Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 662/21.12.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 593 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с
чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба от М.Й.Б. с ЕГН * ***,
против Заповед №ЗСП/Д-М/3125/18.09.2018год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Монтана, с която й е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2018/2019год., тъй като
не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба №РД 07-5 от 16.05.2008год. за
условията и реда за отпускане на целена помощ за отопление /наредбата/,
издадена от МТСП потвърдена с Решение №12-РД06-0044/06.11.2018год. на Директора
на РДСП гр.Монтана. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорения
административен акт, без да се конкретизира в какво се изразяват същите, излага
доводи, че същата е инвалид с 80% намалена работоспособност, няма достатъчно
доходи, поради което неправилно и е отказана целевата помощ за отопление. Жалбоподателката
редовно призована се явява лично в съдебно заседание, поддържа жалбата си, като
моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен
акт.
Ответникът Директор
дирекция ”Социално подпомагане” – Монтана, редовно призован в писмено становище
оспорва жалбата, моли за потвърждаване на издадената заповед и отхвърляне на
оспорването, като излага конкретни съображения в тази насока.
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като с разпоредбите на чл. 13, ал. 4 от ЗСП е предвидено, че заповедта
на директора на дирекция "Социално подпомагане" се обжалва пред
директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В производство по чл. 81 и сл. от АПК по-горестоящият
административен орган - директорът на РДСП - Монтана е постановил решение
№12-РД06-0044/06.11.2018год., с което е отхвърлил жалбата на М.Й.Б. против
обжалваната пред него заповед №ЗСП/Д-М/3125/18.09.2018год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана и я е потвърдил. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, на оспорване по
съдебен ред подлежи първоначалният индивидуален административен акт, когато не
е отменен или изменен с акта на по-горестоящия административен орган. По делото
е представено известие за доставяне на Решението на директора на РДСП - Монтана,
което е оформено с дата на получаване на 08.11.2018 г. лично от жалбоподателката,
а жалбата е депозирана чрез административния орган до АС – Монтана на
20.11.2018год. т.е същата е подадена в срока по чл. 149, ал.1
от АПК и от надлежна страна адресат на акта. Атакува се акт, който е
преминал през изискуемия се административен ред на проверка, като предпоставка
за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално допустима и се
дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства в
административна преписка по издаване на оспорения акт се установява, че със
заявление - декларация вх. №ЗСП/Д-М/3125 от 27.08.2017 г. до Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана жалбоподателката М.Й.Б. *** е
поискала отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари. Въз
основа на така постъпилото заявление социален
работник от Дирекция "Социално подпомагане" Монтана, съгласно
разпоредбата на чл. 27 от
Правилника за приложение на ЗСП /ППЗСП/, е извършил анкета и е
изготвил социален доклад. При извършеното анкетиране за изготвянето му същият
констатирал, че жалбоподателката живее сама на посочения от нея адрес в
общинско жилище, разведена е, пенсионер по болест с 80% намалена
работоспособност съгласно експертно Решение на ТЕЛК № 321/06.02.2018 г. Доходът
й от пенсия е в размер на 217,98лева - основна пенсия и 31,08лева добавка за
инвалидност или в общ размер 249,06лева, като ДСП – Монтана е осигурило на
оспорващата правото на месечни добавки за социална интеграция по чл.25 и чл.29
от ППЗИХУ в общ размер от 22,50лева. За периода от 01.02.2018год. до
31.07.2018год. доходът на оспорващата от пенсия е в общ размер 2559,06лева
основна пенсия и добавка за инвалидност
Въз основа на резултатите от проведената
анкета и след като констатирал, че няма нормативно основание за подпомагане,
защото жалбоподателката /заявител/ не отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление издадена от Министъра на труда и социалната
политика. Приели са, че М.Й.Б. има средномесечни доходи получени в предходните
шест месеца от 308,17лева месечно, който е по-висок от диференцирания минимален
доход за отопление 272,68% /съгл. чл.2, ал.5, т.2 от Наредбата/ х 75 или
204,51лева месечно и във връзка с това са предложили да се направи отказ за
отпускане на целева помощ за отопление за 2018/2019год.
В хода на административното производство са
събрани доказателства за получаваните доходи на заявителя през последните шест
месеца преди подаване на заявлението - декларация за отпускане на целевата
помощ за отопление и справка от служба по вписванията - Лом по партидата на
заявителя за периода от 01.01.1992 г. до 13.09.2018 г. Въз основа на изложените
данни е постановена Заповед №ЗСП/Д-М/3125/18.09.2018год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Монтана, с която е отказано отпускането на
целева помощ за отопление. Срещу тази заповед е подадена жалба до Директора на
Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Монтана, по повод на
което е постановено и Решение №12-РД06-0044/06.11.2018год., с което е
потвърдена изцяло оспорваната заповед.
При служебна проверка за
законосъобразност на процесната заповед при условията на чл.168 от АПК на
всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното:
Оспорената Заповед №ЗСП/Д-М/3125/18.09.2018год.
е издадена от компетентен административен орган в случая Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана на когото изрично по силата на чл. 13, ал.2
от ЗСП е предоставено правото да отпуска, респективно да отказва
отпускането на помощи. Това право е доразвито и залегнало и в разпоредбата на чл. 4, ал.4
от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. на Министъра на труда и
социалната политика за отпускане на целева помощ за отопление, поради което не
се установява отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Атакувания акт е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
При осъществения съдебен контрол се установи, че акта е издаден в изискуемата
се форма - писмена и е с необходимото съдържание посочено в чл. 59, ал. 2
от АПК. Съдържа правни и фактически основания послужили за
издаването му, т.е. същият е мотивиран. Между посочената правна норма и
описаното фактическо положение няма противоречие. С оглед на това не се
откриват основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2
от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорените административни актове обхваща преценката дали
са налице установените от административния орган релевантни юридически факти
(изложени в мотивната част на актовете) и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за издаването им норма и респективно дали се
следват разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1
от АПК, в тежест на административния орган е да установи наличието
на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при
издаването на оспорената заповед. Тези указания съдът е дал с определението си
за насрочване на делото.
Не се констатират съществени нарушения на
административно производствените правила, които да се кредитират и да доведат
до отмяна на акта при условията на чл.146, т.3
от АПК. Социални помощи се отпускат въз основа на заявление -
декларация, подадена от нуждаещия се или от упълномощено от него лице.
Заявлението - декларация е подадено на 27.08.2018 г. и на тази дата е
образувано и започнало административно производство, съгласно чл.24 от АПК.
В срок до 20 дни от подаването на заявлението - декларация социален работник
извършва социална анкета и изготвя социален доклад по силата на чл.27, ал. 1 от
ПП на ЗСП. Социалния доклад е изготвен в законоустановения срок и респективно
заповедта, с която е отказано отпускане на помощта е постановена в седмодневния
срок по чл.28, ал.1 от ПП на ЗСП. С оглед на това състава приема, че
административното производство по реда на чл.13 от ЗСП
е проведено законосъобразно.
Съгласно чл.12, ал.1
от ЗСП социалните помощи са месечни целеви и еднократни. Предвид
разписаното в разпоредбата на чл.12, ал.4
от ЗСП условията и редът за предоставяне на социални помощи се
уреждат с ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат
с наредба на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 4 от Наредбата
социалните помощи се отпускат по настоящ адрес на лицата, на който се извършва
и социалната анкета. Условията и редът за отпускане на целева помощ за
отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена
от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация
от чл. 12, ал. 4
от ЗСП.
В разпоредбата на чл.2, ал.1 от тази наредба
е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата,
чиито средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване
на заявлението -декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход
за отопление и отговарят на условията по чл.10
и 11 от ППЗСП;
според чл.4 от наредбата /Дв. Бр.56/2018год./ основа за определяне на
диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход,
чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а в ал.5 е
посочен начинът на определяне на диференцираният минимален доход за отопление
по различни критерии.
Редът за отпускане на социалните помощи е
регламентиран в разпоредбите на чл. чл. 26
- 28 от ППЗСП.
В чл. 27, ал. 1
от ППЗСП е уредено изискването за провеждане на социална анкета и
изготвяне на социален доклад съгласно приложение №2. В чл.4, ал.3 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. е регламентирано, че в срок до 20
дни от подаване на заявление - декларацията социален работник извършва социална
анкета и изготвя социален доклад по чл.27 от
ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на
целева помощ. Съгласно чл.13, ал.2
от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социална анкета. Легално определение за
понятието "социална анкета" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 11 от
ДР на ЗСП.
За целите на провеждането на социалната
анкета, социалният работник, наред с посещението в дома на лицето, следва да
събере информация за фактите и обстоятелствата, които според правните норми,
приложими за съответния вид социална помощ, имат значение за отпускането й, в
случая това са разпоредбите на чл.2 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008год. и
чл.10 и чл.11 от ППЗСП, както и да проучи необходимата в тази връзка
документация, предвид събиране на информация по начина, посочен в чл.6, ал.2 от ЗСП.
Въз основа на социалната анкета, социалния
доклад и на основание чл.13, ал.2
от ЗСП и чл.28, ал.1
от ППЗСП, директорът на дирекция "Социално подпомагане"
Монтана, е издал заповед №ЗСП/Д-М/3125/18.09.2018год. по чл. 4, ал. 4 и
чл.3, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, наричана по долу наредбата,
с която е отказал целева помощ за отопление на молителката с мотиви, че, същата
не отговоря на условията на чл.2, ал.1 от Наредбата. Посочил е, че средномесечния
доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението -
декларация е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление.
От проведеното съдебно производство състава
приема, че между страните не съществува спор, че жалбоподателката получава
доходи от пенсия в размер на 217,98лева основна пенсия и 31,08лева добавка за
инвалидност или общо 249,06лева месечно.
От доказателствата по делото се установява,
че молителката е на възраст 60 години, живее сама и е лице с трайно намалена
работоспособност от 80%. Следователно диференцирания минимален доход за
отопление, който е една от кумулативно предвидените предпоставки на чл. 2, ал.
1 от наредбата следва да се определи по реда на чл.2, ал.5, т.2 в редакцията
Дв. Бр.56/2018год. в сила от 06.07.2018год. за лице с трайно намалена
работспособност над 50 на сто, живеещо само – 272,68 на сто от гарантирани
минимален доход.
От своя страна месечният размер на
гарантираният минимален доход (ГМД) определен с акт на Министерския съвет в
размер на 75.00 лева. Или диференцираният минимален доход за отопление в случая
е 272,68% Х 75 лв=204,51 лв. За периода от 01.02.2018г. до 31.07.2018г. вкл.
общият размер на дохода от пенсии на М.Б. е 2559,06лева лв. намалени с
коефициента от 1,384 предвид разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредбата и разделен
на шест месеца се получава сумата от 308,17лева СМДО, т.е. получения средно
месечен доход в предходните шест месеца надвишава диференцираният минимален
доход за отопление. При така изложените правни доводи се налага убеждението, че
административния орган при постановяване на атакувания акт правилно е приложил
материалния закон и е стигнал до същите изводи. С оглед на това не са налице
основание за отмяна на акта в условията на чл.146, т. 4
от АПК.
Доколкото целта на закона е подпомагане на
гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни
жизнени потребности и социалните помощи са средства в пари и/или в натура,
които допълват или заместват собствените им доходи до основните жизнени
потребности следва да се приеме, че жалбоподателя разполага с периодични
ежемесечни доходи посредством, който може да задоволи основните си жизнени
потребности. С оглед на това заповедта, с която е отказано отпускането на
целева помощ за отопление съответства и на целта на закона. Изложеното по
същество на делото, че доходите на жалбоподателя са недостатъчни е ирелевантно
за предмета на делото.
С оглед на изложеното жалбата на М.Й.Б. с ЕГН
* ***, против Заповед №ЗСП/Д-М/3125/18.09.2018год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана с която й е отказано отпускането на целева
помощ за отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2018/2019год.,
следва да се отхвърли като неоснователна, а атакуваната заповед да се остави в
сила, като правилна и законосъобразна.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172,
ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Й.Б. с ЕГН *
***, против Заповед №ЗСП/Д-М/3125/18.09.2018год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Монтана с която й е отказано отпускането на целева
помощ за отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2018/2019год.,
тъй като не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба №РД 07-5 от
16.05.2008год. за условията и реда за отпускане на целена помощ за отопление,
издадена от МТСП потвърдена с Решение №12-РД06-0044/06.11.2018год. на Директора
на РДСП гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: