Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260124 14.04.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 17 март
две
хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1081 по описа за 2021 г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивна жалба на Община П.б., представлявана от Кмета на общината И.Б.,
чрез адв.Х.Д.П. против решение № 260176 от 29.12.2020г., постановено по гр.дело
№ 2348/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което са уважени
предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, а също така
са присъдени разноските по делото.
Въззивникът Община П.б.,
представлявана от Кмета на общината И.Б., чрез адв.Х.Д.П. е останал недоволен
от така постановеното решение, като счита същото за неправилно и неподкрепено
от събраните в хода на производството доказателства, а освен това въззивникът
навежда твърдения, че при постановяването му първоинстанционният съд е взел под
внимание противоречивата съдебна практика на ВКС по сходни казуси и е достигнал
до неправилни изводи. Изложени са изключително подробни аргументи.Посочва се,
че при установената фактическа обстановка и при прилагането на правото е ясно,
че предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни се явяват и другите два обективно съединени искове – за
възстановяване на преди заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ. Молят да се отмени първоинстанционното решение и вместо
него бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от КТ, както и да им бъдат
присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Г.Д.В. ***, чрез пълномощника си Г.Ш.-***, заявява,
че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон
и като такова следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Моли да бъде потвърдено обжалваното първоинстанционно
решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания
съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявени са три обективно
съединени иска
с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ -
за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението.
Ищецът твърди в исковата си
молба, че на 30.03.2016 г., по силата на сключен на основание чл.68, ал.1, т.3
от КТ трудов договор №02/30.03.2016 г., със срок: до завръщане на титуляра,
започнал работа при ответника, на длъжността „Управител на социална услуга в
общността“ –ДЦСХ, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500.00
лв. и мястото на работа - Дневен център за стари хора ***. С допълнително
споразумение №26/15.04.2019г., на основание чл.119, във връзка с чл.67, ал.1,
т.1 от КТ трудовото правоотношение станало безсрочно, а размерът на основното
му трудово възнаграждение бил променен от 01.01.2019г. на 605.00 лв. С
допълнително споразумение от 20.01.2020 г. размерът на основното му трудово
възнаграждение бил променен от 01.01.2020 г. на 665.00 лв. На 04.08.2020 г. му
било връчено предизвестие №ЧР-13-100, както и заповед №РД-10-352/04.08.2020 г.
за прекратяване на трудово правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 05.08.2020 г. Останал без работа и понастоящем бил регистриран в
Дирекция „Бюро по труда“. Счита уволнението за незаконно. Заповедта била
незаконосъобразна, тъй като не били налице предпоставките за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Фактическият състав на
правната норма изисквала промяната на изискванията за образование и/или
професионална квалификация да е настъпила след сключване на трудовия договор,
по време на съществуващо трудово правоотношение, което в конкретния случай не
било налице. Нямало промяна в изискванията за образование и в изискванията за
професионална квалификация за заемане на длъжността. В заповедта било посочено,
че със заповед №РД-10-33/20.01.2020г. Кметът на Община П.б. утвърдил длъжностно
разписание на персонала на Дневен център за стари хора в ***, поименно щатно
разписание и за длъжността управител било „предвидено изискване за висше
образование-магистър“, а в длъжностната характеристика било записано
изискването „за висше образование по хуманитарни, обществени, икономически
науки“.Тези изисквания за вид и степен на образование не били променяни, тъй
като били въведени от работодателя с длъжностната характеристика още към
момента на сключване на трудовия договор. В този смисъл той не отговарял на посоченото
изискване за образование още към момента на назначаването му и работодателят
бил запознат с това. След сключване на трудовия договор работодателят сключил с
него няколко допълнителни споразумения, по силата на които продължил да
изпълнява същата длъжност. Твърди, че съгласно трайната съдебна практика,
когато съответното изискване за образование и квалификация е въведено от
работодателя с длъжностната характеристика и при тези обстоятелства той е
сключил трудовия договор с работника, знаейки /предвид предоставените му
документи/, че работникът не отговаря на тези изисквания, той не би могъл да
прекрати законосъобразно трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,
т.6 от КТ. Твърди, че имал опит в тази сфера, тъй като за периода 1981-1988г.
работел като „Управител домашен социален патронаж“ в Общински народен съвет-
гр.П.б.. Заповед №РД-10-352/04.08.2020г. била немотивирана и необоснована.
Работодателят като причина за прекратяване на трудовото му правоотношение
посочил наличието и на двата фактически състава-липса на образование и липса на
професионална квалификация, а били наведени твърдения само за липса на
определена степен и вид образование. Работодателят не изложил никакви аргумента
за липса на професионална квалификация. Не ставало ясно на кои изисквания за
професионална квалификация не отговарял. Счита, че отговаря на всички
изисквания за професионална квалификация за длъжността. В заповедта за
уволнение следвало изрично да се посочи на основание коя от двете хипотези се
извършвало уволнението и в какво точно се изразява липсата на необходимото
образование или на съответната професионална квалификация за изпълнение на
възложената работа. Обективният
характер на отговорността по чл.328, ал.1, т.6 от КТ предпоставяла задължение заповедта да бъде мотивирана, и
липсата на изложени мотиви, относно твърдението за липса на професионална
квалификация я правило немотивирана. В
отправеното му предизвестие също не се съдържало основание нито правно нито фактическо
за прекратяване на трудовия договор, което нарушавало правото му на защита. При
издаване на заповедта, работодателят не взел предвид и че имал издадено
експертно решение №2726/129/28.07.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.Ст.Киркович“ и
се ползвал от закрилата на чл.333 от КТ. В с.з. е допуснато уточнение досежно
датата, от която се претендира обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Моли съда
да постанови решение, в което да признае уволнението на Г.Д.В., извършено със Заповед №РД-10-352/04.08.2020г.
на кмета на Община П.б. за незаконно и да го отмени, да го възстанови на предишната работа - „Управител на социална
услуга в общността“ - ДЦСХ в Общинска служба за социални услуги, Община П.б.,
Дневен център за стари хора *** и да осъди ОБЩИНА П.б., с адрес гр.П.б., ***,
Булстат:*** да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа, считано от 05.08.2020 г., но не повече от 6 месеца, в размер на 4468.80
лв. /по 744.80 лв. месечно/, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба,
подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете като твърди, че
същите са неоснователни. Твърди, че ищецът Г.Д.В. бил назначен на длъжността
„Управител на социална услуга“ с шифър НКПД-13447003, НКИД-8899 в ОССУ, към
Община П.б., за Дневен център за стари хора *** след като титулярът на
длъжността /служител с висше образование/ е започнал ползването отпуск поради
раждане и отглеждане на малко дете. По закон, по Класификатор на длъжностите,
по структурата на ОССУ П.б. респ. в длъжностното разписание винаги през
годините, считано от датата са откриване на социалната услуга -Дневен център за
стари хора ***, длъжността „Управител на социална услуга“ в общността била определена за заемане от служител,
притежаващ висше образование. С допълнително трудово споразумение и след като
титулярът на длъжността не се завърнал
на работното си място, ищецът бил назначен на същата длъжност на безсрочен
трудов договор. Той имал диплома за завършено средно образование в Техникум по
механотехника в гр.Стара Загора, специалност „Автомобили“с квалификация -
„Машинен техник“. С докладни №64 и №66
от 04.08.2020 г. ръководителят на дейност ОССУ в Община П.б. ги информирала за
липса на средства за работни заплати до края на календарната 2020г. за услугата
ДЦСХ *** и предложила вариант за реорганизиране на услугата, така, че да се
запази обслужването на потребителите и в същото време да се оптимизират
разходите за работни заплати. Предложила ежедневното приготвяне на храна да се
осъществява в ДСП ***, като по този начин в ДЦСХ оставала необходимостта само
от длъжността на специалист, необходим за функционирането на социалната услуга.
Такава, в съответствие с Методиката за определяне на длъжностите на персонала в
спец институции и социални услуги в общността била длъжността на Управителя
/координатора и евентуално мед. сестра. Със Заповед №РД-10-352/04.08.2020г.
било прекратено трудовото правоотношение на Г.Д.В. за длъжността „Управител на
социална услуга в общността“ в Общинска служба за социални услуги,
второстепенен разпоредител към Община П.б. за Дневен център за стари хора ***,
считано от 05.08.2020г. Твърди, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, по
предвидения в КТ ред, мотивирана и обоснована, постановена при спазване на
материалните и процесуални изисквания на КТ. Фактическият състав на правната
норма изисквал работникът или служителят да не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа.Законодателят не въвеждал изискване за наличие само на едното от
основанията. В случая били налице и липса на необходимо образование, и липса на
професионална квалификация. По приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.6 от КТ имало противоречива съдебна практика на ВКС, поради което били
образувани тълкувателно дело №4/2017г. на ВКС, ОСГК и тълк.д.№5/2017г. на ВКС,
ОСГК. Заявява, че за длъжността
„Управител на социална услуга в общността“ с шифър НКПД-13447003, НКИД-8899 в
Общинска служба за социални услуги, второстепенен разпоредител към Община П.б.
за Дневен център за стари хора *** се изисквало висше образование. Изискването
било по закон, по НКПД и по длъжностно разписание. Ищецът нямал завършена
степен на висше образование. В трудовото му досие била представена диплома за
завършено средно образование -специалност„Автомобили“ . Изисквало се и професионална квалификация - хуманитарни
обществени и икономически. Ищецът притежавал квалификация - „Машинен техник“.
Квалификацията представлявала съвкупност от Професионална подготовка, знания,
умения, която работникът трябвало да притежава. При постъпването на работа на
30.03.2016г. ищецът се запознал с длъжностната си характеристика, в която в
раздел „Знания и професионална квалификация“ било записано изискването за висше
образование и квалификация - хуманитарни, обществени, икономически науки. След справка от трудовото му досие се
установило, че служителят имал завършено средно образование с квалификация-
„Машинен техник“. В приложената към трудовото досие на ищеца автобиография
ищецът посочил, че е работил в сферата на социалните услуги само във времето от 1981-1987 г. или
общо 6-шест години, а след 1987 г.
трудовата му дейност нямало нищо общо с предоставянето на социални услуги и
грижи в общността. Кодекса на труда предвиждал прекратяване на трудов договор
от страна на работодателя на основание липса на необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа /чл. 328 ал.1 т. 6 КТ/ с
предизвестие. В случай, на неспазено предизвестие на работника/служителя се
изплащало съответното обезщетение. Допустимо било, и такава била трайната
съдебна практика, при прекратяване на трудов договор с предизвестие да се
издаде и връчи и само заповед за прекратяване, която служи като предизвестие,
при положение, че е изплатено и начислено обезщетение за неспазен срок на
предизвестието. КТ не въвеждал специални изисквания за съдържанието на
предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Правото на защита на
служителя в никой случай не било нарушено поради факта, че веднага след
получаването на предизвестието, същият е получил и заповедта си за прекратяване
на трудовия договор, в която ясно, точно и подробно били описани фактическите и
правни основания за прекратяване на правоотношението, предвидено било изплащане
на обезщетение за неспазен срок на предизвестие. С Протокол от 04.08.2020г., подписан
от служители на ОССУ П.б., към 04.08.2020г. в трудовото досие на ищеца не бил
наличен документ: ЕР на ТЕЛК/НЕЛК или др. медицински документ, даващ право на
специална защита по КТ. С Писмо с изх. №СЗ-ИЗ-10939 от 04.09.2020г. в ОССУ П.б.
постъпило по служебен път Експертно решение на ТЕЛК №2726/28.07.2020г. с оценка
на работоспособността на ищеца- 30 % и водеща диагноза: Увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и др. отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия. Към дата на връчване на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор- 04.08.2020г. експертното решение не било влязло в законна
сила и заболяването на В., не било сред тези, посочени в Наредба №5/20.02.1987
г. за болестите, при които боледуващи от тях, имали особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ.
От закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ се ползвали само работници и служители, чиито трудови
договори се прекратяват на основание чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 от КТ.
Оспорва твърдението на ищеца за злоупотреба с право. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира за
разноски.
От приетите като доказателства
по делото трудов договор №02/30.03.2016 г. и 2 бр. допълнителни споразумения
№26 от 15.04.2016 г. и №19/20.01.2020г. се установява, че на 01.04.2016 г.
ищецът Г.Д.В. е сключил трудов договор с ответника на длъжността „управител на
социална услуга в общността“- ДЦСХ на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, със
срок до завръщане на титуляра, а считано от 15.04.2019 г. трудовото
правоотношение е изменено за неопределено време на основание чл.119 вр.с чл.67,
ал.1, т.1 от КТ. С Предизвестие №ЧР-13-100/04.08.2020 г., връчено на ищеца на
04.08.2020 г. ответникът го уведомил ищецът, че трудовото правоотношение ще бъде
прекратено на основание КТ. Със Заповед
№РД-10-352/04.08.2020 г., връчена на ищеца на 04.08.2020 г. ответникът
прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ с подробно
посочени мотиви в т.ч., че ищецът не притежава изискванията за образование и
квалификация, предвидени за заемане на длъжността и е разпоредено заплащане на
обезщетение по чл.220 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един
месец и обезщетение за неползван 10 дни платен годишен отпуск.
По делото е приета длъжностна характеристика на длъжност
„управител–социален работник“, подписана от ищеца на 30.03.2016 г., в т.4 на
която е посочена областта на дейност- „Координира и ръководи дейността на
ДЦСХ“, подчиненост – на Кмета на общината и Ръководител ОССУ, а в т.10.1 и
т.10.2 са посочени изискванията за заемане на длъжността: „образователна
степен- висше“ и професионална квалификация- хуманитарни, обществени,
икономически“. Не е оспорено от ищеца твърдението на ответника, че е завършил
Техникум по механотехника гр.Стара
Загора, със специалност „Автомобили“ и квалификация „Машинен техник“, а и това
се установява от Диплома №К рег.№.220 от 29.06.1976г.
По делото са представени заверени копия на
Длъжностно разписание на дейност ОССУ от 2015г., Длъжностно разписание към
20.01.2020г., Длъжностно разписание към 06.08.2020 г., Методика за определяне
на длъжностите, докладна №64/04.08.2020 г. и докладна №66/04.08.2020 г. на
ръководител ОССУ П.б., Заповед №РД10-33/20.01.2020 г., Заповед
№РД10-356/06.08.2020 г. за промяна на длъжностно разписание, Заповед
№РД10-407/09.09.2020г. за утвърждаване на поименно щатно разписание и Диплома
за висше образование на Р.Г.Г..
По класификатор на
длъжностите по структурата на ОССУ П.б., респ. в длъжностното разписание и
длъжностната характеристика на длъжността, заемана от ищеца винаги през
годините, считано от датата на откриване на социална услуга Дневен център за стари хора *** длъжността
„управител на социална услуга в общността с шифър НКПД 13447003 НКИД 8899 е
била определена за заемане от служител, притежаващ висше образование и професионална квалификация – хуманитарни,
обществени, икономически.
От представената декларация, заверено копие на
трудова книжка и заверено копие на регистрационна карта №30007171/07.08.2020г.
на Дирекция „Бюро по труда“ – Казанлък е видно, че след прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е регистриран като безработен и търсещо работа
лице.
Представено е заверено копие на Експертно
решение №2726 от 129/28.07.2020г. на УМБАЛ „Проф.Ст.Киркович“, съгласно което Г.Д.В.
е с 30 % трайно намалена
работоспособност, със срок 2 години, поради общо заболяване: Увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и др. отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
Арт.хипертония 2 ст. Деформираща остеохондроза. Към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца обаче, този документ не е бил представен, нещо
повече, не е бил влязъл в законна сила.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните,
което съдът възприема. Съгласно
заключението дължимото обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за оставане шест месеца без работа е в нетен размер 3914.19
лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите П.К.Г., С.Т.Уи М.К.М..
При така установената
фактическа обстановка, въззивният съд намира следното:
По предявеният иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
Трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено със Заповед №РД-10-352/04.08.2020 г., на основание чл.328,
ал.1, т.6 от КТ, считано от 05.08.2020 г.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати трудов договор, като отправи писмено
предизвестие до служителя, когато същият не притежава необходимото образование
/предл. 1/ или професионална квалификация за изпълняваната работа /предл. 2/.
Това уволнително основание предполага безвиновно поведение на служителя и
осъществила се преди прекратяване на трудовото правоотношение промяна в
изискванията за образование и/или професионална квалификация, въведена с
нормативен акт или с акт на работодателя - длъжностна характеристика, щатно
разписание, заповед.
В настоящия случай е
установено по делото, че ищецът е бил назначен на длъжност „управител на
социална услуга в общността“ с шифър НКПД 13447003 НКИД 8899 в Общинска служба
за социални услуги, второстепенен разпоредител към Община Стара Загора за
Дневен център за стари хора *** след като титулярът на длъжността /служител с
висше образование/ е започнал ползването на отпуск за раждане и отглеждане на
малко дете. По Класификатор на длъжностите, по структурата на ОССУ П.б., респ.
в длъжностното разписание винаги през годините, считано от датата на откриване
на социалната услуга Дневен център за стари хора ***длъжността „управител“ на
социална услуга в общността с шифър НКПД 13447003 НКИД 8899 е била определена
за заемане от служител, притежаващ висше образование. Безспорно установено е по
делото, че ищецът Г.В. има диплома за завършено средно образование в Техникум
по механотехника в гр.Стара Загора специалност „автомобили“ с квалификация
„машинен техник“.
Правният спор по настоящото
дело се съсредоточава дали в случая са налице предпоставките на чл.328 ал.1 т.6
от КТ, която съдържа две основания за прекратяване на трудовото правоотношение:
1.липса на необходимо образование; и 2.липса на необходима професионална
квалификация за изпълняваната работа. Изискването за необходимо образование за
заеманата длъжност е изискване за необходима степен и вид завършено
образование. В конкретния случай е безспорно установено по делото, че
изискването за заемане на длъжността на ищеца винаги е било – висше
образование. Това изискване се съдържа не само в длъжностната характеристика,
утвърдена от Кмета на Община П.б., а и в нормативен акт. С Тълкувателно решение
№4 от 01.02.2021 г. на ВКС на Р България Общото събрание на гражданско колегия
се произнесе, че е налице основание за прекратяване на трудов договор по чл.328
ал.1 т.6 от КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря
на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. В конкретния случай въззивният съд
намира, че ищецът не е отговарял на изискванията за образование и квалификация за изпълняваната работа,
въведени с НКПД, още при първоначалното сключване на трудовия договор. Изискванията
за образование или квалификация могат да бъдат предвидени в закон или в други
нормативни актове, в длъжностната характеристика и могат да се променят и след
сключване на трудовия договор. Това изискване има формално установен характер и
ако не е налице, работодателят винаги може да прекрати трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
На основание чл.66 ал.4 от КТ
наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на
професиите и длъжностите , утвърдена от Министъра на труда и социалната
политика след съгласуване на председателя на Националния статистически
институт. Наименованието на длъжността е съществен елемент от трудовия договор
/ чл.66 ал.1 т.2 от КТ.
На 29.10.2009г. в Брюксел е
приел Регламент /ЕО/ №1022/2009г. на Комисията, публикуван в книжното издание
на официален вестник на Европейския съюз /OB,L 283 от 30 октомври 2009г./ и
Препоръка 2009/824/ЕО от Комисията от 29 октомври 2009г. относно използването
на Международната стандартна класификация на професиите /ISCO-08/ в държавите-членки на Европейския
съюз. С регламента е утвърдена Международна стандартна класификация на
професиите и изискванията на европейското законодателство. Съгласно чл.189 от
Римския договор регламентите като правни актове на Европейския съюз се прилагат
автоматично и еднакво за всички страни от ЕС, след като влязат в сила, без да е
необходимо да бъдат транспонирани в националното законодателство. Те са
задължителни в своята цялост във всички страни от ЕС. Държавите – членки са
длъжни да приемат мерки за изпълнението им.
Съгласно чл.7а от ЗНА нормативен
акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално
ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на
международни договори, сключени от Европейските общности. По определение Нормативните
административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат
административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой
адресати и имат многократно правно действие. Нормативните административни
актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от
по-висока степен. Всеки нормативен административен акт има наименование, което
сочи вида и автора на акта, и главния му предмет. Нормативните административни
актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.
В съответствие с това по
силата на чл. 6 от Правилника за прилагане на НКПД от 2011 г. класификацията се
прилага задължително при разработване на структурата на персонала в
предприятията, при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на
работа по трудово и служебно правоотношение. Следователно към релевантния в
случая момент - на назначаването -2016 и на уволнението през 2020 г. - кодът по
НКПД е задължителен елемент на понятието "длъжност.
Законодателят е възложил на
министъра на труда и социалната политика да издаде акт, който притежава
отличителните признаци, присъщи на нормативни актове - отнасят се до
неопределен брой адресати и имат многократно правно действие. Националната
класификация на професиите и длъжностите в Република България - 2011 / НКПД / е
одобрена за пръв път със заповед Заповед № РД-01-931 /27.12.2010г. на Министъра
на труда - Т.М.и е последно изменена и актуализирана със Заповед № РД-01-815 от
23.12.2019г. на Министъра на труда Д.С.. Ето защо следва да се приеме, че
Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България -
2011 / НКПД / е подзаконов нормативен акт. В определение № 648 от 28.07.2017г.
на ВКС по г.д. № 83 от 2017г. III Г.К. с докладчик - С.Ч., постановено по реда
на чл. 288 ГПК НКПД е определено като нормативен акт. В свое Решение № 218 от
20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4618/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят М.П., съставът на ВКС изрично приема, че Класификаторът на
длъжностите в администрацията, е подзаконов нормативен акт.
В конкретния случай видно от
трудов договор 02 от 30.03.2016г. /срочен / изм. с допълнително трудово споразумение
в безсрочен, длъжността" Управител на социална услуга в общността е с
шифър НКПД 13447003 НКИД 8899. Длъжността" Управител на социална услуга в
общността „ с шифър НКПД 13447003 НКИД 8899 изисква висше образование. Ответната
страна притежава образование средно специално, но няма такова висше - нито
степен бакалавър,нито степен магистър, за да упражнява по възлагане дейността
-1344 /НКПД/. Изискването за образование и професионална квалификация е
въведено с нормативен акт и това е НКПД 2011. С оглед на гореизложеното
въззивният съд намира, че отразеното в длъжностна характеристика изискване за
висше образование, съответства напълно на предвиденото в нормативен акт, а
именно в Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/, 2005 г.
/както и впоследствие в Националната класификация на професиите и длъжностите
/НКПД/, 2011 г./. Всяка длъжност в НКПД се кодира посредством уникален
осемзначен цифров код, който съдържа информация за единичната група, към която
се класифицира длъжността, минималното образователно и квалификационно ниво за
нейното заемане и поредния номер на длъжността в единичната група. Петият знак
от цифровия код указва минималното образователно и квалификационно ниво за
длъжността /според Методологичните бележки към класификацията/. За длъжността „ управител“ на социална услуга с шифър НКПД
13447003 НКИД 8899 се изисква висше образование Ищецът притежава образование
средно специално, но няма такова висше нито степен бакалавър, нито степен
магистър, за да упражнява по възлагане дейността – 1344 /НКПД/ ръководител на
социални услуги. При тези обстоятелства
служителят Г.Д.В. не е удовлетворявал изискванията за длъжността „Управител на
социална услуга в общността“, както към момента на назначаването му, така и към
последващия момент, на уволнението. Безспорно установено е също така, че ищецът
не притежава и изискуемата се професионална квалификация, необходима му за
изпълняване на възложената му работа, а именно – хуманитарни, обществени и
икономически, каквито то безспорно не притежава.
С оглед на гореизложеното
въззивният съд намира, че безспорно е установено по делото, че ищецът не
притежава както необходимото образование, така и професионална квалификация.
Ето защо въззивният съд намира, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна, тъй като работодателят е прекратил правилно трудовия договор с
ищеца, тъй като същия не притежава изискеуемото се образование по силата на нормативен
акт за заемане на длъжността. Този извод съответства напълно с приетото в ТР №
4 от 01.02.2021г. на ВКС на РБ, който посочи, че е налице основание за
прекратяване на трудов договор по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, когато при сключването
му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт
изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа.
Въззивният съд намира за
неоснователно и възражението направено от ищеца, че е нарушена разпоредбата на
чл. 333 от КТ, тъй като при издаване на
заповедта работодателят не бил взел предвид, че има издадено КР на ТЕЛК. От
една страна с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
ищецът не се ползва от специалната закрила по чл.333, ал.1 от КТ, тъй като
същата касае други хипотези на уволнение /чл.328, ал.1, т.2, 3, 5, 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ/. Също така следва да се посочи, че към датата на
уволнението това решение на ТЕЛК не е било приложено към ЛТД на ищеца, а също
така не е било влязло в законна сила, поради което е ирелевантно към
законосъобразността на обжалванаа заповед.
На следващо място следва да
се посочи, че в случая не е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя по силата на чл.8 ал.2 от КТ. От доказателствата и установените
обстоятелства съдът намира за установено, че при прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът не е проявил злоупотреба или друго противоправно
поведение спрямо ищеца. Презумпцията за добросъвестност на работодателя
съобразно чл.8, ал.2 от КТ не е оборена, с което наведеното от ищеца възражение
по чл.8, ал.1 от КТ е неоснователно.
Следва да се посочи, че
добросъвестността при упражняване на правата и задълженията, произтичащи от
трудовото правоотношение се предполага до установяване на противното. Тази
оборима презумпция предполага, че тежестта на доказване на злоупотребата с
права, в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава
на нея. Поради това, разпределението на доказателствената тежест по довода за
злоупотреба с право не следва общото правило, че работодателят следва да докаже
законността на уволнението. Тежестта за доказване в този случай е за ищеца по
иска за отмяна на уволнението, с оглед установената в чл. 8, ал. 2 КТ
презумпция за добросъвестност, т.е. ищеца носи доказателствена тежест за
установяване твърдяната злоупотреба от страна на работодателя. В процесния
случай, довод за злоупотреба с право е въведено от ищеца. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното. Следователно, за да бъде оборена
посочената презумпция за добросъвестност, е необходимо посредством съвкупността
от всички установени по делото факти и обстоятелства да може по безспорен начин
да бъде направен извод за злоупотреба с право от страна на работодателя.
Злоупотреба в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се
установи, че единственото желание на работодателя е чрез законово допустими
средства да постигне една единствена цел - прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник. Важно е дали е оборена добросъвестността на
работодателя - по пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната
възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ /допустимо, възможно само по себе си
правно действие/ е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8,
ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна
в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата,
които обосновават твърдението за злоупотреба с право. Тъй като тежестта на
доказване на допусната от работодателя злоупотреба с право е върху страната,
която се позовава на нея, като тя следва да изложи конкретните факти и
обстоятелства, от които могат да се направят изводи за допусната злоупотреба.В
конкретният случай ищецът не е изложил такива конкретни факти.
Предвид гореизложените
съображения, въззивният съд намира, че безспорно е установено по делото, че
ищецът не притежава съответното образование и квалификация за заемане на
длъжността, работодателят е действал добросъвестно и в интерес на общността,
като е предприел необходимите действия за запазване на социалната услуга в ДЦСХ
в ***и то в рамките на държавно делегирани средства, а също така липсват
основания за позоваването на ищеца на
специалната закрила по реда на чл.333 от КТ.
С оглед на гореизложеното
предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е неоснователен и недоказан, тъй като обжалваната заповед е
правилна и законосъобразна, поради което този иск следва да бъде отхвърлен като
такъв.
След като главният, обуславящ
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението
за незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъдат
отхвърлени и обусловените /акцесорните/ от него искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане в нейна полза на
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено
друго, с което бъдат отхвърлени трита обективно съединени иска с правно
основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ, като неоснователни и недоказани.
По разноските, направени делото, съдът намира
следното:
С оглед изхода на делото – основателност на
въззивната жалба и съответно неоснователност на предявените искове от ищеца, следва
да се присъдят разноските, направени от въззивника в двете съдебни инстанции.
Видно от материалите по делото и представения
списък с разноските по чл.80 от ГПК направените от въззивника разноски са общо
в размер на 2470 лв., от които пред първата инстанция 1165 лв., от които
разноски за съдебно удостоверение и заплатено адвокатско възнаграждение, а пред
въззивната инстанция разноски в размер на 1305 лв., от които 105 лв. заплатена
ДТ за въззивно обжалване и 1200лв заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд.
Пълномощникът
на въззиваемия е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и е помолил съда да намали същото до размера, предвиден в
Наредбата. Въззивният съд намира възражението за неоснователно, тъй като
възнаграждението заплатено на пълномощника на страната съответства на чл.7 ал.1
т.1 и ал.2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение. Също така въззивният съд намира, че делото е с
фактическа и правна сложност, поради което и на това основание не следва да
бъде намаляван адвокатския хонорар. С оглед на горното, въззивният съд намира,
че следва да бъде осъден въззиваемият да заплати на въззивника направените разноски
по делото, които са общо в размер на 2470 лв.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО решение № 260176 от 29.12.2020г., постановено по гр.дело № 2348/2020г.
по описа на Районен съд – Казанлък, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.В.,
с ЕГН-********** ***, срещу Община П.б., БУЛСТАТ:*** с адрес на управление ***,
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т. 3 от КТ за отмяна на
заповед №РД-10-352/04.08.2020 г. на Кмета на Община П.б. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ; за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа - „Управител на социална услуга в общността“ в Общинска
служба за социални услуги, второстепенен разпоредител към Община П.б., ДЦСХ ***
и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 4468.80 лв.
ведно със законната лихва, считано от
01.10.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Г.Д.В., с ЕГН-********** *** да заплати на Община П.б., БУЛСТАТ:*** с адрес на управление
*** сумата 2470 лв. / две хиляди четиристотин и седемдесет лева/,
представляваща направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: