РЕШЕНИЕ
№ 79
гр.
Монтана 14 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 31.01.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАНД № 640 по описа на АдмС Монтана за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл.63, ал. 1 от ЗАНН във връзка
с чл. 208 от АПК.
С Решение № 415/18.10.2019 г., по АНД № 1457/2019 г. на
районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно постановление № 112/19.08.2019
г. на Председател на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на „Българска телекомуникационна компания” /БТК/
ЕАД, гр. София е наложена имуществена санкция, затова че в периода 16 11 2018 –
02 01 2019 г. не е осигурило на О*** К*** Г*** – краен потребител на
универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер *********, 24 часа
на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на
национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера на
адреса за ползване на услугата – гр. М***, ул. „Ж*** ” № * .
В законния срок против решението е подадена касационна
жалба от административнонаказаното дружество. Твърди, че решението
на първоинстанционния съд съдържа неправилни правни констатации, които не
обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното
НП, поради което същото противоречи на материалния и процесуалния закон, не
съблюдава целта на закона и е необосновано. Първоинстанционният съд не е взел предвид нормата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, според която, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост. Не е отчел обстоятелството, че при извършване на проверка, КРС
има задължение да събере и прецени всички релевантни доказателства. Не е
съобразил обстоятелството, че установените по време на проверката факти не осъществяват
състава на административното нарушение, чието извършване е потвърдено от
процесното решение. КРС без каквито и да е аргументи приравнява фиксираната
електронна съобщителна услуга, предоставяна на господин О*** Г*** по договора й
с БТК, с универсална услуга. Единствено ако фиксираната услуга е предоставена
при наличие на определени обстоятелства, тя може да бъде квалифицирана като
универсална услуга, като за покриването на тези критерии
административнонаказващият орган следва да приведе доказателства, а
първоинстанционният съд не е съобразил, че не всяка фиксирана телефонна услуга
е универсална такава. Неправилен е и извода, че нарушението е установено по
безспорен начин. Не е ясно по какъв начин АНО е установил неосигуряването на
възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания
от/към географски и негеографски номера на адреса на ползване на услугата 24
часа в денонощието, 7 дни в седмицата. На БТК е издадено Разрешение № 01577
през 2009 г. и доколкото в посоченото разрешение не са налице никакви
задължения в насока предоставяне на универсална услуга, счита, че неправилно в
НП е посочено, а първоинстанционният съд е потвърдил, задължението за БТК да
спазва задълженията по отменената вече индивидуална лицензия. Алтернативно моли
да намаляване на размера на наложената санкция до минималния, съгласно чл. 335 ЗЕС - 500 лв.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да нарушават
правото на защита на наказаното лице. Фактическата обстановка е изцяло
установена, а извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното
лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението на въззивния съд да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
за установено следното:
При разглеждане на делото районният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е
приложил материалния закон като е съобразил относимите по делото доказателства.
Решението на въззивния съд съдържа конкретни мотиви и то по конкретно
направените възражения, поради което възражението му за немотивираност и
бланкетностна същото са неоснователни.
За да потвърди издаденото НП, районният съд се позовава на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелите
Б*** В*** и В*** М*** доказват техническа неизправност, водеща до неизпълнение
на договорните задължения на санкционираното дружество, а свидетелят О*** Г*** установява,
че пасивното поведение на дружеството продължава и към датата на провеждане на
съдебното заседание /17 10 2019 г/. Показанията на свидетелите са кредитирани
като еднопосочни, логични и непротиворечиви, поради което са ценени при
формиране на вътрешното убеждение и мотивиране на съдебния акт, като се
подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Въззивният съд се позовава и на Общите условия на договора между БТК и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството и конкретно на поетото от БТК задължение (чл.
46.1) да осигурява непрекъснато предоставяне на услугите по тези Общи условия,
съобразно техническото и технологичното развитие на обществената фиксирана
електронна мрежа, с необходимото качество и на достъпни цени за универсална
услуга. Също така БТК е задължена спрямо абонатите (чл. 46.2) да поддържа
мрежата и прилежащите й съоръжения в техническа изправност и състояние, годни
за непрекъснато и качествено предоставяне на услуги, както и да „отстранява, в
рамките на съществуващите технически и производствени възможности, в работно
време, възникнали повреди по мрежата и съоръженията, като спазва следните
срокове: за повреди, възникнали в стационарни съоръжения - до 6 часа ...".
Безспорно е, че свидетелят О*** Г*** е абонат на телефонни услуги, предоставяни
от „БТК" ЕАД за фиксиран телефонен номер *********. Съгласно разпоредбата
на чл. 4 от Наредбата БТК е длъжна да осигурява на крайните потребители 24 часа
на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на
национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера,
както и приемане и предаване на факсимилни съобщения. Събраните по делото
гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин, че дружеството
не е изпълнило това свое нормативно задължение и свидетелят Г*** , като абонат,
въз основа на сключен договор със същото, не е могъл да ползва съответната
услуга именно по вина на дружеството. Не се доказа по категоричен начин, че за
посочения в Наказателното постановление период от 16.11.2018 г. до 02.01.2019
г. е била налице неотстранима, за твърде дълго време обективна пречка. Наведените възражения, свързани с допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на обжалваното
наказателно постановление на процесуално основание, съдът намира за
неоснователни. Отразената в обстоятелствената част на санкциониращия акт
фактическа обстановка принципно не се оспорва от дружеството, а и се подкрепя
от доказателствения материал. В случая вмененото административно нарушение се
счита за извършено чрез бездействие. Отразените факти са достатъчни, за да бъде
точно индивидуализирано както самото нарушение, така и неговата правна
квалификация. Спазена е цялата процедура по констатиране на противоправното
деяние, прецизното му и законосъобразно отразяване и последващото му
санкциониране. В случая е налице неизпълнение на договорно задължение от страна
на санкционираното дружество, която правилно е била отчетена като
административно нарушение. При индивидуализацията на наказанието е съобразена
тежестта на нарушението, степента на засягане на обществените отношения и предходно
извършени административни нарушения, надлежно санкционирани с влезли в сила
наказателни постановления, поради което размерът на наложеното наказание се
явява справедлив и неподлежащ на последващо намаляване.
Настоящата инстанция намира, че при разглеждане на делото от първата инстанциония не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановеното решение.
Правилно е приложен и материалният закон. Първоинстанционният съд е изложил законово обосновани, относими и
мотивирани съображения, които изцяло се споделят от
този състав на съда, без необходимостта същите да бъдат преповтаряни и към които препраща, съгласно условията на чл. 221,
ал. 2 от АПК, като за пълнота на изложението касационният състав добавя
следното.
Неоснователно е възражението, че без аргументи КРС,
респ. въззивния съд са приели предоставяната от дружеството услуга за универсална,
тъй като не всяка фиксирана телефонна услуга е универсална. Първоинстанционният
съд установява наличието на всички законово предвидени предпоставки, които
определят предоставяната от БТК, на лицето О*** Г*** , услуга като универсална.
Същевременно касаторът не установява коя точно законово предвидена предпоставка
липсва, за да не бъде приета същата за универсална.
Неоснователно е възражението, че не става ясно как
административният орган е установил неосигуряването на възможности за приемане
и осъществяване на национални и международни повиквания. От една страна едно
такова възражение е празно от съдържание, тъй като е лишено от конкретни съображения,
а правно значение има, не как административният орган, респ. сьдът са установили
нарушението, а какво са установили, респ. с какви доказателствени средства. От
друга страна от събраните по делото доказателства е видно, че въпросът по
непредоставяне на въпросната услуга не е бил спорен и това обстоятелство е
отчетено от въззивния съд. Отделен е въпросът за причините довели до нейното
непредоставяне, а в тази врьзка в тежест на административнонаказаното лице е да
докаже с допустимите по закон доказателствени средства невъзможността за това,
като в случая такова доказване не е осъществено.
Неоснователно
е възражението в т. 3 на касационната жалба, имайки предвид изрично дадените от
законодателя легални определения на понятията, както следва: "Абонат", което е
всяко физическо или юридическо лице, страна по договор с предприятие,
предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, последните достъпни за
цялото общество. Същевременно "Обществена телефонна услуга" е
обществена електронна съобщителна услуга за осъществяване на изходящи и входящи
повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и международни
повиквания чрез номер или номера в национален или международен телефонен
номерационен план - § 1, т. 1, 40 и 41
от ЗЕС. Безспорно касаторът е предприятие предоставящо обществени електронни
съобщителни услуги, по смисъла на действащия ЗЕ и в това си качество има
сключен договор с абоната О*** Г*** . По силата на сключения договор БТК е
задължено да осигурява на своя абонат 24 часа на денонощие, 7 дни в
седмицата възможности за приемане
и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и
негеографски номера, както и приемане и предаване на факсимилни съобщения, по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2008 г. за универсалната услуга по
Закона за електронните съобщения, което задължение не е изпълнено и за което
обосновано е наложено административно наказание, правилно потвърдено от
въззивния съд.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането
за отмяна на въззивното решение е неоснователно, а решението на въззивния съд
правилно и законосъобразно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
415/18.10.2019 г., по АНД № 1457/2019 г. на районен съд гр. Монтана като правилно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :