проверката; възможност за изравняване на сметките, които дейности са обвързани със срок.

Освен при липса на отчет от страна на наемателя в определения за това срок от два месеца, след края на календарната година, страните са уговорили проверка от наемодателя да се извърши и при наличие на отчет (чл.6.13 от договора), като предпоставка за това е наличие на обосновано подозрение за неправилно изчисление или по друг начин некоректно направени отчети. Извършването на тази проверка следва да е в срок от 30 дни от получаването на отчета. Проверката обаче, не се извършва лично от наемодателя, а от компания за одит с добра международна репутация. Ако в посочения в изречение първо на цитираната разпоредба срок не бъде поискана такава проверка, наемодателят губи възможност да извърши такава проверка. В текста се извършва препращане към разпоредбата на чл.6.9, което по виждане на състава, е касателно документите, които  ще са предмет на проверката – само тези, касаещи оборота на компанията- наемател. Целта на проверката, са уговорили страните, е не да се намесва в управлението на помещенията, отдадени по силата на този договор, а само за изчисляване на наемната цена по надлежен начин.

В т. 23.5 страните са уговорили, че кореспонденцията между тях по всички въпроси, свързани с договора, следва да се изпращат с препоръчана поща, куриер, факс, електронна поща. За действителността на всяко предупреждение, предизвестие за прекратяване и искане с такъв характер следва да бъде доставено и до седалищата на наемателя в Швеция и на наемодателя в Австрия.

Видно от приложената по делото справка процесният договор за наем е вписан в Имотен регистър на Агенция по вписванията на 04.06.2015 г.

По делото са приложени справка от информационната система на НАП за регистрирани фискални устройства за процесния търговски обект, находящ се в наетия от ответника имот в гр. Пловдив, за периода 01.01.-31.12.2017 г.

Представен е и вписаният в Търговски регистър към Агенция по вписванията ГФО на дружеството-ответник за 2017 г.

На 27.02.2017 г. ищецът е издал фактура на ответника за равняване на платени частични вноски за периода 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. , както и фактура за наемите за януари и февруари 2017 г. Приложено е и платежно нареждане за извършен банков превод от ответника в полза на ищеца по двете фактури за сумата от 5 881,62 лв.

Между страните е безспорно, че на 26.01.2018 г. ищецът е получил изпратения от ответника формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г. – годишен отчет, съставен от оценителя С.С. от 05.01.2018 г. Видно от представения документ за 2017 г. дружеството-ответник е реализирало в магазина си в гр. Пловдив нетен оборот в размер на 4 822 616,31 лв.

На 30.01.2017 г. ищецът е издал фактура на ответника за наем за доплащане за 2017 г., както и платежно нареждане за извършен банков превод от ответника в полза на ищеца по двете фактури за сумата от 5232,81 лв.

По делото са приложени и фактури и платежни за периода 04.01.2018г.-19.03.2019г., за заплатени авансови частични наеми.

Между страните не се спори, че на 15.02.2018 г. ищецът е изпратил писмо на ответника, в което изисква да му бъде представен достъп до наемните помещения, за да осъществи проверка на декларираните обороти, както и информация относно броя и номерата на използваните в процесния търговски обект фискални устройства, касовите книги към тях, опис със сторно касови бележки, счетоводна документация и др. Писмото е получено от ответника на 19.02.2018 година.

На 11.04.2018 г., видно от обратната разписка по делото, ответникът е получил ново писмо от ищеца, в което последният настоява да му бъде предоставен достъп до наемните помещения и исканата с предходното писмо информация, предвид липсата на отговор на същото. В това писмо наемодателят се позовава на разпоредбата на чл.6.13 от договора, предвиждаща проверка, както е посочено и по- горе при обосновано предположение за неправилно изчисление на наема или по друг начин некоректно направен отчет, която проверка са извършва от компания с добра международна репутация. В това писмо наемодателят дава срок на наемателя от 15 дни от датата на получаване, да му предостави исканата информация и възможност за извършване на проверка. Писмото съдържа предупреждение за разваляне на договора.

На 12.04.2018 година на електронния адрес на ищеца е получено писмо от С.Г., че ищецът няма право на исканата проверка, тъй като му е връчен отчет на оборота, изготвен от сертифициран одитор. Относно подозрението на наемодателя, че отчетът е неточно изчислен, наемателят се позовава на това, че е изготвен от сертифициран одитор и отхвърля подозрението на своя съдоговорител, че е налице невярна информация относно оборота.

Между страните не се спори и относно това, че на 03.05.2018 г. ищецът е изпратил писмо на ответника до адреса на дружеството майка, чието седалището е в Швеция, в което моли за съдействие във връзка с преодоляване на постановения от дъщерното му дружество отказ за достъп до необходимата му информация за проверка верността на предоставените му данни от значение за определяне на наемната цена. В това писмо излага, че причина на съмненията му относно посочения за 2017 година оборот е фактът, че посещаемостта на посетителите в обекта на наемното правоотношение нараства, а оборотът- обратно пропорционално на този факт – намалява. В документа се съдържа предупреждение, че при липса на исканата информация, наемодателят ще предприеме съдебни процедури за да извърши проверка на верността на представените отчети за оборота за 2017 година. Посочено е, че оборотът е база за определяне размера на наема, който е съществен елемент от договорната връзка, поради което неизпълнение на задължение, свързано с определяне на размера на наема представлява съществено неизпълнение на договора, което е предпоставка за неговото разваляне. Даде е срок за отговор от 20 дни от получаване на това писмо.

Между страните не се спори, че на 22.05.2018г. ответникът е изпратил писмо на ищеца, в което изразява следното: отчетите за оборотите са изпратени на ищеца, в качеството му на наемодател; отчетите са изготвени от сертифициран одитор, който факт изключва възможността същите да съдържат некоректни изчисления; основанието за възникналото е ищеца подозрение, че клиентите се увеличават, а оборотът – намалява, но този факт не е основание за съмнение, тъй като съществува възможност увеличена посещаемост, да не доведе до увеличаване на продажбите; ако все пак съмненията съществуват- възможността е проверка от одитна компания с добра международна репутация, тъй като страната наемодател няма право, по договор, сама да извършва исканата проверка; не става ясна причината за исканата информация относно фискални устройства, техните серийни номера, касовите книги към тези устройства, опис на сторно касовите бележки, данни за софтуера и счетоводната документация, въз основа на която се изготвя ГФО, тъй като чл.6.9 и чл.6.13 от договора ограничават предмета на проверката до тези документи, въз основа на които са изчислява оборота на дружеството. Останалата информация е конфиденциална за ответника.

 Между страните не се спори, че на 09.11.2018 г. ищецът изпратил до ответника изявление за преустановяване на договорната връзка. В документа, обективиращ това изявление от наемодателя, се сочи, че е налице неизпълнение на основно от договора задължение от страна наемателя чрез възпрепятстване от страна на последния наемодателят да извърши проверка за коректността на декларирания от наемателя размер на оборота за 2017 година като база за определяне на възнаграждение за ползване на имота. В документа се сочи, че размерът на наема и неговото определяне, когато той е определяем, представляват съществен елемент от съдържанието на договорната връзка, поради което задълженията на наемателя да предоставя на наемодателя информация за начина на формиране на оборотите в наетите помещения и съответно за формиране на наемната цена под формата на отчет 8 а не на декларация/, позволяващ извършване на обективна проверка, са съществени негови задължения. Неизпълнението на тези задължения на наемателя и упоритият му отказ да ги изпълни, уверявайки голословно наемодателя, че декларираният размер на оборота всъщност е отчет, който не може да не е верен и отказът да се осигури възможност на наемодателя-кредитор да извърши предвидената в договора проверка да представената от наемателя декларация е вярна представляват виновно неизпълнение на договора, защото правят невъзможно обективното определяне размера на наема и са основание за разваляне на договорната връзка. При така изложените мотиви, настоящият ищец разваля договора за наем, на основание чл.87, ал.1 ЗЗД и дава на наемателя- ответник 60-дневен срок от развалянето на договора да предаде на наемодателя наетия недвижим имот. В документа се съдържа и предупреждение, че при липса на доброволно освобождаване на имота, наемодателят ще предприеми съдебни действия за принудителното предаване на имота и заплащане на обезщетение за неговото ползване след развалянето на договора.

Ответникът е получил това изявление на 12.11.2018 година. Изявлението е изпратено до седалището на наемателя в Швеция.

 На 16.11.2018 година ответникът изпраща отговор, в който  е застъпил становището, че не е създадена хипотезата на „обосновано подозрение“, описана в договора, а и не е налице неизпълнение на нито едно от задълженията му по договора. Подканя ищеца да посочи компания за одит с добра международна репутация, която извън договорните процедури да извърши проверка на отчета за 2017 г, като жест на добра воля. Ответникът е изпратил отговора си до адреса за кореспонденция на ищеца в гр. София и на седалището в Австрия.

С ново писмо, получено на 14.12.2018 г. в седалището на ищеца в Австрия, ответникът изразява отново готовността си за доброволно уреждане на спора, както и да допусне избрана от наемодателя компания за одит с добра международна репутация, която да извърши проверка на отчета.

Между страните е безспорно и това, че на 12.01.2019 г. ищецът е изпратил писмо до ответника, в което кани последния да освободи наетите помещения, след като вече е изтекъл дадения от него 60-дневен срок. Наемодателят е отговорил писмено на 23.01.2019 г., като е уведомил ищеца, че не е получил фактура на за последния месец на 2018 г. и че страните навлизат в 4-тата година от договора, поради което съгласно т. 6.7 от него размера на месечния наем се изменя според уговореното. Уточнява и как ще бъдат направени вноските за декември 2018 г. и януари 2019 г.

По делото са приложени фактури и платежни за периода 21.12.2018г.-08.03.2020г., за заплатени от ответника текущи разходи, консумативи и услуги, а именно за вода, комунални услуги, поддръжка на сграда и др. Представени са и фактури за заплатени от наемателя авансови частични наеми за периода 28.1.2019 г.-10.02.2020 г., като от фактурата от 07.02.2019 г. нататък основанието, на което са издавани счетоводните документи е „частично плащане на обезщетение за неоснователно ползване на имот“. Представени са и платежни нареждания са извършени плащания по банков път от ответника на наема за периода януари 2019 г.-януари 2020 г., като всяко от плащанията е за сума в размер на 32 552,66 лв.

На 07.02.2019 г. ищецът е получил от ответника формуляр за отчитане на нетни продажби през 2018 г. – годишен отчет, съставен от оценителя С.С. от  08.01.2019 г. Видно от представения документ за 2018 г. дружеството-ответник е реализирало в магазина си в гр. Пловдив нетен оборот в размер на 4 578 163,19 лв.

С писмо от наемателя до наемодателя от 22.02.2019 г., получено на 04.03.2019 г., ответникът е направил уточнение, че направеното плащане за месец януари е заплащане на наем, а не на обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот, както и че договорът между страните е все още в сила. Моли с дебитно известие да бъде анулирана фактурата.

На 11.03.2019 г. ищецът е издал в полза на ответника фактура за извършено доплащане на наем за 2018 г. в размер на 104 493,20 лв. с ДДС, за което е представено и платежно нареждане за платените по банков път от наемателя суми в същия размер.

На 18.02.2020 г. ищецът е получил от ответника формуляр за отчитане на нетни продажби през 2019 г. – годишен отчет, съставен от оценителя С.С. от 08.01.2020 г. Видно от представения документ за 2019 г. дружеството-ответник е реализирало в магазина си в гр. Пловдив нетен оборот в размер на 4 084 666,60 лв.

Между страните е безспорно, че и към настоящия момент ответникът ползва процесните имоти.

От разпита на свидетеля С.С., се установява, че той е проверил изпратения от ответника на ищеца отчет за 2017 г., но не го е изготвил. Трябвало да провери доколко информацията в отчета съответства на данните в счетоводни документи. За тази цел е проверил главната книга, оборотната ведомост и списъци, отделни листове за оборотите по сметките, чрез които се отчита оборота от продажба на стоките в магазина. Проверката му е била ограничена по отношение на магазина, а по отношение на обхвата, само за оборота, постъпление от продажби на стоки и по отношение на източниците на информация, счетоводните данни. От там черпил информация и следвало да докаже дали данните в справката, която проверил и заверил, съответстват и дали са адекватни на данните по счетоводните документи, като потвърдил, че това е така. Запознал се е с дефиницията за оборот по договора за наем от „Е.Е.Е.Х.ЕНД М.“ ЕООД. Видял този договор за наем, наред с класическото определение на нетен оборот, като приходи от продажба на стоки без ДДС, като за целите на договора са внесени някои допълнения как да се третират някои евентуални операции, които биха довели до промяна в оборота, в смисъл намаление или увеличение, които да не се отразяват в оборота дотолкова, доколкото не са свързани с обичайната дейност продажба на стоки. Това определение, което страните са направили за оборот, е специфично, като приложимо понятие за целите на договора. Това не е според него финансов отчет, а е справка към финансовите отчети. В счетоводното законодателство и в ЗМСС се борави с понятието ГФО, определени са неговите съставни части. Това е отчет за финансовото състояние, популярен като баланс, отчет за печалба ОПР, отчет за паричните потоци и отчета за собствен капитал, а другите са приложения, различни справки, някои от тези справки може да се наричат отчети, доколкото съдържат отчетни данни, но те не са финансови отчети по смисъла на стандарта. Извършил е нефинансовия одит на процесния отчет по международен одиторски стандарт 4400. Одитът е направен за целите на бенефициента/ответника/. Твърди, че е поставил печата си въз основа на Закона за независим финансов одит при проверка на договорна процедура. За да установи, че данните от отчета се отнасят до процесния търговски обект, е направил аналитичната отчетност към сметките за приходите от продажба на продукция, която се води по партида на всеки един магазин. Заверката му касае оборот по смисъл на определението на оборот в договора. Информацията постъпва по счетоводен път като оборот по сметката и после може да се направят корективи, за да се извадят тези, които не се третират като оборот, евентуални увеличения или намаления по извънсчетоводен път. Значи, ако те са ги отчитали по други сметки, те няма да попаднат тук. Но ако са ги вкарали тук по извънсчетоводен път, тези корективи се отразяват въз основа на първични счетоводни документи. Документът за произхода на тези корективи. Това е практиката, да отговарят тази справка на понятието оборот. Свидетелят е изразил становище, че са могли да бъдат изключени продажбите направени през интернет, ако се отчитат в отделни счетоводни сметки или ако са влезли в оборота по тази сметка извън оборота, но с документ за техния произход. Извършил справката въз основа на счетоводни документи. Това са справки, които са му били предоставени тогава, те са натрупани в обща сума. Тук има една допълнителна справка, която е като аналог на справката при преобразуване на печалбата. Казва се кои са увеличенията, какви са намаленията и от какъв произход са и с какви документи са, но това се прави с допълнителна справка. Той потвърждава, че информацията във финансовия отчет е адекватна на информацията в счетоводните документи. Не носи отговорност за достоверността на първичните счетоводни документи. Одитът, който той е направил е ограничен и не се основава на всички първични счетоводни документи. Направил е одита за собствените нужди на ответника, а не въз основа на нормативно установено задължение. Заявява, че не е правил писмен одиторски доклад.

Съгласно заключението на вещото лице С.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г.” - годишен отчет“ (приложен от делото) не се съдържа информация за кой точно търговски обект е изготвен. Размерът на отстъпките и намаленията в цената, извършените продажби на сертификати за подарък през 2017 г., размерът на продажби по интернет или от каталог, както и стойността на върнати или заменени стоки, не са посочен конкретно.

Съгласно експертизата сумите, посочени във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г.”- годишен отчет“ са изчислени вярно като алгоритъм, съгласно дефиницията за „оборот“ в договора за наем, като от брутния размер на приходите са приспаднати отстъпките и намаленията в цената, извършените продажби на сертификати за подарък, стойността на върнатите или заменени стоки, както и ДДС. Налице е разлика при сумата на приходите, отразена в Софтуера за управление на продажбите и информацията, изпратена към модул на SAP ICC (Integration and Certification Center), където се валидират получените данни и се конвертират във формат, съобразен с изискванията на SAP ECC (ERP Central Component). По кредита на счетоводна сметка 302000 - „Приходи от продажби” са намерили отражение 4 822 616,24 лева, вместо 4 822 675,46 лева, или осчетоводени са 59,22 лева по-малко от сумата на нетните приходи от продажби. Във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г.” - годишен отчет“ е посочена сумата 4 822 616,31 лева, което е с 59,15 лева по малко от реализирания нетен приход от продажби в търговския обект.

Съгласно заключението на вещото лице след запознаване със съдържанието на месечните финансови отчети за всяко едно от фискалните устройства, както и със счетоводните записвания, отразяващи приходите от продажби, е установено, че данните, посочени във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г.” - годишен отчет“ се отнасят за търговски обект на дружеството с адрес: гр. Пловдив, ул. „** ********

Вещото лице е заключило, че данните, посочени във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г.” - годишен отчет“, са определени съгласно дефиницията за оборот в Договора за наем. Общият оборот с ДДС е 5 787 210,55 лева. Същият представлява разлика между брутния размер на приходите от продажби на всички каси 6 013 926,05 лева, стойността на върнатите стоки 132 488,66 лева  и закупените подаръчни ваучери и мърчандайз карти 94 226,84 лева. Нетната сума на приходите без ДДС е 4 822 675,46 лева.

Съобразно експертизата в търговските обекти на ответното дружество се правят четири типа отстъпки. След запознаване със записванията във фискалните бонове за продажби, за които е налице някоя от изброените отстъпки (възможно е повече от една), е установено, че в нея се посочва цената на стоката, размера на отстъпката в процентно и стойностно изражение и цената на конкретната стока, намалена с отстъпката. В сумата за плащане „общо“ не се съдържа размера на отстъпката. Стойността на отстъпката е намалена и не участва при формирането на брутния оборот на всяка една каса. Общият размер на отстъпките е в размер 2 082 949,53 лева. Стойността на продадените сертификати за подарък - 92 453,98 лева. Сумата за мърчандайз карти е в размер на 1 7722,86 лева, които се издават при връщане на стока, закупена с карта - ваучер или мърчандайз карта. В тези случаи сумата се възстановява в мърчандайз карта.

Според заключението по експертизата при връщането на стоки се сторнира тяхната стойност, а последващите продажби, ако са налице такива, се маркират на касовия апарат като нова продажба. За всяка една върната стока от страна на клиентите е представян фискалния бон, издаден при нейната продажба. При проверка на документите в счетоводството на „Е.е.е.Х.е.М.“ ЕООД се е установило, че фискалните бонове за върнати стоки, за всеки един работен ден, са налични. Общата стойност на върнатите стоки за 2017 г. е 132 488,66 лева. С тази сума е намален размера на брутните приходи от продажби.

Вещото лице е заключило, че общата стойност, с която са намалени реализираните приходи в търговския обект на „Е.е.Е.Х.е.М.“ ЕООД, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „** ********, е 2 309 665,03 лева в т.ч.: 2 082 949,53 лв. - отстъпки и намаления в цената, 94 226,84 лв. продажба на сертификати за подарък и 132 488,66 лв. е цената на върнати или заменени стоки.

Вещото лице е изразило становище, че след запознаване с данните, съдържащи се в дневните и месечни отчети на касовите книги за 2017 г. за всички фискални устройства, регистрирани в търговския обект с адрес: гр. Пловдив, ул. „** ********, счетоводното отразяване на приходите от продажби на стоки в хронологичните счетоводни регистри, както и с аналитичната информация за размера на отстъпките и намаленията в цената, извършените продажби на сертификати за подарък и стойността на върнатите стоки, се установи, че във  „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г.” - годишен отчет“ е отразен оборота за 2017 г., съгласно определението в договора за наем. На стр. 28, абзац 1 и 2 от последния е отразено как следва да се заплаща наема на наемодателя. Посочено е, че той се изчислява въз основа на реализирания от наемателя оборот за една календарна година и за първите три години от срока на договора за наем същият възлиза на 10 % от него. Като се има предвид, че във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г. - годишен отчет“ е посочен оборота на наемателя, то тази информация е достатъчна за да бъде изчислен дължимия наем за 2017 г. Размерът на отстъпките и намаленията в цената, извършените продажби на сертификати за подарък през 2017     г., размерът на продажби по интернет или от каталог, както и стойността на върнати или заменени стоки, не са посочени конкретно.

Съобразно заключението по експертизата крайната сума на наема за 2017 г., определена въз основа на „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г.” - годишен отчет“, изготвен от ответника по делото, е 482 261,63 лева, представляваща 10 % от реализирания от наемателя Оборот за една календарна година, който е 4 822 616,31 лева. Фактурите, издадени от „С.П.“ ООД за наема на търговски обект на „Е.е.е.Х.е.М.“ ЕООД, *** лева, а общата стойност, включваща ДДС, е 578 714,01 лева. От страна на ищеца е издадена и фактура № **********/27.02.2017 г. с основание „Равняваш на частично платени вноски в периода от 01.01.2016 г. — 31.12.2016 г., съгласно договор за наем от май 2015 г.” Стойността на доставката е (74 748,81) лева, ДДС (- 14 945,76) лева и общата стойност е (- 89 698,57) лева. Като се вземе предвид фактура № **********/27.02.2017 г., дължимата сума за плащане се намалява и от 578 714,01 лева става 489 015,44 лева. Извършените плащания от страна на ответника са в общ размер 489 015,44 лева. Сумата, дължима от „Е.е.е.Х.е.М.“ ЕООД на „С.П.“ ООД, за издадените фактури за наем за 2017 г., е заплатена изцяло на уговорените дати.

Според вещото лице налице е разлика между сумата на приходите, отразена в софтуера за управление на продажбите и информацията, изпратена към модул на SAP ICC (Integration and Certification Center), където се валидират получените данни и се конвертират във формат, съобразен с изискванията на SAP ECC (ERP Central Component). По кредита на счетоводна сметка 302000 — „Приходи от продажби” са намерили отражение 4 822 616,24 лева, вместо 4 822 675,46 лева, или осчетоводени са 59,22 лева по-малко от сумата на нетните приходи от продажби. Във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017 г.” - годишен отчет“ е посочена сумата 4 822 616,31 лева, което е с 59,15 лева по-малко от реализирания нетен приход от продажби в търговския обект. Оборотът за 2017 г., съгласно определението за оборот в чл. 1.1 от Договора за наем, е 4 822 675,46 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Претенцията е с правно основание чл.233 ЗД – за опразване на имот от страна на наемателя след прекратяване действието на договора за наем и липса на предаване на фактическата власт от наемателя на наемодателя по отношение на вещите, предмет на наемното правоотношение.

Спорният и основен въпрос по делото е ли налице прекратяване действието на договора от страна наемодателя, за да има основание ищецът да иска от ответника да освободи имотите, предмет на договора.

За да се отговори на този въпрос следва да се даде отговор на други подвъпроси, даващи основните посоки в развитието на възникналата между страните облигационна връзка, носеща характеристиките на договор за наем, а именно: дали ответникът е в неизпълнение на задължение, възникнало по силата на договора; дали това неизпълнение е съществено и довело до възникване за ищеца право да развали/прекрати договора и надлежно упражнено ли е това право.

 Изходен пункт в настоящия съдебен спор е дали ответникът е изпълнил свое задължение да даде отчет относно оборота си за 2017 година и какво представлява отчетът на оборота, съгласно договора.

Както е посочено  по- горе страните, в уводната част на договора, са дали дефиниции на основни понятие, използвани от тях, при скрепяване на облигационната връзка.

Както е посочено по- горе, съгласно приетата от страните дефиниция „оборот означава нетна сума (.е. без ДДС) на приходите, генерирани от наемателя от продажба на стоки в помещенията; всякаква отстъпка, намаление на цената, продажбата на сертификати за подарък, продажба по интернет или от каталог, цената на връщане или връщане на прекратени доставки, направени като част от стандартните търговски сделки между наемателя и неговите клиенти, поради връщане на стоки или замяна, не се включва в приходите или се приспада от тях, ако е включена в оборота на наемателя“.

За отчет страните не са изготвили дефиниция, който подход е израз на съществуващото доверие между страните в облигационното правоотношение и израз на тяхната добросъвестност. Ето защо съдът намира, че следва да тълкува какво е вложено от страните в това понятие, изследвайки волята им, в съответствие с нормата на чл.20 ЗЗД.

Следва да бъде отбелязано, че никъде в договора страните не са изяснили какво следва да е съдържанието на отчета, освен, че формата следва да е писмена и да носи подпис на наемателя или упълномощено от него лице ( чл.6.9 ). Други реквизити или други изисквания, както и необходимост от приложения към този отчет, в договора не са предпоставени. Следва изрично да бъде отбелязан и фактът, че представеният от наемателя отчет за 2017 година е със същото съдържание и реквизити, каквито има и отчетът за 2016 година (последният е на лист 264 от делото и с така приетото ищецът се е съгласил приемайки отчета за 2016 година, тъй като е приел, че стойностите на посочените във формуляра числа отговарят на неговия икономически интерес), като единствената разлика в двата документа са посочените в тях числа за месечните и годишен оборот на магазина в гр.Пловдив.

         Ищецът настоява, че даваният от ищеца годишен отчет на оборота следва да притежава следните характеристики, съгласно международните стандарти за финансови отчети за външни потребители- да съдържа информация, която позволява разбираемо, ясно и надеждно да се установи дали посочените данни отговарят на установеното в договора понятие за оборот и да направи възможно установяване начина на формиране на посочената в този формуляр сума. Финансовият отчет, най-общо казано, представлява съвкупност от обобщени показатели, характеризиращи стопанската дейност на отделното предприятие през съответната година и нейното имуществено и финансово състояние, както и финансовия резултат към края на годината. Изисквания към информацията във финансовия отчет са следните:  разбираемост – информацията да бъде лесно разбираема за потребители, имащи приемливи познания за бизнеса и стопанските дейности и за счетоводното отчитане, както и желанието да получат информацията с необходимата прилежност;  уместност – информацията, притежава качеството уместното, когато влияе на стопанските решения на потребителите, като им помага да оценят минали, настоящи и бъдещи събития или като потвърждава или коригира оценките за тях в миналото; същественост – информацията е съществена, ако нейното пропускане или подвеждащо представяне би повлияло на стопанските решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети; надеждност – информацията притежава качеството надеждност, когато не съдържа съществени грешки и предубеденост и потребителите могат да разчитат на нея да представя вярно това, което претендира, че представя или което може разумно да се очаква, че представя; достоверно представяне – информацията е представена в съответствие с действителните отношения и състояние в резултат на сделките и стопанските факти;  предимство на съдържанието пред формата – сделките и стопанските факти следва да се представят съобразно действителното им икономическо съдържание, а според правната им форма. Именно тези основни характеристики на отчета ищецът влага в понятието използвано в договора.

Твърди, че представеното от ответника е една декларация, чиято форма и съдържание априори предпоставят възникване на подозрение относно верността на отчета и коректността на направените изчисления, тъй като не дава представа по какъв начин са формирани съдържащите се в този документ числа и дали при тяхното създаване са спазени изискванията на дефиницията за отчет, която страните са се съгласили да влагат в това понятие.

На тази теза ответникът противопоставя своята, а именно, че тези характеристики на отчета касаят друга форма на обобщена счетоводна информация, която е неприложима в този случай, тъй като касае ГФО, а настоящият отчет не се покрива от това понятие. Смисълът на отчета е да даде стойностно изражение на оборота на магазина, като база за изчисление на дължимия наем. Верността на отчета е предопределена от квалификацията на лицето, което го съставя. Възможностите и предпоставките за проверка на отчета са регулирани от самите страни, чрез условията на договора.

Базирайки се на тези две виждания на страните по делото относно това какво представлява отчетът на оборота, съдът съобразява и понятието за отчет съобразно тълковния речник, което представлява писмено или устно изложение за извършена работа; доклад,  сметка,  изложение, експозе, описание, разказ, обяснение съобщение,  декларация, сведения, бюлетин.

         Както е посочено и по-горе страните не са дефинирали какво следва да се разбира под отчет, освен, същият да е в писмена форма и да носи подпис на наемателя или упълномощено лице. Действително въз основа на този отчет се определя размера на дължимия наем, т.е. това е базата за финансовата характеристика на сделката, но липсва препращане към нормативен акт за съдържанието на отчета, евентуални негови реквизити и необходимо съдържание.   Не е налице основание обаче да се приеме, че съдържанието на отчета следва да е съдържанието на финансов отчет, по смисъла, вложен  в МСФО, с присъщите му характеристики, съобразно нормативните актове, регулиращи финансовите взаимоотношения, тъй като подобно препращане в договора не се съдържа.

         При липса на конкретна дефиниция относно това какво представлява отчет на оборота, съобразявайки и останалите норми на договора ( чл.6.9) настоящият състав намира, че под отчет страните са приели, че е всяка информация, включително обобщена, сочеща на определени стойности на оборота за изтеклата календарна година, като е достатъчно тя да съдържа числа, въз основа на които са се направи извод каква е стойността на оборота, за да се изчисли, съобразно приетия от страните подход, дължимия наем. Следователно, освен конкретни стойности на отчета, дължимото изложение от ответника следва да включва и информация по какъв начин са формиране тези стойности, базирайки се на понятието оборот. Съдът приема за належаща като обективирана в отчета тази минимална информация и поради факта, че съгласно разпоредбата на чл.6.13 от договора, предпоставка за извършване на проверка на отчета е неправилното изчисление на оборота. За да се направи преценка за такава неправилност, следва да се съдържа информация за начина на формиране на оборота, а не само посочване на числа в отчета. Ето защо приема, че минималното съдържание на отчета следва да включва не само стойностите на оборота по месеци, обобщено за изтеклата календарна година, индивидуализиран за съответния обект, но и данни за стойностите, които не са включени в отчета, които дават информация за неговото формиране, съобразно дефиницията за оборот, приета от страните като меродавна при определяне на това понятие.

         Тъй като отчетът за 2017 година показва доста по-ниски стойности, както изрично наемодателят е посочил в писмо от 15.02.2018 година, в писмо от 10.04.2018 година, в писмо от 03.05.2018 година, у него се е породило подозрение (в първото писмо от 15.02.2018година ), което е прераснало в съмнения относно верността на информацията (в писмото от 0.05.2018 година) и в писмото от 10.04.2018 година- съмнение относно неправилно изчисление на наемната цена. В последното писмо ищецът се позовава на нормата на чл.6.13 от договора, която предвижда проверка на наемателя чрез одиторска компания с добра международна репутация. Общото между тези писма е, че от тяхното съдържание може да се направи извод, че ищецът е приел, че е получил отчет на оборота, макар да е поставил под съмнение неговата вярност. Едва в документа, съдържащ изявлението на наемодателя за разваляне на договора, страната е посочила, че това, което наемателят е представил е една декларация относно приходите от оборота и е оспорил тази декларация да има качество на отчет. Налице е непоследователност в заетата от наемодателя позиция по този въпрос, в извънсъдебния спор. При липса на изрична дефиниция касателно съдържанието на дължимия отчет за приходите от оборота и дефиниране на отчета с характеристиките на финансов отчет, дали този отчет е под форма на резюме, декларация, експозе и др., страната през 2017 година и преди изявлението за преустановяване действието на договорната връзка, е приела, че такъв отчет е налице, но е поставила под съмнение неговата вярност. Едва с изявлението за разваляне на договора наемодателят е въвел в извънсъдебния спор въпроса дали представеният от ответника формуляр за отчета за приходите от оборота, има качество на отчет. Въпросът за наличие или не на отчет за приходите от оборота е особено важен, тъй като предопределя възможностите/правата на страните, съобразно приетия от тях регламент на възникналата договорна връзка.

         Както повелява нормата на чл.6.9 при липса на отчет за наемодателя възниква възможност лично да извърши проверка на оборота на наемателя, след като му отправи 14-дневно предизвестие за това.

          При наличие на отчет, но възникнало обосновано съмнение за неговото правилно изчисление или некоректно представен отчет, за наемодателя отново ще възникне право да извърши проверка на отчета за приходите, но чрез външен, независим одит, като тази възможност отново е обвързана със срок, в който е 30 дни от получаване на отчета ( аргумент от разпоредбата на чл.6.13 от обвързващия страните договор).

           Не може да се приеме доводът на ищеца, че за да се извърши проверка от одиторска компания следва да му се предадат документите, установяващи оборота. Подобна възможност страните не са предвидили, още повече, че такава проверка може да се установи от одитора и тогава, когато документите, касаещи оборота се намират във фактическа власт на наемателя.

         В настоящия случай от обективираните в разменените между страните писма, изключая изявлението за разваляне на договора, настоящият ищец е възприемал изготвения от ответника формуляр за отчет на приходите от оборота, като отчет по смисъла на договора, доколкото съдържа изявление за стойностите на реализираните от оборота приходи, макар и неправилно изчислен.

         Следователно, при възникнало от негова страна съмнение относно правилното изчисление на тези приходи, респективно относно коректността на създадения отчет, за наемодателя е възникнала възможност да иска проверка от одиторска компания на счетоводните документи на наемателя, касателно отчета. Вместо това наемодателят е поискал достъп да счетоводните документи и др. такива, за да извърши собствена проверка на документите, касателно оборота. В това си искане е нарушил приетото от страните с договора правило, че в този случай проверката следва да се извърши от одитор с международна добра репутация. Поради тази причина ответникът не е удовлетворил искането на своя съдоговорител и не му е предоставил достъп до исканите помещения, документи, фискални устройства и др. Непредставянето на достъп в тази хипотеза, по виждане на състава, не представлява съществено неизпълнение на поетото договорно задължение, тъй като съгласно договора такова задължение за ответника не е възникнало. Настоящият договор, с оглед на неговата синелагматична природа, предпоставя функционална обвързаност между насрещните права и задължения на страните, породени от сключената сделка поради което и неизпълнение на някои от насрещните задължения, поражда в полза на другата страна право да развали договора.

          В настоящия случай, за да се породи задължение на ответника да даде достъп на ищеца до своите счетоводни книги, касаещи приходите от оборота, следва да е налице неизпълнение на задължението за предоставяне на отчет. От поведението на двете страни в хода на развитие на облигационната връзка такъв извод не може да се направи. Както е посочено вече, аналогичен отчет е удовлетворил ищеца за предходната година, а този за 2017 година е събудил у него подозрения  (лесно обяснимо с оглед на факта, че е налице значително намаляване на стойностите на приходите от оборот, които обстоятелства биха събудили подозрение у всеки кредитор). Както вече е посочено, след даване на отчета, у наемодателя е възникнало съмнение относно правилното изчисление на стойностите в отчета. След като е възникнало това съмнение страната е разполагала с възможността да иска одит на приходите от оборота. Пак проверка, но от външен за облигационната връзка правен субект. Това право страната не е реализирало. Вместо това е развалила договора.

         Развалянето на договора, обаче е обосновано от страната с липса на даване на достъп на кредитора до счетоводството на наемателя, на неговите счетоводни книги, брой на фискални устройства и др., касаещи оборота. Т.е. основанието произтича от това, че отчет наемателят не е дал. Което основание, като факт, вече изрично е обективирано в изявлението за разваляне на договора и представлява отклонение от първоначалната теза на ищеца, защото се обосновава с факти, различни от първоначално изложените от страната.

         Дори да се приеме тезата на ищеца, че отчетът за оборота следва да носи характеристиките на финансов отчет, която теза не се споделя от настоящия състав, по изложени по- горе съображения, то        следва да се отчете следното:

         При липса на отчет, разпоредбата на чл.6.9 дава възможност наемодателят сам да извърши проверка и да определи базата (да състави отчет въз основа на книгите на наемателя), въз основа на който да се определи наема. Това е санкцията за наемателя.

         При съмнение в съставения отчет приходите от оборота се определят от трето за договора лица с която явно страните са целели да създадат степен на неоспоримост, доколкото този отчет ще се извърши от безпристрастен за правата им субект – чл.6.13. Това е санкция и за двете страни в облигационната връзка.

         В настоящия случай наемодателят недопустимо е смесил двете норми и е поискал от наемателя да му предостави достъп до счетоводството и помещенията си, поради възникналото съмнение във верността на представения отчет. Това е предопределило и поведението на наемателя, който е приел, че неговият съдоговорител приема отчета, като наличен, но се съмнява във верността на съдържащите се в отчета стойности, поради което е отказал исканото съдействие и се е позовал на разпоредбата на чл.6.13 от договора. Поради това, че ответникът е приел, че отчетът, като съществуващ е породил съмнение у ищеца, не му е предоставил достъп до счетоводните си книжа, а е предложил приложение на правилото за одит, което пък ищецът не е възприел.

         Независимо от развитието на отношенията между двете страни до този момент следва да се даде отговор на въпроса: възможно ли е наемодателят да развали договора поради липса на отчет при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД? Т.е. на основание различно от посоченото вече в предходната кореспонденция.

          Отговорът на този въпрос безспорно е положителен и това е така, тъй като липсата на отчет и лишаване на наемодателя да определи базата за изчисляване на наема по реда на чл.6.9 от договора, е нарушение на задължение, което е съществено, тъй като води до нарушаване на договора, касателно негова съществена част- определяне на цената на ползването на имота.

         Безсъмнено е възможно и допустимо страните по договорното правоотношение да развалят договора не само на основанията, посочени в него – чл.4, но и при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД. В цитираната разпоредба от договора са предвидени случаи на безусловно преустановяване на договорната връзка, преценени от страните хипотези, при които съществено се накърнява техния интерес от съществуване на облигационната връзка, но това не изключва приложение на разпоредбата на чл.87 ЗЗД. Разпоредбата на чл.87 ЗЗД урежда преустановяване на договорната връзка при липса на изпълнение, които е съществено, с оглед интереса на кредитора.

         Възможно е изправната страна по договора да развали същия и на основание различно от вече, посочено от нея преди, като за упражняване на това преобразувано право следва да са налице няколко предпоставки: да е налице неизпълнение ( различно по вид от вече посоченото ), това неизпълнение да е съществено, по аргумент от нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД. При наличие на тези предпоставки за изправната страна по сделката възниква право да развали договора.

         Няма причина ищецът да не се приема като изправна страна по договора. Същият надлежно е престирал на другата страна, съобразно възникналите за него задължения. Ето защо същият разполага с възможност да развали договора, при наличие на предпоставките за това.

         Дори да се приеме тезата на ищеца – наемодател, че отчетът, изготвен от ответника няма характеристиките на отчет, по смисъла, вложен от страните в договора, а следва да е финансов отчет, то се налага извод, че наемодателят  може да развали договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, тъй като неизпълнението на основно задължение по договора от другата страна, води до възникване за ищеца на потестативното право да преустанови действието на договорната връзка. Следователно, освен наличие на неизпълнение на това задължение, изправната страна следва да спази процедурата за разваляне на договора.          

            С разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД са уредени предпоставки за разваляне на договора, като едната от тях е възможността за разваляне да е обвързана от предоставяне на изправната страна на допълнителен /подходящ/срок за изпълнение, с изричното предупреждение, че след изтичане на този срок договорът ще се счита развален. В направеното изявление за разваляне на договора такъв срок не е даден. Действително в предходното писмо страната е предоставила на своя съдоговорител 15-дневен срок, в който да и предостави достъп до необходимите книжа за оборота, но този срок не следва да се зачете, тъй като той касае друга хипотеза на неизпълнение – даване на отчет, който е породил основателно подозрение в неговата вярност, респективно коректност. Предупреждението за разваляне на договора и даване на подходящ срок касаят друга форма на неизпълнение, поради което се явяват неприложими към новото основание за разваляне на договора – липсата на надлежен отчет. Тъй като ищецът, не е дал подходящ срок, то същият не е упражнил надлежно правото си за разваляне на договор. Липсата на надлежно упражняване на неговото преобразуващо право е довела до невъзможност да се преустанови действието на процесния договор. В настоящия случай не е налице хипотеза по чл.87, ал.2 ЗЗД, за да се приеме, че за възложителя е възникнало безусловно право да развали договора. Това е така, тъй като цитираната разпоредба на закона предвижда хипотези на безусловното разваляне на договора, което е приложима само тогава, когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност или при наличие на безполезност на изпълнението, която е настъпила в резултат на забавата на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време. Както е посочено и по- горе договорът не попада в категория на фикс сделките, не е установена и безполезност на изпълнението.

         По виждане на настоящия състав всяко съществено неизпълнение на договорно задължение поражда право за другата страна да развали договора. Но следва изрично да бъде подчертано, че процедурата за разваляне на договора следва да се упражни за конкретното неизпълнение, което означава, че ако липсва отчет, следва да се даде възможност на неизправната страна, в допълнителен срок или да представи надлежен отчет или да даде достъп до книгите си. Всеки срок и предупреждение за разваляне следва да е конкретен и да касае конкретната форма на неизпълнение. Не може да се приеме, че процедурата по разваляне е спазена, ако на другата страна е даден подходащ срок за изпълнение, но конкретната проявна форма на неизпълнението е различна. Смисълът на допълнителния срок е във възможността задължението да бъде изпълнено в този срок, неизправната страна да коригира поведението, съобразно договора и договорната връзка да продължи своето нормално развитие. В настоящия случай преди изявлението за разваляне на договора ищецът е твърдял наличие на неправилно изчислен оборот, а не липса на оборот и искането за даване на срок за достъп до счетоводните и документи е останало неудовлетворено, тъй като нейния съдоговорител е възприел, че твърдението и е за неправилен отчет, т.е. хипотеза по чл.6.13 от договора.

           Ето защо липсата на надлежно упражняване на това право от страна на ищеца-наемодател не е довело до преустановяване на договорната връзка в резултат на направеното едностранно изявление от страна на наемодателя.

         В обобщение, договорната връзка не е преустановила своето действие, поради липса на надлежно упражнено от ищеца преобразувано право да прекрати/развали договора и това е така, тъй като в изявлението за прекратяване на договора на ответника не е даден подходящ срок да изпълни своето задължение /да даде на наемодателя финансов отчет, респективно да осигури на наемодателя възможността да извърши проверка относно оборота, каквато възможност предвижда нормата на чл.6.9 от договора. Даденият от наемодателя срок в предходно писмо би имал значение единствено, ако договорът е развален на посоченото в предходните писма основание – некоректен отчет или отчет, възбудил основателното съмнение на наемодателя да неправилно изчисление на оборота – възможност по чл.6.13 от договора. По виждане на състава всяка форма на съществено неизпълнение на договорно задължение, предпоставя необходимост и задължение за изправната страна по договора, освен ако не касае случай на безусловно разваляне на договора, да даде подходящ срок за изпълнение на конкретното задължение. Следва да се отбележи, че настоящият състав споделя тезата на ищеца, че предвиденото ограничение със срок на възможността на наемодателя да направи проверка на отчета чрез одиторска компания, макар и съответстващо на оперативността в търговските отношения, противоречи на добрите нрави. Конкретно на правилата на добросъвестността, както и на забраната за неоснователно обогатяване, тъй като това ограничение касае правата само на едната страна по договора и в този случай не може да се приеме, че „мълчанието“ на наемодателя в срок от 30дни относно верността, респективно коректността на отчета, следва да се приеме за приемане на този отчет. Това е така, тъй като отчетът определя финансовите параметри на сделката – цената на ползването, което е основно право на наемодателя и израз на възмездността на договора,  и на дирената от търговците еквивалентност на престациите, пряко свързана с целената търговска печалба от осъществявана от тях дейност по занятие.

         Поради извод на съда за ненадлежно упражнено потестативно право да развали договора, предявеният от ищеца осъдителен иск ответникът да предаде държането по отношение на имотите, предмет на наемния договор, се явява неоснователен. След като договорът не е преустановил своето действие ответникът има право да държи описаните активи.

         По разноските.

         При извод на съда за неоснователност на предявения иск, то разноските следва да се разпределят на база нормата на чл.78, ал.3 ГПК.

         Ответникът претендира заплащане на възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 32 081,46лева е заплатен депозит за вещо лице в размер на 300лв. По делото са представени доказателства, че тези разходи са сторени от страната.Ищецът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно адвокатското възнаграждение, поради което съдът следва да присъди разноските, както са поискани и установени като реални – в общ размер на сумата от 32 381,46лева.

         При изложеното съдът

 

         Р          Е           Ш            И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.П.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.Г., срещу „Е.Е.Е.Х.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***** ********, със съдебен адрес ***, офис парк „Експо“, сграда „Фаза 4“, ет.1, адв.О.Т., иск с правно основание чл.233 ЗЗД, за предаване от ответника на ищеца на държането на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.726.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № Рд-18-48/03.06.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД - 16 -16 - 858/30.06.2011 година, който се намира в УПИ 7 - магазин, пл.№850 от кв.50 по регулационен план на Централна градска част - гр.Пловдив, с площ по скица от 701,50 кв.м, а по нот. акт - 715 км.м, находящ се в гр.Пловдив, ул.“********, брой нива на обекта: 6 , а именно: етаж първи с площ от 507,11 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.3; етаж втори, обект мецанин, с площ от 178,67 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.4; етаж трети с площ от 510, 97 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.5; етаж четвърти с площ от 518, 34 кв.м, с идентификатор 56784.519.726.3.6; етаж пети с площ от 421,52 кв.м,с идентификатор 56784.519.726.3.7; етаж шести с площ от 350,34кв.м, съставляващ два самостоятелни обекта - самостоятелен обект с площ от 90,36 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.8 и самостоятелен обект с площ от 259,98 кв.м с идентификатор 56784.519.726.3.9, поради неоснователността му.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, “С.П.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Е.Е.Е.Х.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***** ********, сумата от 32 381,46лева, представляваща разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: