МОТИВИ към присъда по НОХД №1250/2017г. по описа на
Окръжен съд - Бургас
Съдебното производство по настоящото дело е образувано
по повод внесен от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който на съд
е предаден В.И.П. ***, с обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4,
вр. ал.3, б.“б“, предл.първо, вр. ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, вр. чл.128 и
чл.129 от НК, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 и чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата , за
това, че на 25.07.2016г. , около 07.30ч., в гр.Поморие на първокласен път І-9
км.220, при управление на МПС-лек автомобил „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ“ с рег. № СТ1109ВА
нарушил правилата за движение по пътищата, установени както следва: чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне;
чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които
управляват“; и чл.20, ал.2 , изр.2 от ЗДвП: „...Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се
лек автомобил „Тойота Хайейс“ с рег.№А0400КМ, управляван от С.В.В. от
гр.Бургас, при което по непредпазливост причинил смъртта на С.В.В. ЕГН **********
, починал на 25.07.2016г.; тежка и пет средни телесни повреди на С.Г.Г. ЕГН **********
– както следва: разкъсване на черния дроб, довело до постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота / тежка телесна повреда / ;
десерозациите на сигмата, довело до разстройство на здравето временно опасно за
живота/средна телесна повреда /; счупване на 8,9 и 10 ребра, довело до трайно
затруднение на движението на снагата за срок от 1-2 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес / средно телесна повреда /; контузия на главата,
придружена с мозъчен отток и фронтални хигроми, довели до разстройство на
здравето временно опасно за живота / средна телесна повреда /; счупване на
лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на десния крак
за срок от около 4-55 месеца при обичаен ход на оздравителния процес / средна
телесна повреда / ; и средна телесна
повреда на Н.Я.Б. ***, изразяваща се в счупване на 5 ребрени дъги, довело до
трайно затруднение движението на снагата за срок от около 2-3 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес
С оглед направеното от подсъдимия и неговия защитник искане, след като съдът констатира, че
самопризнанието се подкрепя от събраните по реда и посредством способите
предвидени в НПК доказателства, производството се проведе по реда на
съкратеното съдебно следствие, съобразно диференцираната процедура на чл.371,
т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът заяви, че поддържа
повдигнатото обвинение. Изтъква, че изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка е установена по категоричен
начин от събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства.
Предлага на подсъдимия да се определи наказание „Лишаване от свобода“ от четири години и шест месеца, което да се редуцира по правилата на
чл. 58, ал. 1 от НК, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Да бъде постановено лишаване от правоуправление за
срок от три години, на основание чл.343г вр.чл.37 от НК и да му бъдат възложени
в тежест направените в досъдебната фаза на производството разноски . Да бъдат
върнати на собствениците им веществените доказателства- лекият автомобил „Тойота Хайейс“
с рег. № А 04 00 КМ и лекият автомобил „Мерцедес“ МЛ с рег. № СТ
11 09 ВА .
Частните обвинители – В.Я., С.В., С.Д., чрез повереникът им адвокат В.Н., а частните
обвинители Н.Б., С.Г., чрез своя
повереник- адвокат Б. от БАК , поддържат
обвинението наред с представителя на държавното обвинение, което намират за
доказано.
Повереникът на първите трима
– адв.Н. счита, че за извършеното, на подсъдимия П. следва да се определи
наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства и липса на смекчаващи.
Само по себе си престъплението намира за изключително тежко, като вредоносният
резултат за майката , съпругата и детето
на починалия е непоправим. Акцентира върху наличните данни за допускани от подсъдимия
преди деянието нарушенията на ЗДвП. Предлага да му се определи наказание лишаване
от свобода за срок от 9 години, след
редукцията на което с една трета , да му се наложи такова за срок от 6 години .
Пледира също за определяне на максималния предвиден срок на кумулативно
предвиденото наказание чл. 343г от НК.
Повереникът адвокат Б. заема същата позиция, за доказаност на
обвинението, като предлага за извършеното престъпление, на подсъдимия да се
определи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като
смекчаващо намира младата възраст на дееца, комуто след редукцията с 1/3 се
наложи такова от 6 години лишаване от свобода. Счита, че от справката за
регистриране на търговски дружества не следва автоматичния извод, че
подсъдимият е ангажиран с осигуряване препитанието на други лица, няма данни
какви са евентуално отношенията му с неговите служители. В този смисъл се
противопоставя те да се ценят от една страна като трудова ангажираност, а от
друга като добри характеристични данни за личността му. Предоставя на съда
оценката за относимост към делото на полаганите грижи към болен родител. Акцентира
на обстоятелството, че престъпленията по транспорта с настъпил вредоносен
резултат -смъртта на друг участник в движението са изключително тежки и с
последните законодателни промени наказанията предвидени за тях са завишени
. Счита , че като отегчаващо мината на
подсъдимия П. обстоятелство следва да се отчете извършването на деянието в
изпитателния срок на друго осъждане, както и причиняването на съставомерни
телесни повредени на още двама пътника. Предлага да се съобрази също наличието
на други допускани нарушения на правилата за движение, за което деецът е бил
наказван по административен ред. Счита условното осъждане за неприложимо, с
оглед конкретните доказателства и настъпилия вредоносен резултат. Предлага на В.П.
да се определи наказание около средния предвиден в закона, което да се изтърпи
ефективно. Да му се наложи и кумулативно предвидената забрана за управление на
МПС за срок увеличен с 3 години над срока на лишаването от свобода.
Частните обвинители се присъединяват към изложеното от техните
повереници.
Защитникът на подсъдимия излага становище, че обвинението е доказано
безспорно и такова признание е направено от подсъдимия. Наказанието за същото
следва да се определи при превес на смекчаващите вината му обстоятелства.
Инцидента се развил изключително бързо , в рамките на 1 минута и 84 стотини,
през които изминати от возилото на подсъдимия били 31.67м. , а на починалия С.В.
-36 метра . Настъпването на инцидента се дължи според него на неправилна
преценка от П. на пътната ситуация, породена от отклоняването на автомобила от
В., довело до неправилна реакция по управление от страна на подсъдимия. На
следващо място се навежда, че подсъдимият бил навлязъл само на 1.80м. в
насрещното платно, следователно при платно от 3.80м. излиза, че водачът на
втория участвал в инцидента автомобил-В. разполагал с възможност да избегне
ПТП-то като отклони още по-надясно своето превозно средство. Накрая защитата
счита, че с непоставянето на предпазните колани, всеки от пострадалите освен Н.Б.,
е допринесъл за настъпване на по-тежки телесни увреждания, отколкото биха
настъпили при спазване правилото на чл.137а, ал.1 от ЗДвП , задължаващо ги да
се возят с предпазен колан. Налице поради това според него е съпричиняване на
вредоносния резултат . Заема позицията, че наличието на друго осъждане свързано
с нарушение на правилата за движение не следва да се оценява като отегчаващо
обстоятелство, а на обсъждане подлежат само административните му
наказвания с фиш. Последните били за
незначителни нарушения, а наложените за тях наказания минимални. Оспорва извода на прокурора, че подсъдимия е системен
нарушител на правилата за движение по пътищата.
Подлага на тълкуване нормата на чл.343в, ал.4 от НК, предвиждаща едно и
също наказание за причиняване от ПТП допуснато при управление на МПС на смърт
по непредпазливост на няколко лица или смърт на едно лице и телесна повреда на
друго лице. Позовава се на Постановление №1 от 1983г. на Пленума на ВС, според което при смърт на едно лице,
наличието само на телесна повреда на втория пострадал, следва да се счита
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Така също, взема отношение по правната
квалификация на извършеното , в частта относно причинените телесни увреждания
на С.Г. и Н.Б.. Счита, че за всеки от тях двамата поотделно обвинението следва
да е за причиняване на една само телесна повреда, съобразно най-тежкия
вредоносен резултат. Също така, че множеството
увреждания не следва да се преценяват като отегчаващо обстоятелство. Наказанието предлага да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в рамките на предвидения
минимум, който от своя страна да бъде намален с 1/3. Настоява да се приеме , че
тежестта на телесните увреждания са в пряка причинна връзка с нарушението от
самите пострадали на чл.137а от ЗДвП. Неприложим намира института на условното
осъждане, предвид извършването на деянието в изпитателния срок на друго условно
осъждане. Счита също така, че определеното му за настоящото деяние наказание ще
е достатъчно за постигане поправителния
и превъзпитателен ефект съобразен с целите на чл.36 от НК. С оглед на
това и предвид обстоятелството, че настоящото наказване е за непредпазливо
деяние, позовавайки се на нормата на чл.68, ал.2 от НК , предлага наказанието
по предходното осъждане да не се привежда в изпълнение. Акцентира на краткия
интервал от време в който се е развил инцидента, че деецът е трудово ангажиран
и полага грижи за болната си майка. Последните две според него индикират бъдещо
законосъобразно поведение на подсъдимия.
Подсъдимият В.П. се призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
Призна изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти ,
като заяви, че не желае за тях да се събират доказателства , а приема съдът да
постанови присъдата си на база тези събрани
на досъдебното производство . Заяви, че искрено се разкайва за стореното. Всичко се случило много бързо и не успял правилно
да прецени ситуацията. Моли за снизхождение и налагане на възможно по-ниско по
размер наказание лишаване от свобода, с което да му се даде възможност след непродължителен период от време отново
да продължи да работи.
След като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият В.И.П. е правоспособен водач на
МПС от 28.05.2012 година, с придобити категории В, С , М, АМ, В1, С1 и ТКТ,
притежаващ съответното СУМПС. През 2013 г. бил санкциониран с наказателно
постановление № 3090/25.09.2013 г. за допуснати нарушения по чл. 20, ал. 1 и по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Трикратно са му налагани наказания глоба с фиш, а
именно : на 27.08.2013 г. и на 02.03.2015
г. за нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП ,
а на 03.12.2012 г. за нарушение на чл. 104А от ЗДвП .
С определение от 26.09.2013 г. на РС-Стара
Загора по НОХД №1964/2013г. за одобряване на споразумение за решаване на
делото, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на подсъдимият В.П.
е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено с тригодишен изпитателен срок.
Пострадалият С.В. работел във фирма за
разносна търговия „ГБХ Биляна „ ЕООД. През летния сезон той превозвал на работа
със служебен микробус част от персонала на търговското дружество, по маршрута
гр. Бургас - гр. Несебър - гр. Бургас. В. управлявал лек автомобил „Тойота
Хайейс“ с peг. № А 0400 КМ /микробус с едно плюс седем места/, собственост на „Б
и Г Холидейз“ ЕООД. Превозното средство било отдавано под наем от управителя на
дружеството - свидетеля Г. К., на „ГБХ Биляна „ЕООД, управлявано от съпругата
на последния –Н. Д..
На 25.07.2016 г., около 07:00 часа, в гр.
Бургас, пострадалият В. потеглил с микробуса, за да качи и извози до работното
им място в гр.Несебър работници в „ГБХ Биляна „ЕООД. От спирка в ж.к. „М.р.“
той качил свидетелите Н.Б. и С.Г., които заели места съответно до водача и на
втората седалка зад шофьора в микробуса. На бул. „М.Л.“ в превозното средство
се качили свидетелите В.Г.и Х.Н., които седнали на последната седалка,
съответно вляво и вдясно. От спирката на МБАЛ-Бургас в микробуса последно се
качил свидетелят А.А., който седнал отдясно до свидетеля С.Г.. Всички тръгнали
към гр. Несебър. На излизане от града свидетелите В.Г.и Х.Н. заспали. В. бил
бодър и както обикновено управлявал автомобила внимателно.
По същото време, в противоположна посока, от
к.к. „С. б.“ към Летище - гр. Бургас, се движел лек автомобил /джип/
„Мерцедес“, модел „МЛ 400“ с рег. № СТ 1109 ВА, управляван от подсъдимия В.П.,
като возилото било собственост на неговата майка- Х.Ж.Г.-С.. П. транспортирал трима израелски туристи към
Летище-Бургас. Било светло. Времето било ясно, с нормална видимост .
Автомобилът преминал колелото за кръгово движение на входа на гр. Поморие,
намиращия се в близост „Аквапарк“, района на къмпинг „Европа“, като след
излизане от десен завой, продължил движение в прав пътен участък, със сухо,
чисто от механични примеси, без неравности и дупки асфалтово покритие и
нормална атмосферна видимост.
В този участък пътното платно било с ширина
7,6 метра, предназначено за движение на пътни превозни средства в двете посоки
/към гр. Поморие и към гр. Бургас/ . Лявата и дясна ленти за движение били с
ширина 3,8 метра. Пътната маркировка, деляща двете ленти за движение, била
единична непрекъсната линия – M1. На разстояние 4,8 метра след мерната линия и
0,8 метра в дясно от десен ръб на платното за движение започвала мантинела с
височина 0,8 метра, която завършвала на около 450 метра след мерната линия / по
посока на извършения оглед на местопроизшествието/. Лекият автомобил „Мерцедес“,
модел „МЛ 400“ с рег. № СТ 1109 ВА управляван от подсъдимия П. се движел със
скорост около 61,96 км/ч. Към същия
пътен участък приближавал и управлявания от С. В. лек автомобил „Тойота“, модел
„Хайейс“ с peг. № А 0400 КМ, който се движел със скорост около 71,28 км/ч.
Внезапно, на правия пътен участък, без
обективна причина, подсъдимият П. навлязъл с автомобила си в насрещната лента
за движение, където се движел лекият автомобил „Тойота“, модел „Хайейс“.
Възприемайки възникналата опасна ситуация, В. реагирал чрез отклоняване на
„Тойота“ надясно, за да избегне удара, и едновременно с това извикал: „Този
какво прави?!“.
В началото на опасната ситуация разстоянието
между двата автомобила било 68,10 метра /съответно 31,67 м. от мястото на удара
за „Мерцедес“ и 36,43 м от мястото на удара за „Тойота“/. Това разстояние се
оказало по-малко от сумата от дължините на опасните зони за спиране на
автомобилите - 93,52 м, при определените по-горе скорости на движение. Настъпил
неизбежен удар между двете превозни средства, който не могъл да бъде
предотвратен и чрез спиране. Общото време на движение на „Тойота“ от началото
на реагиране на водача до удара било около 1,84 сек. Мястото на удара между
автомобилите било на около 41,10 метра след мерната линия на ориентира /MЛ/ в
посока към гр. Поморие, а по ширината на пътното платно - на около 2,90 метра в
ляво от десния край на пътното платно. Двата автомобила, оставайки в контакт
един към друг, се завъртели в посока обратна на часовниковата стрелка. Задната
дясна част на „Тойота“ се ударил в мантинелата, а предната и лява врата била
притисната от предната част на „Мерцедес“. При завъртане след удара, задната
част на „Тойота“ се качила върху мантинелата, тъй като ширината на дясната
лента /към Поморие/ била по-малка от дължината на „Тойота“. Лекият автомобил
„Мерцедес“ се озовал с по-голямата си част в своята лента за движение /за гр.
Бургас/, тъй като в момента на удара значителна част от ширината му е била в
насрещната лента /към Поморие/.
След удара пътниците в „Тойота“ не успели да
отворят вратите. С. В. седял безжизнен на шофьорското място, като при
пристигане на първия екип на Спешна помощ дежурният лекар констатирал смъртта
му .
Пристигнали непознати хора, преминаващи по
това време покрай местопроизшествието, които отворили вратите на превозното
средство. Свид. Н.Б. сама успяла да излезе от колата и позвънила на дежурния
оператор в „Районен център 112“ - гр. Бургас, за да съобщи за настъпилата
катастрофа и да поиска медицинска помощ и полицейско съдействие.
Пристигналата първа линейка откарала свид. С.Г.,
чието състояние било най-тежко, в МБАЛ - гр. Бургас, за оказване на спешна
медицинска помощ.
Пристигналата на местопроизшествие втора
линейка отвела подсъдимия П. в МБАЛ - Бургас, където били установени получените
от него наранявания, изразяващи се в счупване на три ребрени дъги в дясно /3,4
и 5/ отзад с дислокация и дясностранен пневмоторакс /въздух в гръдната кухина/.
Пътуващите в лекия автомобил „Мерцедес“ израелски туристи били без наранявания.
Свидетелите Б., Генов, Н. и А. били отведени
за преглед в МБАЛ - гр. Бургас от Х. Д. - син на собственичката на търговското
дружество, в което работели пострадалите, с личния му автомобил.
При
огледа и аутопсията на С.В.е установен политравматизъм:
Гръдна травма със счупване на гръдната кост и ребра в ляво, прекъсване на
гръбначния стълб на ниво 7-8 гръдни прешлени с размачкване на гръбначния мозък,
разкъсване на черния дроб, счупване на таза, счупване на дясна бедрена кост, ръзкъсноконтузни
рани по долните крайници. Непосредствената причина за смъртта на В. е
гръбначно- мозъчната травма. Смъртта е могла да настъпи и от другите травми. Уврежданията
са в резултат от съприкосновение с твърди тъпи предмети вътре в автомобила и
инерционните сили при внезапното привеждане на автомобила от движение в покой и
са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Свидетелят С.Г.Г. е получил разкъсване на
черния дроб, ретроперитониален хематом, десерозация на сигмата, кръв в
коремната кухина, фрактура на ребра 8-10, счупване на дясна подбедрица и лява
бедрена кост. Уврежданията са в резултат от съприкосновение с предмети вътре в
автомобила при ПТП, като в механизма взема участие и притискане. Всички те са в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие .
Н.Я.Б. е получила контузия на гръдния кош със
счупване на ребра 5,6,7,9 и 10 в ляво, множество кръвонасядания по тялото и
крайниците, охлузвания и драскотини по крайниците. Уврежданията са в резултат
на съприкосновение на тялото с предмети вътре в автомобила и от притискане на
тялото от предпазния колан. Всички посочени увреждания са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП.
Свидетелят А.Г.А. също е пострадал при произшествието.
Като пътник на втора седалка на микробус е получил контузия на гръдния кош и
врата с продължителна радикулопатия, охлузвания по лицето и крайниците,
посиняване нокета на ръката. Уврежданията са в резултат от съприкосновение с
предмети вътре в автомобила при ПТП. Контузията на врата е получена от
движението на главата и врата при внезапното привеждане на автомобила от
движение в покой. Посочените увреждания са в резултат от съприкосновение с
твърди тъпи предмети вътре в микробуса и
са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Свидетелят Х.Н.Н. е получил контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсно- контузна рана на главата. Уврежданията
са в резултат от съприкосновение с твърди, тъпи и ръбести предмети вътре в
автомобила при ПТП.
Свидетеля В.Д.Г. също е пострадал при ПТП , при
което получил кръвонасядания по гръдния кош, охлузвания.
Посочените увреждания на свидетелите А., Н. и
Г. са в резултат от съприкосновение с твърди тъпи предмети вътре в микробуса, а
за и са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП .
Описаната фактическа и правна обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните по досъдебното производство писмени и
гласни доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбуми; /л.41-45, л.48-51; л.52- 60,
л.64-67, л.68-74/, съдебно медицински експертизи / л.130-132, л.139-140,
л.146-148, л. 155-156, л.163-164, л.171-172, л.179-180/; автотехническа
експертиза /л.87-л.107/, химически експертизи /л.78,84/ показания на
свидетелите Д. И., С.Д., Г.К., С.Г., Н.Б., В.Г., Х. Н. и А.А./л.24-40/; справка
за съдимост на В.П./л.23/; удостоверение за наследници /л.204-205/; справки за
нарушител по ЗДвП/л.208-211/; медицинска документация /л.187-198/ ,
свидетелство за регистрация на МПС, препис –извлечение от акт за смърт на С.В.
и удостоверение за наследници на същия, свидетелство за управление, контролен
талон, талон за лек автомобил „Мерцедес“ и полица за сключена гражданска
отговорност за този автомобил; документи за собственост, техническа изправност
и сключена застраховка за л.а.Тойота; справка за водача на МПС С.В. за
нарушения на ЗДвП .
Съдът не дава вяра на изложеното от
свидетелката И.Г., чиито показания се явяват оборени посредством останалите
събрани по делото доказателства-гласните доказателства и заключението по
изготвената тройна автотехническа експертиза.
Видно от заключението по назначената в
досъдебното производство и приета по делото като обективно и компетентно дадена
съдебномедицинската експертиза / л.130-л.132 от ДП/, при огледа и аутопсията на
С.В.В. е установен политравматизъм. Гръдна травма със счупване на гръдната кост
и ребра в ляво. Прекъсване на гръбначния стълб на ниво 7-8 гръдни прешлени с
размачкване на гръбначния мозък. Разкъсване на черния дроб. Счупване на таза.
Счупване на дясна бедрена кост. Ръзкъсно контузни рани по долните крайници.
Непосредствената причина за смъртта на В. е
гръбначно- мозъчната травма. Смъртта е могла да настъпи и от другите травми.
Уврежданията са в резултат от съприкосновение с твърди тъпи предмети вътре в
автомобила и инерционните сили при внезапното привеждане на автомобила от
движение в покой и са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Във връзка с получените наранявания на
пътуващите в лекия автомобил „Тойота“ лица- свидетелите С.Г., А. А., Х. Н., В.Г.
и Н.Б., са изготвени съдебномедицински експертизи, установяващи следното:
Свидетелят С.Г.Г. /л.146-148 от досъдебното
производство/ е пострадал при ПТП като пътник на втора седалка, зад шофьора,
при което получил разкъсване на черния дроб, ретроперитониален хематом,
десерозация на сигмата, кръв в коремната кухина, фрактура на ребра 8-10,
счупване на дясна подбедрица и лява бедрена кост. Уврежданията са в резултат от
съприкосновение с предмети вътре в автомобила при ПТП, като в механизма взема
участие и притискане.
Разкъсването на черния дроб се квалифицира
като постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, квалифициращо се
като тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК.
Като средна телесна повреда по чл.129, ал.2
от НК се квалифицира всяко от останалите увреждания, Всички негови увреждания са в
пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие /ПТП/.
Според заключението на вещото лице изготвило съдебномедицинската
експертиза /л.179-180/ по отношение на Н.Я.Б., същата е пострадала при ПТП като
пътник на предна дясна седалка в микробуса, при което е получила контузия на
гръдния кош със счупване на ребра 5,6,7,9 и 10 в ляво. Множество кръвонасядания
по тялото и крайниците, охлузвания и драскотини по крайниците. Уврежданията са
в резултат на съприкосновение на тялото с предмети вътре в автомобила и от
притискане на тялото от предпазния колан. Счупването на 5 ребрени дъги се
квалифицира като водещо до трайно затруднение движението на снагата за срок от
около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, т.е. средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Останалите увреждания се квалифицират
като водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, квалифициращи
се като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК /престъпление
от частноправен характер/. Всички изброени
увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие /ПТП/.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза /л.155-156 от делото/ е установено, че свидетелят А.Г.А. също е
пострадал при ПТП. Причинено му е временно разстройство на здравето неопасно за
живота, явяващо се лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК
/престъпление от частноправен характер/.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза /л.163-164 от делото/ е установено, че според наличните данни в
медицинската документация, свидетеля Х.Н.Н. също е пострадал при ПТП като
пътник на задна седалка на микробуса, при което получил уврежданията, отговарящи на квалификацията за лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, съставляващо престъпление от частноправен
характер.
От заключението на съдебномедицинска
експертиза /л.171-172 от делото/ е установено, че от наличните данни в
медицинската документация на свидетеля В.Д.Г. е видно, че той също е пострадал
при ПТП като пътник на задна лява седалка на микробуса, при което получил
наранявания съставляващи лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК /престъпление от частноправен
характер/.
Проверен е и потвърден посочения от свидетелите Н.Б., Х.Н., А. А., в
л.а „Тойота“ механизъм на удара, посредством назначената и извършена в досъдебното производство е назначена тройна
автотехническа експертиза /л.87-107 от делото/. Същия е съобразен с положението
на автомобилите след удара и деформациите им, съответстващи на положението им в
момента на удара. Установен е произхода на втората описана деформация на
мантинелата /а именно от удара на задната дясна част на л.а. „Тойота“/ и на
следата от триене на гума /при качването на микробуса на мантинелата/. Доказана
е липсата на връзка между първата фиксирана деформация на мантинелата и
настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради съществуването й към м.6 на
2015 г., т.е. дълго време преди произшествието.
Заключението е съобразено и съответства на
описаните обективни находки в протокола за оглед на местопроизшествието, с
приложен фотоалбум и безмащабна скица /л.46-51/, както и на отразените деформации
на превозните средства в протокола за оглед на участвалите в произшествието
автомобили и фотоалбум /л.52-67/.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелката И.Г., описваща механизъм на настъпване на ПТП-то некореспондиращ с
обективните находки-деформациите по автомобилите и положението им
непосредствено след удара, но и оборен от останалите доказателствени източници
–показанията на свидетелите Б., Н. и А., както и от изследването направено при
изготвяне на тройната автотехническа експертиза.
Съдът намира , че като обективни и
безпристрастно дадени , следва да бъдат кредитирани заключенията по изготвените
в досъдебното производство химически експертизи. Вещите лица по същите са установили,
че към момента на настъпване на произшествието, концентрация на етилов алкохол
в кръвта на подсъдимия П. е била 0,34 промила, а във взетата от трупа на С.В.
кръв не се открива наличие на такъв/л.75-84 от досъдебното производство/.
Скоростта на лекият автомобил Мерцедес не е
причина за навлизането му в насрещната лента. Видно от огледния протокол на
местопроизшествието завоят е десен за този автомобил , като по средата на
лентата за движение на „Мерцедес“ /към Бургас/ радиусът на завоя е 107,03 м.
Критичната скорост, с която „Мерцедес“ може да премине през завоя без загуба на
устойчивост била 97,60 км/ч, която е значително по-висока от определената
скорост на „Мерцедес“.
Причина за настъпилото ПТП е виновното нарушаване
от подсъдимия П. на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, забраняващ на водачите,
управляващи превозни средства, на пътно платно с двупосочно движение, да
навлизат и да се движат в насрещната лента, освен при изпреварване и
заобикаляне. С това е създал необходимите и достатъчни условия за настъпването
на произшествието и вредоносния резултат. Касае се за грубо нарушаване на
правилата за движение, свързано с навлизане в платното за движение на насрещно
движещи се МПС.
И за двамата водачи на процесните автомобили
опасността е възникнала в момента на навлизането на „Мерцедес“ в насрещната
лента. В този момент „Мерцедес“ се е намирал на около 31,67 метра преди мястото
на удара, а „Тойота“ - на около 36,43 м преди мястото на удара. Разстоянието
между двата автомобила в момента на началото на опасната ситуация е било около
68,10 метра. Това разстояние е по-малко от сумата от дължините на опасните зони
за спиране на автомобилите - 93,52 метра. От техническа гледна точка ударът е
бил неизбежен и това се явява и причина за възникване на произшествието, довело
до смъртта на С. В., тежката телесна повреда на С.Г. и средната телесна повреда
на Н.Б..
С навлизането в насрещната лента за движение,
подсъдимият В.П. не е изпълнил и задължението си да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява, като виновно е нарушил чл. 20, ал.
1 от ЗДвП. За навлизането в насрещната лента за движение, където настъпил и сблъсъка
с другия автомобил, не е съществувала причина от обективен характер. В
конкретния случай загубата на контрол върху превозното средство се дължи на
неадекватното действие на подсъдимия с механизмите и приборите за управление, в
интервала от време, когато той не е наблюдавал развитието в динамика на
конкретната пътна обстановка. Нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се намира в
причинна връзка с настъпилото ПТП, респ. смъртта на С.В. и съставомерните телесни
увреждания на С.Г. и Н.Б..
Подсъдимият П. виновно е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, която вменява задължение на водачите да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. По делото не са налични доказателства за предприемане на намаляване
на скоростта, респ. спиране от обвиняемия , поради което непосредствено преди
възникването на опасната ситуация скоростите на автомобилите са били такива,
каквито са определени за момента непосредствено преди удара. При така
определените скорости от автотехническата експертиза, със съответстващите им
опасни зони за спиране, ударът е бил неизбежен и е в причинна връзка със
смъртта на С. В. и телесните увреждания на С.Г. и Н.Б..
Защитата на подсъдимия застъпва тезата за
съпричиняване на вредоносния резултат . На първо място излага се твърдение за
действия на пострадалия В. по отклоняване на возилото вдясно, което създало
предпоставките за ПТП, което не се основава на фактите установени по делото.
Противоречи и на изявлението пред съда, че приема за установени изложените в
обстоятелствената част на обвинителният акт факти относно настъпилото ПТП.
Такива факти не само че липсват, но се установява безспорно, че отклоняването
на возилото „Тойота“ е предприето едва след навлизане на автомобила управляван
от подсъдимия П. в лентата му за насрещно движение и непосредствено преди
сблъсъка между двата автомобила в лентата именно в посока на движение на първия
автомобил. Нещо повече, разпоредбата на чл.20, ол.2 от ЗДвП задължава водачът
да предприеме намаляване или спиране на автомобила, а не търсене на друг
някакъв алтернативен начин за избягване на пътното произшествие.
Съгласно задължителната съдебна практика в т.8 на
ТР№1/09г. на ВКС, не могат да бъдат допускани или да се събират доказателства,
несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения. Недопустимо е
решаването на делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената
в обстоятелствената част на обвинителният акт. Именно това значение има
направеното от подсъдимия самопризнание, което води в конкретната процедура до
отпадане възможността за проверка на доказателствата и събиране на други извън
наличните по делото.
Несъмнено от доказателствата по делото се установява,
че от тримата пострадали, с поставени обезопасителни колани е пътувала свидетелката
Н.Б.. Независимо от това, в резултат от ПТП-то е претърпяла средна телесна
повреда, за което е допринесло и поставянето именно на такъв колан. Не може
поради това да се направи извода, че вредните последици –телесните увреждания
на пострадалия В. и свидетеля С.Г. биха били по-леки от настъпилите, ако и да бяха
спазили предписанието на чл.137 от ЗДвП. С действията си никой от пострадалите
не е създал предпоставки за възникване на ПТП.
Затова и с нарушението на тази законова разпоредба, съдът не намира някой
от тях да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, да е съпричинил
същия. Възражението на защитата в този смисъл се явява неоснователно.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка,
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА, че с поведението си подсъдимия В.И.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.
чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 .
Това е така, тъй като на 25.07.2016г. ,
около 07.30ч., в гр.Поморие на първокласен път І-9 км.220, при управление на
МПС-лек автомобил „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ“ с рег.№СТ 1109ВА нарушил правилата за
движение по пътищата, установени както следва: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: „На
пътното платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: когато
платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл.20, ал.1 от ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“; и
чл.20, ал.2 , изр.2 от ЗДвП: „...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил
„Тойота Хайейс“ с рег.№А0400КМ, управляван от С.В.В. от гр.Бургас и по непредпазливост
причинил смъртта на С.В.В. ЕГН ********** , починал на 25.07.2016г., вследствие
на гръбначно-мозъчна травма-прекъсване на гръбначния стълб на ниво 7-8 гръдни
прешлени с размачкване на гръбначния мозък; тежка телесна повреда на С.Г.Г. ЕГН
********** – пътник в лек автомобил
„Тойота Хайес“ с рег.№А0400КМ , изразяваща се в разкъсване на черния дроб,
довело до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота и средна
телесна повреда на Н.Я.Б. *** –пътник в лек автомобил „Тойота Хайес“ с
рег.№А0400КМ, изразяваща се в счупване на 5 ребрени дъги, довело до трайно
затруднение движението на снагата за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход
на оздравителния процес.
Квалифицирането на извършеното от подсъдимия по
отношение уврежданията на свидетеля С.Г. и свидетелката Н.Б. следва да бъде
съобразено с Постановление №3 от 27.09.79г. на Пленума на ВС, според т.17 от
което характерът и степента на увреждане на човешкия организъм се определят
според най-тежките последици за здравето. Когато с деянието се причиняват на едно лице
едновременно две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно
престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.
Съдът, поради това призна П. за виновен
в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, като в резултат на нарушаване
правилата за движение е допуснал ПТП , от което е настъпила тежка телесна
повреда за Г. и средна телесна повреда за Б.. Оправда го по обвинението да е
причинил по няколко отделни телесни повреди на всеки от двамата посочени
свидетели.
Съгласно възприетото с т.3 на Постановление №1 от
17.01.1983г. на Пленума на ВС, член 342, ал.3 от НК/ както и 343 от НК/ е специален по отношение на чл.115 и сл.,
чл.128, 129 от НК, поради което ако деянието е осъществено чрез нарушаване
правилата за движение при управление на превозно средство, деецът ще носи
отговорност по този текст-за престъпление по транспорта.
Това наложи оправдаването на подсъдимия по
квалификацията на извършеното във вр. с чл.128 и 129 от НК. Специална се явява
също нормата на чл.343, ал.4 от НК, спрямо ал.1, б.“в“ от същия текст , поради
което съдът го оправда и по тази квалификация.
От обективна страна
обвиняемият е извършил фактически действия по управление на автомобила, при
което съзнателно е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Деянието е осъществено от обвиняемото лице
при форма на вината -несъзнавана непредпазливост по см. на чл. 11, ал. 3 НК - подсъдимия
П. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но с оглед на
конкретната пътна обстановка- прав пътен участък, без особености, в светлата
част от денонощието, много добра видимост, притежавана правоспособност за
управление на МПС - четири годишен стаж като водач на МПС, е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
ІІІ. ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
За престъплението по чл. 343, ал. 1 , б. ”в” вр. чл.
342, ал. 1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години .
При индивидуализация на наказанието наложено на
подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието и личността му, както следва:
Осъщественото от подсъдимия деяние е с относително
висока степен на обществена опасност, с оглед вида на засегнатите обществени
отношения и вредоносния резултат. Съдът съобрази също и значително нарастналия
в последните години брой на причинени, вследствие допуснати нарушения на
правилата за движение транспортни произшествия, с необратими последици, което
показва ширещо се неглижиране на правилата за бдителност при управление на
автомобилите си, с оглед недопускане създаването на опасни за живота и здравето
на останалите участници в движението ситуации.
При определяне обществената опасност на дееца, като
смекчаващи вината обстоятелства отчете трудовата ангажираност и грижите за болен
родител, доброто процесуално поведение и заявената критичност към извършеното .
Съдът споделя също становището на обвинението и на
защитата, че в чл.343, ал.4 от НК законодателят е приел една и съща
квалификация както за повече от един смъртен случай, така и когато при
произшествието е причинена смърт на едно лице и телесни повреди на други лица.
Във втората хипотеза следва по-леките престъпни последици- телесни повреди, да
се вземат предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на
наказанието. Това тълкуване държи сметка и е съобразено със задължителното за
съдилищата Постановление №1/17.01.1983г. по н.д.№8/82г. на Пленума на ВС, в
т.4, б.“е“.
Като отегчаващи отчете, че в настоящия случай от
подсъдимия са били допуснати груби нарушения на правилата за движение, обремененото му съдебно минало; наличието на множество
наказания по ЗДвП, в рамките на 4 години, причинени с деянието са и
несъставомерни увреждания на още две лица-свидетелите В.Г., Х.Н. и А.А. .
Несъмнено от доказателствата по делото се установява,
че от тримата пострадали, с поставени обезопасителни колани е пътувала свидетелката
Н.Б.. Независимо от това, в резултат от ПТП-то е претърпяла средна телесна
повреда, за което е допринесло и поставянето именно на такъв колан. Не може
поради това да се направи извода, че вредните последици –телесните увреждания
на пострадалия В. и свидетеля С.Г. биха били по-леки от настъпилите, ако и да бяха
спазили предписанието на чл.137 от ЗДвП. С действията си никой от пострадалите
не е създал предпоставки за възникване на ПТП.
Затова и с нарушението на тази законова разпоредба, съдът не намира някой
от тях да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, да е съпричинил
същия. Възражението на защитата в този смисъл се явява неоснователно.
Не следва да се отчита като смекчаващо вината на
подсъдимия П. обстоятелство краткото време от възникване на опасността до
настъпването на ПТП-то, отчитайки, че именно той , със своите действия,
нарушавайки три правила за безопасност при движение по пътищата, с навлизането
в насрещната лента за движение е създал предпоставките за настъпване на това
произшествие. Съдът не възприема също и тезата , че пострадалият В.-водач на
попътно движещия се автомобил Тойота не бил отклонил возилото още по-вдясно , с
която щял да избегне сблъсъка. Видно от заключението по приетата по делото
тройна автотехническа експертиза е, че ударът за него е бил непредотвратим,
предвид скоростта и разстоянието между двата автомобила в началото на
възникване на опасността-навлизане на автомобила на подсъдимия в платното за
насрещно за него движение. Липсва какъвто и да е принос на пострадалия Вълков
за настъпване на инцидента.
С оглед на изложеното, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия П. следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което отмери такова в размер на
шест години. Същото, предвид провеждането на производството по правилата на
диференцираната съдебна процедура на чл.371, т.2 от НПК, намали с 1/3 и му наложи наказание от четири години
лишаване от свобода, с което биха се постигнали целите на индивидуалната и
генерална превенция.
Не намери да са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при които и най – лекото,
определено в закона наказание, би могло да се окаже несъразмерно тежко, поради
което и не приложи разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК .
С оглед данните от справката за съдимост на подсъдимия
П., според която деянието предмет на настоящото
наказателно производство е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане
на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление отново по транспорта, изключено се явява приложението на института на
условното осъждане, поради отсъствие на формалната предпоставка на чл.66,ал.1
от НК. Съобразно правилата на чл.57, ал.1, т.3 от НК при общ първоначален режим
следва да се търпи така наложеното ефективно наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК
съдът намери, че за постигане целите на наказанието, съответния на деянието
срок, за който следва да бъде лишен
подсъдимия П. от правото да управлява МПС
е пет години , който не надвишава с повече от три години наказанието лишаване
от свобода.
Наред с това, налага се също и извода, че условното
осъждане не е постигнало своя поправителен и възпитателен ефект. Размера на
наложеното на П. наказание от 4 години лишаване от свобода не би изпълнило
целите на генералната и индивидуална превенция, заложени с нормата на чл.36 от НК, да се коригира поведението на дееца в насока към спазване законите на
страната, осмисляне ценността на човешкия живот и грижата за неговото опазване.
Допуснатото нарушение на правилата за движение по
пътищата очевидно няма инцидентен характер и за съжаление в случая е
довело до необратим резултат-настъпване
смъртта на един жив човек , както и съставомерни телесни увреждания на още
двама .
Съдът съобрази, че с определение от
26.09.13г. за одобряване на споразумение за решаване на делото по
НОХД№1963/2013г. , за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК-управление на МПС
след употреба на алкохол на 1.2 промила в кръвта, РС-Стара Загора наложил на В.П. наказанието лишаване от свобода за срок от 6
месеца, изпълнението на което отложил с тригодишен изпитателен срок, в който
именно е извършено и настоящото деяние.
Видно е, че са касае за двукратно
престъпно нарушаване на правилата за безопасност на движението, довело при
втория случай до настъпването на непоправими вреди-смъртта на жив човек, в
млада и трудоспособна възраст, с малко дете, завинаги лишено от бащина грижа и
ласка.
Поради
това, независимо от обстоятелството, че второто престъпление е извършено при
форма на вината съзнавана непредпазливост, съдът намери, че не следва да
освободи подсъдимия от неговото цялостно или частично изтърпяване. Поради това
и на основание чл.68, ал.2, вр. ал.1 от НК, го приведе в изпълнение , като
определи първоначален общ режим на неговото изтърпяване.
С оглед признаването на подсъдимия П. за
виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, с оглед неговата
основателност, съдът присъди в полза на всеки от частните обвинители
направените от всеки от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение на
повереник, които осъди подсъдимия да заплати, съответно : На В.Я. и С.Д. общо в
размер на 100лв., на С.Г.-350лв., на Н.Б.-500лв., както и общо на С.Г. и Н.Б.
–сума общо в размер на 1300лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид
признаването на подсъдимия за виновен по възведените обвинения, съдът го осъди
да заплати разноските от 1944.84лв. , направени
в досъдебното производство по делото.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: